Р Е Ш Е Н И Е №
13.07.2018 Година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 11.07. /единадесети ЮЛИ/ 2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна Петкова
Прокурор :……..
като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева
ГРАЖДАНСКО дело № 395 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България, EИK: ***, ***, представлявано от Д.Д. чpeз:
Юрисконсулт Ц.Х.С., против В.Н.Р., ЕГН: **********, адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че с Договор за
потребителски заем с номер CREX-12054723 от 09.12.2015, ищцовото дружество БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България е отпуснало паричен кредит в размер на 1967.00 /ХИЛЯДА ДEBETCTOTИH
ШЕСТДЕСЕТ И CEДEM ЛEBA / лв.
Сумата,
предмет на договора е изплатена от кредитора пo начина, уговорен в чл. 1 от
договора, с което ищецът е изпълнил задължението си. Усвояването на посочената
сума В.Р. е удостоверила с полагането на подписа си в поле "Удостоверение
на изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски- всяка пo 183.58 лв. /СТО
OCEMДECET И TPИ ЛEBA и 58 СТОТИНКИ /, които вноски съставляват изплащане на
главницата пo заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 21.89 % и годишния лихвен процент - 0.00% , посочени в параметрите
no договора.
Длъжникът
В.Р. е преустановила плащането на вноските пo кредит номер CREX- 12054723 на
20.10.2016, като към тази дата са погасени 9 месечни вноски. Ha основание чл.3
от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечнa вноска. Пo този начин
ответникът следвало да изплати остатъка пo заема в размер на 549.56 лв.
/ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДEBET ЛEBA и 56 СТОТИНКИ /, представляващ оставащите
3 погасителни вноски към 20.11.2016, към
която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на
втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението , след
което кредитора е изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично е
обявил вземането за изискуемо.
На
22.01.2018г по образуваното ч.гр.д. № 112/2018 r. на АРС са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение пo чл. 410 от ГПК срещу В.Р. в размер от
549.56 лева (петстотин четиридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) -
главница; 63.91 лева (шестдесет и три лева и деветдесет и една стотинки) -
мораторна лихва за периода от 20.11.2016 г. до 11.01.2018 г.; законната лихва
от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2018 г. до изплащане на
задължението, ведно с направените разноски по делото в размер на 25.00 лева
(двадесет и пет лева) държавна такса и 50.00 лева (петдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът
по Заповедта В.Р. не е намерена на всички известни адреси по делото, поради
което на осн.чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид
изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът
да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.124,
ал.1 и чл.422 от ГПК, че ответникът В.Р. дължи на ищеца сумата от 549.56 лева
(петстотин четиридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) - главница;
63.91 лева (шестдесет и три лева и деветдесет и една стотинки) - мораторна
лихва за периода от 20.11.2016 г. до 11.01.2018 г.; законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2018 г. до изплащане на
задължението, ведно с направените разноски по делото в размер на 25.00 лева
(двадесет и пет лева) държавна такса и 50.00 лева (петдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от страна на ответника В.Р..
В с.з. ищецът, редовно призован, не явява и се представлява . Преди първото открито заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което поддържа предявените искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване на ответника.
Ответникът, също редовно призован за о.с.з., не се е явил, не е изпратил и надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 45 и чл.46 ГПК, страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на ответника, който и не се явил в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни причини, нито е изразил процесуално становище за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените искове, с подаването на отговор от ответника, в законоустановения срок по ГПК, субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно. Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от непредставянето на писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването му –лично или на негов упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде разгледано в негово отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и
кумулативно изискуемата предпоставка
по чл.239 от ГПК, т.к. на ответника е
указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я съобщението са
съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него разпореждане
на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на ищеца. От друга страна, в
конкретния казус отсъстват и процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и
чл.339 ГПК, с оглед правната квалификация на предявените искове, заявени в
условията на обективно, кумулативно съединяване – стриктно процесуално
обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание - чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По същество –налице е и последната законова предпоставка
за постановяване на неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с
оглед посочените в Исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с
исковата молба, ищецът е представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, а именно: - копие от договор CREX-12054723 от 09.12.2015; Фактура;
Протокол за продажба от 06.01.2015г; Извлечение от погасителен план; Екземпляр от покана за доброволно изпълнение;
Удостоверение от куриерска фирма;
Въз основа на същите, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения договор
за потребителски кредит. С подписването му страните са постигнали съгласие
относно предмета, срока и начина на изпълнение, както и санкциите при
неизпълнение на договора. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че ответникът
е надлежно уведомен за за настъпилата изискуемост с покана за доброволно
изпълнение, редовно връчена на 14.07.2017г.
При липса на оспорване и релевирани своевременно,
годни правоизключващи или правопогасяващи възражения от длъжника, може да се направи извод за
вероятната основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид
паричния характер на вземането, вероятно основателна е и претенцията за наказателни
лихви. За да направи тези изводи, съдът съобрази правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, вменена на ответника и указана му с доклада по делото,
който следва да доказва положителния факт на изпълнението. Изложените
аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло, досежно всяко от
вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.
Съгласно задължителната
съдебна практика съдът в настоящото производство дължи произнасяне и за
разноските сторени от страните в производството по чл.410 ГПК. Съдът като се
запозна с материалите по ч.гр.д.№ 112/2018г счита, че ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество разноски, сторени в заповедното
производство в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/, от които 25 лева ДТ и
50 лева юрисконсултското възнаграждение
Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска,
разноските направени в настоящото производство, се дължат от длъжника в пълен
размер, така както и са били присъдени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като
длъжникът бъде осъден да заплати доказаната сума на разноските. Видно от представеният списък
с разноски в настоящото производство се претендира присъждане на ДТ в размер на
25 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева за настоящото производство по чл.422 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание
чл.239, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, по отношение В.Н.Р., ЕГН: **********,
адрес: ***, съществуването на вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, EHK: ***, ***, по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №82/23.01.2018 г , изд. по ч.гр.д.№112/2018 година по описа на Районен съд - Айтос, за
сумата от 549.56 лева (петстотин
четиридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) - главница; 63.91 лева (шестдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки) - мораторна лихва за периода от 20.11.2016 г. до
11.01.2018 г.; законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
22.01.2018 г. до изплащане на задължението,
ОСЪЖДА
В.Н.Р., ЕГН: **********, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, EИK: ***, ***, разноските по ч.гр.д. №112/2018 година по описа на Районен съд – Айтос в размер на 75 лева /седемдесет
и пет лева/, от които 25 лева ДТ и 50 лева юрисконсултското възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Н.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България, EИK: ***, ***, разноските по гр.д. №395/2018 година по описа на Районен съд – Айтос в размер на 125лева /сто двадесет и пет лева/ , от които 25 лева ДТ и 100 лева
юрисконсултското възнаграждение.
Решението не
подлежи на въззивно обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис
от решението да се връчи на ответника, който в 1-но месечен срок, от
получаването, може да поиска неговата
отмяна от ОС-Бургас, в случай че е бил лишен от възможността да участва по
делото.
Районен съдия: