М О Т И В И
към присъда по НОХД № 2353 по
описа за 2018 год. на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на
28.05.2018г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт против Л.Е.С.,
родена на ***г***, български гражданин, с основно образование, неомъжена,
неосъждана, безработна, ЕГН:**********, по Бързо производство № 154/2018г. по
описа на Четвърто РУ-ОД на МВР - Варна за престъпление от общ характер по чл.
329, ал. 1 от НК затова, че за времето от 21.07.2017г. до 18.05.2018г. в
гр.Варна, като пълнолетно работоспособно лице, продължително време не се
занимавала с общественополезен труд и получавала нетрудови доходи по неморален
начин-чрез проституция.
Поради горното и предвид разпоредбата
на чл.370, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително изслушване
на страните, като на основание чл.358,
ал.1, т. 4 от НПК не проведе разпоредително заседание по делото.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимата бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същата, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетелите и експертното заключение, дадени на
досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимата, свидетелите и
вещото лице по делото.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подс.С. обвинение, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Сочи, че в хода на разследването са били събрани безспорни и категорични
доказателства за извършеното престъпление, описано в ОА. Поради това и пледира
на подс. С. да бъде призната за виновна и да бъде
освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно
наказание при условията на чл.78А от НК, като излага аргументи за реабилитация
на подсъдимата.
Защитникът
на подсъдимата също изразява становище, че са налице основанията за прилагане
нормата на чл.78А от НК. Моли да й бъде наложено накзание
в минимално предвидения в закона размер.
Подсъдимата С. призна изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, като в последната си дума моли за
минимално наказание глоба.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Л.Е.С. е родена на ***г.
Същата е пълнолетна, психически и физически здрава. Въпреки това тя не полагала
обществено полезен труд и за да си набави доходи се занимавала с проституция. В
тази връзка с решение по НАХД № 4515 / 2011г. на PC-Варна, влязло в сила на
17.11.2011г., С. била освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а НК, за извършено през периода
от 24.11.2010г. до 21.07.2011г. в гр.Варна деяние по чл.329, ал.1 НК.
Въпреки, че била веднъж освободена от
наказателна отговорност, подс.Л.С. продължила да не
полага обществено полезен труд и по неморален начин, чрез проституция на
територията на гр.Варна да си набавя нетрудови доходи. Тя предлагала и обикновено
извършвала стандартен секс срещу сумата от 20- 30 лева и орален секс за сумата
15- 20 лева.
На 20.07.2017г. свидетелят Д.Д.-полицейски служител в Четвърто РУ-Варна при преминаване
по стария път Варна-Бургас видял подс.Л.С. да стои
отстрани на пътя, да маха на преминаващите автомобили като повдигала блузата и
показвала гърдите си, сочела областта на гениталите
си. Свидетелят я задържал и отвел в сградата на Четвърто РУ-Варна, където
съставил спрямо обвиняемата протокол за предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР,
да не извършва дейност, за която получава нетрудови доходи по непозволен и
неморален начин и я запознал с наказателната отговорност по чл.329, ал. 1 НК.
На следващия ден-21.07.2017г., свидетелят
А.П.-полицейски служител в Четвърто РУ-Варна със служебен, оперативен автомобил
извършвал обход по стария път Варна-Бургас, покрай местностите „Крушките",
„Кантара" и „Боровец" в гр.Варна. Свидетелят забелязал обвиняемата да
стои отстрани на пътя, облечена предизвикателно и да подканя пътуващите в
преминаващите автомобили да спрат. Знаейки, че е от утвърдения криминален
контингент по линия „проституция", св.П. отишъл при нея и съставил спрямо подс.С. протокол за предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР, с
който я предупредил за наказателната отговорност по чл.329, ал.1 НК- „да не
извършва дейност, за която получава нетрудови доходи по непозволен или
неморален начин". Подс. била задържана и отведена в Четвърто РУ-Варна.
Въпреки двете предупреждения подс. Л.С. продължила да посещава посочения път, за да
проституира и не извършвала общественополезен труд, като чрез проституция
получавала нетрудови доходи.
На 25.01.2018г. св.А.П., при обход на
стария път Варна-Бургас, в района на местност „Кантара" в гр.Варна отново
видял подс.С. да стои отстрани на пътя. Тя била
облечена предизвикателно, махала с ръка на преминаващите автомобили и сочела
половите си органи. Свидетелят отишъл при нея и съставил спрямо подс.С. протокол за предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР, с
който я предупредил за наказателната отговорност по чл.329, ал.1 НК- „да не
извършва дейност, за която получава нетрудови доходи по непозволен или
неморален начин". Тя отново била задържана и отведена в Четвърто РУ-Варна.
Във връзка с провеждани полицейски
операции по линия „проституция" от органите на Четвърто РУ-Варна, подс. Л.С. отново била задържана, докато проституира на
стария път Варна-Бургас от свидетеля Ж.Т.. Това се случило на датите 02.02.2018г. и 19.03.2018г. в района на местностите
„Крушките" и „Кантара" в гр.Варна, като и при двата случая спрямо нея
били съставяни протоколи за предупреждение от св.Т. по реда на чл.65 ЗМВР - да
не получава трудови доходи по непозволен и неморален начин и със същите била
запозната с отговорността по чл.329, ал.1 НК. На визираните дати подсъдимата
била отвеждана и задържана в Четвърто РУ-Варна.
На 18.05.2018г. свидетелите Ж.Т. и М.М., докато изпълнявали служебните си задължения, извършвали
обход в района на стария път Варна -Бургас. В района на местност „Кантара"
в гр.Варна, забелязали спрял автомобил в отбивка на
пътя. Предположили, че автомобилът е на клиент на някоя от проституиращите жени
и решили да извършат проверка. При отиването им до превозното средство двамата
видели подс.С. и свидетеля Д.Я.Я..
Двамата били голи, като подсъдимата била с наведена глава към половия орган на
свидетеля. Полицейските служители се легитимирали и казали на двамата да се
облекат и излязат от автомобила. При излизането на подс.
С. свидетелите я разпознали. Установили и самоличността на св.Д.Я.Я.. След това и двамата били отведени в Четвърто РУ-Варна,
където спрямо обвиняемата бил съставен протокол за предупреждение по реда на
чл.65 ЗМВР.
Видно от назначената и изготвена в хода
на делото съдебно-психиатрична експертиза, подс.С. е
могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Видно от приложените по делото справки от
НОИ, ТД-НАП-гр.Варна и Дирекция „Бюро по труда"-Варна, за времето от
01.03.2017г. до 18.05.2018г. подс. С. не е получавала
обезщетение за временна неработоспособност, парично обезщетение за безработица
и не е подавала такива заявления, не е била регистрирана в бюрото по труда.
Същата нямала действащи трудови договори, не се е самоосигурявала,
не е подавала декларации за здравно осигуряване и не е плащала такива вноски.
По делото е
приобщена справката съдимост за подс. С., от която е видно, че тя не е осъждана, но е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по НАХД № 4515 / 2011г. на
PC-Варна, влязло в сила на 17.11.2011г..
В хода на
съдебното следствие бе установено, че за изпълнение на наложеното наказание по НАХД
№ 4515 / 2011г. на PC-Варна, влязло в сила на 17.11.2011г. е образувано в ТД на
НАП-Варна изпълнително дело №4461/2012г. Видно от представените и приобщени по
делото заверени копия от изпълнителното дело единственото принудително действие
по горепосоченото изпълнително дело е било изпратеното съобщение за доброволно
изпълнение на осн.чл.221 от ДОПК изх.№
4461-000001/01.06.2012г.
Съдът
изцяло кредитира самопризнанието на подс.С., тъй като
то кореспондира с останалите доказателства по делото.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите Д.Я., Ж.Т., А.П., Д.Д. и М.М., тъй като същите са
непротиворечиви помежду си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Като
компетентно и безпристрастно дадено, съдът кредитира и заключението на вещото
лице по назначената по делото
съдебно-психиатрична експертиза.
Съдът
изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се
оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а
именно – от показанията на свидетелите Д.Я.,
Ж.Т., А.П., Д.Д. и М.М., заключението
на СПЕ, кредитирани от съда, писмените доказателства – справки от НОИ, ТДНАП,
Дирекция „Бюро по труда"- Варна, протоколи за предупреждения по реда на
чл.65 ЗМВР, справка съдимост, ведно с бюлетин, спракта
от ТД на НАП и копия от изпълнително дело №4461/2012г., както и от другите
писмени материали, приобщени по делото по реда на
чл.283 от НПК, не оспорени от страните,
които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и
сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е подсъдимият.
Подс. Л.Е.С. е
родена на ***г***, български гражданин, с основно образование, неомъжена,
неосъждана, безработна, ЕГН:**********. Тя е
освобождаван от наказателна отговорност.
При така
установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни
изводи:
Подс. Л.Е.С. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 329, ал.1 НК, тъй
като за времето от 21.07.2017г. до 18.05.2018г. в гр.Варна, като пълнолетно
работоспособно лице, продължително време не се занимавала с общественополезен
труд и получавала нетрудови доходи по неморален начин-чрез проституция.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано лице.
За да е осъществено от обективна
страна престъплението по чл.329 ал.1 от НК е необходимо да са налице всички
признаци на състава, а именно: деецът да е пълнолетно работоспособно лице;
същият продължително време да не се занимава с общественополезен труд; да води
паразитен начин на живот и живее от нетрудови доходи и съзнателно да не желае
да се занимава с общественополезен труд.
От субективна страна престъплението може
да бъде извършено само умишлено при форма на вината пряк умисъл. Деецът следва
да съзнава и да не желае да работи, а да ползува
нетрудови доходи за съществуване.
В конкретния случай по делото няма спор, че
в инкриминирания почти десетмесечен период подс. С. е
била пълнолетна, няма данни да страда от психически или физически
заболявания, поради което същата се явява работоспособна- може да полага труд и
да реализира доходи от него, като въпреки това не е полагала общественополезен
труд. В тази насока са както нейните обяснения (в тях подс.
потвърждава, че се издържа от проституция защото няма други доходи), така и
приложената към делото справка от ТД на НАП Варна. Видно от последната в ТД на
НАП няма регистрирани ТД на името на подсъдимата, за същата не са постъпвали
вноски за социално и здравно осигуряване, същата не е регистрирана и като самоосигуряващо се лице.
От друга страна по безспорен и категоричен
начин, от всички събрани по делото доказателства, бе установено, че в този десетмесечен
период С. си е набавяла доходи по неморален начин – чрез проституция. В тази
насока са нейните обяснения давани в хода на досъдебното производство (проституирам
от 16-годишна възраст, …..имам дете на година и половина, и се налага да
изкарвам пари за да я издържам, като проституирам…. Докато ме хванаха полицаите
на 18.05. ходех на Кантара всеки ден.”), подкрепени изцяло от всички останали
събрани по делото доказателства – писмени, гласни и веществени.
От показанията на свидетелите Ж.Т., А.П.,
Д.Д. и М.М. се установява,
че подсъдимата многократно е била задържана по ЗМВР именно с оглед на това, че
проституира на пътя гр.Варна – гр.Бургас като са и били съставяни съответните
предупредителни протоколи. Показанията на тези свидетели се подкрепят изцяло от
приложените по делото предупредителни протоколи по ЗМВР и приложените към тях
обяснения от обвиняемата. Видно от цитираните писмени доказателства почти
ежемесечно обвиняемата е била установявана от полицейски служители да проституира
на пътя гр.Варна – гр.Бургас.
От показанията на св. Д.Я. се установява,
че на 18.05.2018год. подсъдимата отново е била на пътя гр.Варна, гр.
Бургас и е проституирала. Същата е била
облечена предизвикателно, приканила свидетелят предложила си услугите
(предложила му да извърши секс с него), казала и цена. Дори на тази дата подсъдимата
е започнала да осъществява секс-услугите, които е предложила на свидетелят Я.,
но е била прекъсната от полицейските органи. Това обаче по никакъв начин не
води до несъставомерност, защото неморалната дейност
не е осъществена не поради някакви лични подбуди на С., а поради това, че в
този момент там са се появили полицейски служители. А това, че С. е била на пътя
именно с цел да проституира се доказва по безспорен начин от нейното поведение,
действия и от показанията на св.Я., който е ползвал услугите й от около 1
година.
Няма спор, че закон който да забранява
проституцията в РБ няма. Липсата на такъв закон обаче не влече несъставомерност защото от обективна страна за да е
осъществен състава на престъплението по чл. 329, ал.1 от НК е достатъчно
дейността, чрез която се набавят доходи да е неморална (неморален начин). Че
набавянето на средства чрез проституция противоречи на общоприетите правила за
поведение (морала) няма спор, като в тази насока са и задължителните указания
дадени в ТР № 29/29.11..1984год. на ОСНК. Тази
дейност, съгласно общоприетите разбирания на обществото, макар и в 21 век, все
още представлява неморална такава. В Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г.
на ВКС по т. д. № 2/2009 г., ОСНК, е дадено определение на понятието
„проституция”, а именно извършване на развратни действия с другиго, срещу
получаване на облага, която щом е занаят, няма еднократен характер, а е дейност
на системно извършване или най-малкото на повтарящо се действие за
продължителен или определен период от време.
Доколкото всички събрани по делото
доказателства сочат на това, че С. се е издържала чрез проституция в
продължение на десет месеца (факт който не само, че не оспорва от самата подсъдима,
ами напротив потвърждава се в депозираните от нея обяснения). Както бе посочено
по-горе в мотивите съгласно константната съдебна практика, за да е налице този
елемент следва да бъде установено, че неморалната дейност е била осъществявана
не по-малко от четири месеца в рамките на година като не се изисква дейността
да е осъществявана ежедневно.
От субективна страна престъплението е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и ги е
искала. Умисълът на обвиняемата се извежда по категоричен начин от нейните
действия. Не работи и не търси работа (последното се установява от приложената
справка от Агенцията по заетостта, видно от която С. не е регистрирана като
безработна), продължава да проституира въпреки многократните предупреждения, че
дейността която извършва е неморална и въпреки реализиране на наказателна
репресия срещу нея за същото деяние.
При горните констатации и тъй като
прецени че обвинението против подс. Л.С. е
доказано по несъмнен начин, съгласно чл.303 ал.2 от НПК, със събраните в производството доказателства,
съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 329,
ал.1 от НК.
Относно вида и размера на
наложеното наказание съдът съобрази следното:
При определяне характера на отговорността
на подсъдимата, съдът съобрази, че по отношение на същата са налице материалноправните предпоставки за освобождаването й от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”,
визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението по чл. 329, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години” или „Пробация”, от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, подсъдимата не е осъждана и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Видно от приложената по делото справка
съдимост, подс. Л.С., тя не е осъждан за извършени от
нея престъпления от общ характер. Същата е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с Решение по НАХД № 4515/2011г. на
РС-Варна, влязло в сила на 17.11.2011г., като за деяние по чл.329, ал.1 от НК,
й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Като съобрази указанията дадени в
Постановление №7 от 04.ХІ.1985 по н.д. І 4/85год на ПВС и задължителната
съдебна практика –ТР №2/28.02.2018г. на ОСНК, настоящият съдебен състав
прецени, че в случая няма пречка подсъдимата да бъде освободена отново от
наказателна отговорност по следните съображения:
Съгласно цитираното по-горе постановление по отношение на лицата
освободени от наказателна отговорност по чл.78а от НК приложение намира срока
по чл. 86, т.3 от НК и тези лица могат да бъдат освободени от наказателна
отговорност повторно ако е изтекла една година от наложената глоба.
Съгласно ТР №2/28.02.2018г. на ОСНК общата
давност по изпълнение на наказанието, предвидена в чл.82, ал.1 от НК е
приложима на общо основание и за наказанието глоба и се прекъсва с всяко
действие по изпълнението, след което започва да тече нова давност съгласно
чл.82, ал.3, пр.2 от НК. С изтичане на срока по чл. 82, ал.1, т.5 от НК от
последното извършено действие по събиране на глобата изпълнението й е погасено
по давност и не са налице пречки за прилагане разпоредбите на реабилитация по
право и тези на абсолютната реабилитация.
В настоящия случая според настоящия съд макар и да се касае до
наложено адм. наказание глоба принципните
положения в ТР №2/28.02.2018г. на ОСНК цитирано по-горе важат в пълна сила
доколкото лицата освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
не могат да бъдат поставяни в по-тежко положение от тези осъдени на глоба по НК
/съгласно Постановление №7 от 04.ХІ.1985 по н.д. І 4/85год на ПВС/. Следва
обаче да се съобразяват сроковете за изпълнение на адм.
наказания предвидени в нормата на чл. 82 от ЗАНН.
Съгласно чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН адм.
наказание не се изпълнява ако са изтекли две години когато се касае за
наказание глоба.
Съгласно ал.2 на същия член давността
започва да тече от влизане в сила на акта с който е наложено наказанието и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. (нормата е пълен еквивалент на тази на
чл. 82, ал.3 от НК.).
В случая видно от приложеното по делото
справки изходящи от Директора на
дирекция „Събиране на ТД на НАП (л.24 от делото) и копия от материалите по и.д.
за сумата наложена като наказание глоба на подсъдимата с Решението на ВРС по НАХД
№ 4515/2011г. на РС-Варна има образувано изпълнително производство като
единственото предприето действие във връзка с изпълнение на наказанието е било
изпратеното съобщение за доброволно изпълнение на 01.06.2012г.,което обаче не е
било връчено/получено. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.2 от ЗАНН от тази
датата-01.06.2012г. започва да тече нова давност, която е също две години
съобразно ал.1 на същия член. Давността изтича на 01.06.2012год. От тази дата
започва да тече и едногодишния срок по чл. 86, т.3 от НК приложим в случая съгласно
ППВС и ТР изтича на 01.06.2013год. Съобразно фактическите рамки и диспозитива на ОА, деянието предмет на настоящото
производство е извършено за времето от 21.07.2017г. до 18.05.2018г. в гр.Варна,
поради което и съдът прие, че няма законова пречка по отношение на подсъдимата
да бъде приложена отново нормата на чл.78а от НК.
Поради изложеното, съдът освободи
подсъдимата от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание „Глоба”, съгласно
размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона,
действаща към момента на извършване на деянието.
За да
определи наказанието на подсъдимата, съдът прецени степента на обществена
опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя и като взе
предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подс. С. прие следното:
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство на подс.С.,
съдът отчете изразеното в хода на ДП съжаление за извършеното, а в съдебното
производство-критично отношение към стореното, чистото й съдебно минало,
младата й възраст.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства отчита извършеното предходно деяние от съответния вид.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността
обстоятелства определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като отчете, че семейното и имотно състояние на подсъдимата
(безработна, с малко дете), прецени, че следва да й наложи наказание в минималния
размер на предвиденото в законовия текст на разпоредбата на чл.78а от НК.
Затова й наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв.
С така определеният размер на наказанието
съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще
се въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и
индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо
подсъдимата да не върши други престъпления.
Мотивиран от
горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :