Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
10333 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са иск с правно основание
чл. 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и
иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, от И.Е.С. срещу К. за п. на к. и о.
на н. п. и..
Ищецът И.Е.С. излага, че през 2009
г. ответникът (тогава КОНПИ) е предявил срещу него иск с правно основание чл.
28 от ЗОПДИППД (отм.), за отнемане в полза на държавата като придобито от
престъпна дейност на следното имущество на ищеца:
1.
апартамент № 4 , заемащ целия трети етаж от четириетажна жилищна сграда във вх.
1, находяща се на ул. „********, район „Изгрев“гр. София, със застроена площ
158 кв. м, състоящ се от 4 стаи, кухня, хол, баня, тоалетна, входно и черно
антре, мокро помещение, балкон към южната стая и хола и лоджия към хола на
запад, заедно с мазе № 3 и 27,50 ид. части от общите части на сградата, и върху
гараж, находящ се от западната страна на сградата, с площ от 30,78 кв. м и 3,50
% ид. части от общите части на сградата и ½ ид. част от УПИ ІІ-775 в кв.
71 изток с площ 500 кв. м, върху който е построена сградата;
2.
мотоциклет марка „Хонда“ модел „СВR-900-RR”, шаси № ТГ2ЯЪ50083П101398.
С
решение № 5430 от 23.07.2015 г. по гр. дело № 9153/2009 г. на СГС искът бил
отхвърлен. Решението било потвърдено от Софийския апелативен съд с решение №
1075 от 27.05.2016 г. С определение № 277 от 05.04.2017 г. по гр. дело №
3894/2016 г. на ВКС ГК, ІІІ г.о. е отказан достъп до касация на въззивното
решение, с което първоинстанционното решение е влязло в сила.
Ищецът
твърди, че претърпял значителни неимуществени вреди в резултат на преживения
шок и стрес от образуваното срещу него производство и опасността на загуби
жилището си, сринал се психически и изпаднал в тежко депресия. Горното довело
до промяна в характера и поведението му, той станал мълчалив, потиснат,
отдръпнат, раздразнителен в отношенията си с приятели и близки, по-труден за
комуникация. В резултат на това имало отрицателни промени в личния му живот и
отношенията му с приятелите. Ищецът твърди и за настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в осуетяване, вследствие делото за отнемане на имущество, на
предстоящо сключване на договор за наем за жилището за 5 годишен срок при
уговорена месечна наемна цена от 500 евро.
Като
се основава на изложените обстоятелства, ищецът И.Е.С. прави искане до съда да
осъди ответника КПКОНПИ да му заплати следните суми:
1.
Сума от 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане;
2.
Сума от 26 555,55 лева лихва за забава върху сумата от 200 000 лева,
считано от 05.04.2017 г. до датата на предявяване на иска;
3.
Сума от 58 674,90 лева, която е левовата равностойност на 30 000 евро
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане;
4.
Сума от 7790,61 лева лихва за забава върху сумата от 58 674,90 лева от
05.04. 2017 г. до датата на предявяване на иска.
Съобразно
изложеното в обстоятелствената част и начина на формулиране на петитума на
исковата молба, съдът приема, че е сезиран с два обективно съединени иска при
условията на кумулативност:
1.
иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ, за обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди от незаконосъомразни действия на КПКОНПИ,
изразяващи се в неоснователно започване на производство и предявяване на иск за
отнемане на имущество по реда на ЗОПДИППД (отм.), с цена на този иск
258 674,90 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане;
2.
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху претендираните неимуществени и имуществени вреди за
периода от 05.04.2017 г. до 30.07.2018 г., с цена на този иск 34 346,16
лева.
Ответникът
КПКОНПИ чрез представителя си по пълномощие оспорва исковете. Твърди, че
действията на комисията за образуване на производство, налагане на обезпечение и
последващо сезиране на съда с иск по ЗОИППД са законосъобразни. Прави
възражение за недоказаност на претендираните вреди и неоснователно завишаване
на техния размер.
Становището
на прокурора е за неоснователност на исковете.
Исковете са процесуално допустими.
Като основание за предявяване на иска с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ ищецът сочи, че е бил адресат на действия на
ответника КПКОНПИ, за които твърди, че са незаконосъобразни и са му причинили
вреди. Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума за периода на забавата. При искове за
непозволено увреждане лихвата по чл. 86 от ЗЗД има компенсаторен характер и се
дължи от датата на увреждането до окончателното изплащане, без да е задължен
ищецът да конкретизира размера на претендираната лихва. Независимо от това,
право на ищеца е да посочи претенцията за лихва в конкретен размер и за
определен период, като това не води до нередовност или недопустимост на иска.
Като разгледа спора по същество и се
запозна с доказателствата по делото, съдът съобрази следното:
По делото не се спори и се
установява от събраните доказателства, че имуществото на ищеца И.Е.С., описано
в исковата молба, е било предмет на проверка от страна на органите на К. за у.
на и., придобито от престъпна дейност (КУИППД) – сега КПКОНПИ. Основанието за
проверката било образувано наказателно производство по НОХД № 639/2005 г. на
Благоевградския окръжен съд, по обвинение срещу ищеца в престъпление по чл.
354а ал. 1 от НК. Делото е приключило с влязла в сила присъда от 21.12.2005 г.,
с която ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение. Ответникът
КУИППД е предявил срещу ищеца иск по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на
имущество, придобито от престъпна дейност, като се позовал на придобиване от проверяваното
лице на имущество, за което не били установени законни доходи (мотиви на реш. №
5430 от 23.07.2015 г.). С решение № 5430 от 23.07.2015 г. по гр. дело №
9153/2009 г. СГС отхвърлил предявения иск. Решението било потвърдено от
Софийския апелативен съд с решение № 1075 от 27.05.2016 г. и влязло в сила с
недопускане на въззивното решение до касационно обжалване с определение № 277
от 05.04.2017 г. по гр. дело № 3894/2016 г. на ВКС ГК, ІІІ г.о.
В
хода на първоинстанционното производство са допуснати и разпитани двама
свидетели по искане на ищеца. Според показанията на свидетелката Нанси
Найденова, производството за отнемане на имущество се отразило отрицателно
върху състоянието, поведението и отношенията на ищеца с околните. Според
показанията на свидетелката Б.В., преди образуването на производството
посредничила на ищеца при преговори за отдаване под наем на притежаваното от
него жилище, които завършили без резултат поради висящото производство.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи:
Отговорността
на държавата чрез КПКОНПИ по чл. 2а от ЗОДОВ има деликтен характер и
основанията за нейното възникване са вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на този държавен орган. За възникване на тази
отговорност, следва да се установят: 1/ настъпили вреди за ищеца; 2/ незаконосъобразността
на акта, действието или бездействието на държавния орган; 3/ причинната връзка
между съответния незаконосъобразен акт, действие или бездействие.
В
конкретния случай, основанието за търсене на отговорност от КПКОНПИ по чл. 2а
от ЗОДОВ е твърдение за настъпили вреди вследствие предявяване от комисията (тогава
Комисия за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност) срещу И.Е.С.
искане с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), което искане е било
отхвърлено от съда. Искането е било в рамките на компетентността на органа за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и след проведено
производство по глава четвърта от тогава действащия закон за проверка на
имуществото на проверяваното лице. Производството пред комисията е започнало
при наличие на данни за влязла в сила присъда, с която проверяваното лице С. е
бил признат за виновен за престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, което е било
основание за провеждане на производство по ЗОПДИППД, съгласно чл. 3 ал. 1 т. 25
от закона.
Независимо
от това, съдът приема, че искането за отнемане в полза на държавата на
имуществото на ищеца е било незаконосъобразно. Искането по чл. 25 от ЗОПДИППД
(отм.) има редица особености в сравнение с иска, предявен по общите правила на
ГПК. То се предхожда от проверка по чл. 15 от закона, която комисията е
следвало да извърши, и в хода на която следва да установи дали имуществото,
чието отнемане е поискано, действително е придобито от престъпна дейност. В
съответствие със задължителния характер на тази предварителна проверка, са и
правомощията на комисията по чл. 18 ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за проверка на
имуществото и неговия произход, доходите и разходите на проверяваното лице. Искане
за отнемане на конкретно имущество по чл. 28 от ЗОПДИППД е следвало да се
предяви едва когато и ако комисията след проверка установи, че това имущество е
придобито от престъпна дейност.
В
случая, от мотивите на първоинстанционното решение е видно, че имотът, чието
отнемане е поискано, е бил прехвърлен на ищеца от неговия баща Евгени Иванов С.
чрез продажба на 05.06.2007 г., чрез нотариален акт за продажба, като в хода на
делото пред СГС било установено от показанията на свидетел, че продажбата е
прикривала дарение (л. 37). Това означава, че жилището не е било придобито от
престъпна дейност на ищеца. Това обстоятелство е било установено едва в
съдебното производство, образувано по искането по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), но
комисията е могла да го установи и преди предявяването на искането, чрез
действия по чл. 18 ал. 2 т. 1 и 4 и чл. 19 от закона, чрез изискване на обяснения от
проверяваното лице, сведения от други лица, държавни и общински органи и
установяване наличие или не на плащане. Бездействието на комисията в тази
насока по време на проверката обуславя извод за незаконосъобразност на
направеното искане за отнемане на имуществото в полза на държавата.
От
показанията на свидетелката Н.Н.се установява, че отрицателните промени в
характера и поведението на ищеца са следствие от производството за отнемане на
имущество. Влошило се отношението на ищеца към околните, същият станал
раздразнителен и агресивен. Според свидетелката, това се отразило негативно и
на личния живот на ищеца, довело до влошаване на неговите отношения с
приятелите му и до раздяла със самата свидетелка, с която ищецът живеел. Съдът
приема тези показания за достоверни, тъй като свидетелката е познавала ищеца
дълго време и е имала непосредствени впечатления от промените в състоянието,
характера и поведението на лицето по време на производството за отнемане на имущество.
Същевременно фактът, че в момента свидетелката и ищецът не са близки, обуславя
извод за обективност на нейните показания и неповлияване от ищеца.
От
горните обстоятелства следва безспорният извод за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно действие на ответника КПКОНПИ,
изразяващо се в предявяване на искане за отнемане в полза на държавата на
собствено на ищеца имущество. Това обуславя правото на ищеца да бъде обезщетен
за причинените му неимуществени вреди.
При
определяне размера на неимуществените вреди съобразно критерия на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да вземе предвид времетраенето на
производството, характера и приблизителната стойност на имуществото, което е
било предмет на искането, и характера и тежестта на претърпените от ищеца
душевни страдания. Делото за отнемане на имуществото е продължило шест години,
което е продължителен период. За този срок ищецът е живял с непрекъснато
безпокойство от възможността да изгуби имуществото си в случай на отнемането му
в полза на държавата. Имуществото е на значителна стойност – 2431,88 минимални
работни заплати към датата на предявяване на искането. Имотът, чието отнемане е
било поискано, е бил ползван от ищеца като жилище, което е видно от показанията
на свидетелката Найденова. Ищецът е получил имота от баща си, като от данни по
делото се установява, че това е било жилище на неговото семейство. Тези
обстоятелства са обусловили значителни по интензивност душевни страдания,
изразяващи се в безпокойство, липса на сигурност и опасения от неблагоприятни
последици, вследствие образуваното дело. Поради това, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението, което ответникът следва да заплати на
ищеца, е 10 000 лева. Искът в частта му за претендираните неимуществени
вреди е основателен до този размер. Върху сумата от 10 000 лева следва да
се начисли законна лихва от датата на предявяване на иска – 30.07.2018 г. до
окончателното изплащане.
Неоснователен
е искът с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ в частта му над сумата от
10 000 лева до претендирания размер на неимуществените вреди от 200 000
лева. Производството пред комисията ответник е започнало при наличие на влязла
в сила присъда, с която ищецът е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 предл. 6 и 7 от НК – държане и превозване
на високорисково наркотично вещество. Това безспорно е обусловило основателно
подозрение за придобиване по престъпен начин на имуществото, което е било
предмет на производство за отнемане. Имотът е бил придобит чрез привидна
покупко-продажба, прикриваща безвъзмездна сделка, което също е поставило под
съмнение законността на придобитото имущество. Същевременно, при установения
характер и интензивност на неимуществените вреди, определянето на по-високо
обезщетение не би било в съответствие с критерия на справедливостта.
Неоснователен
е искът и в частта му относно претенцията за имуществени вреди в размер на 58 674,90
лева. По същество в тази част се претендират пропуснати ползи, изразяващи се в
осуетяване сключването на договор за наем вследствие производството за отнемане
на имуществото. За да е налице вреда, изразяваща се в пропуснати ползи, следва
безспорно да е установено неизбежното реализиране на ползата за ищеца в случай,
че не е било извършено противоправното действие на ответника. Това не е
установено по делото. От показанията на свидетелката Б.В. се установява, че
ищецът чрез нея като посредник е водил само преговори за сключване на договор
за отдаване под наем на имота, като наемът, от чието неполучаване ищецът
претендира вреди, е бил „коментиран“ (показания на св. Въткова – л. 45). Няма
доказателства за постигнато съгласие на ищеца с наематели за отдаване на имота
под наем за тази наемна цена и за твърдяния срок. Поради това съдът намира, че
искът с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен в тази част.
Искът
с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е частично основателен, като размерът на
законната лихва следва да се определи за претендирания период от 05.04.2017 г.
до 30.07.2018 г. върху размера на обезщетението от 10 000 лева. Размерът
на лихвата за този период е 1305,56 лева. Следва искът да бъде уважен до този
размер. В останалата част до пълния предявен размер от 34 346,16 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
На
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ответникът да заплати на ищеца разноски в
размер на 295,84 лева, според уважената част от исковете. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Според чл. 2 ал. 5
от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, при предявени
няколко иска, които са предмет на едно дело, възнаграждението следва да се
определи за всеки иск поотделно. Възнаграждението за предявения иск по чл. 2а
от ЗОДОВ, според размера на иска от 258 674,90 лева, е 6703,90 лева.
Възнаграждението за предявения иск по чл. 86 от ЗЗД, според размера на иска от
34 346,16 лева, е 1560,38 лева. Общият размер на дължимото възнаграждение
е 8263,88 лева, над поисканото в исковата молба възнаграждение от 7386 лева.
На
осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, следва ищецът да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение. Според размера на иска и фактическата и правна сложност на
делото, на основание чл. 25 ал. 2 предл. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя на 200 лева и увеличава с 50 лева. Според
отхвърлената част от иска, размерът на дължмото от ищеца юрисконсултско
възнаграждение е 240 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда К. за п. на к. и о. на н. п.
и. (КПКОНПИ) със седалище и адрес на управление: гр. София 1000 ул. „********
да заплати на И.Е.С. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 10 000 (десет
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
действие на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност - внасяне на искане за отнемане на имущество от И.Е.С., което е било
отхвърлено с решение № 5430 от 23.07.2015 г. по гр. дело № 9153/2009 г. на СГС,
влязло в сила на 05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане.
Осъжда КПКОНПИ да заплати на И.Е.С.
сумата от 1305,56 лева законна лихва върху сумата от 10 000 лева за
периода от 05.04.2017 г. до 30.07.2018 г.
Отхвърля предявения от И.Е.С. срещу
КПКОНПИ иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ в частта му над сумата от
10 000 лева до пълния предявен размер от 258 674,90 лева като
неоснователен.
Отхвърля предявения от И.Е.С. срещу
КПКОНПИ иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД в частта му над сумата от
1305,56 лева до пълния предявен размер от 34 346,16 лева като
неоснователен.
Осъжда КПКОНПИ да заплати на И.Е.С.
разноски по делото в размер на 295,84 лева, според уважената част от исковете.
Осъжда И.Е.С. да заплати на КПКОНПИ
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, според отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: