№ 148
гр. Русе, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520102870 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, чл. 30,
ал.3 ЗС и чл. 108 ЗС.
Постъпила е искова молба от ЛЮТФ. С. ЛЮТФ. против М. ЕРХ. М. и
ЕРС. З. ИСМ., в която се твърди, че семействата на страните в
продължителен период от време, от 1995г. били близки и развивали заедно
бизнес в областта на земеделието, като обработвали общо земеделски земи в
Русенска област. Това „сдружение“ не било оформено документално, но
всички действия били извършвани общо, на принципа на взаимно доверие,
като работели с ЕТ „Шанс-07“, собственост на бащата на ищеца и Земеделски
производител на бащата на М.М.. През годините, в резултат на общи усилия,
двете семейства придобили в съсобственост земеделски земи. През 2013-
2014г. отношенията между двете семействата се развалили, настъпили
разногласия, които довели до решението им да прекратят общия си бизнес и
да поделят доброволно притежаваните в съсобственост земеделски земи.
Проведени били многобройни срещи, за да уточнят как да разпределят
имотите си, които обработвали под аренда, селскостопанската техника и
инвентар. Именно в този си опит да поделят общото си имущество между тях
настъпил разрив и отношенията им се влошили.
1
Твърди се, че между ищеца и първата ответница била налице
съсобственост върху имоти: № *** с площ от 35.920 дка., находящ се в
землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с площ от 7.300
дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с
площ от 3.001 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността
„***“; № ***, с площ от 10.246 дка., находящ се в землището на гр. Сливо
поле, в местността „***“; № ***, с площ от 10.769 дка., находящ се в
землището на с. Малко Враново, в местността „***“; № ***, с площ от 24.600
дка., находящ се в землището на с. Бабово, в местността „***“. Докато се
водели разговори за подялбата на тези имоти, за тях ответницата сключила
договор за аренда на 24.06.2015г. с втория ответник ЕРС. З. ИСМ. при
уговорено арендно плащане от 30.00 лв. за декар със срок на договора 30
години.
Съобразявайки цялостните отношения между страните, занижената
цена по договора, неговия дълъг срок, както и роднинската връзка между
двамата ответници (вторият ответник бил съпруг на сестрата на първата
ответница), ищецът счита, че същият е сключен в нарушение на добрите
нрави и се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По образувано от ищеца гр.д.№***/2016г. по описа на РС – Русе била
извършена съдебна делба на процесните имоти, при която в дял на ищеца
били поставени новообразувани имоти от съсобствените.
По изложените съображения ищецът моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да се прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД договорът от 24.06.2015г., сключен между М. ЕРХ. М. и
ЕРС. З. ИСМ. по отношение на новообразуваните недвижими имоти
(собственост на ищеца след извършване на съдебна делба и представляващи:
Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 17967 кв.м., при
съседи:***, ***, ***, ***, ***, находящ се в землището на гр. Сливо поле,
местност „***", с трайно предназначение - нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3002 кв.м., при съседи:
***, ***6, ***, ***16, находящ се в землището на гр. Сливо поле,
местността „***", с трайно предназначение – нива, образуван от имот
***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 3651 кв.м., при съседи:
***, ***, ***16, ***, находящ се в землището на гр. Сливо поле, местност
2
„***", с трайно предназначение - нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 5125 кв.м., при съседи:
***, ***, ***, ***, находящ се в землището на гр. Сливо поле, местността
"***",с трайно предназначение – нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 5386 кв.м., при съседи:
***, ****, ***5, ***3, находящ се в землището на с. Малко Враново, местност
"***", с трайно предназначение - нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 12304 кв.м., при съседи:
***8, ****, ***, ***6, ***5, находящ се в землището на с. Бабово, местността
"***", с трайно предназначение - нива образуван от имот ***1.
Претендира се двамата ответници да бъдат осъдени да предадат
владението на описаните имоти, както и да бъде осъдена М. ЕРХ. М. да
заплати на ищеца сумата от 2593,55 лв., представляваща неплатена арендна
цена за процесните имоти за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за
допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не се оспорват
изложените в исковата молба твърдения за близките отношения между
семействата на страните в периода 1995г. – 2013/2014 г., както и че са
придобивали съвместно недвижимите имоти и активи за обработка на
земеделски земи. Не се оспорва и че през 2014 г. отношенията се променили,
като започнали опити за поделяне на придобитото съвместно имущество.
Твърди се, че след като страните не успели да сключат спогодба за подялба на
общите активи, ищецът сключил договор за наем от 13.07.2015г. със седем
съсобствени имота с обща площ 26.483 дка., представляващи „стопански
двор“ с търговско дружество „Химбалс“ ЕООД, с едноличен собственик Л.С.
– ищецът. Договорът също бил сключен за дълъг период от време и ниска
наемна цена от 500 лв. годишно. По този начин била препятствана
възможността на ответницата и семейството й да ползват стопанските
постройки за дейността си. Това наложило и предявяването на иск за
заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД, както и иск за делба на тези имоти.
От своя страна семейството на ищеца предявило искове за делба на
останалите съсобствени имоти. Всяка от страните по делото и техните
родители предприемали правни и фактически действия според разбиранията
си, целящи да охранят личните им имуществени интереси. Отношенията на
страните били крайно емоционално негативни, независимо от приключилите
3
дела и ескалирали дори в нарушение на закона. Съобразявайки цялостните им
отношения и извършени действия от членовете на двете семейства,
ответниците считат, че не би могло да се приеме, че процесният договор за
аренда накърнява добрите нрави и е нищожен, поради което се моли искът за
прогласяването му като такъв да бъде отхвърлен като неоснователен, както и
да бъде отхвърлен обусловения от него иск за предаване владението на
процесните имоти, собственост на ищеца. Възразява се да е налице и
неплащане на дължимите по договора арендни вноски за стопанските
2017/2018г. и 2018/2019г. по вина на ответницата. Последната превела на
ищеца дължимите суми за двете стопански години, но същият отказал да ги
приеме поради което била налице кредиторова забава, която съдът следва да
съобрази при определяне на дължимите на страните разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че в продължение на много години семействата
на ищеца и първата ответница са били в близки отношения и съвместно са
развивали стопанска дейност в областта на земеделието, като са придобивали
в съсобственост, между различни членове на семействата, включително
между ищеца и ответницата земеделски земи. През 2013-2014г. отношенията
между семействата на ищеца и ответницата се влошили, настъпили
разногласия, които довели до решението им да прекратят общия си бизнес и
да поделят доброволно притежаваните в съсобственост земеделски земи и
инвентар за обработката им. Направени били неуспешни опити за доброволно
поделяне, по време на които отношенията им окончателно се влошили и всеки
от тях предприел правни и фактически действия за да защити имуществените
си права – инициирали са дела за заплащане на обезщетения за лишаване от
ползване на имущество, сключили са договори за наем, за аренда на
съсобствени недвижими имоти, както и са образували съдебни производства
за подялба на съсобствено имущество.
Няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства,
че ищецът и ответницата са придобили в съсобственост при равни права
следните земеделски земи - имоти: № *** с площ от 35.920 дка., находящ се в
землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с площ от 7.300
дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността „***“; № ***, с
площ от 3.001 дка., находящ се в землището на гр. Сливо поле, в местността
4
„***“; № ***, с площ от 10.246 дка., находящ се в землището на гр. Сливо
поле, в местността „***“; № ***, с площ от 10.769 дка., находящ се в
землището на с. Малко Враново, в местността „***“; № ***, с площ от 24.600
дка., находящ се в землището на с. Бабово, в местността „***“. Докато се
водели разговори за подялбата на тези имоти, за тях ответницата сключила
договор за аренда на 24.06.2015г. с втория ответник ЕРС. З. ИСМ. при
уговорено арендно плащане от 30.00 лв. за декар със срок на договора 30
години.
За тези шест имота и за още други два, ответницата като съсобственик
и арендодател е сключила на 24.06.2015г. с ответника ЕРС. З. ИСМ. като
арендатор договор за аренда за тридесет стопански години, при уговорена
арендно плащане по 30лв. на година за декар земеделска земя. Няма спор по
делото, че вторият ответник и арендатор по процесния договор е съпруг на
сестрата на първата ответница – арендодателя.
По предявен от ЛЮТФ. С. ЛЮТФ. иск за съдебна делба е образувано
гр.д.№***/2016г. и в.гр.д.№***/2019г. по описа на ОС – Русе, които са
приключили с утвърдена на 05.02.2020г. от съда спогодба за разделяне на
съсобствените шест имота, като в дял на ищеца са поставени
новообразуваните от тях имоти: с идентификатор ***, с площ от 17967 кв.м.,
образуван от имот ***, с идентификатор ***, с площ от 3002 кв.м., образуван
от имот ***, с идентификатор ***, площ от 3651 кв.м., образуван от имот ***,
с идентификатор ***, площ от 5125 кв.м., образуван от имот ***, с
идентификатор ***, площ от 5386 кв.м., образуван от имот *** и с
идентификатор ***, площ от 12304 кв.м., образуван от имот ***1.
Няма спор по делото, че за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г.
дължимата от ответницата част от полученото по процесния договор арендно
плащане на ищеца възлиза на 2593,55 лв. Също така страните нямат спор, че
преди образуване на настоящото производство, ответницата М.М. е превела
по банкова сума дължимата сума на ищеца по арендния договор за
стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., но същият е отказал да получи
плащането и го е върнал. Няма спор между страните, че до приключване на
настоящото производство задължението на ответницата да изплати
припадащата се част от получените арендни плащания по процесния договор
за двете стопански години не е изпълнено, поради неоказано съдействие от
страна на ищеца – кредитор на вземането.
5
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, средните рентни плащания към момента на сключване на
арендния договор (2015 г.) за землищата, в които са се намирали процесните
имоти са варирали между 42лв. и 48лв., а за стопанската 2020/2021г. са
достигнали до 80лв.
Разпитаните по делото свидетели установяват обстоятелства относно
съвместния бизнес на страните и техните семейства, роднинските им връзки,
влошаването на отношенията им и извършваните от тях действия по
сключването на процесния договор, подялба на общо имущество и пр. За
установените от свидетелите обстоятелства, относими към предмета на
делото, страните нямат спор, а и съществената част от тях се установява и от
приложени писмени доказателства – за наличието на съсобственост,
сключени договори, образувани съдебни дела и пр.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД.
Страните нямат спор по отношение на установената фактическа
обстановка, а само за това дали тя обоснова нищожността на процесния
договор за аренда на соченото основание – накърняване на добрите нрави.
Законодателят не дефинира понятието "добри нрави", но е придал правно
значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение
на закона. Съдебната практика последователно приема, че в категорията
„добри нрави“ попадат само онези наложили се правила и норми, които
бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като
цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми. Съгласно
установената съдебна практика, на която и двете страни се позовават, когато
се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може
да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството
на сочения порок, следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на
сделката са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други
6
обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване
на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна
загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че
сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
В случая безспорно при преценка дали процесният договор е накърнил
добрите нрави следва да се съобразят не само съдържащите се в него
уговорки, а и цялостните отношения между страните по делото по време на
неговото сключване. Относими и като такива при разрешаване на спорния
въпрос следва да бъдат съобразени обстоятелствата, че страните и техните
семейства са се намирали в процес на преговори за прекратяване на
съсобственост, че са имали разногласия и спорове, които са довели до
изостряне и влошаване на отношенията им до степен, че всеки от тях да
предприеме действия, каквито намира за подходящи спрямо собствените си
разбирания и с които да защити в максимална степен правата си в
съсобствеността, дори и това да е във вреда на другия съсобственик.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на ответната страна, че
при преценка дали процесният договор накърнява добрите нрави, следва да
бъдат съобразени извършените от ищеца или негови роднини сделки, които
увреждат интересите на ответницата и нейното семейство. Действителността
на една сделка не би могла да бъде предопределена от действителността и
въобще естеството на друга сделка. Ако едната от страните е извършила
сделка със съсобственост, с цел несправедливо да се облагодетелства за
сметка на другия съсобственик, това не дава основание на последния да
сключва сделки с аналогична увреждаща цел, черпейки „морално
оправдание“ от предхождащото поведение на другия. Поради това
настоящият съдебен състав намира за неотносимо да обсъжда в настоящото
производство законосъобразността или моралната укоримост на действия и
сделки извършвани от ищеца, още по-малко на негови роднини. В случай, че
същите накърняват правата на ответниците те следва да се защитят с
предвидените от закона способи. Недопустимо е да се приеме, че е възможна
своеобразна „реторсия“ за сключването на нищожни договори. За пълнота
следва да се отбележи, че ищецът е сключил от своя страна дългосрочен
договор за наем за други съсобствени имоти, но след процесния договор за
аренда – на 13.07.2015г.
В конкретния случай, нито едно от обстоятелствата на които се
7
позовава ищецът – срокът на договора, арендната цена, взаимоотношенията
на страните, роднинската връзка между ответниците и пр. не е в състояние
само по себе си да обоснове извод за недействителност на арендния договор,
в който смисъл са и подробно изложените от ответната страна аргументи.
Съвкупната преценка обаче на тези обстоятелства, преценени комплексно,
дава основание да се приеме, че договорът е сключен с единствена цел да
осигури неоправдано разместване на имуществени права, при което ищецът
очевидно търпи значителна загуба, която не е желал, а ответницата очевидна
полза, т.е. в нарушение на добрите нрава. Въпреки ясното съзнание у
ответницата, че е собственик само на ½ ид.част от процесните имоти и
предстои тяхното поделяне, тя е осигурила възможността си да извлича
дългосрочно (30 години) ползите от всички тях, като запазва възможността
нейни близки да ги обработват и лишава от тази възможност ищеца, за когото
остава единствената възможност да получава припадащата се част от
арендното плащане, което е значително занижено още при сключване на
договора. И двете страни професионално се занимават с обработката на
земеделска земя и сключването на такъв дългосрочен аренден договор при
цена значително под пазарната и без уговорен механизъм за нейното
актуализиране е допълнително основание да се приеме, че договорът
изначално е имал за цел да доведе да неоснователно разместване на блага,
както и да осуети възможността на ищеца да ползва част от имотите след
разделянето им независимо от правото си на собственост. Сключването от
ответницата на договора с близък роднина, в ущърб на ищеца и по време,
когато са били във влошени отношение и в процес на поделяне на
съсобствеността сочи по ясен и категоричен начин за преследваната с него
цел и дава основание да се приеме, че накърнява добрите нрави и са налице
предпоставките за прогласяване на неговата нищожност по отношение на
новообразуваните имоти, чиито собственик се явява ищецът.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че ищецът не разполага
с възможността по чл. 16 ЗАЗ да поиска изменение на процесния договор. С
такава възможност разполагат само страните по договора, каквато страна
ищецът не е. А и възможността за изменение на договора не препятства
възможността да се иска прогласяване на неговата нищожност.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС.
Безспорно е между страните, а и от представените по делото писмени
8
доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесните имоти,
образувани от разделянето между страните на шест от имотите предмет на
оспорения договор за аренда. Единственото възражение на двамата ответници
срещу основателността на иска за предаване владението на имотите е
неоснователността на обуславящия иск за нищожност на арендния договор. С
оглед на това и вторият иск на ищеца следва да бъде уважен като
основателен.
По иска с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.
Съгласно чл. 3, ал.4 ЗАЗ, при сключен договор за аренда от един от
съсобствениците, отношенията му с останалите следва да се уредят по реда на
чл. 30, ал.3 ЗС. В случая страните нямат спор относно дължимата на това
основание сума от ответницата на ищеца. Безспорно е и обстоятелството, че
тази сума не му е била платена до приключване на последното съдебно
заседание, т.е. до момента в който съдът би могъл да съобрази при
постановяване на решението си новонастъпили обстоятелства от значение за
спора. След този срок, но преди изготвяне на съдебното решение ответницата
е представила доказателство за плащане на задължението, но същото по
изложените по-горе съображения съдът не би могъл да съобрази, поради
което и предявеният осъдителен иск следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора в тежест на ответниците следва да се
възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство, с
изключение на тези направени по третия иск, доколкото безспорно се
установява, че ищецът като кредитор е изпаднал в забава, като е върнал
веднъж полученото плащане на дължимите му суми и то преди образуване на
настоящото производство. По тази причина не следва да се възлага в тежест
на ответниците заплатената от него държавна такса по този иск в размер на
113,85лв. В тежест на ответниците следва да се възложат заплатените от
ищеца и дължими държавна такса по другите два иска - по иска по чл. 26,
ал.1 пр.3 ЗЗД дължимата държавна такса следва да се определи по реда на чл.
69, ал.1 т.5 ГПК и е в размер на 55,10лв. и дължимата държавна такса по иска
по чл. 108 ЗС в размер на 65,68лв. В тежест на ответниците следва да се
възложат и разноските направени от ищеца за назначеното по делото вещо
лице – 180лв. От претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
1700лв. следва да се присъдят 2/3 или сумата от 1333,33лв., по изложените
по-горе съображения за недължимостта на разноски по единия от трите иска
9
и поради непосочване от ищцовата страна как се разпределя адвокатския
хонорар по трите предявени иска. Общият размер на дължимите на ищеца
разноски възлиза на 1634,11лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от ЛЮТФ. С. ЛЮТФ. ЕГН**********
против М. ЕРХ. М. ЕГН********** и ЕРС. З. ИСМ. ЕГН**********
нищожността на договор за аренда от 24.06.2015г., вписан в СВ – Русе с вх.
№7960/25.06.2015г., като накърняващ добрите нрави по отношение на
следните земеделски имоти:
Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 17967 кв.м., при
съседи:***, ***, ***, ***, ***, находящ се в землището на гр. Сливо поле,
местност „***", с трайно предназначение - нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3002 кв.м., при съседи:
***, ***6, ***, ***16, находящ се в землището на гр. Сливо поле,
местността „***", с трайно предназначение – нива, образуван от имот
***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 3651 кв.м., при съседи:
***, ***, ***16, ***, находящ се в землището на гр. Сливо поле,
местност„***", с трайно предназначение - нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 5125 кв.м., при съседи:
***, ***, ***, ***, находящ се в землището на гр. Сливо поле, местността
"***", с трайно предназначение–нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 5386 кв.м., при съседи:
***, ****, ***5, ***3, находящ се в землището на с. Малко Враново, местност
"***", с трайно предназначение - нива, образуван от имот ***;
Поземлен имот с идентификатор ***, площ от 12304 кв.м., при съседи:
***8, ****, ***, ***6, ***5, находящ се в землището на с. Бабово, местността
"***", с трайно предназначение - нива образуван от имот ***1.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ЕРХ. М.
ЕГН********** и ЕРС. З. ИСМ. ЕГН**********, че ЛЮТФ. С. ЛЮТФ.
ЕГН********** е собственик на горепосочените имоти и ги ОСЪЖДА да му
предадат владението им.
10
ОСЪЖДА М. ЕРХ. М. ЕГН********** да заплати на ЛЮТФ. С.
ЛЮТФ. ЕГН********** сумата от 2593,55лв., представляваща припадаща му
се част от арендни плащания по договора за аренда от 24.06.2015г. за
стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г.
ОСЪЖДА М. ЕРХ. М. ЕГН********** с адрес ***** и ЕРС. З. ИСМ.
ЕГН********** с адрес с. *** да заплатят на ЛЮТФ. С. ЛЮТФ.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. „Добрин Петков“ №1 сумата от
1634,11лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11