РЕШЕНИЕ
№
град София, 14. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 16206/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба от 01. 10. 2018 год. на ЗАД ОЗК З.АД срещу решение от 11. 07. 2018 год. на СРС ІІ ГО 72 състав по гр. д. № 30453/2017 год. на довод за неправилност – постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения – неприет отвод на вещо лице Й.Й.. Иска се отмяна като неправилно – постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – на съдебното решение на СРС. Претендират се разноски.
В отговор на жалбата от 22. 11. 2018 год. З.А. АД оспорва изцяло, като счита същата за неоснователна. Актът е законосъобразен, правилно и добре мотивиран, напълно съобразен със действащите материално правни норми и процесуални правила. Моли се за потвърждаване на решението като валидно, правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Постановено е определение на 06. 12. 2018 год. на въззивния съд, към мотивите на което се препраща с настоящите.
В становище от 09. 10. 2019 год. ищецът въззивник поддържа жалбата. В ход по същество моли съдът да уважи същата. Претендират се разноски по списък по чл. 80 ГПК. Прави се евентуално възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК. На 09. 10. 2019 год. ответникът въззиваем поддържа отговора, не сочи доказателства. Моли жалбата да не се уважава на съображения в отговора. Претендира се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред инстанцията – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
По оплакването с въззивната жалба – районният съдия е приел, че заключението на тройната автотехническа експертиза следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено.
САТЕ е изготвена от В.К.Д.на 07. 02. 2018 год. На 28. 02. 2018 год.е оспорена от ищеца, без да е искан отвод на вещото лице, като е допусната тройна САТЕ с вещи лица Ж.Е., Х.И.и Й.Й.. С молба от 06. 03. 2018 год. ищецът е поискал отвод на последното вещо лице на основание чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК. В първата САТЕ е използвана калкулация за ремонт, съставена от това вещо лице, което поражда съмнение в неговата безпристрастност. Моли се вещото лице Й.да бъде отстранено при изготвяне на тройната САТЕ.
На 13. 04. 2018
год. е представена тройна САТЕ с участие и на това вещо лице. На 25. 04. 2018 год. вещото лице е заявило под страх от наказателна отговорност, че всички вещи лица по експертизата ползват един и същ акаунт от системата Аудатекс, като е заплатен от него, така, че всички калкулации ще бъдат с имената на вещото лице и Е.К.. Заявява, че настоящето заключение не е изготвено по Аудатекс и не използва тази калкулация, няма нищо общо с молбата. Поради това съдът е оставил искането на ищеца за замяна на вещото лице без уважение.
Адвокат Б.за ищеца е заявила, че няма повече въпроси и заключението да се приеме, л. 108 от делото на СРС.
Като страна е заявила, че няма други доказателствени искания. Не е заявила и процесуални такива. /пак там/.
Решението е постановено при обсъждане на заключението на САТЕ, което е кредитирано.
По единственото оплакване с жалбата въззивният счита да е неоснователно, откъдето и самата жалба, като на страната не се следват разноски по съображения, че в този смисъл е и трайната съдебна практика.
Въззивният съд приема, че определенията по приемане на тройна САТЕ, това за оставяне без уважение искане за замяна на вещо лице, не са в кръга на тези, които подлежат на обжалване с частна жалба. Поради това е подадена въззивна жалба с това единствено оплакване като нарушение на съдопроизводствени правила, водещо до неправилност на решението.
В самата въззивна жалба на ищеца не се съдържат оплаквания срещу заключението на тройна САТЕ, изготвено при участие на вещо лице Й., като страната не е направила други искания във връзка с това и е поискала заключението да бъде прието – без оспорване.
Процесуалните действия на районния съд, извършени в съдебно заседание на 25. 04. 2018 год., могат да бъдат предмет на контрол от втората инстанция само по повод обжалване на съдебното решение по съществото на правния спор
Според ГПК
Отстраняване на вещо лице
Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.
(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.
(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.
Основания за отвод
Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.
Видно от доказателствата по делото, приети без оспорване, проведените процесуални действия от съда в първоинстанционното производство, хипотеза на чл. 196 ал. 1 вр. чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК - относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие – не е налице. В съответствие с правната норма на чл. 202 ГПК Оценка на заключението – е възприел заключението на тройната САТЕ, като го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото и го е кредитирал като обективно и компетентно изготвено.
Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако са налице основания за съмнение относно безпристрастието му – чл. 196 ал. 2 ГПК – а от своя страна вещото лице е длъжно да съобщи на съда за съществуването на обстоятелства, поставящи под съмнение неговата безпристрастност – чл. 196 ал. 3 ГПК. Случаят не е такъв – видно от заключението на тройна САТЕ, обяснения, дадени устно в открито съдебно заседание от вещото лице, против които няма направени нито процесуални, нито доказателствени искания от страна на ищеца.
При направеното оплакване с въззивната жалба, свързано с безпристрастността на вещото лице – основание за отвод по смисъла на чл. 196 ал. 1 вр. чл. 22 ал. 1 т. ГПК – на чието заключение се е позовал районният съдия, въззивният състав не намира основание за съмнение поради необективност и некомпетентност при изготвянето на тройна САТЕ от страна на вещото лице Й.. Налице е липса на оспорване на заключението на тройна САТЕ, в чийто състав е вещото лице Й.. Не са налице изложени съображения по отношение на коректността на
изготвеното заключение.
"Кога е крайният момент, в който може да се направи възражение по реда на чл. 22 ГПК и сл.?" настоящият състав на ВКС намира следното: Вещи лица се конституират от съда, за да дадат своето становище /заключение/ по въпрос на делото, за чийто отговор са нужни специални знания /чл. 195, ал. 1 ГПК/, а носител на тези знания е вещо лице. Като съда вещото лице трябва да изгради заключението си само върху доказателствения материал по делото и за да бъде преценката му правилна, вещото лице трябва да бъде безпристрастно като съда. По тази причина разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ГПК препраща към чл. 22, ал. 1 ГПК, гарантираща безпристрастността на вещото лице чрез възможността за неговия отвод, както и обещанието му за безпристрастие /чл. 200, ал. 1 ГПК/. Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице ако са налице основания за съмнение, относно безпристрастието му /чл. 196, ал. 2 ГПК/, а от своя страна вещото лице е длъжно да съобщи на съда съществуването на обстоятелства, поставящи под съмнение неговата безпристрастност /чл. 196, ал. 3 ГПК Законът не посочва краен срок, в който може да бъде направен отвод на вещото лице, но разрешението на този въпрос е свързано с момента на узнаване на обстоятелствата, които представляват основание за отвод на това лице и тяхното релевиране /арг.от 23, ал. 1 ГПК/, съобразно мотивите на Т. К. І Т. О. на ВКС в решение № 174/13. 01. 2016 год. по т. д. № 3122/2014 год.
В този смисъл решение № 537/20. 12. 2011 год. по гр. д. № 1468/2011 год. на Г. К. ІV Г. О. на ВКС.
В определение № 581/21. 12. 2018 год. по гр. д. № 2231/2018 год. на Г. К. І Г. О. на ВКС „Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е основано на погрешни заключения на вещите лица, които неправилно сочат, че имотът по т. 8 от решението на ОСЗ от 2009 г. се намира в друга местност и не е идентичен с имота по заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Неправилно съдът отказал да уважи искането на жалбоподателя в състава на повторната експертиза да не бъде включвано първоначалното вещо лице, чието заключение съдържало неверни факти.“. В случая жалбоподателят не поддържа оплакване, че първоинстанционното решение е основано на погрешно заключение на вещите лица, сред които и Й.Й.. Последният не е вещото лице, което е изготвило първоначалната САТЕ. „Освен това трайна е практиката на съдилищата, че при направен отвод на съдия или вещо лице съдът е този, който преценява дали са налице основания за отвод или не, т.е. съдът не е длъжен да уважи направеното искане за отвод.“, както е в разглеждания казус.
Направеното оплакване с жалбата на ищеца е неоснователно, поради което същата следва да бъде отхвърлена, с потвърждаване на решението като валидно, допустимо и правилно – постановено при пълно съответствие с материалния и процесуални закон.
При този изход на делото на ответника следват се разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция, в размер на 300 лева, който размер е минималният, поради което възражението на ищеца по чл. чл. 78 ал. 5 ГПК е неоснователно, съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11. 07. 2018 год. на СРС ІІ ГО 72 състав по гр. д. № 30453/2017 год..
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З.АД ЕИК******* да заплати на З.А. АД ЕИК *******разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лева за един юрисконсулт, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.