Решение по дело №601/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.226 от АПК – с решение № 3111/14.03.2024 г. по адм. дело № 4816/2023 г. по описа на ВАС е отменено решение № 226/23.02.2023 г. по адм. дело № 1343/2022 г. по описа на АС-Варна, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Делото е било образувано по жалба на Д. Г. Г., гр.Варна , [улица] , против отказ на изпълн. директор на Изпълнителна агенция по горите , обективиран в писмо рег.№ ИАГ-12187/30.05.2022г. , с което е отказано извършването на поправка в инвентаризацията на горската територия, включваща поземлени имоти *** и **по КККР на гр. Варна. .Жалбоподателят счита отказа за постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила , по съображения подробно изложени в жалбата , а именно : процесните имоти и територията, в която те се намират никога не са имали характеристиките на гора , поради което неправилно същите са били отразени в КККР като горска територия и начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора. С тези доводи се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбата се поддържа от Д. Г., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък. В определения от съда срок, същата не представя поисканата от нея писмена защита.

 

Ответникът – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез упълномощения юрисконсулт В. Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

С договор за покупко-продажба по нотариален акт от 2002 г. , Д. Г. Г. купува от Д. Л. Я. и В. Л. Д. находящите се в гр. Варна, землище кв. Галата, местност „М. чешме“, поземлени имоти № **с площ от 486 кв.м. и № **с площ от 422 кв.м. При съставянето на н.а., в същият е отразено, че продавачите са се легитимирали като собственици с договор за доброволна делба от 1.10.2002 г. , решения на ПК -Варна № 632/20.07.1999 г. и № 887/4.06.2022 г., скици от 30.09.2002 год. Решение № 632/20.07.1999 г. на ПК-Варна е събрано като писмено доказателство и е приложено на л.48 от делото, като според неговото съдържание, с т.І.1 от същото е признато правото на собственост на наследниците на М. Г. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот, представляващ нива от 12,652 дка, находяща се в държавен горски фонд кв. Галата , местност Манастира, представляваща по КП от 1960 г. [имот номер], възстановената част от който обхваща части от имот№ **с площ от 7, 265 дка и [имот номер] с площ от 0,057 дка, според комбинирания план на ЗО „Прибой“ от 1997 г. , а съгласно т.ІІ.1 от решението , възстановява се в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на М. Г. Д. върху нива от 7,322 дка, находяща се в държавен горски фонд кв. Галата, местност Манастира, представляваща по КП от 1960 г. [имот номер], възстановената част от който обхваща посочените вече части от имоти № **с площ от 7,265 дка и № **с площ от 0,057 дка, съгласно комбинирания план от 1997 год. Решение № 887/4.06.2002 г. на ПК-Варна, също е събрано като писмено доказателство и е приложено на л.42-44 от делото, като според неговото съдържание , с т.І.1. от същото се признава в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на Л. В. Д. върху нива от 11,300 дка, находяща се в държавен горски фонд на Галата, местност Манастира, представляваща част от [имот номер] по КП от 1960 , обхващаща според комбинирания план на ЗО „Прибой“ от 1997 г. части от имоти № **и № **, допълва се решение № 674/9.02.2000 г. на ПК-Варна по отношение на възстановената част от 2,639 дка, представляваща част от [имот номер] по КП – 1960 г. , а с т.ІІ.1 от решението се възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследниците на Л. В. Д. върху нива от 8,609 дка, находяща се в държавен горски фонд на Галата, местност Манастира, представляваща част от [ПИ] по КП-1960 г. , възстановената част от който обхваща части от имоти № *и № *по комбинирания план от 1997 г., като възстановената част от 2,639 дка от [имот номер] се състои от пет отделни части, съответно с площи от 0,304 дка, 0,905 дка , 0,436 дка , 0,510 дка и 0,484 дка. Съгласно даденото при първото разглеждане на делото заключение на вещите лица С. и К. по извършената от тях и приета съдебно-техническа експертиза, в скиците към решение № 887/4.06.2022 г. на ПК-Варна и в регистъра на картата на възстановената собственост /КВС/ е посочен начин за трайно ползване на придобитите от Д. Г. имоти № 072169 и № 072129 , съответно поляна и обработваема горска площ. По КП от 1960 г., който не е одобрен с изрична заповед, но представлява основа за изработването на всички последващи за територията планове, въпросните два имота представляват части от [ПИ] и [ПИ], които в разписните листи са посочени като вид и назначение на имота „нива“. Така придобитите от жалбоподателката Г. [рег. номер] [рег. номер] са нанесени в одобрената със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта на гр. Варна като ПИ с идентификатори **и **, с посочено предназначение на територията „горска“ и посочен начин на трайно ползване на имота „друг вид дървопроизводителна гора“. Преди одобряването на КККР е действал одобрения със заповед № РД-360/22.10.1996 г. на кмета на община Варна КП от 1995 г. на к.з. „Прибой“ , съгласно който [ПИ] е идентичен с част от [ПИ] , а част от [ПИ] е идентична с [ПИ]. В разписните листи към този КП , [ПИ] е посочен с начин на трайно ползване „Терен за здравни и курортни нужди“ , а [ПИ] е посочен като „Залесена горска територия“.

Що се касае до устройствените планове, отреденото с тях разположение на придобитите от Д. Г. имоти е както следва :

Съгласно одобрения с решение № ТСУ-7/31.12.1982 г. и заповед № РД-03-02/46/31.12.1982 г. на КТСУ при МС Общ градоустройствен план на гр. Варна , [ПИ] и **попадат в територия за лесопаркове, курортни гори. В територията по този общ устройствен план са включени и земи , които според КП от 1960 г. са имали назначението на ниви, чието залесяване е било извършено въз основа на разпореждане на зам. министъра на МЗХП № ІХ-3-2020 от 20.08.1970 г. /л.63-65 от първото дело/ , като същите съгласно т. 5 от разпореждането не подлежат на изключване от поземления фонд, съответно не се извършват промени в собствеността им. По-късно, през 1985 г. е приет лесоустройствен план / ЛУП/ , според който [ПИ] попада в Отдел 315, подотдел „г“, вид на подотдела „ залесена територия“ , а [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „1“, вид на подотдела „поляна“. С т.2 4 от Решение № КЗ-9 от 9.06.1986 г. на Комисията за земята /л.8- 10 от настоящото дело/ е разрешено създаването на зона за социален отдих в местността „Фичоза“ , Варненски окръг , върху 254 дка необработваема земя и 136 дка обработваема земя, стопанисвана от Научно-производствения лозаро - винарски комплекс Варна, при граници посочени в приложената към решението скица. Със заповед № Р-47/20.04.1988 г. на председателя на ИК на ОБНС-Варна е одобрен застроителен и регулационен план на к.з. „Прибой“ , в който е нанесена границата на зоната за социален отдих , определена с решение № КЗ-9 от 9.06.1986 г. , като 330 кв.м. от площта на [ПИ] попадат в тази зона, а [ПИ] остава изцяло извън нея. С протокол от 29.05.1989 г. за приемане и предаване на площи от ДГФ, описан в писмо № 92/19.01.1986 г. / л.11 от настоящото дело/ , на основание чл.8 от тогава действащия З-н за горите , директорът на ДЛС „ Варна“ предава на представител на ОС на БПС Варна 42 дка земя за изграждане на почивна база на Общ. съвет на Български професионални съюзи Варна в землището на гр. Варна, м. „Прибой“ – отдел 315 б.,в,г,д,и,ж.1 , за което е извършено плащане със съответните платежни нареждания. Нито един от горепосочените придобити от жалбоподателката Г. имоти не попада в така придадената и застроена впоследствие територия. През 1997 г. е приет нов ЛУП, съгласно който [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „6“ , вид на подотдела „дворно място“, а [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „г“, вид на подотдела „залесена територия- горска култура“. С решение на Общински съвет-Варна № 1611-5 по протокол № 32/05.1998 г. е одобрен териториално устройствен план /ТУП/ на Община Варна, според който процесните два имота попадат в територия за „Курортни комплекси“. С решение № 4251-7 по протокол № 44/2.08.2006 г. на Общински съвет- Варна е одобрен ПУП-ПРЗ на к.з. „Прибой“, съгласно който [ПИ] /предходен номер 72169/ е урегулиран като УПИ ** в кв.*, а [ПИ] /предходен номер 72129/ е урегулиран като УПИ ** в кв.*. Този план е изготвен в съответствие със Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на Варна, одобрени със заповед № РД-02-14-** г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, според които устройствената зона е ОК - курортни зони и комплекси. С плана е предвидено в процесните два имота свободно ниско застрояване с височина 1-2 етажа до 7 м., при устройствени показатели както следва : плътност на застрояване 25 %, кинт 0,6 , озеленяване 60 %. През 2007 г. е приет следващият ЛУП, съгласно който [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „10“, вид на подотдела „дворно място“, функция – 1 км., край морето, курортна гора, горска територия, частна собственост. Със заповед № РД-02-14-2200/3.09.2012 г. и заповед № РД-02-14-887/16.09.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен общ устройствен план на Варна /ОУП/ , съгласно който двата процесни имота попадат в зона Ок1 – курортни зони и комплекси в зелена среда, както и в зона А по ЗУЧК , а [ПИ] попада и в зона със строителна забрана. Със заповед № 206 от 14.03.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите към МЗХГ са одобрени инвентаризацията на горските територии и горско-стопанския план от 2017 г. , според който [ПИ] попада в отдел 315, подотдел 28, вид на подотдела „дворно място“, функция курортна гора, горска територия, частна собственост , а [ПИ] попада в отдел 315, подотдел „11“ , вид на подотдела „дворно място“ , функция курортна гора, горска територия, частна собственост, ползвател – физическо лице.

Придобитите от Д. Г. имоти са останали незалесени , като тя без да предприема регламентираната в ЗГ процедура за промяна на предназначението им, подава до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите искане с вх. № ИАГ-7576/30.03.2022 г. , в което излага доводи , че имотите никога не са били гора, поради което е налице допусната грешка при извършената инвентаризация , съответно че същите неправилно са включени в лесоустройствения проект, във връзка с което иска да бъде извършена по реда на чл.40 от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. поправка в инвентаризацията на имота. По повод на така постъпилото искане, същото е изпратено с писмо изход. № ИАГ-8720/13.04.2022 г. на директора на РДГ- Варна за становище и предоставяне на информация с документи. От директора на РДГ-Варна е изпратен отговор с рег. № РДГ04-2268/15.04.2022 г. , в който е посочено, че не са открити документи – скици , които да дадат точна информация за извършените залесявания през 1970 год. в местност „Прибой“ от Т. Д./ДЛС Варна , като същевременно е изразено становище , че с приетия и влязъл в сила ПУП-ПРЗ за курортна зона „Прибой“, землище „Галата“, гр. Варна не се променя трайното предназначение на поземлените имоти , които влизат в регулация. След така извършената проверка е издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите писмо рег. № ИАГ-12187/30.05.2022 г. , в което е посочено , че в конкретния случай не е налице фактическа грешка при инвентаризацията и съответно не е налице основание за извършване на поправка в инвентаризацията на горската територия, включваща поземлени имоти **и **. Писмото е обжалвано от Г. пред АС- Варна с жалба подадена по електронен път на 13.06.2022 г. в 20:45:51 ч. При второто разглеждане на образуваното по тази жалба дело е назначена и извършена комплексна тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която дават заключение, че процесните два имота не отговарят на понятието гора по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗГ, но представляват горска територия по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗГ , доколкото за тях не е проведена процедурата за промяна на предназначението им.

 

При така установените фактически обстоятелства , съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за съдебно обжалване, от лице имащо правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване ИАА - отказ за изключване на имотите от ДГФ , който по този начин засяга притежаваното от Г. право на собственост върху процесните два имота, поради което същата е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, предвид следните съображения :

Обжалваното писмо е издадено от компетентен адм. орган съгласно чл.40, ал.1, изр. ІІ от Наредба №18/7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии , а именно – изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите , който е компетентен да утвърждава поправката на установената при инвентаризацията фактическа грешка.

Обжалваното писмо е със съдържание посочващо фактическите и правни основания за постановеният с него отказ , поради което установената за адм. акт форма е спазена.

Преди произнасянето си , адм. орган е извършил необходимата проверка в РДГ-Варна , като по този начин е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства , съответно спазил е процедурата по чл.35 от АПК , поради което не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваният адм. акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Не съответства на събраните по делото доказателства тезата на жалбоподателката , че имотите никога не били включвани в Държавния горски фонд /ДГФ/ - при проследяване на собствеността на праводателите на Д. Г. се установява , че придобитите от нея имоти първоначално са имали назначението на „ниви“, върху които впоследствие е проведено залесяване , в резултат на което с одобрения с решение № ТСУ-7/31.12.1982 г. и заповед № РД-03-02/46/31.12.1982 г. на КТСУ при МС Общ градоустройствен план на гр. Варна , същите са включени в територия предназначена за лесопаркове, курортни гори. В съответствие с този общ устройствен план е приет посоченият в комплексната тройна съдебно-техническа експертиза ЛУП от 1985 г. , който ясно посочва включването на двата имота в ДГФ – същите попадат в отдел 315. Оспорването от страна на жалбоподателката на заключението по тази експертиза, съдът намира за неоснователно , доколкото повдигнатите от нея възражения са такива по правото, а не по направените от вещите лица фактически констатации относно всички действали във времето планове, които съдът намира за правилни и обосновани. След 1985 г. до момента на постановяването през 2022 г. на оспореният отказ, процесните имоти не са били изключвани от ДГФ , което се потвърждава от обстоятелствата по приемането на ЛУП от 1997 г. и 2007 г. , както и от утвърденият със заповед № 206/14.03.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите горско-стопански план за 2017 г. – въпросната заповед представлява влязъл в сила и съответно стабилен адм. акт. По причина на последното , правилността на тази заповед не подлежи на инцидентен съдебен контрол в този съдебен процес, т.е. ирелевантен за изхода на спора е въпросът дали правилно имотите не са върнати в поземления фонд , доколкото съгласно горецитираното разпореждане на зам. министъра на МЗХП № ІХ-3-2020/20.08.1970 год. , залесените селскостопански площи не са подлежали на изключване от поземления фонд. Влезли в сила и съответно стабилни са административните актове, с които праводателите на жалбоподателката са се легитимирали като собственици – както в решение № 632/20.07.1999 г. , така и в решение № 887/4.06.2002 г. на ПК-Варна е посочено, че продадените впоследствие на Д. Г. имоти се намират в ДГФ. Тези две решения на ПК- Варна изцяло потвърждават заключението на вещото лице инж. Д. К. Д. , според което имотите на Г. не попадат в изключената от ДГФ територия , която срещу заплащане е предадена за изграждане на почивна база на Общ. съвет на Българските професионални съюзи Варна - на л. 85 от делото, при зададен от съда въпрос е записан отговора на вещото лице, а именно : „ Точно така. Категорично не попадат“. Това е така, защото съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствениците на застроените земеделски земи, какъвто е случаят със строежа на почивната база на профсъюзите, получават обезщетение, т.е. невъзможно е в тези случаи издаването на решения за възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, а праводателите на Г. се легитимират именно с такива решения на ПК-Варна, което потвърждава извода, че процесните имотите не попадат в застроената територия. Действително, имотите не представляват гора по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗГ съгласно заключението по тройната експертиза /залесяването е било неуспешно/ , което обаче не означава, че те не попадат в горска територия по смисъла на чл.2, ал.2 , т.2, пр. І от ЗГ – както правилно е посочено от вещото лице лесовъд инж. Д., територията е горска, защото тя представлява голини. Действително, съгласно одобреният през 1988 г. ЗРП на к.з. „Прибой“ [ПИ] частично попада в зоната за социален отдих, а съгласно одобреният през 1998 г. ТУП на Община Варна, одобреният през 2006 г. ПУП-ПРЗ за двата имота и одобреният през 2012 г. ОУП на Варна, двата процесни имота попадат съответно в територия за курортни комплекси, курортни зони и комплекси, курортни зони и комплекси в зелена среда, т.е. в урбанизирана територия, но неправилно е интерпретиран от страна на жалбоподателката правния ефект от тези обстоятелства – същите не сочат на изключване на процесните имоти от ДГФ, както неправилно се твърди от Г., а сочат на разширяване на урбанизираната територия за сметка на горската територия, т.е. касае се за различни понятия, чиято правна регламентация за периода след 1.06.1973 г. е дадена в разпоредбата на пар.6, ал.3 от ПЗР на действащия З-н за горите. Съгласно тази норма, за горски територии включени в границите на урбанизирани територии – населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон, одобрени след 1.06.1973 г. , за които не са извършени процедури за промяна на предназначението по отменения ЗГ, се провежда процедура за промяна на предназначението по този закон по инициатива на собствениците им. Нормата е приложима, тъй като от една страна всички горепосочени устройствени планове, с които процесните имоти са включени в границите на урбанизирана територия – частично съгласно ЗРП по заповед №Р-47/20.04.1988 г. и изцяло съгласно ТУП по решение № 1611-5 по протокол №32/05.1998 г. , ПУП-ПРЗ по решение № 4251-7 по протокол № 44/2.08.2006 г. и ОУП по заповеди № РД-02-14-2200/3.09.2012 г. и заповед № РД-02-14-887/16.09.2013 г. , са одобрени след 1.06.1973 год. , а от друга страна жалбоподателката сама признава, че не е провеждала процедура за промяна на предназначението на притежаваните от нея имоти нито по отменения ЗГ, нито тази регламентирана в чл.73 – чл. 86 от действащия ЗГ. При липсата на проведена такава процедура , липсва и основание за изключване на имотите от ДГФ в какъвто смисъл е било отправеното пред адм. орган искането на жалбоподателката. Последното от своя страна означава, че инвентаризацията на горските територии е била проведена при отсъствието на фактически, а също и на правни грешки , поради което не е било налице основанието на чл.40,ал.1 от Наредба № 18/7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии за извършването на исканата поправка. В този смисъл, постановеният с обжалваното писмо отказ съответства на правилното приложение на материалния закон и на целта на закона.

При така установеното отсъствие на всички регламентирани в разпоредбата на чл.146 от АПК основания за оспорване , жалбата на Г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора , сторените от жалбоподателката разноски по делото следва да останат за нейна сметка, а ЮЛ на ответника има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, които съгласно чл. 24, пр. І от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъдят в размер на 160,00 лв., който съдът намира, че напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото , които не са в ниска степен.

Предвид гореизложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Д. Г. Г. от гр. Варна, против отказ на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите , обективиран в писмо рег. № ИАГ-12187/30.05.2022г. на ИАГ, с което е отказано извършването на поправка в инвентаризацията на горската територия, включваща поземлени имоти с идентификатори по КККР на гр. Варна **и **.

 

ОСЪЖДА Д. Г. Г. с [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция по горите за разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата в размер на 160,00 лв.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.