№ 60
гр. Търговище, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500164 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 211 от 17.05. 2021 г., по гр.д. № 1610/
2020 г. на РС – Търговище, с което съдът е признал за установено по
отношение на А.А. от с. Надарево, община Търговище, съществуването на
вземане на „Кредит инс“ ООД гр. София за сумата от 2000 лв. главница,
дължима по договор за потребителски кредит от 02.08. 2019 г., както и за
сумата от 230,64 лв. законна лихва за периода от 03.09. 2019 г., до 14.10. 2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.10. 2020 г., до
окончателното изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1323/ 2020 г. на РСТ. В останалата част за сумата от 288 лв.
договорна лихва и 1440 лв. договорна такса „Гарант“, искът е отхвърлен като
неоснователен. С решението са присъдени и разноски по делото в полза на
ищеца, по компенсация.
Недоволен от това решение в отхвърлителната част е останал ищецът.
Той го обжалва по съображения за необоснованост и неправилно приложение
на материалния закон. Изложени са подробни съображения в жалбата,
цитирана е съдебна практика, която подкрепя доводите за неправилност и
1
необоснованост. Неправилен е изводът на съда за нищожност на договора и
дължимост само на полученото по него. Предвид на това въззивникът моли,
съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в
отхвърлителната част и да уважи иска и за посочените там суми. Търсят се и
направените по делото разноски. Няма искания за събиране на доказателства,
като се прилага списък на разноските и доказателства за плащане,
пълномощно. В съд.зас. не се яви представител, но постъпи писмено
становище, в което жалбата се поддържа.
От адв. Р.Р. – пълномощник на ответника А., е постъпил отговор на
жалбата в законния срок. В него се развиват подробно доводи, които са в
подкрепа на изводите на съда. Посочва се, че решението в обжалвана част е
правилно и се иска то да бъде потвърдено. Да се присъдят и направените
разноски. Не се яви представител в съд.зас.
Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. По
същество е отчасти неправилно и това касае частта, в която искът е отхвърлен
за сумата от 288 лв., представляваща договорената лихва.
В тази част от решението, съдът е приел, че лихвата от 36%
представлява договорка, която е в разрез с добрите нрави. Като
противоречаща на морала тази уговорка е приета за нищожна и затова съдът е
счел, че ответникът дължи само главницата по договора, а именно сумата от
2000 лв., ведно със законната лихва както за минало време в размер на 230,64
лв., така и до окончателното изплащане.
Видно от събраните по делото доказателства, ответникът е подал
отговор на исковата молба чрез адв. Р.. В него ясно се посочва, че г-н СА.
признава наличието на договор, размера на главницата и договорните лихви.
Оспорва задължението само по такса „Гарант“. Всички изложени
съображения за неоснователност на част от иска са свързани именно с тази
такса.
С оглед на това въззивният съд счита, че районният съд не е следвало да
се занимава с въпроса относно това дали размерът на договорената
възнаградителна лихва е прекомерно голям и това противоречи на морала.
След като самия длъжник счита този размер за допустим и не е възразил, то
2
това означава, че за него моралът не е нарушен. Съдът няма служебни
задължения да се произнася по този въпрос, а следи само за неравноправни
клаузи по договора. С оглед на това решението в тази част е неправилно и
следва да се отмени, като съдът признае за установено вземането в тази част.
В останалата част жалбата е неоснователна. Решението на съда е
правилно и следва да се потвърди. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният
съд препраща към тази част на мотивите на РС – Търговище.
Изцяло се споделят мотивите по отношение на това, че размерът на тази
такса от 1440 лв., при заем от 2000 лв., излиза извън рамките на
обезпечителната си функция. Изобщо не е ясно на каква база се формират
размерите на подобна такса. Начинът на сключване на договора и това, че
кандидатстването става по интернет говори, че потребителят изобщо не може
да влияе на съдържанието на договора. Подобна клауза е неравноправна, за
което съдът следи служебно. По отношение на тази клауза е възразено, че тя
противоречи и на морала, като въззивният съд се съгласява изцяло с това
твърдение. С подобна клауза се заобикаля и изискването ГПР да не
надвишава 50%. Видно е от погасителния план, че това задължение следва да
се погасява като част от месечните вноски. Няма каквито и да било
доказателства, че ищецът на свой ред, точно по този договор, е направил
разходи, а още по-малко за техния размер. Всъщност това е начин
дружеството да се облагодетелства, като се заобикалят императивни правни
норми.
С оглед на това, в тази част решението следва да се потвърди.
По разноските. С оглед на промяната в уважения и отхвърлен размер на
иска, по компенсация с разноските на другата страна, на ответника следва да
се присъдят 69 лв., като се има предвид уважения и отхвърлен размер на
жалбата. Тук съдът компенсира и разноските, които биха се дължали за
уважения размер на иска от 288 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение № 211 от 17.05. 2021 г., по гр.д. № 1610/ 2020 г. на
РС – Търговище, В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил предявения от
„Кредит инс“ ООД гр. София, против А.А. от с. Надарево, община
Търговище, иск за съществуването на вземане на за сумата от 288 лв.
договорна лихва и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „Кредит инс“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цар Борис III“, № 19, вх. В,
ет. 1, ап. 6, ЕИК *********, регистрирано в ССЕВ на ДАЕУ, спрямо АЛ. С.
АЛ. , от с. Надарево, община Търговище, ул.“Бояна“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап. 1,
ЕГН **********, представляван от адв. Р.Р. от гр. Търговище, бул.
“Митрополит Андрей“ № 43, ет. 1 за сумата от 288 лв., договорна лихва, по
договор за кредит, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1323/ 2020 г. на РС – Търговище.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, относно
сумата от 1440 лв., за която искът е отхвърлен.
ОСЪЖДА „Кредит инс“ ООД, да заплати на АЛ. С. АЛ.,/всички с
посочени по-горе данни/, сумата от 69 лв., разноски по компенсация с
разноските на ищеца, според уважения и отхвърлен размер на иска и жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4