Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при
Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдия Кремена Данаилова кас. АНД №369/2023 г. на Административен съд - Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против
Решение №50/11.01.2023 г. по АНД №20223110205065/2022 г. на Районен съд –
Варна, с което е отменено Наказателно постановление №03-014047 от 18.08.2021 г.
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което за
нарушение по чл. 153, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414,
ал.1 от КТ на „Бест Хотелс Мениджмънт” ООД е наложена имуществена санкция в
размер 1500 лв.
Жалбоподателят
чрез процесуален представител – Началник отдел „АИПО” Д.О. сочи, че НП е
издадено при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Излага
съображения, че не са ясни мотивите на въззивния съд, за да отмени
наказателното постановление, като се позовава на съдебна практика. В съдебно
заседание, чрез юрисконсулт жалбата се поддържа. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Бест
Хотелс Мениджмънт” ООД, чрез адв. Г.В. оспорва касационната жалба. Намира
оспореното решение за законосъобразно, като правилно въззивният съд е приел, че
в АУАН и НП са посочени различни местоизвършвания на нарушението, което
представлява съществено процесуално нарушение. Отделно от това излага
съображения, че НП е издадено и в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Моли за
оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и
моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за установено следното:
На 02.07.2021г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект – хотел „Глория“, находящ се в гр. Варна, к.к. ”Св. Св.
Константин и Елена” №2, стопанисван от „Бест Хотелс Мениджмънт” ООД. Била
извършена и последваща документална проверка, касаеща работното време. За
лицето С.В.Г. – „работник, поддръжка на сгради“ в обекта било установено, че е
положил труд в обекта в период от 26.06.2021 г. до 02.07.2021 г. включително –
осем последователни дни, като за този период от време работодателят не осигурил
непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа при установеното
сумирано изчисляване на работното време. Тези констатации са квалифицирани като
нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, за което срещу дружеството на 13.08.2021 г. е
съставен АУАН за това, че като работодател е допуснало неосигуряване на
непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа на лицето Г.. Въз основа
на съставения акт против дружеството било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган възприел описаните в него фактически
констатации и правната квалификация на нарушението по чл. 153, ал. 2 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ била наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
РС – Варна е приел, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е налице несъответствие
между мястото на извършване на нарушението, отразено в АУАН и това посочено в
НП. Като място на извършване на нарушението в АУАН е посочено хотел „Глория”,
находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, докато в НП е
посочено гр. Варна, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Алегра”. Поради това съдът е
приел, че административнонаказващият орган е следвало да изпълни задължението
си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН и да проведе разследване. С неизпълнение на
посочените задължения е допуснато съществено процесуално нарушение.
Решението е
правилно и законосъобразно.
Същото е валидно, допустимо и в
съответствие с приложимия материален закон.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които
са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл.
221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща
към тях.
Настоящият касационен състав намира, че
Районен съд - Варна правилно е установил фактите по делото, въз основа на които
е извел съответни на закона правни изводи.
С оглед
санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и
ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването
му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В конкретният случай мястото на извършване на нарушението в
АУАН е гр. Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена”, хотел „Глория”, а в НП е
посочено, че нарушението е извършено в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци”, хотел
„Алегра”.
Посочване на мястото
на извършване на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така и в НП
и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в
същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, каквото е мястото на извършването
му, да се извлича от данните по преписката.
Неправилно в
касационната жалба се твърди, че въззивният съд е преквалифицирал нарушението
като маловажно. Въззъвният съд е отменил наказателното постановление, защото
при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неяснота къде е извършено административното нарушение.
В
касационната жалба неправилно е посочено първо, че въззивният съд е посочил, че
наказателното постановление е издадено в срок и е съобразено с нормата на чл.57
от ЗАНН, и второ, че има съответствие между акта и наказателното постановление.
В опровержение на твърденията на касатора, наказателното постановление е
отменено, защото е налице противоречие относно съществен реквизит – чл. 57,
ал.1, т. 5, предл.3 от ЗАНН, на
наказателното постановление.
По изложените
съображения настоящия състав на Административен съд – гр. Варна приема, че
следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт е неоснователно, по аргумент на противното на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН
Ответникът е
бил представляван от адв. Г.В.. Съгласно фактура №117/07.02.2023 г. на адв. В. е
заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 450 лева. Жалбоподателят е
направил възражение за прекомерност за стореното възнаграждение за адвокат, но
предвид размера на наложената имуществена санкция – 1500, предвидения минимум за
възнаграждение за адвокат е 450 лева, съгласно
с чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г., поради което
заплатеното възнаграждение не следва да се намалява. Дирекция „Инспекция по
труда” Варна следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Бест Хотелс
Мениджмънт” ООД сумата от 450 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 63д,
вр. чл.143, ал. 3 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №50/11.01.2023 г., постановено по АНД
№20223110205065/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда” Варна да заплати в полза на „Бест Хотелс
Мениджмънт” ООД ЕИК ********* сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.