Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 08.11.2022 г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при секретаря Камелия
Александрова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 1159 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 92,
ал. 14 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Образувано е по жалба на М.Й.Х. ***, ЕГН **********,
срещу заповед № 1141/26.04.2022 г. на кмета на община Варна , с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 92, ал. 3 във
връзка с чл. 99б, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация и чл.
140а, ал. 4 и ал. 12 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за
функционирането на единната система за гражданска регистрация, е заличена
адресната регистрация на М.Й.Х. по постоянен адрес:***.
В жалбата се релевира незаконосъобразност
на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Навеждат се доводи,
че заповедта е издадена от некомпетентен орган, както и при висящ съдебен спор
по гр. дело № 11232.2021 г. по описа на Районен съд – Варна между
жалбоподателката Х. *** относно собствеността върху недвижимия имот с
административен адрес : гр. Варна, ул. ***. Отправя се искане за прогласяване
нищожността на заповедта, а в условията на евентуалност за отмяната ѝ като унищожаема, както и
за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съгласно представен
списък.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
изцяло чрез представител по пълномощие - адвокат С..***, в депозирана чрез
процесуален представител писмена молба, оспорва жалбата и моли за нейното
отхвърляне като неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление рег. №
РД22003632АС/18.02.2022 г. и заявление рег. № РД22003632АС_001АС/22.02.2022 г.
до кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, М.Б.К. е поискала на основание чл. 99б от ЗГР да бъде заличена адресната регистрация по
постоянен и настоящ адрес на лицата М.Х., Д.Х. , Ж.Н. и М.Д. на адрес : гр.
Варна, ул. ***.
М.К. се легитимира като съсобственик на
260 кв.м. идеални части от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор **, целият с площ
от 497 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. ***, както и на построените в имота :
двуетажна жилищна сграда с идентификатор **.1 със застроена площ от 109 кв.м. и
РЗП от 216 кв.м. , масивни гаражи с
идентификатор **.2 , с площ от 58 кв.м. и второстепенна жилищна сграда с
идентификатор **.3 с площ от 25 кв.м., въз основа на издаденото от частен
съдебен изпълнител Д.П.-Я. постановление за възлагане на недвижим имот изх. №
13650/05.05.2017 год.
Със заповед № 22/22.02.2022 г., на основание чл.
46 от ЗМСМА и чл. 99б от ЗГР, кметът на район
„Аспарухово“ е назначил комисия по чл.
99б от ЗГР, която да разгледа депозираните от М.Б.К. заявления с рег. № РД22003632АС/18.02.2022 г.
и рег. № РД22003632АС_001АС/22.02.2022 година.
С връчено на 7.03.2022 г. писмо рег. №
РД22003632АС_004АС/24.02.2022 г., М.Й.Х.
е уведомена за започналото административно производство по заявлението на М.Б.К.
във връзка с искане за заличаване на адресната ѝ регистрация по постоянен
адрес ***.
Изготвена е на 14.03.2022 г. докладна
записка от мл. полицейски инспектор М.Ц.
от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна / член на назначената със заповед № 22/22.02.2022 г. на кмета на район „Аспарухово“ комисия по чл.99б от ЗГР/ , в която е посочено, че на 11.03.2022 г. той е
посетил адрес : гр. Варна, ул. ***, като не е установил живущи, но от разговор
със съседа от дом № 13 на същата улица – А.Х.Н. , е установил, че Д.Х. и М.Х. са бивши собственици на имота, които от
много години не живеели на адреса, а
новите собственици на имота са мъж и жена на около 30-годишна възраст.
Съгласно справка за декларирани данни изх.
№ R00126210/16.03.2022 г., издадена от Община Варна, дирекция
„Местни данъци“, с декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/ с вх. № 53050117682/23.05.2019 г., М.Й.Х. е декларирала 118,50 кв.м. идеални
части от недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, Район „*“, ул. ***.
Изготвен е протокол № 2.1./11.04.2022 г.
от проведено заседание на комисията по чл. 99б от ЗГР, в който е посочено, че след направена справка в
Национална база данни „Население“ към дата 05.04.2022 г. е установено, че М.Й.Х.
е адресно регистрирана по постоянен адрес:*** и по настоящ адрес ***, к.к. „Св. Константин и
Елена“, ул. „46“ № 7. Посочено е, че към датата на заседанието в Район „Аспарухово“
няма постъпили документи от нейна страна доказващи собствеността или ползването на
имота, находящ се в гр. Варна, ул. ***. Констатирано е, че лицето не живее на
постоянния си адрес и не е собственик на имота. Заключено е, че при наличието
на изрично изразено несъгласие от собственика, съгласно разпоредбата на чл. 99б, ал. 1 от ЗГР
адресната регистрация на лицето следва
да бъде прекратена, тъй като наличието на адресно регистрирани лица в
собствения на жалбоподателя имот създава трудности за собственика и го лишава
от несмущавано ползване на жилището му. С оглед горното, от Комисията е взето решение, че са налице
предпоставките за заличаване на адресните
регистрации на четири лица, между които и М.Й.Х., адресно регистрирани по
постоянен адрес ***.
Въз основа на съставения протокол №
2.1./11.04.2022 г. от заседание на комисията по чл. 99б от ЗГР и на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА,
чл. 92, ал. 3 във връзка с чл. 99б, ал. 3 от ЗГР и чл. 140а, ал. 4 и ал. 12 от
Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функционирането на единната система за
гражданска регистрация, е издадена от зам. кмета на община Варна Х.Г.И. оспорената заповед № 1141/26.04.2022 г., с
която е заличена адресната регистрация на М.Й.Х. по постоянен адрес:***.
Извършените от зам. кмета действия по издаване на процесната заповед са
основани на издадената на основание
чл.39, ал.2 от ЗМСМА от кмета на община Варна И. П.заповед № К-026/21.04.2022
г., с която е наредено на 26.04.2022 г. функциите на кмет на община Варна да се изпълняват от зам. кмета
Х.Г.И. , поради ползване на платен годишен отпуск от кмета на община Варна.
Заповед № 1141/26.04.2022 г. е съобщена на
М.Х. на 09.05.2022 г., видно от приложеното по административната преписка известие
за доставяне, като същата подава жалба срещу заповедта по електронен път на
23.05.2022 г. /л. 2 от делото/, по повод на която е образувано настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното производство като
доказателство по делото е прието и приложено Решение № 2100/27.06.2022 г.,
постановено по гр. дело № 20213110111232/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна /л. 28-43 от делото/, с което е прието за установено в отношенията между
ищците М.Й.Х. и Ж.М.Н. от една страна и ответника Община Варна от друга страна , че
ответникът не е собственик на следния недвижим имот, а именно: 237 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор № ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри засягащо поземления имот с дата
29.05.2019 г., с административен адрес – гр. Варна, р-н „Аспарухово“, п.к. 9000
, ул. ***, с площ от 497 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/,
номер по предходен план: квартал *, парцел **, съседи по
скица: поземлени имоти с идентификатори **, **, **, **, на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК. При постановяване на решението си районният съд е обсъдил
нотариален акт за собственост върху недвижим имот признат със съдебно решение, № **г., том **,
дело № **г. /л. 35 от делото/, нотариален акт № **г., том **, дело № **г. /л.
36 от делото/ и протокол от 30.09.1983
г. по гр. дело № 2751/1983 г. по описа на Районен съд – Варна /л. 40 от делото/,
с които наследодателят на жалбоподателката Х. и неговият наследодател са
придобили идеални части от процесния недвижим имот.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален административен
акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
и при наличие на интерес от
съдебно оспорване.
При извършване на дължимата на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК и съобразявайки възраженията и становищата на
страните по делото, съдът приема следното :
Съгласно чл. 99б, ал. 1, изречение първо
от ЗГР, при писмен сигнал или по искане
на собственик на имот подадени до орган
по чл.
92, ал. 1
или до областния управител за нарушение на чл.
92,
чл.
99, ал. 1 и 4
или чл.
99а , както и по
собствена инициатива, кметът на общината
или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши
проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или
промяна на адрес. По аргумент от чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, компетентен да издаде заповед за заличаване на
адресни регистрации в производство инициирано по реда на ал. 1 на чл. 99б от ЗГР
/при писмен сигнал или по искане на собственик на имот/, за които е установено,
че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а , е кметът на общината.
В разглеждания случай между страните по
делото не се спори, че обжалваната заповед
№ 1141/26.04.2022 г. не е издадена лично
от кмета на община Варна И.П. , а е издадена от заместник-кмета на община Варна Х.Г.И. на
основание Заповед № К-026/21.04.2022 г. на кмета на Община Варна /л. 52 от
делото/, съгласно която на основание чл.
39, ал. 2 от ЗМСМА , кметът на община Варна е наредил на 26.04.2022 г.
функциите му да се изпълняват от Х.Г.И. – заместник-кмет на Община Варна, с всички
произтичащи от това права и задължения, съгласно действащото законодателство.
Според трайно застъпеното в правната
теория и съдебната практика становище , заместването представлява правна
възможност за по-долустоящ и изрично определен със закон орган да
изпълнява временно компетентността, която има по-горестоящият нему орган, на
когото по служба той е заместник, но само в негово отсъствие. Следователно,
временното упражняване на компетентността в случаите на заместване е за период
от време, през който тя не може фактически да се упражнява от лицето, комуто тази компетентност е възложена по закон. В
този случай, за разлика от делегирането, при заместването няма прехвърляне на
компетентност, а е налице оправомощаване тя да бъде упражнявана от името на титулярния
орган, но от друго длъжностно лице за
конкретен период от време. Заместването се извършва в случаите когато лицето титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му
от друго подчинено нему длъжностно лице.
За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в
пълен обем, като върши това от името на замествания орган (вж. Тълкувателно
решение № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС).
Правото на едно длъжностно лице, което е и
административен орган да бъде замествано
от друго изисква от една страна наличието на длъжностното качество на „заместник“
, а от друга предполага наличието на доказана обективна невъзможност на титуляра на
длъжността да изпълнява функциите си. В случая, между страните по делото няма
спор относно наличието на първата предпоставка, а именно че издателят на оспорената заповед Х.Г.И. заема длъжността заместник-кмет на Община
Варна. В случая обаче не е налице втората посочена предпоставка, която съгласно
цитираната в заповед № К-026/21.04.2022 г. разпоредба на чл.39, ал.2 от ЗМСМА
предполага отсъствие на кмета от общината . В тази връзка, не се установи по делото на
посочената в заповед № К-026/21.04.2022 г. дата 26.04.2022 г. кметът на община Варна да е отсъствал от общината, поради ползване на
платен годишен отпуск. Въпреки изричните
указания дадени от съда с протоколно
определение от проведеното на 11 октомври 2022 година открито съдебно
заседание, че в тежест на ответника е да установи факта на такова отсъствие ,
посочено като основание за заместването по издадената от кмета на община Варна
Заповед № К-026/21.04.2022 г., то по делото не са ангажирани никакви
доказателства в тази насока. Изобщо по делото липсват данни, сочещи на
обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на кмета на община Варна
на датата 26.04.2022 год. Наличието на
произволно заместване в случаи, когато това обективно не се налага, противоречи
на основната цел на института на заместването – сигурност и яснота в действията
на изпълнително-разпоредителната власт. Липсата на легитимно правно основание
за заместване на кмета на Община Варна при издаване на процесната заповед
обуславя извод, че последната не е издадена от негово име, а е издадена от
името на посочения в заповед №
К-026/21.04.2022 г. заместник-кмет Х.Г.И. , който няма правомощия да издава заповеди
за заличаване на адресни регистрации – в случая, такива съгласно чл. 99б, ал. 3 от ЗГР има единствено кметът на
община Варна.
Предвид изложеното съдът намира, че
обжалваната Заповед № 1141/26.04.2022 г. е издадена при липсата на материална
компетентност, поради което същата представлява нищожен административен акт,
който не поражда правни последици. В същият смисъл е
и съществуващата съдебна практика – напр. решение № 13714/22.10.2013 г. по адм.
дело № 9890/2013 г. на ВАС.
По аргумент от чл. 173, ал. 2 от АПК, след
обявяване на нищожността преписката следва да се изпрати на компетентния
административен орган – в случая това е кметът
на община Варна, който следва да се произнесе по заявлението на М.Б.К. за заличаване на адресната регистрация по
постоянен адрес на лицето М.Й.Х., като във връзка с необходимостта от даване на
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, настоящата
инстанция намира следното :
Съгласно чл. 140а, ал. 12 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функционирането на единната система за
гражданска регистрация, посочена като правно основание за издаване на
оспорената заповед, въз основа на протокола на комисията и при спазване на чл.
35 от Административнопроцесуалния кодекс, кметът на общината издава заповед за
заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в
нарушение на Закона за гражданската регистрация. Посочената подзаконова прана
норма изисква спазване на чл.
35 от АПК,
а съгласно тази разпоредба индивидуалният
административен акт се издава след като
се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.
Издаването на обжалваната заповед в нарушение на тази разпоредба поради това, че в случая не са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за разрешаването му, сочи на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК . Според
съдържанието на протокол № 2.1./11.04.2022 г. от заседанието
на комисията по чл. 99б от ЗГР, в който се съдържат мотивите за издаване на
оспорения индивидуален административен акт (което е допустимо съгласно
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС), М.Х. не живее на постоянния
си адрес и не е собственик на имота находящ
се в гр. Варна, ул. ***, като при наличието на изрично изразено несъгласие от
собственика на имота - чл. 99б, ал. 1 от
ЗГР, адресната регистрация на лицето следва да бъде прекратена. Този извод на
помощния орган /комисията по чл. 99б от ЗГР/, напълно възприет впоследствие при
издаването на оспорената заповед, се
явява необоснован и несъответстващ на събраните по делото доказателства. С приложеното
по делото Решение № 2100/27.06.2022 г., постановено по гр. дело №
20213110111232/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е прието за установено
в отношенията между ищците М.Й.Х. и Ж.М.Н. от една страна , и от друга ответника
Община Варна, че ответникът не е собственик на 237 кв.м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор № **, с административен адрес: гр. Варна, р-н
„Аспарухово“, ул. ***, с площ от 497 кв.м. В съдебния акт са изложени мотиви,
че ищците М.Й.Х. и Ж.М.Н. са придобили посочения имот по давност, а ответникът
Община Варна не е доказал наличието на правно основание за придобиване на
собственост върху процесния недвижим имот. По делото няма данни Решение №
2100/27.06.2022 г., постановено по гр. дело № 20213110111232/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна да е влязло в
сила, поради което както към датата на издаване на оспореният индивидуален административен акт, така и към настоящия
момент, не може да се приеме с категоричност, че жалбоподателката Х. не е собственик на процесния имот. Напротив,
видно от посоченото съдебно решение, а и от представената още в хода на
административното производство справка за декларирани данни изх. № R00126210/16.03.2022 г., издадена от Община Варна ,
Дирекция „Местни данъци“, съгласно която с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
53050117682/23.05.2019 г. М.Й.Х. е декларирала 118,50 кв.м. идеални части от
недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, Район „Аспарухово“, ул. ***, налице са
данни за заявени от жалбоподателката собственически права върху част от имота,
на който е регистрирана по постоянен адрес.
Видно от приложената по преписката справка
и от представеното по делото писмо рег.
№ АУ099295ВН_001ВН , считано от 16.10.2000 г. М.Й.Х. е адресно регистрирана по
постоянен адрес на административен адрес: гр. Варна, ул. ***. След като към тази
дата органът е приел, че са налице основанията за регистриране на
жалбоподателката по постоянен адрес на посочения административен адрес,
законосъобразното заличаване на адресната регистрация на М.Х. предполага
последващото настъпване на нов юридически факт, обуславящ промяна на
обстоятелствата във връзка с вече извършената адресна регистрация. Съгласно
мотивите към оспорения индивидуален административен акт, според който адресната
регистрация по постоянен адрес на Х. е в нарушение на чл. 92, ал. 3 от ЗГР /при
липса на писмено съгласие на собственик,
когато заявителят не е собственик/, за такъв нов факт е приета липсата на
собственост на Х. върху имота. Предвид изложените в предходния абзац
съображения /наличието на висящо съдебно производство/, в случая е налице спор относно собственическите
права на жалбоподателката върху част от поземления имот, на чийто
административен адрес същата е адресно регистрирана
по постоянен адрес, поради съществуването на който не е възможно да се приеме безусловно , че е настъпил нов релевантен
за заличаването на адресната регистрация
юридически факт. Именно спорния характер
на приетия за нов от адм. орган юр. факт и невъзможността за разрешаването на
спора от страна на същият този орган,
тъй като компетентността за това е на гражданския съд, то правния извод в
оспорената заповед за прекратяване на
адресната регистрация на М.Х. на въпросния адрес, поради несъгласие на съсобственика с ид. части от поземления имот М.К. и същевременно
собственик на разположената в същият поземлен имот жилищна сграда, е материално
незаконосъобразен – по аргумент на противното от нормата на чл. 92, ал.3 от ЗГР,
липсата на съгласие на собственик е релевантна при категорично установен , а не
при спорен факт, че заявителят не е собственик. Установяването по категоричен и
безспорен начин на релевантния факт ще настъпи след окончателното разрешаване с влязло в сила
съдебно решение на въпроса относно собствеността на жалбоподателката върху
имота и то с негативен за нея резултат, едва
когато собственика М. К. би могла да иска заличаване на адресната регистрация на Х. на основание чл. 99б от ЗГР.
Същевременно, неоснователно като аргумент
за предприетото заличаване на адресната регистрация на Х. се сочи от адм. орган
фактът, че същата не живеела на
постоянния си адрес. По аргумент от чл. 93, ал. 1 от ЗГР, постоянен адрес е адресът в населеното място, което
лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а съгласно чл. 94,
ал. 1 от ЗГР, настоящ адрес е адресът на който лицето живее. Следователно,
законодателят не поставя задължително изискване лицето да живее на постоянния
си адрес. Последният е адрес за кореспонденция на гражданите с органите на
държавната власт и органите на местното самоуправление и служи за упражняване или ползване на права
или услуги в случаите, определени в
закон или друг нормативен акт /вж. чл. 93, ал. 5 и 6 от ЗГР/. От наличната в административната преписка
справка се установява, че считано от 15.02.2016 г. М.Й.Х. има настоящ адрес различен от постоянния ѝ такъв , както
следва – от 15.02.2016 г. до 08.02.2021 г. – с. **, а от 08.02.2021 г. до
настоящия момент – гр. **, което обстоятелство е безспорно между страните по
делото. Именно последният адрес е
адресът на който жалбоподателката живее
по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗГР, поради което неоправдано от гледна точка на
материалния закон е очакването на
ответния административен орган лицето да живее на постоянния си адрес.
Последното не е задължително условие за извършване на адресна регистрация по
постоянен адрес , респ. обстоятелството, че Х. не
живее на постоянния си адрес /доколкото
спорното право на собственост касае ид. части от поземления имот без жилищната
сграда в него, която е изцяло собственост на К. / не представлява основание за
заличаване на нейната адресна регистрация, както неправилно е прието в мотивите
към обжалваната заповед.
Предвид всичко изложено дотук , след обявяване
на нищожността на оспорената заповед и
изпращане на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК на преписката на
компетентния административен орган – кметът на община Варна, същият при произнасянето си по подаденото от М.Б.К. заявление с рег. № РД22003632АС/18.02.2022 год. за заличаване на адресната регистрация по
постоянен адрес на лицето М.Й.Х. на адрес ***, следва да извърши преценка относно
наличието/липсата на законовите предпоставки за заличаване на адресна регистрация по постоянен адрес на М.Й.Х.
именно съобразно гореизложените указания
по тълкуването и прилагането на закона, като ако счете за необходимо следва на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК да спре административното производство до
приключване с влязло в сила решение на производството по гр. дело № 20213110111232/2021
г. по описа на Районен съд – Варна.
При този изход на
правния спор, предвид направеното своевременно искане и представеният списък на разноските, то на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК следва в полза на жалбоподателката да се
присъдят направените по делото разноски общо в размер на 510 лева,
представляващи заплатена
държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА нищожността на
Заповед № 1141/26.04.2022 г. на зам. кмета на община Варна, издадена съгласно Заповед № К-026/21.04.2022 г. от
името на кмета на община Варна , с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 92, ал. 3 във
връзка с чл. 99б, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация и чл. 140а, ал. 4
и ал. 12 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функционирането на
единната система за гражданска регистрация, е заличена адресната регистрация на
М.Й.Х. по постоянен адрес:***.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния
адм. орган - Кмета на Община Варна за произнасяне по заявление с рег. № РД22003632АС/18.02.2022 г. на М.Б.К. относно
съдържащото се в него искане за заличаване на адресната регистрация по
постоянен адрес на лицето М.Й.Х. на адрес: ***, при съобразяване на дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Община Варна да
заплати в полза на М.Й.Х. ***, ЕГН **********, сумата от 510 /петстотин и
десет/ лева за разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл. 92, ал. 14 от
Закона за гражданската регистрация.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :