Решение по дело №5728/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 502
Дата: 12 май 2023 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20221720105728
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Перник, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720105728 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415,
ал. 1 вр. чл.417 от ГПК , образувано по иск, предявен от
Дирекция за национален строителен контрол гр.***** 1606
бул.Хр.Ботев № 47 предст. от арх.Д.Панайотова началник ДНСК и чрез
юк.К.Иванова
ПРОТИВ
М. Г. Д. ЕГН **********
Постоянен адрес гр.****** ул.** ******* бл.** ет.*ап.** и
настоящ адрес гр.***** жк.****** ****** трета част бл.*** * * ет.*
ап.**
а именно:
ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Дирекция за
национален строителен контрол (ДНСК), Булстат: *********, представлявана
от арх. Д.А.П.-началник на ДНСК, съществува вземане към М. Г. Д., за
сумата от 6425,50 лв. (шест хиляди четиристотин двадесет и пет лева и
петдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща извършени разходи за
премахване на незаконен строеж по принудителен ред, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда -08.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 128,51 лева (сто двадесет и осем лева и петдесет и една
стотинки) разноски по делото за държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден М. Г. Д. да заплати и
разноските за платена държавна такса по настоящото исково производство в
размер 128,51 лева (сто двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки) –
довнесена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение съгласно
1
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ищецът сочи, че:
-при служебна проверка РДНСК Перник е установила незаконен
строеж „ Надстрояване на гаражи от № 1 до № 12 „ нах. се в УПИ 2 кв.106 в
по плана на гр.Перник кв.Изток , извършен от ответника.Съставени са
констативни актове 2 броя от 16.12.2008.Образувана е административна
преписка № П-129/2008г. съгласно документи- копия от нотариални актове и
др.документи
Строежът е без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за
строеж, т.е. представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ
Издадена е заповед № ДК-02-Пк-06/ 30.03.2007 година на началника на
ДНСК за премахване на незаконен строеж, представляващ надстрояване на
строеж-Група гаражи от № 1 до № 12” находящ се в УПИ II в кв. 106в по
плана на гр.Перник кв.Изток, извършен от ответника .
С писмо от 31.02009 РДНСК Перник заповедта е изпратена за
съобщаване на ответника и на Кмета на Общината
Писмото се връща в цялост като непотърсено, съставен е констативен
протокол / налице са доказателства от дата 27.04.2009 и съобщение от
28.04.2009 както и 2 броя служебни бележки от 28.04.2009г./
Заповедта от 30.03.2009 влиза в сила считано от 12.05.2009 тъй като
тогава за ответника изтича срокът за оспорването й.
Отправена е покана към ответника за премахване изх.№ П 129/ от
02.07.2009г. върната като непотърсена/ видно от отметка и бар код/
Съставен е констативен протокол от 30.07.2009 и поканата е обявена по
реда на чар.4 ДР на ЗУТ на 08.09.2009 за което е съставено съобщение от
08.09.2009 2 броя служ.бележки и констативен протокол от 11.08.2009
С Протокол от 19.12.2009 е започнала процедура по принудително
премахване – по изпълнение на заповедта:
Предприетите действия по принудително премахване на строежа са по
реда на Наредба № 13/ 23.07.2001 год. за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК, издадена от Министъра на регионалното развитие и
2
благоустройството (МРРБ).
Премахването е извършено-чрез протокол № П-129 / 08 -07/
19.12.2009приложение № 1 към чл.4 от Наредба № 13 / 2001г. на МРРБ- за
започване на процедура за принудително изпълнение на заповедта
До принудителното изпълнение на заповедта се стигнало тъй като
ответникът не изпълнил заповедта и не премахнал доброволно строежа.
Горецитираната Наредба № 13/ 2001 е била спазена и всички
необходими протоколи били съставени – видно от представените
доказателства
Ищецът твърди, че за направените разходи по премахването по реда на
Наредба № 13 бил съставен протокол за извършените видове работи и
тяхната парична стойност.
Сочи, че изпълнителят ЖИЛФОНД ЕООД е издал на ДНСК фактура №
**********/14.02.2017г. за сумата 6425.50 лева с начислен ДДС,
представляваща стойността на извършените СМР по премахването на
строежа.
Сочи, че на 13.03.2017г. с бюджетно нареждане ДНСК платила на
“ЖИЛФОНД” ЕООД сумата .
Ищецът сочи, че по силата на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ, разноските по
извършеното принудително премахване за са сметка на извършителя, поради
което сочи, че на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение.
Твърди, че в указания срок доброволно плащане не последвало,
поради което сочи, че предявил заявление пред РС-Перник за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК.
Сочи, че по заявлението било образувано ч.гр.д. № 5796/ 2021 година и
съдът уважил заявлението като издал срещу ответника заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че за него е налице вземане срещу ответника за сумата
6425.50 лева. Твърди, че заповедта на началника на ДНСК е индивидуален
административен акт. Твърди, че принудителното изпълнение на тази заповед
е правопораждащия факт със сбъдването на който е възникнало валидно
облигационно отношение между страните в административното производство
и че притежава субективно притезателно материално право със съдържание
3
парично вземане към адресата на заповедта – ответника
Ищецът иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 6425.50 лева с
вкл. ДДС, представляваща извършени разходи по премахване на незаконен
строеж по принудителен ред, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.11.2021 година – датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата 128.51 лева за деловодни
разноски – държавна такса.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор- с
който оспорва допустимостта на иска, както и основателността – с
мотиви, че :
Исковите претенции са неподсъдни на този съд
По същество – били неоснователни и недоказани.Излагат се подробни
мотиви, касаещи поведението на ответника
Прави се възражение за погасени по давност суми.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът поддържа отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
намира за установени следните факти :

По възражението за подсъдност-

Съгласно чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на
постоянният адрес на ответника.
Във възражението на М. Г. Д. е посочен адрес в гр. *****, ж.к. ******
****** III ч. № *** * , ет.*, ап.**, вх.* а не известния адрес по
административната преписка, образувана в РДНСК-Перник по издаване на
заповедта за премахване на незаконния строеж, а именно: адреса му в гр.
******, ул. ****** *******, бл.*, вх.*, ап.**
Съгласно служебно направена справка в Национална база данни
"Население", се установи постоянния адрес на ответника, който е посочен по-
горе - гр. ******, ул. ****** *******, бл.*, вх.*, ап.**, с оглед възражението
за подсъдност.
По този постоянен адрес е издадена и ЗИ по чл.417 ГПК, по същия е
4
заведен и установителния иск. В този смисъл възражението е неоснователно.
По допустимостта:
Искът се явява допустим, с оглед наличието на издадена ЗИ по реда на
чл.417 ГПК и ИЛ въз основа на същата, при подадено в срока възражение от
ответника, което обуславя и заведения установителен иск в
законоустановения срок от заявителя.
Това е така, защото: искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен и
цели да установи наличието на вземането на заявителя в заповедното
производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение.
Предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не
е влязла в сила, тъй като в законоустановения срок от връчването й
длъжникът е възразил срещу нея. В настоящия случай, посочените
предпоставки са налице, поради което съдът приема предявения иск за
допустим.
Осъдителният иск е допустим - за дължимостта на сумата от 128.51 лева
за направените в заповедното производство разноски.
Съгласно задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10в -
“Предмет на делото по установителния иск е съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за
заместима вещ или за предаване на вещ – чл. 410, ал.1 ГПК. Вземането на
кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да
изпълни, посочено в заповедта. Разноските в заповедното производство
представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта
за изпълнение – чл. 412, т.6 ГПК. В исковия процес разпределението на
отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно
предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на
иска. Предвид изложеното производството по делото в частта му относно
осъждане на ответника за деловодните разноски също се явява допустим.

Съдът в обявения на страните доклад по делото ясно е указал
доказателствената тежест с оглед предмет на доказване от ищеца по иска по
чл. 415 ГПК,
-възникването на облигационно отношение с ответника,
-че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период
ищцовата страна е изправна такава
- че ответникът в съотв. качество има неизпълнено задължение в
определен размер
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже :
-положителния факт на плащането
-другите направени в срока по чл. 131 ГПК правоизключващи или
5
правопогасяващи възражения,
- за недължимост на претендираните суми за главници и лихви, с оглед
доказване на положителния факт за погасяването им с предвидената в чл. 111,
б. В ЗЗД 3-годишна давност.
Предмет на доказване от ищеца по обусловения иск по чл. 415 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
-поставянето на ответника в забава,
-нейният начален момент и
-размерът на обезщетението.

По делото съдът е приобщил като писмени доказателства представените
от ищеца документи, а именно - заверени копия на следните документи:
1. Констативен акт№ П-129/08-1/16.12.2008 г.
2. Констативен акт № П-129/08-11/16.12.2008 г.
3. Hot. акт № 175, т. И, per № 2962, д. № 321/30.06.2004 г.
4. Разрешение за строеж № 152/26.06.2002 г. на гл. арх. на Община Перник
5. Заповед № 909/26.05.2008 г.
6. Заповед № ДК-02-Пк-06/30.03.2009 г. на началника на РДНСК-Перник.
7. Писмо изх. № П-129/08-00-309/31.03.2009 г. с данни за връчването му.
8. Данни за обявяване на Заповед № ДК-02-Пк-06/30.03.2009 г. на
началника на РДНСК-Перник по реда на § 4 от ДР на ЗУТ.
9. Покана изх. № П-129/08-00-600/02.07.2009 г. с данни за връчването й
10. Данни за обявяване на покана изх. № П-129/08-00-600/02.07.2009 г. по
реда на § 4 от ДР на ЗУТ.
11. Протокол № П-129/08-7 от 19.12.2009 г. - прил. № 1 към чл. 4, ал. 1 от
Нар. № 13/2001 на МРРБ
12. Протокол № П-129/08-8 от 19.02.2010 г. - прил. № 2 към чл. 5, ал. 1 от
Нар. № 13/2001 на МРРБ
13. Количествено-стойностна сметка, утвърдена на 19.02.2010 г.
14. Писмо изх. № П-129/08-00-384/15.04.2010 г. за подаване на оферти
15. Заповед № ДК-14-17/05.05.2010 г. за назначаване на комисия за
разглеждане на офертите
16. Молба вх. № П 129/08-00-982/29.06.2010 г. от М. Г. Д.
17. Определение № 248/27.07.2010 г. по адм. д. № 337/2010 г. по описа на
6
АС-
Перник.
18. Определение № 15796/21.12.2010 г. по адм. д. № 11738/2010 по описа на
ВАС, Второ отделение
19. Писмо изх. № П-129/08-00-192/14.02.2011 г. с приложена покана изх. №
П- 129/08-00-177/11.02.2011 г. с данни за връчването им
20. Възлагателно писмо изх. № ПК-1273-04-933/16.07.2015 на началника на
ДНСК с приложен Договор № ФО-13-436/08.07.2015 г.
21. Определение № 121/24.07.2015 г. по адм. д. № 364/2015 г. по описа на
АС- Перник
22. Решение № 122/27.07.2015 г. по адм. д. № 364/2015 г. по описа на АС-
Перник
23. Писмо изх. № П129/08-00-561/30.07.2015 г. за продължаване на
действията,
съгласно възлагателното писмо.
24. Определение № 126/31.07.2015 г. по адм. д. № 373/2015 г. по описа на
АС- Перник
25. Решение № 454/08.01.2016 г. по адм. д. № 370/2015 г. по описа на АС-
Перник
26. Решение № 804/20.01.2017 г. по адм. д. № 2535/2016 по описа на ВАС,
Второ отделение
27. Писмо изх. № П129/08-00-051/25.01.2017 г. за продължаване на
действията,
съгласно възлагателното писмо.
28. Протокол № П-129/08-V от 31.01.2017 г. - прил. № 3. към чл. 10 от Нар.
№ 13/2001 на МРРБ
29. Протокол № П-129-VIII от 10.02.2017 г. - прил. № 4. към чл. 13 от Нар.
№ 13/2001 на МРРБ
30. Протокол от 14.02.2017 г. - прил. № 5. към чл. 15 от Нар. № 13/2001 на
МРРБ
31. Фактура № ********** от 14.02.2017 г.
32. Бюджетно платежно нареждане от 13.03.2017 г.
33. Писмо изх. № ПК-1273-02-125/01.06.2017 г. на ДНСК, с приложена
покана изх. № ПК-1273-01-169/27.03.2017 г.
34. Писмо изх. № П129-08-00-381/04.08.2017 г. с приложени констативни
протоколи - 4 броя.
7
35. Покана изх. № ПК-1273-03-928/26.09.2017 г. с известие за доставяне.
36. Заповед за изпълнение № 2365 от 13.12.2021 г.
37. Изпълнителен лист№ 1501 от 13.12.2021 г.
38. Извлечение от счетоводните книги
39. Пълномощно изх. № РД-16-04-460/21.09.2022 г.

както и е приложено ч.гр.дело № 5796 / 2021 на ПРС, заповедно
производство по реда на 417 ГПК със същите страни.
По гореизброените писмени доказателства се установяват
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, а именно:
че въз основа на влязла в сила заповед № ДК-02-Пк-06/ 30.03.2007
година на началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж,
представляващ “надстрояване на строеж-Група гаражи от № 1 до № 12”
находящ се в УПИ II в кв. 106в по плана на гр.Перник кв.Изток, извършен от
ответника , на същия е съставен Констативен протокол на 30.07.2009г. и е
била обявена покана по реда на пар.4 ДР на ЗУТ на 08.09.2009 / за което е
съставено съобщение № п 129/09 от 08.09.2009, служебни бележки № 1 и № 2
от 08.09.2009 както и констативен протокол от 11.08.2009г.
Били са предприети действия по принудително премахване на строежа
по реда на Наредба № 13/ 23.07.2001 год. за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ).
Премахването било извършено-чрез протокол № П-129 / 08 -07/
19.12.2009приложение № 1 към чл.4 от Наредба № 13 / 2001г. на МРРБ- за
започване на процедура за принудително изпълнение на заповедта
С изготвен протокол № П-129 / 08 -8/ 19.02.2010 приложение № 2 към
чл.5 ал.1 от Наредбата за количествено-стойностна сметка, е отправено писмо
изх.№ п 129/08.00.384/15.04.2010 на основание чл.8 ал.1 ЗОП вр. чл.2 ал.1 т.1
от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, като е била назначена
комисия със Заповед № ДК-14-17/ 05.05.2010 да разгледа постъпилите в
До принудителното изпълнение на заповедта се стигнало тъй като
ответникът не изпълнил заповедта и не премахнал доброволно строежа.
8
Ответната страна не доказва нарушения на горецитираната Наредба №
13/ 2001 – видно от писмените доказателства, всички необходими протоколи
били съставени.
Ищецът е направил разходи по премахването по реда на Наредба № 13 ,
за което е бил съставен протокол за извършените видове работи и тяхната
парична стойност.
Изпълнителят ЖИЛФОНД ЕООД е издал на ДНСК фактура №
**********/14.02.2017г. за сумата 6425.50 лева с начислен ДДС,
представляваща стойността на извършените СМР по премахването на
строежа.
На 13.03.2017г. с бюджетно нареждане ДНСК платила на “ЖИЛФОНД”
ЕООД сумата .
Горните платежни документи не са оборени с никакви насрещни
доказателства.Напротив, видно от доказателствата, с поканата ответникът е
била предупреден, че при неизпълнение ще се предприемат последващи
действия по реда на Наредба № 13 на МРРБ за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК и че съгласно чл. 225, ал.6 от ЗУТ, разходите по извършеното
принудително премахване ще са за сметка на извършителя на незаконното
строителство.
Обстоятелствата около връчването на поканата са уточнение с
представените писмени доказателства.Предвид изложеното, съдът приема
оспорването за недоказано и обсъжда като доказателства по делото
разписката за връчване на процесната заповед на началника на ДНСК и
известието за доставяне.
Видно от доказателствата, в отсъствието на адресата ищците са
извършили проверка и е бил съставен констативен протокол (приложение № 1
по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13), в който е било отразено, че строежът не е
премахнат в срока за доброволно изпълнение.
Изготвена е количествено – стойностна сметка, проверена от началника
на РДНСК, от която е видно, че за премахването на процесния строеж била
необходима сума –посочена в писмените доказателства и неоспорена като
размер от товетника с никакви насрещни доказателства.Със сключен договор
9
между ДНСК, представлявана от началника, като възложител и “ЖИЛФОНД”
ЕООД, представлянвано от управителя , като изпълнител, по силата на който
на изпълнителя било възложено от възложителя да изпълни принудително
премахване на процесния незаконен строеж. В договора било уговорено, че
стойността на принудителното премахване възлиза на сумата по ИМ включен
ДДС. В чл.7, ал. 2 от договора било уговорено, че приемането на извършените
работи и заплащането им ще се извърши по реда на глава Трета от Наредба №
13/ 2001г. на МРРБ, въз основа на протокол - приложение № 5 към чл. 15, ал.1
от Наредбата за действително извършените разходи по премахването, а
съгласно чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от договора, разплащането трябвало да се извърши
след фактическото изпълнение на предмета на договора и след представяне на
фактура от изпълнителя и по банков път по посочена сметка на изпълнителя.
На релевантната дата година работна група за привеждане в изпълнение
на процесната заповед на началника на ДНСК са установили състоянието на
строежа и строителната площадка преди започването на принудителното
изпълнение. Работната група съставила протокол за установяване състоянието
на строежа и строителната площадка преди започването на принудителното
изпълнение по образец – приложение № 3 по чл. 10 от Наредба № 13/ 2001 г.
на МРРБ. За констатациите си работната група съставила протокол за
установяване състоянието на строежа и строителната площадка след
започване на принудителното изпълнение – приложение № 4 по чл. 13 от
Наредба № 13/2001г на МРРБ.
Съдът обсъжда като доказателства по делото цитираните документи,тъй
като отразеното в тях се оспорва само формално и не се представят насрещни
контра аргументи.
На посочената по-горе дата изпълнителят е издал фактура №
********** с получател ДНСК-за извършените СМР, описани в протокол –
приложение - за исковата сума , като с бюджетно платежно нареждане,
ДНСК превела по банковата сметка на изпълнителя същата сума.
По приложеното .гд се установи, че по заявление от 18.11.2021г. е
образувано ч.гр.д. № 5796/ 2021 година.
На 13.12.2021 година съдът допуснал незабавно изпълнение на
паричното задължение и издал заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ - в полза на ДНСК срещу ответника за сумата 6425.50
10
лева, както и 128.51лв. д.такса, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на заявлението до окончателното заплащане на сумата. Същият ден
в полза на ДНСК бил издаден и изпълнителен лист. На 17.06.2022 год.
пълномощник на началника на ДНСК получил изпълнителия лист.
На 01.08.2022 година ответникът е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение на парично задължение и частна жалба. На
заявителя ДНСК- било указано, че от страна на длъжника срещу заповедта е
подадено възражение и на 08.11.2022 година той е предявил настоящия иск.
Разгледан по същество предявеният иск се явява основателен поради
следното:
Ищецът по делото основава вземането си срещу ответника на влязла в
сила заповед на началника на ДНСК и протокол за извършените разходи по
премахването на незаконен строеж – приложение № 5 по чл. 15, ал.1 от
Наредба № 13 от 23.07.2001 год. за принудителното изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството
(Обн.ДВ., бр. 69/ 2001г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 5 от ЗУТ - в редакция до изм.
обн. ДВ., бр. 98/ 2014г.), въз основа на влязла в сила заповед за премахване на
незаконен строеж и протокол за извършените разходи по премахването, се
издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, а съгласно
следващата разпоредба на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ (в редакция до изм. обн. ДВ,
бр. 98/2014г. – в сила към момента на издаване на процесната заповед),
принудителното изпълнение е за сметка на извършителя на незаконния
строеж.
В настоящия случай, процесната заповед на началника на ДНСК е
влязла в сила.
Същата е обжалвана пред Пернишки административен съд и по
адм.дело № 337/2010г. жалбата на ответника е била оставена без
уважение като просрочена-видно от определение № 248 от 27.07.2010 на
ПАдмС
Същото е обжалавно пред ВАС който с определение
15796/21.12.2010г. по адм.дело № 11738/2010 оставя в сила определението
11
на П АдмС
Съгласно разпоредбата на чл. 177 от АПК, съдебното решение има сила
между страните по делото .
На следващо място, цитираната заповед е индивидуален
административен акт, който представлява изпълнително основание по АПК –
чл. 268.Заповедта е породила изискуемо задължение за ответника, а именно
да премахне незаконния строеж. По делото се установи, че в дадения срок по
чл. 277 АПК за доброволно изпълнение, длъжникът по изпълнението не е
изпълнил изискуемото задължение, не е премахнал незаконния строеж,
поради което и по реда на Наредба № 13/ 2001 г. на МРРБ, ДНСК е преминала
към принудително изпълнение на заповедта.
Ответникът е обжалвал дейстивята за принудително премахване –по
адм.дело № 364/2015г. П АдмС като с Решение № 122 / 27.07.2015г.
жалбата е отхвърлена, а решението е окончателно и влязло в сила
съгл.чл.298 ал.4 АПК
Ответникът е инициирал следващо адм.дело № 373/2015г. с
постановено Определение № 126 от 31.07.2015г .с допуснато обезпечение на
предявен иск по чл.292 АПК чрез наложена обезпечителна мярка „ спиране на
изпълнението“
По образувано адм.дело № 370/2015г. на П Адм.С с пр.основание
чл.292 АПК – е постановено решение № 454/08.01.2016г. с което са
ОТХВЪРЛЕНИ исковете на ответника Д.- а именно – иск за признаване за
установено, че правото на принудително изпълнение на гоерпосочената
заповед е погасена по давност.
Същото решение е оставено в сила от ВАС с адм.д.№ 2535/2016г. на
ВАС второ отд. Т.е. налице са влезли в сила решения, от които е видно, че
извършеното премахване е при спазване на предвидения в цитираната
Наредба ред , съгласно § 1 от Наредба 13/ 2001г. на МРРБ.
Посочената разпоредба съдържа легално определение на понятието
“премахване на незаконен строеж”В казуса се установи, че при
премахването ДНСК е направила разноски, като е платила на изпълнителя.
Установи се размера на разноските и съгласно горецитараната
разпоредба на чл. 225, ал. 6 ЗУТ, същите са за сметка на длъжника.
12
След плащането им на изпълнителя по договора за възлагане на
обществената поръчка, за възложителя – ДНСК е възникнал правен интерес
от предявяването на иск срещу извършителя за възстановяване на тези
разноски, в случая предявяването на заявление по реда на чл. 417 ГПК за
възстановяване на платената сума.
Следователно, за ДНСК е налице право на вземане срещу ответника за
посочената сума.
По възражението за давност:
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.
В казуса паричното вземането срещу ответника е станало изискуемо на
13.03.2017 година – датата на бюджетното платежно нареждане -когато
сумата 6425.50 лева е платена на “Жилфонд” ЕООД.
С предявяване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на 18.11.2021 година, съгласно чл. 116, буква “б” от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) срокът на давността е бил прекъснат, а след
издаването на заповедта за незабавно изпълнение на 13.12.2021 година е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок , който към датата на ИМ
08.11.2022г. не е изтекъл.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД погасителната давност тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД при
задължение без срок кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В
случая задължението на ответника е без срок, т.е. е станало изискуемо от
момента на възникването му, а именно на датата на извършеното от ищеца
плащане на изпълнителя.
Ирелевантна за настъпване на изискуемостта на задължението е датата
на отправената до ответника покана за доброволно изпълнение, тъй като
същата е от значение за поставянето на длъжника в забава и за последиците
от това, а не за падежа, съответно изискуемостта на задължението.
С оглед на това съдът намира, че погасителната давност по чл. 110 от
ЗЗД по отношение на процесното задължение не е изтекла
Ето защо предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК за
установяване дължимостта на това вземане е основателен и доказан и като
13
такъв следва да бъде уважен изцяло, включително и по отношение на
присъдената законна лихва, дължимостта на която е обусловена от
дължимостта на главницата, каквато в случая се установи.
Разноски:
С оглед изхода на делото следва да се уважи и осъдителната претенция
за сумата 128.51лв. разходи по д.такса за установителния иск, както и съдът
присъжда разноски в полза на ищеца – в размер 150лв. юк.възнаграждение по
установителния иск.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските по
заповедното производство – д.такса 128.51лв.
Водим от горното и на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 вр. чл.417 от ГПК , че в
полза на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), Булстат:
*********, представлявана от арх. Д.А.П.-началник на ДНСК, съществува
вземане към М. Г. Д., ЕГН ********** , Постоянен адрес гр.****** ул.**
******* бл.** ет.*ап.** и настоящ адрес гр.***** жк.****** ****** трета
част бл.*** * * ет.* ап.** за сумата от 6425,50 лв. (шест хиляди четиристотин
двадесет и пет лева и петдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща
извършени разходи за премахване на незаконен строеж по принудителен ред,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда -08.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 128,51 лева (сто двадесет и осем лева
и петдесет и една стотинки) разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - М. Г. Д. да заплати
разноските за платена държавна такса по исковото производство в размер
128,51 лева (сто двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки) – довнесена
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение -150лв. -съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноски по заповедното производство – д.такса
128.51лв
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати за
прилагане по ЧГД на съотв. състав
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
14