РЕШЕНИЕ
№
54
27.02.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд Първо гражданско отделение
На седми февруари две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 756 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на Производителна кооперация „Атанас Манчев“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 2, представлявана
от Гочо Господинов, със съдебен адрес *** – адвокат Д.П.,***, представлявана от
кмета Васил Иванов Едрев, с адрес гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 3. Предявен
е иск да бъде прието за установено по отношение на ищеца ПК „Атанас Манчев“, че
ответната Община Айтос не е собственик на следните сгради : баня – със
застроена площ от 338 кв. м, пералня – машинно пране със застроена площ от 240
кв. м и пералня – ръчно пране със застроена площ от 80 кв. м, всички находящи
се в УПИ І в кв.146 по ПУП на гр.Айтос, за които е издаден акт за частна
общинска собственост № 5128/ 29.03.2018г.
Ищецът ПК „Атанас Манчев“ счита, че той е собственик
на тези имоти, като се легитимира с констативен нотариален акт № 182, т.VІІ, рег.
№ 6287, д. № 1086/ 27.06.2008г. на нотариус с рег. № 324 при РС - Айтос.
Ответната община неоснователно му отказала издаването на скица и данъчна оценка
за сградите с мотива, че са общинска собственост.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
иска. Твърди, че по силата на съдебно решение от 18.02.1948г. парцел І в кв.109
със застроена площ от 180 кв. м., отреден за градска баня, е обявен за държавен
с акт за държавна собственост № 338/ 23.04.1951г., а за учреждение, което
ползва и стопанисва имота, е посочено – ТПС – ОСП „Комунални услуги“- Айтос. На
01.07.1970г. е съставен нов АДС № 805, в който е посочен имотът – баня в парцел
І в кв.109 и допълнителното застрояване, извършено през 1963г., а за
учреждение, което го полза и стопанисва, отново е посочено ТПС – ОСП „Комунални
услуги“- Айтос. С решение № 1/ 04.01.1977г. на Стопанския съвет на СД „Местна
промишленост и битови услуги“ – Бургас е образувано поделението ППУ „Възход“,
на което с нарочна заповед № 2/ 05.01.1977г. е предадено имуществото на
прекратеното „Комунални услуги“- Айтос, включващо баня и пералня. Позовава се
на Наредбата за държавните имоти, приета с ПМС № 122/ 1975г., съгласно която
владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез организациите,
които ги стопанисват, като твърди, че процесните имоти, стопанисвани от ППУ
„Възход“, са собствени на държавата. Със заповед № 1/ 02.01.1980г. на СД
„Местна промишленост“ – Бургас процесните сгради се предават за стопанисване от
ищеца ТПК „Атанас Манчев“ - Айтос. На основание на посочената наредба имотите
се стопанисват от кооперацията от името и за сметка на държавата, която е
собственик. С приемането на новия план на града от 1986г. парцел І в кв. 109 се
преобразува в УПИ І в кв.146.
Счита, че с
приемането на § 7 от ПЗР на ЗМСМА земята и процесните сгради за комунално
обслужване са преминали в собственост на общината. Дори и да се приеме, че
сградите са били допълнително изградени в парцела, след придобиването му от
държавата/ общината те по приращение са станали държавна, респективно общинска
собственост. От датата на предаване ползването на ТПК „Ат. Манчев“ през 1980г.
до приемането на ПЗР на ЗМСМА през 1991г. сградите са държавно имущество, а
след това собствеността е прехвърлена на общината, която от тогава не се е
разпореждала с имотите. Твърди, че за имота неколкократно са издавани актове за
частна общинска собственост.
Позовава се на
чл.86 от ЗС и твърди забрана до 1996г. да се придобива по давност вещ, която е
държавна или общинска собственост, а след 01.06.1996г. забраната остава само за
имотите, които са публична собственост. Преди изтичането на десетгодишния
давностен срок за придобиването на собствеността от ищеца – от 01.06.2006г. по
силата на §1 от ЗДоп. на ЗС е спряна давността за придобиване на имоти частна
общинска или държавна собственост - до 31.12.2022 г.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявеният
отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът заявява
правен интерес от търсената защита с твърдението си, че се счита за собственик
на процесните сгради, придобити по давност. С нотариален акт № 182, т.VII, рег. № 6287, дело № 1086/ 27.06.2008г. на нотариус с
рег. № 324 на НК с район на действие района на РС – Айтос, ищецът ПК „Атанас
Манчев“ – гр.Айтос е признат за собственик по давностно владение на следните
имоти – масивни сгради : 1. баня – със застроена площ от 338 кв.м; 2. пералня –
машинно пране със застроена площ от 240 кв.м; 3. пералня – ръчно пране със
застроена площ от 80 кв. м; всички сгради, построени в общински УПИ І в кв.146
по ПУП на гр.Айтос с площ от 2 619 кв.м, при граници : от трите страни
улици и поземлени имоти № XIX
-274 и № II-272. Видно от представената по делото скица на УПИ I в кв.146 по действащия плана на гр.Айтос от 1986г.
имотът е отреден за обществено обслужване – „за баня и пералня“.
За същия УПИ I в кв.146 с всички находящи се в него сгради ответната
Община Айтос е издала актове за частна общинска собственост -№ 1309/
25.04.2006г. и № 5128/ 29.08.2018г.
Актът от 2006г. е издаден на основание заповед на Областния управител на област
Бургас от 05.04.2006г., с която на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС е
разпоредено имотът, представляващ УПИ I с площ от
2 550 кв.м в кв.146 по действащия план на града от 1986г., идентичен с
бивш парцел I с площ от 2 525 кв.м в
кв.109 по отменения план от 1970г., ведно с построената в него масивна двуетажна
сграда – баня и пералня със застроена площ от 338 кв.м, да се отпише от
актовите книги за имотите държавна собственост и да се предаде на Община Айтос.
Със заповед от 20.08.2007г. кметът на Община Айтос е разпоредил поради
неправилно актуване да се отпишат от АОС № 1309/ 25.04.2006г. сградите,
построени в УПИ I – кв.146 : баня със ЗП 338 кв.м,
пералня ръчно пране със ЗП 80 и пералня машинно пране със ЗП 240 кв.м,
собственост на ПК „Атанас Манчев“. Впоследствие са издадени удостоверенията от
24.05.2008г. и 14.06.2008г., представени при издаването на констативния
нотариален акт на ищцовата кооперация № 182 от 27.06.2008г., че тези сгради не
са общинска, нито държавна собственост. Вторият АЧОС от 2018г. е издаден въз
основа на последващо решение на Общински съвет - Айтос от 28.02.2018г. с посочено правно основание
чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС във връзка с § 42 от ПЗЦР към ЗИД на ЗОбС.
Установява се, че
за парцела са били издадени два предходни акта за държавна собственост : АДС №
338/ 23.04.1951г. – за цялата баня от 180 кв.м и застроеното място в гр.Айтос,
до пл.“Независимост“ в кв.109; и АДС № 805/ 01.07.1970г. – баня – парцел I в кв.109, описани в приложението като дворно място от
2 525 кв.м, с изградената в него постройка – баня - хигиенна, масивна,
едноетажна с изба, водопровод и канализация, салон с две крила. Съгласно първия
акт за държавна собственост имотът е одържавен на основание решение на народен
съд/ акт от 18.02.1948г. При тълкуване на описанието на имота в акта от 1970г.
съдът приема, че освен сградата баня с площ от 180 кв.м, като обект на акта е
посочено и самото застроено място в кв.109, в което е изградена сградата, тъй
като същото е индивидуализирано с четири имотни граници. В двата акта е
удостоверено, че държавният имот е предоставен за ползване на СП „Комунални
услуги“ – гр.Айтос. С решение на Стопанска дирекция „Местна промишленост и
битови услуги“ – Бургас от 04.01.1977г. посоченото комунално предприятие е
прекратено. Съгласно приложение № 1 към това решение от 01.01.1977г. дейностите
на прекратеното предприятие „Комунални услуги“ - Айтос, ведно с обслужващите ги
основни средства /т.6 от решението/, са прехвърлени на новосъздадените
поделения на СД „Местна промишленост и битови услуги“ – Бургас, като
комуналните услуги „баня и пералня“ са предоставени на ППУ „Възход“ – Бургас.
Във връзка с оптимизиране на дейностите на местната промишленост и битовото
обслужване на населението въз основа на заповед № 1/ 02.01.1980г. на главния
директор на СД „Местна промишленост и битови услуги“ – Бургас е създадена
работна група, която в доклада си от 1980г. е предложила банята и двете перални
в Айтос да бъдат предадени от ППУ „Възход“ на ТПК „Атанас Манчев“ – Айтос. От
приетото извлечение от инвентарната книга на ищцовата кооперация се установява,
че по сметка 203 на кооперацията са заведени обекти без допълнителна
индивидуализация : постройка баня – през 1966г., обществена пералня – през
1968г. и открита пералня – през 1978г. Разпитаните по делото свидетели
установяват, че в имота е имало стара сграда на баня, наричана „турската баня“,
която впоследствие била съборена и на друго място в парцела била изградена
новата градска баня, която започнала да функционира след 1960г. Свидетелката
Вълкова и представените фактури установяват, че т.нар. „нова баня“ е функционирала
до 2005г., като със сигурност след 1991г. ищцовата кооперация е стопанисвала
имота и е усвоявала приходите от него.
Не се спори и се установява от приетите писмени и гласни доказателства,
че през 2000г. банята и пералнята са декларирани като собственост на ищцовата
кооперация по реда на чл.17 ЗМДТ и ежегодно кооперацията е заплащала на
ответната община дължимите местни данъци и такси.
Приетото по делото
и неоспорено от страните заключение на вещите лица по извършената комбинирана
съдебна техническа експертиза установява местоположението на процесните сгради
и регулационните промени на имота, както следва : Настоящият УПИ I в кв.146 по действащия план на гр.Айтос от 1986г.,
отреден „за баня и пералня“, включва бившия парцел I в кв.109 по плана на гр.Айтос от 1958г., отреден „за баня“, в който
попадат три имота по кадастралния план : пл. № 1716 – записан в разписния
списък като баня, двор на ГНС; пл. № 1717 – двор на Елена Георгиева Димитрова;
и пл. № 1718 – двор на Йордан Иванов Стоянов. Съгласно данните в архивния
регистър на съставените актове за държавна собственост за бивш собственик на
имот пл.№ 1716 е записан Али Ефенди Смаилов. За имоти пл. № 1717 и пл. № 1718
има данни за процедури по отчуждаването им от бившите собственици и тяхното
обезщетяване, но не и данни за крайните актове, приключващи тези процедури.
Видно от изготвената от вещите лица скица 1, банята, описана в АДС № 338/
23.04.1951г., се намира в имот пл. № 1716. Към този момент няма кадастрален и
регулационен план. Вещите лица установяват, че така описаната баня към 1951г.
не е идентична с впоследствие отразените в плановете сгради баня и пералня. В
издадения по-късно АДС № 805/ 01.07.1970г. е посочена година на изграждане на
актуваната баня – 1963г., както и че имотът е предоставен за ползване на СП
„Комунални услуги“ – Айтос. В кадастралната основа към следващия план на
гр.Айтос от 1971г. парцел I в кв.109 отново е отреден „за
баня“, като освен сградата баня от плана от 1958г., която е отразена като
несъборена, е заснета и втора новопостроена сграда – баня и пералня с площ от
338 кв.м, която попада частично и в трите имота – пл. № 1716, 1717 и 1717
/скици 2 и 4 от заключението/. В действащия план от 1986г. е нанесена сградата
– баня от 1971г. с площ
от 338 кв.м със заснета към нея пристройка „в строеж“, а впоследствие в
кадастралния план са попълнени 3 нови сгради. В разписния лист към действащия
план от 1986г. сградите са записани на СП „Комунални услуги“ Айтос - от 1970г.,
впоследствие на ПК „Атанас Манчев“ – от 2008г. и на Община Айтос – въз основа
на АЧОС от 2018г. Не се установяват конкретни данни за строителството на
процесните сгради, извън АДС от 1970г., в който е отразена година на
построяване на банята – 1963г. и цитираните кадастрални и регулационни планове,
в които са отразени съществуващите към моментите на приемането им сгради.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено, че процесните сгради по
констативния нотариален акт на ищеца от 2008г. са изградени след 1963г. в
поземлен имот, който до 1948г. е бил частна собственост, впоследствие до 1991г.
е бил държавна собственост, а след тази дата – общинска собственост. Не
по-късно от съставянето на АДС № 338/ 23.0.1951г. Държавата е установила
фактическа власт върху тогавашния имот пл.№ 1716 в парцел I в кв.109, ползван за градска баня, а не по-късно от
съставянето на АДС № 805/ 1970г. и върху останалите два имота, включени в
парцел I в кв.109 – пл. № 1717 и № 1718.
Действително актовете за държавна собственост не пораждат права, но
свидетелстват за намерението на Държавата да свои тези имоти. До 1971г. в
парцел I в кв.109 е съществувала т.нар.
„турска баня“, функционирала до около 1960 - 1966г. Към 1963г. в парцела е
построена процесната нова сграда баня със застроена площ от 338 кв.м, която
функционира не по-късно от 1966г. до 2005г. Към 1968г. е построена и въведена в
експлоатация сградата пералня /процесната пералня - машинно пране с площ от 240
кв.м/, а към 1978г. – сградата открита
пералня /процесната пералня – ръчно пране с площ от 80 кв.м/. Фактическата власт на Държавата
върху тези имоти първоначално е била упражнявана чрез държавното предприятие
„Комунални услуги“ – гр.Айтос, от 1977г. - чрез поделението на СД „Местна промишленост и битови услуги“ –
Бургас - ППУ „Възход“ – Бургас, а след 1980г. – чрез ТПК „Атанас Манчев“ –
Айтос. От 1951г. до 2005г. поземленият имот е бил отреден първоначално за
„баня“, в последствие за „баня и пералня“, като свидетелските показания
несъмнено установяват, че съществуващите в имота сгради са използвани масово от
населението на града, като т.нар „градска баня“.
По изложените
съображения съдът приема, че в периода 1951г. – 1991г. Държавата трайно, явно и
несмущавано е упражнявала фактическа власт върху имотите, съставляващи
настоящия УПИ I в кв.146 по действащия план на
град Айтос /бивш парцел I в кв.109 по недействащите
планове от 1958г. и 1986г./. Дори и да бъде споделена тезата на ищеца, че с АДС
от 1951г. е актувана само старата баня, но не и самото дворно място, то изводът
за осъществяваното от Държавата владение върху имотите е валиден поне за
периода 1970 – 1991г. Съдът приема за неоснователни възраженията на ищеца за
реституция на имотите ex lege – на основание чл.2 ал.1 и ал.2
от ЗВСОНИ. На първо място с тези възражения ищецът предявява чужди права, като
не е материалноправно легитимиран да ги предяви в настоящия процес, в който не
участват евентуалните правоимащи по закона лица. Законовата реституция настъпва
в полза на легитимираните от закона лица, поради което само те могат да се
позоват на нея при заявяване на права върху недвижим имот. Следва да се
отбележи, че по отношение на имота, описан в АДС № 338/ 23.04.1951г., не е
налице посочената хипотеза на закона /чл.2, ал.1/ – отчуждаване въз основа на
Наредбата – закон за съдене от Народен съд /обн., ДВ, бр. 219/ 1944г./.
Действително в АДС като основание за одържавяване на имота е посочено „решение
на народен съд/ акт от 18.02.1948г.“, но съдът приема, че не се касае за
решение на учредения през 1944г. извънреден Народен съд за съдене извършилите
престъпни деяния, а за съдебен акт на действащите в държавата към посочената
1948г. общи съдилища, които на основание глава VI на Конституцията на НРБ, действаща в периода 1947 – 1971г., са „народни
съдилища“ по смисъла на основния закон.
По изложените
съображения съдът приема, че към 1991г. Държавата в продължение на повече от 20
години е упражнявала владение върху имотите по смисъла на чл.68 от ЗС, като
явно и несмущавано ги е държала като свои. Липсват данни за противопоставяне от
страна на други лица на това владение на държавата. Фактическата власт върху
тези имоти Държавата е упражнявала съобразно действащите през периода закони -
чл.17 от Конституция на НРБ от 1971г., чл.2 на Правилника за държавните имоти,
действащ в периода 1952г. – 1975г., и чл.89 на Наредба за държавните имоти, в
сила през периода 1975г. – 1996г. – чрез държавните предприятия, на които
имотите са били предоставени за стопанисване и управление. Поради това дори и
при липса на друго установено придобивно основание, се налага изводът, че към
1991г., когато влиза в сила ЗМСМА, Държавата е собственик на процесния УПИ по
силата изтекла в нейна полза придобивна давност /чл.79 от ЗС/.
Освен горното,
съдът приема, че на основание чл.5 ал.1 от ЗДС издадените актове за държавна
собственост имат материална доказателствена сила за удостоверения с тях факт на
възникване на правото на собственост върху имота. Съгласно трайната съдебна практика
тази доказателствена сила на акта за държавна собственост може да бъде
опровергана от оспорващата го в процеса страна. За опровергаването не е
достатъчно само косвено доказване, разколебаващо официалното удостоверяване в
акта. Опровергаването се счита за успешно, когато се проведе пълно главно
доказване на основанието за оспорването, а именно, че към момента на актуването
имотът е имал друг собственик. В настоящият процес тази доказателствена тежест
се носи от ищеца, който счита, че представените актове за държавна собственост
не удостоверяват придобито от държавата право на собственост. Въз основа на
събраните по делото доказателства не може да се приеме, че е проведено пълно
главно доказване на твърдяната частна собственост върху имота. Действително има
данни за физически лица собственици на имотите, съставляващи процесния парцел,
но те се отнасят само за периода 1948г. - 1959г. След този момент липсват данни
за упражнявано от посочените физически лица и техните наследници право на
собственост или на владение върху имотите. Напротив налице са данни за влязло в
сила съдебно решение за отнемане на имот и данни за отчуждаване на имоти и за
обезщетяване на собствениците им. Поради това не може да се направи обоснован
извод, че удостовереното към 1951г. и към 1970г. право на собственост на
държавата върху поземлените имоти е опровергано, тъй като не се установи по
несъмнен начин след 1959 имотите да имат друг собственик. Поради това като
основание за възникване на собствеността може да се приеме и това, предвидено в
чл.6, предл.2 от ЗС, в редакцията от 1951г., /чл.6 ал.2 от ЗС, в редакцията от
1990г./, а именно - държавни стават и имотите, които нямат друг собственик.
Следва да се
отбележи също, че до предявяването на иска не е съществувал спор относно собствеността
на процесния парцел – сега УПИ І в кв.146, като и в нотариалния акт, с който
ищецът легитимира собствеността си върху процесните сгради този имот е описан
като обшински.
Изградените през
годините в парцела процесни сгради – баня и перални са придобити също от
Държавата на основание чл.92 от ЗС – като приращение. По делото не се събраха
доказателства за осъществяването на строителството на процесните постройки, но
липсват данни то да е извършено от друго лице въз основа на право на строеж,
отстъпено надлежно по реда на чл.15 – отм. на ЗС, чл.39 от Правилника за
държавните имоти /отм./ и чл.103 от Наредбата за държавните имоти /отм./.
Липсва и отбелязване в актовете за учредяване на подобно право на строеж
съобразно изискването на чл.84, ал.1, изр.2 от НДИ /отм./.
Обстоятелството,
че процесните сгради са счетоводно заведени от ищцовата кооперация, не може да
бъде ценено в подкрепа на твърдението й за осъществявано владение на собствено
основание до 1991г. Тъй като видно от счетоводните удостоверявания процесните
сгради са заведени в периода 1966 – 1978г., когато е съществувала ТПК „Атанас
Манчев“ – гр.Айтос, и липсват данни тази кооперация да е придобила
собствеността на сградите по силата на конкретен придобивен способ, фактът на
заприходяването им следва да се тълкува единствено в подкрепа на удостовереното
в актовете за държавна собственост предоставяне от страна на Държавата за
стопанисване и управление. В този смисъл са и мотивите по т.2Г от тълкувателно
решение № 4/ 14.03.2016г. по т.д. № 4/ 2014г. на ОСГК на ВКС на РБ.
По изложените
съображения съдът приема за установено, че към момента на влизане в сила на
ЗМСМА – 17.09.1991г. процесните имоти са били държавна собственост. Поради това
на основание § 7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА процесните сгради – баня и перални са
преминали в собственост на ответната община – същите към момента са
представлявали обекти на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за комунално обслужване на населението. Ето защо налице е
хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС – процесните имоти са предоставени в
собственост на общината със закон и са частна общинска собственост по смисъла
на чл.3, ал.3, изр.1 от ЗОбС.
Основният спорен
по делото въпрос е дали ответната община в периода след 17.09.1991г. или
респективно Държавата преди това са загубили собствеността върху имотите с
евентуалното им придобиване от страна на ищцовата кооперация чрез осъществено
от нея давностно владение /чл.79, ал.1 от ЗС/. Всички редакции на разпоредбата
на чл.86 от Закона за собствеността след 1951г. установяват забрана за
придобиване по давност на имоти държавна /социалистическа/ собственост, а след
1990г. - и на имоти общинска собственост. До изменението на нормата,
обнародвано в ДВ, бр.33/ 19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г., забраната за придобиване
по давност се отнася за държавната и общинска собственост, независимо дали е
публична или частна. От 01.01.1996г. забраната на закона се ограничава само до
имотите публична държавна и общинска собственост. Следователно за процесните
имоти частна общинска собственост давност е започнала да тече едва на
01.06.1996г. Преди изтичането на 10-годишния давностен срок по чл.79, ал.1 от
ЗС на 01.06.2006г. законът разпорежда спиране на давността – с нормата на § 1
от ЗД на ЗС, обнародван в ДВ, бр.46/ 2006г., в сила от 1.06.2006г., давността е
спряна, считано от 31.05.2006г. Оттогава. с последователни изменения на
нормата, за които се приема, че са в сила преди изтичането на указаните
срокове, законът постановява спиране на давността за придобиване на имоти –
частна общинска собственост с последен срок до 31.12.2022г. Ето защо се налага
изводът, че осъществяваното до момента владение върху имот частна общинска
собственост, бивша държавна собственост няма последиците на установеното в
чл.79 вр. чл.77 от ЗС придобивно основание за правото на собственост. Поради
това, дори и да се приеме, че ищецът в определен период е осъществявал върху
процесните имоти владение по смисъла на чл.68 от ЗС, същото не може да бъде
противопоставено на ответника и не засяга правото му на собственост,
гарантирано от закона.
По изложените
съображения съдът приема, че и към момента ответната Община Айтос се легитимира
като собственик на процесните имоти, придобити по силата на закона. Поради това
предявеният иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода от
спора на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 500 лв. – заплатено възнаграждение
на вещи лица. Тъй като не се представят доказателства претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 5 100 лв. да е било договорено и реално
заплатено от ответника, на основание чл.78 ал.1 от ГПК и т.1 от тълкувателно
решение № 6/ 06.11.2013г. по т.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС настоящият съд
приема, че същото не следва да се включва в отговорността на ищеца за
разноските на насрещната страна.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Производителна кооперация „Атанас Манчев“ с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 2, представлявана от
Гочо Господинов, да бъде прието за
установено спрямо него, че Община Айтос с адрес гр.Айтос, ул.“Цар
Освободител“ № 3, не е собственик на
следните сгради : баня – със застроена площ от 338 кв. м, пералня – машинно
пране със застроена площ от 240 кв. м и пералня – ръчно пране със застроена
площ от 80 кв. м, всички находящи се в УПИ І в кв.146 по ПУП на гр.Айтос, за
които е издаден акт за частна общинска собственост № 5128/ 29.03.2018г.
ОСЪЖДА Производителна кооперация „Атанас
Манчев“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Цар
Освободител“ № 2, представлявана от Гочо Господинов, със съдебен адрес *** –
адвокат Д.П.,*** направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :