Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
гр. Горна Оряховица, 16.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 980 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът Г.Р.Х. твърди, че е длъжник, а ответникът
„Издателска къща Знаме“ ЕАД – взискател, по изпълнително дело № 20208090400132
по описа на Частен съдебен изпълнител № 809 – КЧСИ с район на действие Окръжен
съд – Велико Търново, изпълнителното основание по което е решение, постановено
по гр.д. № 181/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, влязло в сила на
07.02.2014 г. Въз основа на решението бил издаден изпълнителен лист №
59/06.10.2017 г. за сумата от 365,30 лв. – присъдени в полза на ответника
разноски. Твърди, че между 07.02.2014 г. и 07.02.2019 г. не са предприемани
никакви действия по принудително изпълнение на вземането, като молбата за
издаване на изпълнителен лист не е такова. Ищецът счита, че поради
бездействието на кредитора за повече от пет години, вземането е погасено по
давност и моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено,
че не дължи принудителното му изпълнение по посоченото изпълнително дело.
Претендира присъждане на сторените разноски.
Ответникът „Издателска къща Знаме“ ЕАД не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК и не заема становище по
иска.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК – за установяване, че длъжникът по изпълнителното дело не дължи изпълнение
поради факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Доколкото
този иск се основава на отричане на правото на ответника-взискател на
принудително изпълнение на вземането, в случая – поради изтекла погасителна давност,
то в тежест на ищеца е да установи единствено началния момент на течене на
погасителната давност, а ответникът следва да установи обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на този срок, каквито той в случая не въвежда. С оглед конкретните
твърдения на ищеца, дали основание да търси отричане на правото на принудително
изпълнение, в негова тежест е да установи, че с решение по гр.д. № 181/2013 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик, влязло в сила на 07.02.2014 г., е осъден
да заплати на ответника сумата от 365,30 лв., представляващи разноски в
производството и че за принудително събиране на вземането е образувано
изпълнително дело № 20208090400132 по описа на Частен съдебен изпълнител № 809
– КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново.
Събраните
доказателства не дават основание да се приеме, че ищецът установи момента, от
който вземането – предмет на изпълнителното дело, е било присъдено с влязъл в
сила съдебен акт, съставляващ и началния момент, от който започва да тече
погасителната давност (чл.114, ал.1 ЗЗД и чл.117, ал.2 ЗЗД).
Видно
от покана за доброволно изпълнение изх.№ 12019/30.06.2020 г. по изпълнително
дело № 20208090400132 по описа на Частен съдебен изпълнител № 809 – КЧСИ с
район на действие Окръжен съд – Велико Търново, предмет на изпълнителното дело
е вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист № 59/06.10.2017
г. по гр.д.№ 181/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. От копието на
този изпълнителен лист се установява, че ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 365,30 лв. – разноски по делото, присъдени с определение №
515/22.07.2013 г. по гр.д. № 181/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Съгласно
удостоверение изх. № 60842/03.11.2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик,
производството по гр.д. № 181/2013 г. по описа на съда е приключило с решение,
влязло в сила на 07.02.2014 г.
От
тези доказателства е явно, че вземането, за което е образувано изпълнителното
дело не е присъдено с цитираното от ищеца решение, а с постановено на
22.07.2013 г. определение по същото дело и няма основание да се приеме, че датата
на влизане в сила на двата акта е една и съща. Така твърденията на ищеца, че
решението съставлява изпълнителното основание за вземането – предмет на
изпълнителното дело, не са съответни на установеното от фактическа страна, а по
отношение на действителното изпълнително основание – определение №
515/22.07.2013 г. по гр.д. № 181/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, не
може да се приеме, че е влязло в сила преди датата, на която е констатирано, че
подлежи на изпълнение (видно от изпълнителния лист – с разпореждане от
05.10.2017 г., за което също няма данни дали и кога е влязло в сила).
Тъй
като ищецът не установи датата на влизане в сила на изпълнителното основание, а
от ангажираните доказателства може да се заключи единствено, че това е най-рано
на 05.10.2017 г., от която дата погасителната давност за вземането не се явява
изтекла, искът следва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да му
се присъдят сторените в производството разноски, но той не е направил съответно
искане и липсват доказателства да е сторил такива, поради което отговорност за
разноски не следва да се разпределя.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Р.Х., ЕГН **********,*** срещу "ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ЗНАМЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна
Оряховица, ул.“Вичо
Грънчаров“ № 9А, етаж 2,
представлявано от Изпълнителния директор Д.С.Н. иск да се приеме за установено, че не дължи изпълнение
на вземането от 365,30 лв. /триста шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/, за което е образувано изпълнително дело №
20208090400132 по описа на Частен съдебен изпълнител № 809 – КЧСИ с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново поради факти, настъпили след издаване на изпълнителното
основание – изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: