№ 21
Силистра,
29.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, публично заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Галина Йовчева и в присъствието на прокурора…….
като разгледа докладваното от
съдия Д. Стоева гр.д.
№ 318 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 76/18.04.18г., постановено по гр.д. № 253/2017г. по описа на
ДРС, е отхвърлен предявеният от „Калиопа“ ЕООД гр.София срещу ЕТ
Стоян Иванов с фирма „Лешник – Стоян Иванов“ гр. Дулово иск за
признаване за установено, че ищецът е собственик върху намиращата се в поземлен
имот с идентификатор 24030.501.3100 с
обща площ от 35 410кв.м., сграда за обществено хранене /стол/ с обща площ 523кв.м.,
съставляваща имот с идентификатор 24030.501.3100.10, и за осъждане на ответника
да му предаде владението над този имот. Осъдено е „Калиопа“ ЕООД гр.София, представлявано
от прокуриста Д.Д., да заплати на ЕТ
Стоян Иванов с фирма „Лешник – Стоян Иванов“ гр. Дулово сумата от 2 000
лв. - разноски по делото за процесуално представителство.
Недоволно от решението, е останало „Калиопа“ ЕООД гр.София, което чрез
представляващия го обжалва в законоустановения срок. Жалбоподателят е изразил
доводи за недопустимост на обжалваното решение, а в условията на евентуалност –
и за неговата неправилност и незаконосъобразност. Моли да бъде обезсилено решението на ДРС, респективно отменено и постановено ново, с което да бъдат уважени
предявените искове.
По делото е депозиран писмен отговор от ответника ЕТ Стоян Иванов с фирма
„Лешник – Стоян Иванов“ гр. Дулово, чрез процесуален представител, с който
счита решението за допустимо и правилно, а жалбата – за неоснователна. В з.с.
се излагат доводи, че е налице оттегляне от ищеца на исковата му претенция
относно поземления имот. Изложени са и доводи в условията на евентуалност – ако
не се приеме, че е оттеглена исковата
претенция относно поземления имот, да се обезсили решението на ДРС в тази част и да се внесе за
разглеждане пред СОС като първа инстанция, а в останалата част - да бъде
потвърдено.
С определение № 237 от 25.06.19г., постановено по В.Гр.д.№175/2018г. по
описа на СОС, съдът е прекратил производството по делото и е върнал делото на
ДРС за допълване на решението, като се произнесе в цялост по предявения пред
него иск.
С допълнително решение № 129/18.07.19г., поправено с решение №
184/18.10.129г., ДРС е прекратил производството относно искането на „Калиопа“
ЕООД гр.София за признаване за
установено по отношение на ЕТ Стоян
Иванов с фирма „Лешник – Стоян Иванов“ гр. Дулово, че е собственик на поземлен
имот с идентификатор 24030.501.3100 с
обща площ от 35 410кв.м., находящ се в гр. Дулово, ул. Васил Левски 97, при
посочени съседи, заедно със сградите , построени в имота съответно с идентификатори: 24030.501.3100.1, 24030.501.3100.2, 24030.501.3100.3,
24030.501.3100.4, 24030.501.3100.5, 24030.501.3100.6, 24030.501.3100.7, 24030.501.3100.8,
24030.501.3100.9, 24030.501.3100.11, 24030.501.3100.12, 24030.501.3100.13, 24030.501.3100.14
и 24030.501.3100.15 съгласно Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18951/31.08.07г.
на ИД на АГКК, като родово неподсъден нему.
След влизане в сила на допълнителното решение, делото е изпратено на СОС
за произнасяне по въззивната жалба на „Калиопа“ ЕООД гр.София от 28.05.18г.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят счита, че решението на ДРС следва да бъде обезсилено като недопустимо,
тъй като касае спор за собственост върху имот с цена на иска над 50 000лв.
и предвид разпоредбата на чл. 118, ал.2 ГПК във вр. с чл. 104,т.3 ГПК, същото
следва да бъде внесено за разглеждане от СОС като първа инстанция.
В първото съдебно заседание пред
СОС, проведено на 25.09.2018г., съдебният състав, съобразявайки изложеното в жалбата,
в исковата молба на ищеца, в уточнителната молба на последния от 14.07.17г. на стр.22
от първоинстанционното дело /в която заявява, че след установяване на
претендираното от него право на собственост, моли да се осъди ответникът да му предаде владението
върху „сградата – стол“/, както и съобразявайки определение № 434/2.10.17г. по
чл.140 от ГПК на ДРС, в което е прието,
че се предявява иск за собственост на цялата шивашка фабрика и съответно
предаване на владението върху сградата – стол, е счел че исковата молба е
нередовна и е поканил жалбоподателя-ищец да уточни петитума на същата. В това
съдебно заседание представляващият „Калиопа“ ЕООД прави изявление-уточнение, че
поддържа иска за собственост на целия имот и предаване владението само на сградата - стол.
Именно така изложените по хронология обстоятелства по първоинстанционното
дело и направеното на 25.09.2018г пред въззивната инстанция уточнение на исковата молба от ищеца –
жалбоподател мотивират СОС да приеме, че
е предявен пред ДРС установителен иск за правото на собственост върху целия
поземлен имот с идентификатор
24030.501.3100 площ от 35 410кв.м., ведно с построените в него сгради,
представляващи шивашка фабрика, и за
осъждане на ответника да предаде на владението върху сградата – стол с идентификатор 24030.501.3100.10, която е част
от шивашката фабрика. Предвид обстоятелството, че не е заплатен пълният размер
ДТ по така предявените искове, въззивната инстанция със свое определение в с.з.
на 23.10.18г. е оставила исковата молба без движение, задължавайки ищеца да
довнесе ДТ в размер на 4 342,53 лв. за първата инстанция и 2 171,26
лв. за втората инстанция. С молба от 5.04.20г. представляващият „Калиопа“ ЕООД депозира
документ за внесена ДТ в посочените размери.
СОС, съобразявайки всичко изложено до тук, както и обстоятелството, че в
мотивите на обжалваното решение /стр. първа от същото/ ДРС сочи че е
предявен иск за признаване правото на собственост на ищеца върху целия поземлен
имот с идентификатор 24030.501.3100, ведно със сградите в него, и за осъждане
на ответника да предаде владението само върху имот с идентификатор
24030.501.3100.10, представляващ сграда – стол, а в диспозитива на решението си
се произнася само по иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на
находящата се в поземлен имот с идентификатор 24030.501.3100 сграда за
обществено хранене – стол и предаване владението върху тази сграда, е прекратил
производството по образуваното пред него В.Гр.д.№175/2018г. по настоящата жалба
и е върнал делото на ДРС за допълване на решението, като се произнесе в цялост
по заявена претенция. Постановил е също, след допълване на решението от първоинстанционния
съд, делото да се върне в Окръжен съд Силистра за произнасяне по настоящата
жалба и евентуално по жалба по допълнителния постановен диспозитив, ако има
такава.
С допълнително решение № 129/18.07.19г., поправено с решение №
184/18.10.129г., ДРС е прекратил производството относно искането на „Калиопа“
ЕООД гр.София за признаване за
установено по отношение на ЕТ Стоян
Иванов с фирма „Лешник – Стоян Иванов“ гр. Дулово, че е собственик на поземлен
имот с идентификатор 24030.501.3100 с
обща площ от 35 410кв.м., находящ се в гр. Дулово, ул. Васил Левски 97, заедно
със сградите , построени в имота съответно с идентификатори: 24030.501.3100.1, 24030.501.3100.2,
24030.501.3100.3, 24030.501.3100.4, 24030.501.3100.5, 24030.501.3100.6,
24030.501.3100.7, 24030.501.3100.8, 24030.501.3100.9, 24030.501.3100.11,
24030.501.3100.12, 24030.501.3100.13, 24030.501.3100.14 и 24030.501.3100.15, като
родово неподсъден нему.
Предвид всичко изложено до тук, се налага изводът, че ДРС е постановил
недопустимо решение № 76/18.04.18г., допълнено с решение № 129/18.07.19г.,
поправено с решение № 184/18.10.19г., по депозираната пред него искова молба с
искане да се признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор
24030.501.3100 с обща площ от 35 410кв.м., находящ се в гр. Д, ул. В Л,
заедно със сградите , построени в имота, представляващи шивашка фабрика, и за
осъждане на ответника да му предаде владението върху една от тези сгради, а
именно сградата – стол.
Видно от находящото се на стр. 23 от първоинстанционното дело
удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор 24030.501.3100 с обща площ от 35 410кв.м.,
находящ се в гр. Д, ул. В Л, ведно със сградите, построени в него, е в размер
на 443 623,30 лв. / като само тази на земята е 174 925,40 лв./. Това е и цената на иска по см. на чл. 68 във
вр. с чл. 69,ал.1,т.2 ГПК. Следователно, съгласно чл. 104, т.3 ГПК, този иск е
подсъден на окръжен съд.
Като се е произнесъл по иск, който не му е родово подсъден, ДРС е
постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а
производството по делото прекратено и същото бъде прието за разглеждане от СОС
като първа инстанция.
Предвид изхода на процеса пред СОС, на страните не следва да се присъждат
разноски в това производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, на осн. чл. 270, ал.3 ГПК, СОС
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение № 76/18.04.18г., допълнено с решение № 129/18.07.19г.,
поправено с решение № 184/18.10.19г., постановено по гр.д. № 253/2017г. по
описа на ДРС и ПРИЕМА делото по подсъдност като първа инстанция в Силистренски
окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за образуване
като първоинстанционно пред СОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: