Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 27 ноември
2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
– Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
в.гр.дело № 1864, по описа на ВОС за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба от С.П.А., чрез адв.П. /ВАК/ против
Решение № 3158 от 10.07.2019 година, постановено по гр.дело № 13 628/2019
година на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявените искове от въззивника
против Д.В.С., ЕГН ********** за
осъждане на последната да му заплати сумата от 9 600 /девет хиляди и шестотин/
лева получени без основание от нея по невъзникнало облигационно правоотношение
по Предварителен договор за покупко – продажба на недвижи имот находящ се в местност
„С.“, район П., гр. В., както и сумата от
2 913.08 лева – мораторна лихва върху главницата считано от 16.09.2015г.
до 09.09.2018г., чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД и с което е
осъдил ищцовата страна, в лицето на С.П.А., ЕГН ********** да заплати на Д.В.С.,
ЕГН ********** сумата от 905,39
(деветстотин и пет лева и 39 ст.) лева съставляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
С жалбата си
въззивника моли съдът да отмени атакуваното решение, като неправилно и
противречащо на наличните по делото доказателства.Излага се във въззивната
жалба, че ответницата не е била уведомявана за извършената Цесия в полза на
друго дружество и по тази причина ищеца е запазил правото си на вземане.По
същество искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и претенциите –
уважени.
В срока по
чл.263 от ГПК против жалбите е бил депозиран отговор от страна на въззиваемата Д.С.,
чрез адв.А., с които се настоява решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се явява,
но чрез своя процесуален представител, в лицето на адв.П., настоява съдът да
уважи жалбата му.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, но чрез адв.А. моли
решението да бъде потвърдено.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и
писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред решаващата съдебна инстанция производството по делото е било
образувано по искова претенция на С.П.А. против Д.В.С., с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1-во ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 9 600 /девет хиляди и
шестотин/ лева
съставляваща получена без основание от ответника, както и сумата от 2 913.08
лева – мораторна лихва върху главницата считано от 16.09.2015 година
до 09.09.2018 година, ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда – 10.09.2018г. до окончателно изплащане на задължението.Твърденията с молбата са следните: ищцовата страна излага, че на базата на
Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, е заверил
банковата сметка на ответницата със сумата от 9 600 лева, представляваща
капаро за закупуване на този имот.Той сочи още, че не е възниквало облигационно отношение между страните, т.к. положения в
предварителния договор подпис не принадлежи на Д.С., при
което получената от нея сума се явява без основание. От датата на предаване на
сумата до депозиране на исковата молба в съда претендира мораторна лихва за
забава.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който се излагат възражения за недопустимост на
предявения иск, доколкото се сочи, че ищеца се е прехвърлил вземането си към
ответницата по процесния предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 15.09.2015г., за която цесия ответницата е била уведомена. В евентуалност излага, че получената сума
от 9600 лева е получена с оглед преддоговорни отношения между страните и поето
задължение от страна на ответницата да преустанови предлагането за продажба на
имота предмет на предварителния договор.
От фактическа страна е било изяснено пред
ВРС, че на базата на Предварителен договор за покупко – продажба от 15.09.2015
година, продавачът – Д.С. се е задължила да прехвърли в полза на ищеца собствеността върху недвижим имот, а
именно: ПИ с идентификатор 10135.2508.901 с площ от 600 кв.м. находящ се в
гр.В.,
м. С., заедно с намиращата се в него сграда с идентификатор 10135.2508..901.1.
Съгласно чл.2, б.А от договора ищецът следва да заплати на продавача сумата от
9 600 лева авансово на 15.09.2015г. като капаро/задатък/, а останалата
част от продажната цена възлизаща на 40 000лв. общо следва да се заплати при
сключването на окончателния договор.
Също е видно от
делото, че с Платежно нареждане от 16.09.2015 година ищецът е превел по банкова сметка *** /девет хиляди
и шестотин/ лева, на основание – аванс по предварителен договор от 16.09.2015г.
за закупуване на недвижим имот.
По делото е наличен и
Договор за цесия от 03.01.2017 година, с които ищецът А. е прехвърлил на „Зенит
БГ Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, парично вземане
срещу длъжника Д.В.С. произтичащо от несключен предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 15.09.2015г., с дължимо връщане на капаро в
размер на 9600 лева, платено на 16.09. Общия размер на прехвърленото вземане
възлиза на 19200 лева, посочено като стойността на двойния размер на
предаденото капаро. В чл.2 от този Договор за цесия е посочено, че цената е
била заплатена на ищцовата страна в брой при подписване на договора и че същия
служи и като разписка за това.
От представеното
Уведомление от 04.01.2017 година, става ясно, че ищеца А. уведомява
ответницата, че на 03.01.2017 година е прехвърлил вземането си към нея
произтичащо от предварителен договор за покупко – продажба на недвижи имот, в
общ размер на задължението от 19200 лева, в полза на „Зенит БГ Груп“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна.Той е посочил там, че не притежава никакви права върху
вземането и че изплащането следва да е в полза на „Зенит БГ Груп“ ЕООД.
Също пред ВРС са били
разпитани и свидетели - Д.С.Н.за ответницата и той сочи, че я познава и че му е
известено желанието й да продаде имота си.Присъствал е на разговор между нея и
лице – купувач, в които тя е предоставила картонче с банковата си сметка.
Свидетеля Д.Х.Н.– разпитан
за ищеца , сочи че е бил посредник при сделката и че е осъществил контакт със
сина на ответницата, когото познавал.Той обръща внимание, че именно синът на
ответницата е взел договора и го е върнал с подпис на Д.С., без обаче да е
присъствал лично на това.
При тези данни ВРС е
направил извод за неоснователност на иска, като е отчел обстоятелството, че
въззиваемата е била уведомена за Договора за цесия и че последния може да се прекрати само с
повторното му придобиване.
Становището на настоящия съд е следното:
Съобразно константната
практика на ВКС цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято
прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество.също в практиката си ВКС приема, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.
Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание.
Съгласно Решение от 01.07.2005 година, постановено
по гр.дело № 1046/2004 година на ВКС, Второ отделение, след като длъжникът е
уведомен от Цедента - предишния кредитор за прехвърлянето
на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го
прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие. Вярно е обаче, че Договорът за цесия може да бъде развален при
неизпълнение, като с развалянето му се прекратява действието.Това е така, основно защото всекии действителен двустранен договор,
който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за
цесия, може да бъде развален. Нормалното развитие на облигационното отношение е
изпълнение, чрез което се изчерпва съдържанието му и то се погасява.
Неизпълнението на задължение е неосъществяването на правния резултат, който
длъжникът е поел да осъществи съгласно договора. Правото да се развали
двустранният договор е потестативно, то възниква при неизпълнение по причина,
за която длъжникът отговаря и по правило се упражнява извънсъдебно.
От данните по делото става ясно /вж.л.44/, че ищцовата страна е уведомила
ответната за наличния Договор за цесия от 04.01.2017 година.Представеното уведомление сочи, че
ищеца А. уведомява ответницата, че на 03.01.2017 година е прехвърлил вземането
си към нея произтичащо от предварителен договор за покупко – продажба на
недвижи имот, в общ размер на задължението от 19200 лева, в полза на „Зенит БГ Груп“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр. Варна.Той е посочил там, че не притежава никакви права върху
вземането и че изплащането следва да е в полза на „Зенит БГ Груп“ ЕООД.По –
късно, както е видно от делото – вж.л.39, на 10.09.2018 година Цедент и
Цесионер са се споразумели, че прекратяват по взаимно съгласие Договора за
цесия, но не
поради неизпълнение, а по други останали неизяснени в хода на процеса причини. По делото
е безспорно установено, че цесионерът не е получил изпълнение от длъжника към
датата на разваляне на Договора за цесия, но и че новия факт – прекратяването
на Договора за цесия, НЕ Е БИЛ
СЪОБЩЕН на Длъжника, в лицето на въззиваемата Д.В.С..
Съгласно
разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД предишният кредитор
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент
цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията
трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на
закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не
е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче
не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.39 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за
свободата на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД, но уведомяване на това следва да е
налице.Този извод се подкрепя и от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и
Тотка Калчева, където е посочено, че когато частното
правоприемство се основава на Договор за цесия, на
общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на
длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие
по отношение на него – като аргумент от чл.99 ал.4 от ЗЗД.Аналогично – развалянето на Договора за цесия също следва да е подкрепено с
доказателства за уведомяване на Длъжника, т.к. същия следва да знае в полза на
кого е задължен да престира.От данните по делото не става ясно по каква причина
Цедент и Цесионер са прекратили Договора за цесия – дали поради неизпълнение и
то на кого, и дали Цедента е върнал полученото на Цесионера и следваща от самия
Договор за цесия, сума.Редно е да се припомни, че в чл.2 от Договора за цесия е
изрично посочено следното: Цената е била заплатена на ищцовата страна в брой при подписване на
договора и че същия служи и като разписка за това.На следващо място, като
съобрази, че тези обстоятелства не са станали известни на ответната страна, ВОС
споделя извода на решаващия съд, досежно липсата на основателност на заявената
искова претенция.
При тази установеност на
фактите, ВОС приема, че решението на ВРС се явява правилно и следва да бъде
потвърдено, макар и с различни мотиви.
В полза на въззиваемата Д.С.
следва да бъде присъдена сумата от 900 /деветстотин/ лева – адвокатски хонорар
пред ВОС.
С оглед изложеното, съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 3158 от 10.07.2019 година, постановено по гр.дело № 13 628/2019 година
на ВРС, двадесет и първи състав.
Осъжда С.П.А., ЕГН **********
*** да заплати в полза на Д.В.С., ЕГН ********** *** сумата от 900
(деветстотин) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОС –
адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок
от връчване на съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: