№ 906
гр. Сливен, 09.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно
дело частен характер № 20222230200115 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Тъжителят, редовно призован, се явява лично и с адв.К.К. от АК-
Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв.Н.К. от АК-
Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Свидетелят, редовно призован, се явява лично.
Адв.К.: Моля да се даде ход, няма пречки.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Да се гледа делото.
Адв.К.: Да се даде ход.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
Съдът констатира, че в съдебно заседание е изискал служебни справки,
които са постъпили по делото.
По делото е постъпила и молба вх.№ 4904/30.03.2022 г. по описа на
СлРС от адв.К. от АК-Сливен, повереник на тъжителя, с която прави
доказателствено искане, по което съдът е разпоредил, че ще се произнесе в
съдебно заседание.
Адв.К.: Не поддържам молбата, тъй като сме осигурили днес за разпит
въпросната психоложкаq която трябваше да издаде удостоверението, така че
правя искане да бъде разпитана накратко Е.Й. – психолог в поделение *****.
Непосредствено след инцидента тя е контактувала и провеждала беседи с
доверителя ми като психолог на поделението. Не възразявам да се приемат
1
справките и искаме да бъде разпитан воденият от нас свидетел В.А.Г. –
същият е имал уговорка с доверителя ми да пътуват за с.Гела на събор и той е
присъствал на „Д.С.“ при проверката. Други доказателствени искания нямам.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си. Не мога да си
спомня Г. с каква кола се движеше.
Адв.К.: По искането за разпит на водения свид.Г. не се
противопоставям. Не се противопоставям да бъдат приети писмените
доказателства, представени по делото. Считам за неоснователно искането за
разпит на психолога на поделението. За мен остана неясно за какви
обстоятелства ще бъде разпитан свидетелят. Това, че провеждал беседи, аз не
считам че има връзка с предмета на делото. Да, в случай че беше допуснат за
разглеждане гражданския иск, това може би би имало значение, но към
настоящия момент в този процес разпита на този свидетел аз считам за
категорично неоснователен като искане и моля същият да не бъде допуснат.
Освен ако колегата не уточни конкретни обстоятелства, които този свидетел
ще изясни. Ние водим за разпит Д.Д. – човекът, който е бил близо до
автомобила. Той е давал обяснение по преписката. Моля да бъде допуснат до
разпит. Към настоящия момент други доказателствени искания нямам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си, нямам какво да допълня
засега.
Адв.К.: Относно искането за недопускането до разпит на свид.Е.Й.,
психоложка в поделението, аз категорично и точно обясних като направих
искането за нейния разпит, че тя ще сподели това, което е разказал
непосредствено след инцидента доверителят ми – какво е преживял, какво му
се е случило, но не с оглед доказване на някакви неимуществени вреди. Това е
станало непосредствено след инцидента, на следващия ден, т.е. тя се явява
косвен свидетел и в тоя смисъл ние държим на нейния разпит. Още повече, че
нейният разпит може да бъде заместен от удостоверение от психолога, но
поради класифицираната информация това трябва да стане изрично от съда с
искане до началника на поделението, както съм го изложил в молбата си,
затова ние водим лично психоложката в днешно с.з.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам какво да добавя.
Адв.К.: Това, което е преживял тъжителят е изложено в тъжбата. Не е
необходимо по делото да бъде разпитван свидетел, който да пресъздава това,
което той твърди в тъжбата си. Това доказателствено искане аз считам за
неоснователно.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма какво да добавя.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Няма какво да добавя.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира направените
доказателствени искания за допустими и частично основателни. Съдът
намира, че следва да допусне до разпит в качеството на свидетели водения от
страна на частния тъжител В.А.Г., както и водения от страна на подсъдимия
2
Д.Д.. По отношение на направеното доказателствено искане от страна на
повереника на частния тъжител за допускане до разпит в качеството на
свидетел на Е.Й., психолог в поделение *****, съдът намира за
неоснователно. Не се твърди, че същата е очевидец на инцидента и искането
за допускането й до разпит е да пресъздаде това, което й е споделил
тъжителят. В тази връзка основателно е възражението на защитата, че ако по
делото беше приет за съвместно разглеждане граждански иск нейните
показания биха имали значение за преценка основателността и размера на
такъв иск. В настоящото производство граждански иск не е приет за
съвместно разглеждане, поради което и разпитът на този свидетел, който да
пресъздава разговор между пациент и психолог, би довел до разкриване
тайната, което в настоящия случай е недопустимо.
С оглед гореизложеното, по доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилите писма, както следва: писмо изх.№ В-4057/2021 г. от 21.03.2022 г.
по описа на РП-Сливен, ведно с приложената към него преписка вх.№
4057/2021 г. по описа на РП-Сливен; писмо УРИ 167000-1588/25.03.2022 г. по
описа на РУМВР-Сливен, ведно с приложените към него заверени копия на
АУАН с фабр.№ 119421/30.07.2021 г., Докладна записка от 30.07.2021 г. и НП
№ 4271/15.09.2021 г. на Началник сектор ОП при РУМВР-Сливен; писмо
рег.№ 343000-4227/22.03.2022 г. по описа на ОДМВР-Сливен, ведно с
приложените към него заверени копия на Доклад рег.№ 804р-4543/27.08.2021
г. от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР-Сливен и Постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 08.11.2021 г. на прокурор при РП-
Сливен; както и писмо рег.№ 804000-2542/30.03.2022 г. по описа на Сектор
„ПП“ към ОДМВР-Сливен, ведно с приложеното към него заверено копие от
Докладна записка от 30.07.2021 г.
ДОПУСКА до разпит воденото от страна на тъжителя едно лице В.А.Г.
и воденото от страна на подсъдимия едно лице Д.Д. в качеството им на
свидетели.
ОТХВЪРЛЯ искането на повереника на частния тъжител за допускане
до разпит в качеството на свидетел на Е.Й..
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
Д.К. К. – 55 г., български гражданин, с висше образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
В.А.Г. – 52 г., български гражданин, със средно образование, женен, не
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Адв.К.: Това е свидетелят, който искаме да се разпита.
Д.П. Д. – 34 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
3
работи, осъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите Г. и Д. от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид.К..
СВИД.Д. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: В момента съм началник отдел „Охранителна
полиция“ към ОДМВР-Сливен. Към м.юли 2021 г. бях на длъжност началник
на РУ-Сливен. В края на месец юли миналата година, беше следобед, след два
часа, със служебния автомобил „Пежо“, бяло на цвят, се намирах в кв.Стоян
Заимов. Тогава по радиостанцията чух съобщение, а и го разпознах и по гласа,
от С.Г., че иска съдействие, като точните думи не мога да ги възпроизведа, но
касаеше че водач на лек автомобил „Опел Корса“ не му е предоставил
документи за самоличност, качил се е на автомобила, потеглил е и се движи
посока от с.Сотиря към пътя Сливен-Тополчане. Насочих се в тази посока.
Междувременно Г. предаваше периодично посоката на движение като заяви,
че водачът прави десен завой посока гр.Сливен. Непосредствено след
бензиностанция „Петрол“, която е на изхода на Сливен в посока с.Тополчане,
в далечината някъде след разклона за кв.Дебелата кория, мярнах мигащи
светлини на служебния автомобил. Бях в движение и също с включени
светлини на моя автомобил. Те се намират на челното стъкло, имам лайтбар,
светлинен бар, който възпроизвежда проблясваща синя и червена светлина. В
предната част на автомобила, на маската имах поставени още четири
светлинни диода, които също излъчваха проблясваща светлина. Автомобилът
ми беше и с включен звуков сигнал. Точно на отбивката, която е за Рамануша,
там където щеше да се строи пистата, се изнесох плътно вляво, тъй като вече
срещу мен видях обявения от Г. автомобил „Корса“, мисля че беше син на
цвят. Същият не ми осигури безпрепятствено завиване наляво, а ме
заобиколи, минавайки в банкета, т.е. плътно негово дясно. След него премина
служебният автомобил на Г.. Веднага направих обратен завой и ги последвах.
Продължавах да се движа с включен светлинен и звуков сигнал, след първо
„Корсата“, автомобила, който управляваше С.Г. и след това аз. По мегафон,
има такъв в автомобила, отдавах разпореждане „Водачът на „Корсата“,
отбийте вдясно и спрете“. Но той продължаваше с не много висока скорост да
се движи, без да осигури както е по закон безпрепятствено преминаване, а
при необходимост и да спре, на автомобили, които се движат със специален
режим на движение. Известно време нямах възможност да мина пред него,
тъй като имаше насрещен трафик. Точно отдясно има един магазин „Д.С.“, на
пътното платно имаше поставени конуси, вероятно освежаваха маркировката,
тъй като лентата в посока Сливен беше ограничена за движение. „Корсата“
спря, С. зад него, премина насрещния автомобил и в момента, в който
„Корсата“ потегляше, аз успях да мина пред него и да му блокирам пътя.
4
Слязох от служебния автомобил, представих се на господина и му поисках
документи. Точно какъв документ ми представи – лична карта или
свидетелство, не мога да си спомня. След като ми представи документ за
самоличност, му дадох указания да ме последва на паркинга на „Д.С.“, на
самата отбивка се разиграваше тази случка, за да продължим проверката.
Отбихме трите автомобила вдясно, там има обособен паркинг, аз отидох до
водача и просто му зададох въпроса „Господине, защо не изпълнихте
разпорежданията да представите документ за самоличност и да осигурите
безпрепятствено преминаване? Знаете ли, че за тези нарушения се налага
глоба и свидетелството ви се отнема минимум за един месец?“. Нямаше
някаква конкретна реакция от господина. Предоставих тогава личната карта
или свидетелството на С.Г., за да продължат след това с оформяне на
необходимите документи. Мисля, че след минута-две дойде и автопатрул.
Тъжителят ме познава лично, тъй като само два или три месеца преди това
беше при мен на събеседване за разрешително за оръжие. След това тръгнах,
оставих ги вече, след като дойде патрула нямаше необходимост от моето
присъствие. По телефона ми се обади колежка Е.Ц., която е в сектор „Пътна
полиция“. Явно са имали някаква уговорка да пътуват заедно за някакъв
купон или събор на с.Гела. Беше наясно със случилото се и се интересуваше
дали ще го задържим дълго, тъй като той е споменал за този един месец
отнемане на книжка. Аз й отговорих, че след като му съставят необходимите
документи няма да бъде задържан, ще бъде освободен. Пред мен не е изявявал
никакви претенции, нито се е оплаквал. Докато бях на място, тъжителят не се
е оплакал по никакъв начин от С.И., нито С.И. докато бях там е отправял
някакви реплики към тъжителя. По-скоро първоначално само аз комуникирах
с тъжителя и в автомобила имаше жена, впоследствие разбрах, че е била
съпругата му. Проверката, която беше извършена по повод възражение от
тъжителя по един от съставените му актове, доколкото си спомням че не са
чули подадения звуков сигнал и разпореждания, категорично заявявам, че
като преминаха пред мене на отбивката за Рамануша, стъклото на пътника
отгоре беше отворено около 10-15 см. Доколкото си спомням, като е слязъл
от служебния автомобил или като е отивал към проверката С.И., в него не е
била служебната карта. След като е поискал личната карта на тъжителя,
тъжителят е поискал С. да се легитимира, но това преразказвам думи на С.
или от обяснения, които са писани. Тогава С. му е заявил „Изчакайте,
господине, документите са в колата ми“ и в момента, в който тръгва към
колата, „Корсата“ потегля. Докато бях на паркинга на „Д.С.“ тъжителят не е
споменал за нищо, случило се преди това. Не мога да си спомня дали след
това е имало сигнали от тъжителя за работата на С.И.. Тъй като аз бях
свидетел, даже и наказателното постановление по ЗМВР не е издадено от мен.
Спомням си, че един патрулен автомобил дойде на паркинга, а може би и
КАТ, защото трябваше да се вземе отношение по ЗДвП. С.И. беше с
оперативен автомобил, имаше още едно лице с него, което беше на мястото на
пътника. Този автомобил също на челното стъкло от вътрешна страна има
5
монтиран лайтбар, който е с проблясваща светлина. Тя беше включена, аз го
забелязах още като идваше, някъде след разклона за ДЗС. Също така има
високоговорящо устройство и сирена. Свидетеля, който води тъжителят, не си
спомням да е бил там. Свидетеля, който води защитата, беше на седалката на
пътника на автомобила, който управлява С.И.. Не мога да си спомня дали
освен автомобилите, които изброих, е идвал друг автомобил да спира на
паркинга.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи от залата.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси. Да бъде освободен свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания
свид.К..
СВИД.В. Г.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам тъжителя, от едно село сме. Датата не
мога да си спомня, края на м.юни миналата година – 2021. Разбрахме се да
ходим на сбор в Родопите в с.Гела, имаме там познати. Уговорихме се, П.
беше мисля че на работа до два часа, да тръгнем след два часа, с жените и с
децата. Аз бях във П. и чаках да тръгнем заедно. Аз съм с мойта личната кола
„Фолксваген Голф“ и му казах „Нямам гориво, отивам да зареждам на
бензиностанцията на МАРЕШКИ“. П. каза „Аз имам газ догоре, отивай,
зареждай, ще те настигна по пътя“. Оттам аз тръгнах по пътя, от тях надолу
по пътя да отивам за Сливен. По пътя видях една бяла кола спряла, цивилна,
на пътното платно. То е малко разбит пътя там, заобиколих, колата беше бял
„Опел“ със затъмнени стъкла. Продължих си по пътя, отидох на въпросната
бензиностанция да зареждам. Заредих, изтеглих се настрани на
бензиностанцията да чакам, имахме уговорка там да го чакам. П. доста
закъсня, той ми каза, че бил тръгнал две-три минути след мен, и аз чаках на
бензиностанцията и му звъннах по мобилния телефон, вдигна жена му
разтревожена. Питах я „С., къде е мъжа ти, защо не вдига телефона“. Тя ми
казва, трепери й гласа, усещам я, „Ела тука, стана една бела, искат да спират
колата от движение“. Викам какво толкоз стана и затворих, и тръгнах да се
връщам. На „Д.С.“ беше спряла колата на П., белия „Опел“ със затъмнените
стъкла, на г-н К. колата, цивилната, може да е работна, но няма обозначения и
две патрулки мисля че имаше. Аз спрях на тир-паркинга срещу „Д.С.“,
широко е там. Минах през пътя, срещнах г-н К., той тъкмо си тръгваше.
Опитах се да говоря с него, но той каза „Щом е за този случай не искам да
говоря, толкоз нахален човек, не искам да говоря по този случай изобщо за
нищо“. Оттам отидох при П. и той почна да ми обяснява цялата ситуация –
как е тръгнал от тях две минути след мене, на същото място където аз минах
покрай спрялата кола вратата е била отворена вече на тази бялата кола и той
6
тръгва да заобикаля, пътят е малко разбит, той свирнал леко с клаксона, не да
задържа клаксона да нервира човек. Минах, вика, край него и той го наругал,
казал му „Мангал мръсен, защо свириш“ или обратното, нещо такова, и
жената го чу, попитала го дали е чул какво е казал. П. казал, че чул и
продължил си по пътя, и там някъде по-надолу в селото въпросната кола се
изравнява с него и му прави знак да спира. Сега не знам П. първия път не е ли
спрял, спрял ли е, но както и да е по някое време е спрял. П. ми каза, че
въпросното лице дошло до него, поискало му документите да се легитимира и
документите на колата за проверка. П. посегнал документите да си вземе от
жабката и в момента, в който щял да ги даде, му казал „Господине,
легитимирайте се“, защото нямало обозначителни знаци нито на колата, а той
не му показал и карта. П. ми каза, че въпросното лице му казало „Сега ще
видиш едни документи“ и чакал, и стоял. П. казал „Господине, легитимирайте
се, защото тръгвам“. Обаче П. каза, че той не се е легитимирал, и тръгнал.
Въпросното лице тръгва след него с колата, кара след него, там вече се
обажда, това е по думите на П., на г-н К.. К. пресреща П., на Бургаско шосе,
там където е отбивката за „Вар-Пром“ има наляво отбивка и П. ми обяснява,
че е спрял на отбивката за наляво. П. се движи срещу него и не е видял нито
обозначена кола, нито сирена и си минава напред, направо. К. тръгва след П.
и на бензиностанцията го спира, тя е преди „Д.С.“. К. пуснал вече звуков
сигнал и спрял П.. П. спрял и К. му казал „Тръгвай след мене да не стане
някое ПТП“ и тръгват към „Д.С.“. Аз като отидох вече колите бяха на „Д.С.“.
Тази случка ми я разказа П. там на място. След като тръгнаха двете коли
цивилните, тръгнаха и двете патрулки, остана може би катаджийската кола,
която пишеше акта. Написаха акта, взеха му документите, аз си стоя от
другата страна и чакам, трябва да пътуваме заедно. Може би стояха над
половин час го държаха на слънцето, бутнаха колите – и патрулката, и
неговата, под една голяма топола и не мога да си обясня защо го държаха
толкова време. Цялата случка като стана, може би час и половина – два се
забавихме с пътуването. Когато минах покрай белия „Опел“, то там не може
да се кара бързо, пътят си е разбит, може би съм карал с около 30-40 км/ч.
Малко намалих скоростта и заобиколих. Покрай колата нямаше никой.
Вратите бяха затворени аз като минах. Познавам подсъдимия. Подсъдимият
идва да му правя сап на кирката, по този повод само го познавам. Белият
„Опел“ беше със затъмнени стъкла, задното и страничните, не знам
шофьорското стъкло дали беше затъмнено. Аз бях с жената и лапето в колата.
Не видях кой е в „Опела“, но аз я познавам тази кола, тя е на полицията, те
редовно идват в село, разследват разни случаи. Аз я познавам, защото той
идва до нас да му правя сап на кирката и аз запомних колата. Знам, че този
„Опел“ е полицейски, аз не го виждам за първи път, редовно идва в село, даже
веднъж спря колата пред нас със звуков сигнал за проверка. Подсъдимият я
кара колата, не знам дали винаги той я кара. Когато съм виждал тази кола, аз
съм виждал той (подсъдимия) да я управлява. Белият „Опел“ беше спрял
вдясно на пътното платно. В ляво от автомобила имаше градини, те сега са
7
изоставени, има драки. Пред автомобила е пътят, отдясно няма къщи, отдясно
е реката и отдясно на реката има път, черен път, и там са вече къщите. А
отляво няма къщи. Там където беше спрял автомобила няма къщи, по-назад
вляво има къщи, на около стотина метра. Когато минавах покрай белия
автомобил аз не видях никой да минава по черния път покрай реката, то няма
как да видя, защото там има върби. Ако се върви по черния път не мога да
кажа каква е точно видимостта към пътя, някъде се вижда по-добре, някъде
не, има някаква видимост. От черния път до автомобила разстоянието е около
30-40 метра, не мога да кажа точно, може и по-малко да е, може и повече да е.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да го освободим.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания
свид.Г..
СВИД.Д.Д.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам С.И., приятели сме. Не познавам П.Г..
Бях с мой приятел на „Сити“ в „Сини камъни“, пиехме кафе когато С.И. ми се
обади и ме попита дали можем да се видим. Бях с мой приятел Д.А.. Тъй като
бяхме с неговия автомобил, го помолих той да ме закара, защото С. ме повика
в с.Сотиря. Пристигнахме в с.Сотиря с автомобила на Д. – сиво комби „БМВ“.
Видяхме се със С., той беше с бял „Опел Астра“. Д. паркира лекия автомобил
малко по-встрани от автомобила на С.И.. Аз слязох от автомобила на Д. и
отидох до автомобила на С.И., защото разговорът беше между мене и него. С.
излезе от автомобила. В автомобила на С. нямаше други лица. Двамата
стояхме до автомобила на сянка, тъй като беше много горещо. Бяхме прави.
Вратата на С., шофьорската, беше леко отворена, не беше отворена нацяло.
Както разговаряхме, мина лек автомобил „Опел“, по моя памет, който
криволичеше от доста далеч и свиреше с клаксон. С. помисли, че му е приятел
и вдигна ръка за поздрав. Аз, обаче, помислих че е пиян заради това
криволичене и свирене. Автомобилът приближи и с кормило насочи
автомобила към служебния автомобил на С. и дори помислих, че ще ни
блъсне. След това С. каза „Качвай се в колата“. Той също се качи в неговата
кола и тръгна след него. След около 500 м автомобилът спря, „Опела“
синьозелен. С.И. паркира вляво на спрения автомобил, слезе от автомобила и
се приближи до водача на „Опела“. Помоли го да си даде документите,
същият каза „Добре, дай си и ти твоите“. Когато С. тръгна да се връща към
автомобила, където му беше чантата, за да си изкара служебна карта или
значка, не знам, „Опелът“ потегли рязко, след което С. пак се качи в колата и
тръгнахме наново да го преследваме. Докладва по станцията, че е спрял и е
потеглил след това пак. До магазин „Димар“ някъде на „Бургаско шосе“
8
продължи цялото преследване. Имаше строителни работници, които полагаха
маркировка на пътя. Видях насреща да идва автомобил с включени светлини
на решетката, бяло „Пежо“, като лекият автомобил се опита да препречи пътя
на „Опела“. Водачът на „Опела“ влезе малко в банкета, заобиколи го и
продължи. Ние се движехме точно зад него. Около магазин „Димар“ вече
автомобилът спря, там дойдоха служители с патрулни автомобили, не знам
дали катаджии или патрули. Водачът на „Пежото“ го разпознах като Д. К..
Тогава вече полицейските служители си взеха отношение по въпроса. Когато
бяхме в с.Сотиря и „Корсата“ минаваше покрай служебния автомобил, още
докато си говорихме там, С.И. не е отправял директно думи и реплики към
водача на „Корсата“. Единственото, което си разменихме като реплики, беше
че аз казах „Тоя май е пиян“ за водача на „Корсата“ и С. се съгласи, това
беше. На магазин „Димар“ бях през цялото време до приключване на
проверката, аз нямах с какво да си тръгна. Свидетелят, който беше преди мен
в залата, той беше паркирал, беше с лек автомобил „Голф двойка“ и
автомобилът беше не точно до бензиностанцията, а малко по-напред на
някаква отбивка, стоеше в колата и слушаше. Там където беше спрян
служебният автомобил в с.Сотиря, няколко минути, секунди по-рано премина
същия „Голф двойка“ надолу, посоката в която се движеше и „Опела“, и
автомобила „Голф“ спокойно мина покрай нас. Това беше същият автомобил,
който видях после близо до „Д.С.“, беше ми направил впечатление цвета,
синьо-зеленикав, мисля че беше, нямам спомен, но помня че ми направи
впечатление. Самият автомобил на С.И. не беше спрян изцяло на пътя, а
малко встрани, имаше място достатъчно. Когато спря „Опела“ в с.Сотиря,
служебният автомобил беше спрян вляво на „Опела“, малко по-назад встрани
на него. Тогава мога да се съглася, че няма място да мине друг автомобил. По
време на проверката на „Д.С.“, понеже беше горещо, аз бях слязъл, до едно
дърво и бях на около три метра от полицейските служители. Чувах това,
което говорят, те си вършеха работата. Тогава не съм чул тъжителят да се
оплаква, че С.И. му е отправял обидни думи и реплики. Не съм чул С.И. да
казва по адрес на тъжителя „Какво си се разсвирил, мангал мръсен“. И не го е
казвал, то нямаше кога да го каже. Когато бяха спрели за проверката, С.И. от
спрелия автомобил дойде до служебния си автомобил да си вземе чантата, за
да изкара служебна карта или значка. Не съм чул С.И. да казва на тъжителя,
че има документи и ще ги извади, а просто тръгна към автомобила. Помоли
водача да му представи неговите, водачът каза да си представи и той
документите, и докато водачът си вадеше документите, и С. беше тръгнал към
служебния автомобил да си извади неговите, водачът на „Опела“ тръгна
рязко. Те не са имали време за някакви други разговори. Докато бяхме в
с.Сотиря, първо мина покрай нас автомобил „Голф“ и около минута и
половина, няколко минути след това покрай нас мина автомобила „Опел
Корса“, чувайки го с клаксона отдалеч. Шофьорската врата на служебния
автомобил беше леко отворена. Тази врата беше на едно и също положение
когато преминаваха и двата автомобила. Ние със С.И. бяхме застанали от
9
дясната страна на автомобила, а беше отворена лявата, шофьорската врата и
тази врата нямаше промяна. Ние бяхме от другата страна и както беше слязъл
С., така си беше вратата през цялото време. Автомобилът „Голф“ нямаше
проблем да мине покрай служебния автомобил. Ако караше само направо
„Опела“, нямаше да има проблем да мине покрай служебния автомобил, но
понеже криволичеше, може и да му е пречила вратата, нямам представа.
Имайки предвид размерите на „Голфа“ и на „Опела“, не е логично да му
пречи. До с.Сотиря бях закаран от Д.А.. Той ме чакаше на двайсетина метра
под една сянка. Понеже С. ми каза „Качвай се бързо, качвай се“ и аз шаш-
паника се качих. След като приключи проверката на „Д.С.“ се обадих на Д. да
ме вземе от бензиностанция „Петрол“, където ме закара С.И.. Автомобилът на
Д. беше спрян зад служебния автомобил на не повече от 50 метра. Не знам
дали Д. е гледал към нас или какво се е случило. После когато говорих с Д.
той ме попита „Какво стана, къде отидохте, не можах да разбера“. Познавам
лицето СП. Г. СП. от с.Сотиря. Не съм се срещал с лицето С.Г. и не съм
говорил с него за този случай.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да го освободим.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания
свидетел Д.Д..
Адв.К.: Правя искане служебно да изискате удостоверение чрез
началника на поделение ***** гр.Сливен от психолога на поделението Е.Й., в
което удостоверение тя да посочи по какъв повод, кога е провеждала беседи и
какво й е споделил тъжителя по време на беседата. Правя искане за разпит на
свидетеля СП. Г. СП., който ще бъде доведен от нас. Други доказателствени
искания нямаме на този етап.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм с повереника си. Аз ходих да
разговарям с Е.Й. на работа като психолог, просто ме изслуша, вече два-три
месеца ходя на беседи при нея. Ходих и при личния си лекар, той ми даде
направление за психолог, но той не ме прие, каза че съм за психиатър.
Адв.К.: По първото направено доказателствено искане считам, че по
този начин се заобикаля оставеното без уважение искане за разпит на
свидетел в днешното с.з. Независимо как ще бъде формулирано и като какво
искане аз считам, че обстоятелствата които се цели да се доказват, нямат
връзка с настоящото производство, а и колегата спомена, че води свидетеля,
защото информацията била класифицирана и не можело да се предостави от
поделението. По отношение на свидетеля СП. Г. СП., аз не разбрах за какви
обстоятелства ще бъде разпитан този свидетел и каква връзка има изобщо с
делото, с изключение, че беше зададен въпрос на свид.Д.. В момента
доведохме свидетеля Д.А. и С. К.. Първият свидетел стана ясно, че е бил
10
очевидец, а вторият също е очевидец, той се е спускал с велосипед
непосредствено след тъжителя и е бил на мястото, където е станал инцидента.
Двамата са отвън и моля да бъдат допуснати до разпит.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Адв.К.: Не се противопоставям, макар че от друга гледна точка тези
свидетели са били на разстояние и какво са възприели, и как са възприели не
знам дали ще бъде от полза за изясняване на случая, но нека бъдат изслушани
накратко, не се противопоставям. С. е присъствал лично на „Д.С.“ и в по-
късен момент е имал контакти, ще изясняваме по-късно по какъв повод, с
разпитания днес свид.Д.Д..
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си.
Адв.К.: Считам искането за неоснователно. Никъде в изложената
фактическа обстановка в тъжбата не е засегнат инцидент пред магазин „Д.С.“,
поради което считам, че е извън предмета на делото, поради което и искането
според защитата е неоснователно и моля да го оставите без уважение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Имайки предвид, че бяха разпитани две лица
свидетели на „Д.С.“, които не казват, че е имало някакъв конкретен инцидент
или пререкание между мен и тъжителя, считам че не е основателно искането.
Адв.К.: Свидетелят С.Г. е присъствал лично на „Д.С.“, разговарял е с
тъжителя, този разговор е станал достояние на длъжностните лица и по-
късно, след като е образувано настоящото производство, възникват някакви
отношения между тези лица, а какво се е случило именно С. ще го изложи
пред Вас, а не какво е станало на „Димар“.
Съдът ПРЕКЪСНА заседанието в 10,51 часа.
Заседанието ще продължи в 11,05 часа.
Заседанието продължава в 11,05 часа.
В залата се явяват частният тъжител и неговият повереник,
подсъдимият и неговият защитник.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира
направените доказателствени искания за допустими и частично основателни.
С оглед изясняване фактическата обстановка по делото съдът намира, че
следва да допусне до разпит исканите от страните лица. По отношение на
искането на повереника на частния тъжител да се изиска от командира на
поделение ***** – Сливен удостоверение, от което да е видно дали частният
тъжител е посещавал психолог в поделението, колко пъти и по какъв повод,
съдът намира за неоснователно. В настоящото с.з. съдът вече се произнесе по
искането за разпит на психолога на поделението, като изложи мотиви за това
и искането за издаване на такова удостоверение, касаещо същите
обстоятелства, също е неоснователно. Както беше отбелязано, това какво е
споделил частният тъжител на психолога във връзка с неговите мисли и
чувства, би имало значение евентуално за размер на обезщетение за
неимуществени вреди, ако в настоящото производство беше приет за
11
съвместно разглеждане граждански иск. Такъв, обаче, не е приет за съвместно
разглеждане, поради което и това искане на повереника на частния тъжител е
неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на повереника на частния тъжител за изискване
на удостоверение от командира на поделение ***** – Сливен като
неоснователно.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел СП. Г. СП. при режим
на довеждане в следващо с.з. от страна на частния тъжител.
ДОПУСКА до разпит водените от страна на подсъдимия две лица в
качеството им на свидетели, като сне самоличността им.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. С.А. – 37 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
не работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
С. Р. К. – 51 г., български гражданин, с основно образование, разведен,
не работи, осъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид.К. от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид.А..
СВИД.Д.А.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Юли месец миналата година, не мога да си спомня
точната дата, края на месеца беше, бях с Д. на „Сити“ и пиехме кафе, и С. се
обади на Д. да се видят. С. каза, че е в Сотиря. Бяхме с моята кола, Д. ме
попита дали ще го закарам до Сотиря и аз казах, че ще го закарам. Станахме и
тръгнахме за Сотиря. По главната улица на Сотиря на север видях къде е
спрял С., спрях колата, слезе М. и аз дръпнах нагоре на 20-30 метра и спрях,
нещо да си говорят, което мен не ме вълнува. Ровех си из телефона, гледам
една кола слиза надолу, свирейки. Излязох от моята кола и една кола свири,
позагледах я колата, С. вика „Тоз ще ни блъсне ли, какво става“, чу се глас,
М. вика „Тоз пиян ли е, какъв е“ и се качиха в колата и тръгнаха, аз останах
на място. След колко време, половин час, 40 минути ми се обади Д. да го
взема от бензиностанция Рамануша. Това е, друго не съм видял, колата
свиреше. Колата, която свиреше, беше „Опел Корса“, цвят не мога да ви кажа.
Мисля, че преди „Опела“ мина друга кола – „Голф“ някакъв мина. Един човек
мина и с едно колело отсреща го видях, от другата страна е река и има пак път
на 30-40 м някъде и по този път видях човека с колелото. Не съм чул С. да
12
изрича някакви обиди. Там където бях аз, не чувах какво си говорят С. с Д..
Вече след като колата свиреше, чух С. да извика „Тоз ще ни блъсне, какво
става тука“. Познавам В. Г. от Сотиря, далечни роднини сме. Той има
автомобил, „Голф“. Видях, че мина „Голфа“ на Г.. Автомобилът на С.И. беше
спрян в с.Сотиря на главния път след кметството нагоре, посока север. След
автомобила на С.И. на 150 метра – 200, има къщи. Автомобилът беше спрян в
посоката му на движение вдясно, за мен беше спрял нормално, имаше място
за минаване покрай този автомобил. Когато аз влязох в селото и видях
автомобила на С.И., аз се движех срещу него. Видях го къде е спрял, спрях да
слезе Д. и продължих 20-30 метра, след това спрях. Аз спрях на 20-30 м след
автомобила на С.И.. Аз останах така. Моят автомобил беше със задницата си
към автомобила на С.И.. Когато спрях моя автомобил, аз останах в колата и в
този момент не съм имал видимост към С. и Д.. Рових си в телефона три-
четири минути, след което излязох от автомобила да запаля една цигара.
Когато излязох от автомобила, погледнах автомобила на С.И.. С. и Д. бяха до
колата, стояха зад колата, до багажника. Шофьорската врата беше леко
отворена. Докато пушех, видях че мина В. с „Голфа“ покрай колата на С..
Нямаше проблем колата да мине покрай колата на С.. Минута-две след това,
след като мина колата на В., чух някаква кола да свири и тя се движеше
срещу колата на С., явно не можеше да мине, пък имаше място да се мине. От
момента, в който мина „Голфа“, до момента, в който мина свирещата кола,
никой не се е приближавал до шофьорската врата на автомобила на С. да я
отваря или затваря. След като си размениха репликите С. и Д. се качиха в
колата и тръгнаха в посока центъра на Сотиря. Не съм чул С. да отправя думи
или реплики към водача на свирещия автомобил. Когато мина автомобила на
В. аз бях в автомобила си. Познах му колата, но не знам дали той я е карал,
колата ми е с десен волан, аз стоя отдясно.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да го освободим.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания
свид.Д.А..
СВИД.С. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: П. го познавам, че ми е селски, заедно сме
отраснали. С. го познавам като полицай. Миналата година лятото, не мога да
се сетя датата, аз имам кучета и си ги разкарвам по реката, от нея страна е
доста сянка, и слизах надолу, чувам едно свирене на коли, поглеждам, виждам
П. от другата страна на реката нещо свири, не знам защо, но продължително.
След това виждам С. зад колата си и П. направи движение към С. с колата и
П. продължи надолу. След няма и секунда С. и мисля, че и другия е полицай,
13
не съм сигурен сто на сто, чух като викат „Надрусан ли е тоз, какво прави“,
качиха се и тръгнаха надолу. След това имаше и някаква друга кола там по-
нагоре, но не мога да кажа каква е. Мога да кажа, че П. идва при мен да му
ставам свидетел, да кажа, че господина полицая бил му казал „Ей, циганин,
къде караш“, манго ли, нещо такова, и от тогава не ми се обажда, сърди се че
не съм му станал свидетел. Цялото село говори за туй дело и то съвсем
случайно стана, стоя пред къщи на един голям камък и С. мина и става въпрос
за туй дело, и аз му казах, че съм бил от другата страна на реката и С. ми каза,
че не ме е видял. Казах му, че П. търси хора от селото за свидетели и че С. се
правел на много голям тежкар в селото и заради С. го глобили ли, актове
някакви, и му взели книжката, не можел да ходи на работа, цялото село
говори. Дори П. казва, че не искал вече две хиляди лева, а искал пет хиляди
лева от С.. И аз тогава казах на С., че ще му стана свидетел, защото знам
какво е било отсреща, пък нататък какво е ставало, не знам. Познавам И.Х. от
с.Сотиря. Тогава при този случай, там където аз вървях покрай реката нямаше
други хора, И.Х. не беше там. Всеки ден се виждам с П., но сега в
понеделника на шести не съм говорил с него.
ВЪПРОС НА ТЪЖИТЕЛЯ: Казахте ли ми, че на девети ще дойдете да
станете лъжлив свидетел, тъй като аз съм извикал В. за свидетел? Той ме
попита къде е бил В. и аз му отговорих, че сме били заедно на „Д.С.“.
ОТГОВОР НА СВИД.К.: Не съм казвал такова нещо.
ВЪПРОС НА ТЪЖИТЕЛЯ: Казахте ли ми, че повече не искате да
разговаряте с мен и се качихте на колата си и тръгнахте нанякъде, посока
центъра?
ОТГОВОР НА СВИД.К.: Не съм казал. Второ, че нямам кола, синът ми
има, но аз нямам. Дори и книжка нямам. Аз се движех пеша с кучетата и ги
разкарвах. Посоката, в която аз се движех надолу, реката беше от моя лява
страна. От другата страна на реката е шосето, там беше спрял С.. Аз виждах
вратата на пътника, С. беше зад колата, мисля че с другия полицай, не го знам
дали е полицай, дали не. Не чувах разговора им, чух вече колата когато
свиреше. Колата, която свиреше, беше на П., жена му беше седнала от
дясната страна. Колата на П. се движеше срещу колата на С., отгоре-надолу.
Не мога да кажа дали преди колата на П. е минавала друга кола. Покрай
реката имаше драки и върби, но когато аз минавах покрай реката беше чисто.
Преди колата на С. имаше спряна друга кола, двете коли бяха на разстояние
10-20, може и 30 метра. До другата кола беше това момче, което преди мене
беше в залата. На С. колата беше спряна в посока селото, а другата кола беше
в посока нагоре. Другата кола беше спряна със задницата си към задницата на
колата на С., от другата страна на пътя.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да го освобождаваме.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да го
освободим.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля. Да го освободим.
14
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания
свид.С. К..
Адв.К.: Към момента нямам други доказателствени искания.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си.
Адв.К.: Към настоящия момент нямам искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
Съдът, след като изслуша становището на страните в процеса и
постъпилите по делото писмени доказателства, намира че с оглед изясняване
фактическата обстановка по делото следва да се изискат служебни справки и
да се допуснат до разпит свидетели. Необходимо е да се изиска заверено
копие от административно-наказателната преписка по съставен АУАН серия
„АВ“ № 235505/30.07.2021 г. за извършено от П.Г. нарушение по чл.103 от
ЗДвП, има ли подадено възражение по акта, издадено ли е НП и кога е влязло
в сила същото, има ли постановени съдебни актове и ако има – да се
приложат копия от същите. Следва да се изиска отново справка относно
съставения АУАН бл.№ 119421/30.07.2021 г. за извършено от П.Г. нарушение
по чл.264 от ЗМВР, има ли подадено възражение по акта и на коя дата е
влязло в сила издаденото НП. Необходимо е да бъдат разпитани като
свидетели лицата Г. СЛ. Г., ИЛ. М. М., ХР. Г. СТ., Д. Д. Д. и СТ. Г. Т..
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от ОДМВР-Сливен заверено копие от
административно-наказателната преписка по съставен АУАН серия „АВ“ №
235505/30.07.2021 г. за извършено от П.Г. нарушение по чл.103 от ЗДвП, има
ли подадено възражение по акта, издадено ли е НП и кога е влязло в сила
същото, има ли постановени съдебни актове и ако има – да се приложат копия
от същите.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОДМВР-Сливен служебна справка, от която да е
видно по съставения АУАН бл.№ 119421/30.07.2021 г. за извършено от П.Г.
нарушение по чл.264 от ЗМВР има ли подадено възражение и на коя дата е
влязло в сила издаденото НП.
Справките да се изготвят в 7-дневен срок от получаване на
съобщението.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели Г. СЛ. Г., ИЛ. М. М.,
ХР. Г. СТ., Д. Д. Д. и СТ. Г. Т., които да се призоват по месторабота Сектор
„ПП“ към ОДМВР-Сливен.
С оглед допуснатите доказателства съдът счита делото за неизяснено от
фактическа страна, поради което
15
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 21.07.2022 г. от 09,00 часа, за която дата
и час частният тъжител и неговият повереник, подсъдимият и неговият
защитник да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ допуснатите свидетели.
ДА СЕ ИЗИСКАТ допуснатите справки.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 11,52 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
16