РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. С., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл.Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ЕЛ. Н. Г., ЕГН ********** обжалва наказателно постановление №
21-1099-001632/ 21.10.2021г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., с което и е
било наложено административно наказание- глоба в размер на по 100 / сто / лева за
извършени нарушения по чл.5, ал.3, т.2 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за
допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОД на МВР- гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не
депозира писмено становище по жалбата.
Жалбоподателят Г., редовно призована, не се явява, вместо нея- адв.Д.Г. при АК-С. в
качеството на процесуален представител на жалбоподателя. Заявява, че от страна на
жалбоподателя Г. не са налице нарушения по горепосочените текстове от ЗДвП. Моли съда
да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, излага доводи в тази
насока.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в
качеството им на свидетели актосъставителя- Г. Т. К. и свидетелите по акта- Т. СТ. К. и Д.
Р. К.. Същите дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като
доказателствени средства към делото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
1
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя бяха
депозирани нови писмени доказателства, които съда счете за своевременно представени,
допустими и относими спрямо предмета на делото, поради което с мотивирано протоколно
определение ги прие като надлежни доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 01.10.2021г. в 23,48 часа жалбоподателката Е.Г. била спряна за проверка от
органите на РУМВР- С., докато управлявала своето МПС- „Рено Еспейс“ с рег. № ** в гр.С.
на ул.“С.В.“ до дом № 23. Тъй като след направена справка същите установили, че водачът-
жалбоподателката Г. била с отнето СУМПС поискали съдействие от органите на пътна
полиция. На место се явил св.К.- служител на Пътна полиция при ОДМВР-С., който след
направена справка в системата на пътна полиция установил, че водачът- жалбоподателката
Г. е била лишена от право да управлява МПС, а управляваното от нея МПС било временно
спряно от движение. По време на проверката органите на реда установили, че
жалбоподателката Г. управлявала лекия си автомобил след като МПС-то е било спряно от
движение на 30.09.2021г., както и след като е била лишена от това си право по
административен ред от 27.08.2021г. Предвид установените нарушения на
жалбоподателката Г. бил съставен АУАН, препис от който и бил връчен по надлежния ред.
В законно установения срок, АНО е издал обжалваното НП № 21-1099-001632/ 21.10.2021г.
срещу жалб.Г. за извършени от нея нарушения по чл.5, ал.3, т.2 и по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество и
основателна по следните съображения:
АУАН № GA521843/ 01.10.2021г. и обжалваното НП № 21-1099-001632/ 21.10.2021г.
са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон: Деянията за които е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката Г. са били квалифицирани по чл.5, ал.3, т.2 и чл.150А,
ал.1 от ЗДвП, за това, че на 01.10.2021г. в 23,48ч. в гр. С. по ул.”С.В.”, до дом № 23, в
качеството си на водач на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ** го е управлява след като
МПС-то е било спряно от движение на 30.09.2021г., както и го управлява след като е
лишена от това си право по административен ред от 27.08.2021г.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателката Г., но същата счита,
че е нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и
обжалваното от нея НП. На първо място се твърди, че атакуваното от жалбоподателката НП
не отговаря на обективната истина, като оспорва констатациите, които мотивират
вменяването на нарушенията. Видно от доказателствата по делото съда установи, че АУАН
№ GA521843 е бил съставен на 01.10.2021г. срещу жалбоподателката Г. за извършени от нея
две нарушения на ЗДвП, а именно чл.5, ал.3, т.2 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на този
акт е било издадено и обжалваното от нея НП, като в същото е възприета идентична
обстановка. В случая следва да се има предвид, че основанието за вменяване във вина на
2
жалбоподателката Г. за извършено от нея нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП- за това, че
управлява МПС след като е била лишена от това си право по административен ред е Заповед
за прилагане ПАМ № 21-1886-000068/ 26.08.2021г. с която на основание чл.171, т.1, б.“е“ от
ЗДвП за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на същата е било отнето временно
свидетелството за управление на МПС до представяне на сключена валидна застраховка
„ГО“ на основание чл.22 от ЗАНН. Основанието пък за вменяване във вина на нарушение по
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП спрямо жалбоподателката Г. е Заповед за прилагане ПАМ № 21-1886-
000069/ 26.08.2021г. чрез която на основание чл.171, т.2, б.“в“ от ЗДвП е временно спряно от
движение МПС-то, отново до сключване на застраховка „ГО“.
И двете заповеди за издаване на ПАМ са били съставени срещу жалбоподателката Г.
въз основа на съставен АУАН № 386126/ 25.08.2021г. за извършено от нея нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Въз основа на този АУАН е било издадено НП № 21-1099-001564/
04.10.2021г. с което на основание чл.683, ал.1, т.1 от КЗ жалбоподателката Г. е била
наказана с глоба в размер на 250 лева. Това НП е било връчено на жалбоподателката Г. на
05.10.2021г. и същото е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано. Същото е
видно от приложената справка за нарушител на името на жалбоподателката Г., приета като
надлежно доказателство по делото.
Видно от доказателствата по делото, и най-вече от приложената по делото справка за
нарушител на името на жалбоподателката Г. е, че и двете Заповеди за прилагане на ПАМ №
21-18886-000068/ 26.08.2021г. и № 21-1886-000069/ 26.08.2021г. са били връчени на
жалбоподателката Г. на 05.10.2021г., т.е. същата до този момент не е имала знанието, че е
лишена от право да управлява МПС временно, както и че управляваното от нея МПС е било
временно спряно от движение. И двете мерки са били приложени до отпадане на
основанието за тяхното налагане, а именно- сключването на задължителната застраховка
„ГО“.
Съобразно изложеното от жалбоподателката Г. и приетото като доказателство по
делото копие от справка от гаранционен фонд на 25.08.2021г. в 18,30 часа е сключила
задължителната застраховка „ГО“, поради което и основанието за приложението на
въпросните две заповеди за прилагане на ПАМ е отпаднало. Налице са такива отметки и
срещу двете заповеди в приложената по делото справка за нарушител на името на
жалбоподателката.
От така изложеното по-горе става ясно, че към 01.10.2021г. когато е бил съставен
АУАН GA521843/ 01.10.2021г. и двете заповеди въз основа на която е прието, че
автомобила управляван от жалбоподателката Г. е бил спрян от движение и същата го
управлява след като е лишена от това си право по административен ред, не са били връчени
по надлежния ред на жалбоподателката и същата не е имала знанието, че тези обстоятелства
спрямо нея и управлявания от нея автомобил са били настъпили. Узнаването за издаването
на двете заповеди за прилагане на ПАМ е станало в значително по-късен момент от страна
на жалбоподателката Г.- на 05.10.2021г. както и правилно е вписано в справката . Неясно е
в тази насока от къде вади извод както актосъставителя, така и АНО, че МПС-то
3
управлявано от жалбоподателката Г. е било спряно от движение на 30.09.2021г., както и че
същата е лишена от право да управлява МПС от 27.08.2021г. при положение, че и двете
заповеди за прилагане на ПАМ не са били връчени по надлежния ред на жалбоподателката
към момента на извършването на нарушението на 01.10.2021г.
Извън този довод очевидно основанието за отпадане на отговорността по издадените
ПАМ спрямо жалбоподателката Г. е налице, тъй като същата още на 25.08.2021г. е сключила
задължителната застраховка „ГО“ , поради което и тези заповеди за прилагане на ПАМ няма
как да са влезли в сила към датата на извършването на нарушението- 01.10.2021г. Същото е
вписано и в справката за нарушител от която е видно, че и по двете заповеди за прилагане
на ПАМ е отпаднало основанието за действието им.
Следователно и въз основа на изложеното по-горе е видно, че основанието за
издаването и действието на заповедите за прилагане на ПАМ № 21-1886-000068/
26.08.2021г. и № 21-1886-000069/ 26.08.2021г. е отпаднало със сключването на
задължителната застраховка „ГО“ на 25.08.2021г., поради което и същите към момента на
извършването на нарушението на 01.10.2021г. са загубили своето действие. Нещо повече-
дори и хипопетично да се възприеме довода, че към 01.10.2021г. заповедите за прилагане на
ПАМ са все още действащи, то същите не са били връчени по надлежния ред на
жалбоподателката Г., поради което и не биха могли да породят своето правно действие.
Съобразно нормата на чл.6 от ЗАНН за да е административно нарушение едно
деяние, то следва да е такова, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание. Видно от
изложеното по-горе в настоящия казус съда счита, че това деяние в което е била обвинена
жалбоподателката Г. не е било извършено виновно от нейна страна, тъй като към момента
на констатирането на нарушението на 01.10.2021г. не е било известно, че следва да
съобразява поведението си с издадени административни актове с произтичащите от тях
законови санкционни последици. Следователно деянието е несъставомерно от неговата
субективна страна, тъй като е извършено от лице без да има знанието за това.
Тези факти е следвало да бъдат установени от АНО спазвайки принципа на чл.54 от
ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката да установи, че нарушенията не
могат да се вменят във вина на жалбоподателката Г. и с мотивирана резолюция да прекрати
преписката, но АНО е издал в нарушение на този принцип незаконосъобразно НП.
При така установеното по-горе съда счита, че издаденото НП е в нарушение както на
материалния закон, така и на процесуалните норми, поради което страда от съществени
процесуални нарушения, водещи до неговото отменяне. Отделно от това съда установи, че
описаните в обжалваното НП нарушения, въпреки, вменени във вина на жалбоподателката
Г. не са били извършени виновно от нея и тя не следва да носи административна
отговорност за тях.
По този начин съдът приема всички възражения на жалбоподателката Г. като
основателни, доказани и правилни поради посочените по-горе съображения и доводи и прие
4
за доказани нейните твърдения. Задължение на административно-наказващия орган е да
докаже вината на лицето, което наказва и тежестта за това е изцяло върху него, а предвид
обстоятелството, че той не представя никакви доказателства в тази насока, съда следва да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Предвид така изложените съображения съдът счита, че жалбата е допустима и
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-1099-001632/ 21.10.2021г. на
Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., издадено въз основа на АУАН № GA521843/
01.10.2021г. с което на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 и чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на ЕЛ.
Н. Г. от гр.Русе, ул.”Лозен планина” № 1, вх.1, ет.3, ап.7 и настоящ адрес- с.А., обл.С.,
ж.к.“Юг“ № 13, ет.2, ап.6, ЕГН ********** е било наложено административно наказание-
глоба в размер на 100 / сто / лева за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и глоба
в размер на 100 / сто / лева за извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5