Решение по дело №13825/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1810
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20213110113825
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1810
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110113825 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, срещу ГР. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
вземания по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта * от 20.02.2017 г., сключен между
страните, в общ размер от 12 355,79 лв., а именно:
1/ сумата от 9 425,52 лв. /девет хиляди четиристотин двадесет и пет лева и петдесет и
две стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението /26.01.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 233,31 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и една стотинки/
възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 20.10.2017 г. – 20.11.2017
г.;
3/ сумата от 2 696,96 лв. /две хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и деветдесет
и шест стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 20.11.2017 г. –
15.01.2021 г.;
за които вземания е издадена Заповед № 261770 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.03.2021 г. по ч.гр.д. № 901/2021 г. на Варненски районен
съд.
В исковата молба ищецът „* твърди, че по силата на Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна
карта *-*от 20.02.2017 г., е предоставил на ГР. Д. П. кредит в размер на 10 000 лв., който
последният се е задължил да върне на 60 месечни погасителни вноски от по 298,64 лв.
Излага се, че уговореният годишен лихвен процент е фиксиран. Сочи се, че
кредитополучателят е погасил 6 вноски по кредита, след което е преустановил плащанията,
като считано от 20.11.2017 г. вземането е станало изискуемо в целия му размер, за което е
1
уведомил длъжника. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, ищецът депозирал
заявление, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо длъжника
дължимостта на горните суми. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът ГР. Д. П. чрез особения си представител подава отговор, с който оспорва
исковете. Релевира възражение за погасяване на вземанията по договора с изтичането на
тригодишна погасителна давност, доколкото същите са периодични плащания. Сочи, че
липсват доказателства за надлежното обявяване на длъжника на кредита за предсрочно
изискуем, като счита, че това не може да бъде сторено с връчване на препис от исковата
молба на особения представител. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Подава молба, с която поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете. Не
оспорва отпускането на кредита от страна на ищеца.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта * от 20.02.2017 г. се
установява, че между кредитора „*ЕАД и кредитополучателя длъжник ГР. Д. П. е подписан
договор за потребителски паричен кредит за срок от 60 месеца, в който е уговорена обща
стойност на плащанията 17 918,40 лв., при размер на кредита от 10 000 лв. Уговорен е
лихвен процент от 15.31 % и ГПР от 18.26 %.
Представено е извлечение по кредита, от което е видно, че длъжникът е погасил 2
031,01 лв. по кредита и е останал задължен за сумата от 9 425,52 лв. главница и сумата от
3 549,87 лв. възнаградителна лихва, от която сума кредиторът претендира 233,31 лв. за
периода 20.10.2017 г. – 20.11.2017 г.
Представена е покана до длъжника, че в случай, че не погаси задължението си в
седмодневен срок кредиторът ще пристъпи към принудително изпълнение.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
търси съдебно установяване на дължимостта на вземания, претендирани от „* от страна на
ответника ГР. Д. П..
В настоящето производство ищецът е следвало да докаже, че с ответника са във
валидно облигационно отношение по договор за кредит; че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора; настъпването на изискуемост на задължението и неговия
размер. Ответникът е следвало да докаже (в случай, че ищецът докаже своите твърдения) че
е изпълнил задълженията си по договора за кредит или че е настъпило друго основание за
погасяване на вземанията (погасяването им по давност).
Прието е за безспорно по делото, че Б* е универсален правоприемник на „*, ЕИК: *,
заличено в Търговския регистър на 24.04.2018
От представените по делото категорично се установява, че между * и ГР. Д. П. е
сключен договор за потребителски кредит, по който на ответника е отпусната сумата от 10
000 лв., която същият се е задължил да върне заедно с възнаградителна лихва.
Не се оспорва, че сумата е усвоена, като ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, че е погасил претендираните вземания. Налице са някакви плащания по
кредита, което е и още една индиция за съществуването на облигационното
правоотношение, получаването на кредита и започването на изпълнение от страна на
2
длъжника.
Ответникът релевира възражения за погасяване на претендираните вземания с
изтичането в негова полза на погасителна давност. По отношение на главницата настоящият
състав споделя становището, че дължимостта на същата се погасява с изтичането на
петгодишна давност, считано от падежа на всяка отделна погасителна вноска или считано от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, когато се претендира остатъка от цялата
главница.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. Задължението, поето от ответника е да внася анюитетните вноски за погасяване
на задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка
анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на
кредитора. Съобразно практиката на ВКС /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III
г. о., ГК/ при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания
по договора. Следователно, задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с
изтичането на общата петгодишна давност, която в конкретния случай не е изтекла.
Договорът за кредит е сключен на 20.02.2017 г., като падежът на първата вноска е на
20.04.2017 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.01.2021 г.,
което е преди изтичането на пет години, считано от която и да е падежна дата по договора.
По отношение на вземането за възнаградителна лихва се е наложила практиката, че се
погасява с изтичането на тригодишна давност от падежа на всяка отделна вноска по кредита.
В случаят кредиторът претендира само сумата от 233,31 лв. за периода 20.10.2017 г. –
20.11.2017 г. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
26.01.2021 г., то следва да се приеме, че това вземане е погасено по давност.
Релевирано е възражение от особения представител на ответника, че последният не е
уведомен надлежно за обявената предсрочна изискуемост на кредита, което възражение
съдът намира за основателно. По делото е представена самата покана до длъжника, но
липсват каквито и да са доказателства за надлежното й връчване, поради което и няма данни
по делото за поставянето на длъжника в забава по отношение на целия размер на главницата
от сочената дата 20.11.2017 г. Доколкото към датата на приключване на съдебното дирене
срокът на кредита е изтекъл и всички вноски за главница са изискуеми и дължими,
обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника с връчване на препис от исковата
молба е без значение за това вземане, но е от значение за претендираното обезщетение за
забава, доколкото същото следва да се начислява отделно за всяка вноска от главницата от
датата следващ падежа й до посочената от кредитора дата – 15.01.2021 г., като се съобрази,
че част от това обезщетение е погасено по давност.
За обезщетението за забава се прилага разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като
същото се погасява с изтичането на тригодишна давност. Вземането за периода 20.11.2017 г.
– 26.01.2018 г. се явява погасено по давност, поради което дължимо е обезщетение за забава
върху главницата само за част от вноска 10 и вноските от 11 до 45 по погасителния план
(доколкото претенцията за обезщетение е до 15.01.2021 г., а вноските от 46 до 60 са с
падежни дати от 20.01.2021 г. – 20.03.2022 г., от който период не се претендира обезщетение
за забава, но част от същия (26.01.2021 г. – 20.03.2022 г.) настъпва в хода на процеса, за
което е отправена претенция за законна лихва/. В тази връзка съдът изчислява дължимото
обезщетение за забава, което следва да е в размер на законната лихва, с помощта на лихвен
калкулатор и приложеното по делото извлечение, като за яснота прилага към решението
следната таблица:
3
№ВноскаПадежна датаКрайна датаРазмер наИзключена сумаОстатък от
зананадължимотопо време надължимото
главницазадължениетоначисляванеобезщетение запериода наобезщетение
за главницаназабава за целияизвънреднотоза забава
обезщетениетопериод отположение
датата13.03.2020 г. –
следваща14.07.2020 г.
падежа
10127,0527.01.2018*15.01.202138,284,37 33,91
11128,6820.02.201815.01.202137,914,43 33,48
12130,3220.03.201815.01.202137,354,49 32,86
13131,9820.04.201815.01.202136,714,54 32,17
14133,6720.05.201815.01.202136,054,60 31,45
15135,3720.06.201815.01.202135,354,67 30,68
16137,1020.07.201815.01.202134,664,72 29,24
17138,8520.08.201815.01.202133,914,78 29,13
18140,6220.09.201815.01.202133,134,85 28,28
19142,4220.10.201815.01.202132,364.90 27,46
20144,2420.11.201815.01.202131,524,97 26,55
21146,0820.12.201815.01.202130,735,03 25,70
22147,9420.01.201915.01.202129,845,10 24,74
23149,8320.02.201915.01.202128,925,16 23,76
24151,7520.03.201915.01.202128,125,23 22,96
25153,6820.04.201915.01.202127,145,30 21,84
26155,6420.05.201915.01.202126,195,37 20,82
27157,6320.06.201915.01.202125,195,43 19,76
28159,6420.07.201915.01.202124,175,50 18,67
29161,6820.08.201915.01.202123,075,57 17,50
30163,7520.09.201915.01.202121,975,64 16,33
31165,8420.10.201915.01.202120,875,71 15,16
32167,9520.11.201915.01.202119,685,78 13,90
33170,1020.12.201915.01.202118,525,86 12,66
34172,2720.01.202015.01.202117,275,93 11,34
4
35174,4720.02.202015.01.202116,006,01 9,99
36176,7020.03.202015.01.202114,785,70 9,08
37178,9520.04.202015.01.202113,434,23 9,20
38181,2420.05.202015.01.202112,122,76 9,36
39183,5520.06.202015.01.202110,651,22 9,43
40185,8920.07.202015.01.20219,240 9,24
41188,2720.08.202015.01.20217,740 7,74
42190,6720.09.202015.01.20216,190 6,19
43193,1120.10.202015.01.20214,660 4,66
44195,5720.11.202015.01.20213,040 3,04
45198,0720.12.202015.01.20211,440 1,44
Общо: 679,72 лв.
Като падежна дата на задължението за вноска 10 е посочена датата, следваща
погасената по давност част от обезщетението за забава.
Искът за заплащане на обезщетение за забава се явява основателен за сумата от 679,72
лв. за периода 27.01.2018 г. – 15.01.2021 г. и следва да се отхвърли за сумата от 2 017,24 лв.
В заключение исковете на ищеца са основателни за сумата в размер на 9 425,52 лв.
главница и сумата от 679,72 лв. обезщетение за забава. Искът за заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 233,31 лв. следва да се отхвърли изцяло, както и искът за
обезщетение за забава за разликата над приетия от съда размер от 679,72 лв. до
претендираните 2 696,96 лв.
С оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят между страните
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал 247,12 лв.
държавна такса и 49,11 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, а в
исковото – 611,41 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 450 лв. за
депозит за особен представител. Ответникът не е сторил разноски. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца в исковото производство в размер на 100 лв. Дължимата държавна такса в исковото
производство по предявените искове е 287,78 лв. Ищецът е надвнесъл държавна такса в
размер на 323,63 лв., която сума следва да му се възстанови по реда на чл. 4Б ЗДТ, след
отправяне на изрично искане в тази насока, поради което и не следва да се възлага в тежест
на ответника.
В тежест на ответникът следва да се възложат сумите за разноски в размер на 242,27
лв. в заповедното производство и 685,18 лв. в исковото производство, които същият следва
да заплати на ищеца. На особения представител следва да се издаде РКО и да се изплати
възнаграждение съобразно внесения депозит в размер на 450 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът ГР. Д.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
5
управление: гр. *, следните вземания по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-
14508899 от 20.02.2017 г., сключен между страните, в общ размер от 10 105,24 лв., а
именно: сумата от 9 425,52 лв. /девет хиляди четиристотин двадесет и пет лева и петдесет и
две стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението /26.01.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението и сумата от
679,72 лв. /шестстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ обезщетение за
забава върху главницата за периода 27.01.2018 г. – 15.01.2021 г., за които вземания е
издадена Заповед № 261770 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.03.2021 г. по ч.гр.д. № 901/2021 г. на Варненски районен съд, XVII с-в.
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане за сумата от 233,31 лв. /двеста тридесет и три
лева и тридесет и една стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за
периода 20.10.2017 г. – 20.11.2017 г. и сумата от 2 017,24 лв. /две хиляди и седемнадесет
лева и двадесет и четири стотинки/ обезщетение за забава върху главницата.
ОСЪЖДА ГР. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на „*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. * сумата от 242,27 лв. /двеста четиридесет и два лева и
двадесет и седем стотинки/, представляваща дължими разноски в заповедното производство
и сумата от 685,18 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/,
представляващи дължими разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от внесения депозит в полза на особения
представител на ответника – адв. К.Р., за сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение в С* с IBAN: *

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6