Р
Е Ш Е Н И Е
град
Ловеч, 21.06.2021
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично съдебно заседание на тридсет и първи май две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при
секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като
разгледа докладваното от съдията т. д.
№ 81 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.432 ал.1 от Кодекса
за застраховане.
Постъпила
е искова молба с вх.№260874/30.09.20 г. от Я.Х.И. *** ЕГН ********** чрез пълномощника
си адвокат И.К.К. *** ,тел:******, с адрес:
гр.Ловеч Ул."Т." № 2 ет.2 против ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" Гр.С. 1000 Ц.У. Ул. „С.С." № 7. Твърди, че на 26.10.2019г пострадалият И. е излязъл от къщата си
на ул."Л." № 29 , махала Г.В.гр.Л. и тръгнал по улицата, посока
центъра на града и тъй като улицата е много тясна и няма
тротоар се движел по платното, когато на заден ход го
блъска лекотоварен автомобил БУС ФИАТ ДУКАТО с регистрационен № СВ **** КР с
шофьор Е.И.. Изтъква, че всичко станало
много бързо и неочаквано, но въпреки това имал
много ясен спомен за случилото се. Твърди, че се опитал
да се надигне, но почувствал силни болки в областта на гърдите, а автомобилът
без да спира със скорост тръгнал напред и изобщо шофьорът не е слязъл да види
какво се е случило с пострадалия и избягал.
Излага, че наблизо е бил свидетелят М.З.К.също от гр.Л.,
ул."М.С." №14, който бързо
дошъл до И. и се обадил на телефон 112. Сочи че пристигнала
линейка на спешна помощ, която го закарала по спешност в Бърза помощ гр.Л., където бил
прегледан и се установило, че има множество наранявания и след
като болките му продължили дълго време, на 04.11.2019 год. посетил отново МБАЛ Л. и било
констатирано счупване на 9-ти гръден прешлен.както и други наранявания и
охлузвания и направени
рентгенови снимки.
Сочи, че на
място в деня на инцидента, пристигнал и автомобил на Полицият, като той бил разпитан, но не е бил в състояние да отговаря, като бил разпитан и свидетелят Митко Зоринов,
от когото са взети показания
Сочи, че е запомнил номера на автомобила, като същият е
забелязан и от горецитирания свидетел и след
справка в КАТ е било установено, че автомобилът е застрахован в „ОЗК Застраховане".
Изтъква, че е подадена жалба до Районна прокуратура Л. и РУП гр.Л.,
но същите са оставени без резултат.
Сочи, че съгласно
приложената молба и касов бон от 16.06.2020 г
са изпълннени
изискванията на чл.498 от КЗ до ответника с искания да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от описаното в молбата
ПТП.
В
законният тримесечен срок, с ответника не успели да
се споразумеят, поради което подава настоящата искова
молба
Сочи, че пострадалият
и към момента търпи много болки и страдания вследствие на констатираното ПТП, като описаните
негативни страдания са непосредствени болки и страдания, които са в
причинно-следствена връзка от травматичните увреждания получени при описаното
ПТП.
Оценява
неимуществените вреди в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева Сочи, че поради
непостигане съгласие с ответника относно какъвто и да бил размер на обезщетение
на претърпени от ПТП-то неимуществени вреди, за него е налице правен интерес за
образуване на гражданско дело за осъждане ответника да заплати паричната равностойност на
претърпените от него в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка от извършеното спрямо него непозволено увреждане от
описаното ПТП - неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника ЗАД „"ОЗК ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" гр.С. да му заплати 40 000 лева обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от описаното в обстоятелствената част на исковата молба ПТП
със законната лихва, считано от 16.06.2020 година до окончателното изплащане на
главницата ведно с направените съдебно-деловодни разноски.
Сочи, че в
изпълнение на изискванията на чл.127 ал.4 от ГПК, в случай на осъждане на
ответника, волята на ищеца е обезщетението да бъде изплатено с пощенски запис
на посочен адрес от упълномощения адвокат, на
основание чл.83 ал.2 ГПК да бъде освободен
от внасяне на държавна такса по делото и разноски за поисканите експертизи и всички
книжа по делото да бъдат изпращани до адвокат И.К. от ЛАК на посочения адрес
Представя писмени
доказателства по делото: Пълномощно, Молба по чл.498 КЗ и фиш от Български пощи
Ловеч от 16.06.2020г Писмо рег.№ 8838/27.11.2019г изх.№1090/18.02.20г на РП Л.,
и писмо от 20.01.2020г на РП Л., Мед.свидетелство от МБАЛ Л., амбулаторен лист
- Декларация по чл.83 ал.2 ГПК, мед.направление и касов бон от ПС Ловеч,
служебна бележка от A3 и моли, да бъде допусната и изслушана СЪДЕБНО
АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по която вещото лице авто-инженер да отговори на
следните въпроси:Какъв е от техническа гледна точка механизма на процесното ПТП,Какви
са причините за настъпване на ПТП; да
бъде допусната и изслушана комбинирана СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА по която
вещите лица ортопед, след като се запознае с материалите по делото и изслушат
показанията на допуснатите свидетели да отговорят на следните въпроси:
1.Какви
увреждания е получил ищеца след ПТП
- .
2.Налице
ли е причинно-следствена връзка между получените увреждания и болките и
страданията и процесното ПТП.
Заявява, че ще предостави рентгенови снимки и моли,
да бъдат допуснати и разпитани при режим на довеждане двама свидетели за
доказване фактите и обстоятелствата изложени в ИМ, имената на които ще посочи
преди съдебното заседание.
Моли
да се изиска от Пътна полиция РУ и Районна
прокуратура гр.Л. преписката по повод извършеното ПТП на 26.10.2019г
Съдът е оставил без движение исковата молба за отстраняване на допуснати в
нея нередовности, които са отстранени от ищеца с молба с вх.№261127/12.10.20 г.
Ищецът
прави следните уточнения: 1.0т представения
амбулаторен лист е видно че вследствие на ПТП-то има счупен 9-ти гръден прешлен, при
падането е получил и други наранявания и
охлузвания на двете колене, лактите и дланите на ръцете, от
ръцете му течела
кръв, почувствал силни болки освен в гърдите, така и по
цялото тяло. Твърди, че е паднал по очи, наранена била
целостта на кожата в областта на коленете и ръцете, боляла
го главата и ранените места, имал
драскотини, които за около 20-30 дни преминали, но
болката в гърдите останала и се наложло
да носи корсет в продължение на 3 месеца. Сочи, че свидетелят
М.З.се обадил на 112 и на местопроизшествието
пристигна линейка на Спешна помощ Л. и бил
откаран в болницата Л.. Излага, че на място пристигнал
и автомобил на Полицията, разпитали го, но
подробности не помни, освен, номера на автомобила, който го
блъснал и който бил
потвърден от свидетелите.
Сочи, че след
справка в Интернет на сайта на Гаранционен фонд по номера на автомобила излиза
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност" и така
установил, че автомобилът с рег.№ СВ ****КР има
активна застраховка Гражданска отговорност в ЗАД ОЗК „Застраховане" АД, а от
КАТ научил и името на шофьора.
Твърди, че с исковата молба е
приложил касов бон от 16.06.2020г с което доказва, че молбата му
до ЗАД ОЗК „Застраховане" АД. е изпратена на тази дата, като и датата на
молбата й също е от 16.06.2020 г. Сочи, че е упълномощена
от молителя с изрично пълномощно да подаде
молба до Застрахователя по чл.380 от КЗ и затова
на касовия бон фигурира името на адвоката и получателя -Застрахователната
компания. Сочи, че доказателство, че ЗАД ОЗК
„Застраховане" АД са получили молбата е техният отговор с изх.№
99-6738/18.09.2020г с което е отказано изплащането застрахователно обезщетение по
щета № 0411-160-000/ 2020г в следствие на ПТП от 26.10.2019г.
Моли,
петитума на исковата молба се счита допълнен и предявен както следва: да бъде постановено решение, с което бъде осъден ЗАД
„ОЗК ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" гр.С. да му заплати 40 000 лева обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания в областта на гърдите,
.главата, ръцете и краката вследствие на ПТП от 26.10.2019г, настъпило в гр.Л.
ул.Л. , близо до № 29, махала Г.В., а именно: счупване на 9-ти гръден прешлен,
нараняване на кожата на коленете, лактите и ръцете, със
законната лихва, считано от 16.06.2020 година до окончателното изплащане на
главницата ведно с направените съдебно-деловодни разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Застрахователно
Акционерно Дружество "ОЗК - Застраховане" АД, вписано в Търговския
регистър, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
"С.С." № 7, ет. 5, представлявано от Изпълнителните Директори - А.Л.и
Р. Д., чрез Адвокатско дружество "Х.Т.и И.", представлявано от адв.И.И.,
със съдебен адрес:***. офис 18. Твърди, че на първо място,
като ответник по настоящите искове, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, правии
възражение за местна подсъдност, като счита, че в случая компетентен да
разгледа спора е не Окръжен Съд - гр. Ловеч, а Софийски градски съд. Счита, че
следва да се приложи нормата на чл. 105 ГПК, според която искът се предявява
пред онзи съд, в района, на който е седалището на ответника, сочи, че видно от приложеното Удостоверение за актуално
състояние на ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД, седалището на дружеството е в гр.
С., ул. „С.С." № 7, ет. 5, като следва
да се има предвид, че законодателят, при създаването на разпоредбата на чл. 105 ГПК, е изхождал от съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния
за ответника съд, тъй като не е известно дали предявеният иск е основателен и в
този смисъл в случай че, делото ще се разглежда от Окръжен Съд -гр. Ловеч, това
ще доведе до нарушаване на основните принципи на гражданското производство и
равнопоставеността на страните в процеса, както и ще наруши целта на закона, а
именно да спести разноските на ответника, ако искът се окаже неоснователен.
Предвид
горното, моли
съда да приеме възражението за неподсъдност на
исковете, като в случай, че намери същото за
основателно, да не дава ход на делото, прекрати производството пред Окръжен Съд
- гр. Ловеч и го изпрати за разглеждане пред Софийски градски съд.
На
следващо място счита, също така, че не съществуват предпоставките за прилагане
на подсъдността по чл. 115 ГПК и Окръжен Съд - гр. Ловеч е местно компетентен
да разгледа т.д. № 81/2020г., ТО.
Горното
би противоречало изцяло на съдебната практика, съгласно която разпоредбата на
чл. 115 ГПК не намира приложение при искове по чл. 226 КЗ,
а е относима само към тези, насочени срещу деликвента, с оглед изискването на
текста иска да е за вреди от непозволено увреждане, а не от договор, съобразно
който се ангажира отговорността на застрахователя. Нормата на чл. 115 ГПК е
пределно ясна и не поражда никакво съмнение при тълкуването й в смисъл, че
същата е приложима единствено при иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, но не и
при искове, основани та договорни отношения, какъвто именно е характерът на чл.
226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя. В този смисъл цитира практика от 2009-2011 г. на ВКС.
Оспорва
вината на водача Е.И. за причиняване на вредоносния резултат, тъй като по настоящото производство не е представено никакво
доказателство относно твърдението, че водачът на т.а. марка "ФИАТ",
модел "ДУКАТО" е виновен за настъпване на твърдения вредоносен
резултат и на твърдяното процесно събитие, както и че въобще има нещо общо с
твърдяния инцидент. Сочи, че към исковата молба не е приложена
присъда или дори протокол за настъпило ПТП, нещо
повече, налице е отказ на Районна прокуратура Л. да образува досъдебно
производство, което предвид твърдяните вреди със сигурност означава, че
държавното обвинение изобщо не е установило такъв инцидент с тези участници.
Считм, че освен голословните твърдения на ищеца, нищо не свидетелства, че
въобще е имало ПТП с пострадало лице, че това лице е бил Я.И., че е участвал
т.а. марка "ФИАТ", модел "ДУКАТО" и че нараняванията на
пострадалия са резултат от "процесното събитие".
Оспорва
твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са
възникнали описаните в исковата молба телесни увреждания.
Счита,
че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са
подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Намира
размера на иска за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе
съображения.
Оспорва
твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени
вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение
от 40 000 (четиридесет хиляди) лева.
Твърди,
че ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават
търсеното обезщетение. Счита размера на исковете, предявени по КЗ
за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените й по
смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че
размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на
пострадалия, като цитира съдебна практика и твърди, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Счита, че процесният пътен инцидент не е
настъпил по вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД
МПС.
Твърди,
че в конкретния случай, дори да се установи, че имало такъв инцидент, така
както е описан в исковата молба в голяма степен за получените увреждания вина
би имал и пострадалият, тъй като в нарушение на
правилата на ЗДвП, не е съобразил поведението си с останалите участници в
движението. Счита, че ищецът не се е огледал преди да
пресече пътното платно. Поддържа, че И. се е движил по средата на пътната
лента, предназначена за автомобили по посока на движението, платното за
движение въпреки обстоятелството, че е съществувал тротоар. Счита, че пешеходецът
е могъл да използва наличните тротоари или да се движи най-близко до края на
пътната лента. Твърди, че с поведението си И. се излага на
ненужна опасност. Счита, че приносът на пострадалия е основание за
намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл.
2 - ро от ЗЗД. Сочи, че в конкретния случай Д. създава реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата
грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело
до посочените в исковата молба увреждания. Сочи, че съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при
доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява,
съразмерно с доказания процент на съпричиняване и съответно,
в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно
лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на
съвина.
Не на
последно място оспорва твърдението, че за пострадалия са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията
за тяхната продължителност. Сочи, че ищецът
не представя убедителни доказателства, от които да е видно, че сочените в
исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП от 26.10.2019 г, няма
данни за извикана бърза помощ към момента на процесното събитие. Твърди, че в един по - късен етап И. отива в медицинско
заведение и си прави преглед. Поддържа, че и дори да се докаже, че са налице
наранявания за пострадалия, те не са в причинно-следствена връзка с твърдяното
ПТП.
Изтъква, че предвид периода на възстановяване на ищеца,
социално-икономическото положение на страната ни и направеното възражение
относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и
средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, счита, че
предявения размер е неоснователно завишен. Счита, че обезщетението за
претърпени неумиществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване
на пострадалия, а да отговаря на действително претърпениете от него вреди. В
този смисъл поддържа, че настъпилото процесно събитие не бива да се превърща в
повод за материалното замогване на ищеца, а последния да бъде обезщетен в
границите на претърпените от него вреди.
Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
На
отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента от
който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД
не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за
имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Моли
съда да има предвид, че отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна.
Изразява становище по доказателтените искания и прави от своя страна
такива.
С оглед
гореизложеното, счита, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, поради което, Моли,
съда да приеме исковете за неоснователни и
необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива и да му
бъдат присъдени разноските по делото.
В случай, че
ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по отговора
на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие, моли съда
да прекрати делото и да постанови неприсъствено
решение и да им бъдат присъдени разноскте.
В срок не е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от
страна на ответното дружество.
В
съдебно заседание за ищецът се явява лично
и с адв.И.К., която поддържа исковата претенция, като моли да бъде уважена
изцяло, като основателна и доказана. Счита, че исковете следва да бъдат уважени
от съда, като моли да й се присъдят разноските по делото и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА с включен ДДС. Въпреки дадения
срок, не представя писмена защита.
Ответникът се представлява от адв.А.,
който моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани, а ако бъдат уважении, то да е в по-нисък размер. Представя подробна
писмена защита в подкрепа на становището си, че е налице съпричиняване по
отношение на настъпилите вреди, както и, че искът е неоснователен и недоказан в
пълният му размер от 40 000 лв. Цитира и практика досежно по-ниския размер
на обезщетенията по сходни казуси на ВКС. Моли съда да отхвърли предявеният иск
като прекомерен и недоказан, като моли да му се присъдят и разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като прецени представените доказателствата по делото-писмени и гласни, както и изслушаните съдебно-медицинска,
съдебно-психиатрична и съдебно-техническа експертизи, от обясненията на
страните, в съответствие с разпоредбата на чл.
235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приложената към
делото прокурорска преписка №1090/19 г. на Районна прокуратура-Л. се
установява, че тя е образувана по молба на Я.Х.И. *** чрез адв.К. за това, че
на 26.10.2019 г. в кв.И. гр.Л. е бил блъснат от бял бус с неустановен номер на
заден ход, в резултат на което е получил охлузвания и наранявания, както и
счупване на девети прешлен. Установява се, че на същата дата един час след
инцидента И. е подал сигнал на тел.112, че е колабирал. Посочва се, че екип на
ФСМП е намерил пострадалия и брат му на улицата, като на дежурния фелдшер било
обяснено, че го е блъснал бус преди 3 часа и затова сигнала е бил педаден на РУ
МВР Л., като дежурните полицаи посетили ФСМП, провели разговор с молителя и
брат му, които единствени били в центъра, в много нетрезво състояние, не знаели
какво се е случило и не могли да обяснят.
На л.7 от преписката е приложено обяснение от пострадалия Я.Х.И., от което
се установява, че на 26.10.2019 г. вечерта около 16-17 часа е отишъл на рожден
ден на Роби, който живее на другата улица, където се напил и си тръгнал към
къщи. Обяснява, че е влязъл за малко в къщи, след което отново тъгнал да се
връща на рожденния ден. Излага, че на 3-4 метра по надолу от домът му, като
вървял по средата на улицата нещо го ударило в гръб и припаднал на улицата,
като заявява, че не е видял какво го е ударило. Твърди, че е лежал на земята
около пет минути, след което брат му Бисер го прибрал в къщи и след около един
час се е обадил на бърза помо. Съседи му казали, че го е ударил бус, дошла
линейката и заедно с брат му се качили и бил закран в болницата. Твърди, че
след прегледа са му казали, че има счупен прешлен и си тръгнал. Твърди, че нищо
друго не помни, защото бил много пиян въпросната вечер.
Издадено е постановление за отказ да се образува наказателно производство
на 31.12.2019 г.. В мотивите на същото районния прокурор посочва, че всички
посочени от И. свидетели са отрекли да са били свидетели на инцидента, а И. не
е упълномощавал адвокат да подава жалба от негово име. Освен това се позовава и
на обясненията на медицинския фелдшер, според които въпросните увреждания на 9
и 10 ребро и променена структура не биха могли да се причинят от ПТП, а и
пострадалия не е заявявал пред нея да е бил блъснат. Прави се извод, че
въпрсните увреждания не са в резултат на ПТП, което и е послужило за
прекратяване на наказателното производство по въпросната преписка.
На л.124 и сл.от делото са приложени заверения копия от медицинската
документация на ФСМП-Л., от която се установява, че в 19,11 часа на 26.10.19 г.
за лицето Я.Х.И. *** е имало спешно повикване, като в амбулаторния журнал е
отразена диагноза „Алкохолно опиянение и травма на гръден кош“ като е била
уведомена и полицията за случая.
От приложеното на л.12 от делото медицинско свидетелство изх.№590/4.11.2019
г, изготвено от МБАЛ Л.“ЕООД се установява, че диагнозата на Я.И. е контузио
торацис фрактура девети гръден прешлен, която се констатира след направена
графия и преглед на 4.11.2019 г.
В съдебно заседание ищецът е дал обяснения и е отговорил на зададените от
ответната страна въпроси, като вече си спомня, че го е ударил бус, който е бил
запален, но се си спомня номера и цвета му. Твърди, че познава шофьора на буса,
който се казва Е.. Твърди, че понеже буса е бил запален, решил да мине отзад,
но той тръгнал на заден и го ударил. Обяснява, че го заболял десен прешлен и
ребро, вдигнали го комшиите звъннали на 112 и го закарали в болницата,
прегледали го, дали му лекарство, направили снимки и му казали, че има счупен
прешлен и на окото има намален зрение. Твърди, че не е оставал в болницата,
защото нямал пари. Признава, че Е.-шофьора на буса му е дал 580 лв., по един
човек на име К., които използвал за лечението, но други пари не е получавал.
Изтъква, че там, където го е блъснал буса няма тротоар, възстановявал се пет
месеца и сега има болки в кръста, като се навежда и вдига тежко, намалено му е
зрението. Твърди, че не може да работи, защото като вдига тежко го боли.
Заявява, че когато го е търсило вещото лице за преглед е бил на гости в Радомир
при брат си. На въпроси на вещото лице отговаря, че е лежал след инцидента
около една седмица на легло и брат му се грижел за него, носил колан, който бил
широк по-малко от 50 см, не е ходил на нагревки и раздвижване, не е здравно
осигурен и няма пари за такива процедури.
За изясняване на обективната истина и по искане на ищеца да допуснати до
разпит свидетелите М.К. и Д.К.. Свидетелят М.К. заявява в съдебно заседание, че
знае за произшествието с Я., но не е бил свидетел на ПТП-то. Отишъл е вечерта,
за да види какво е станало. Твърди, че ищецът му е казал, какво е станало, че
го боли коремът и не може да вдига тежко. Твърди, че вероятно бусът се е движил
с голяма скорост, като го е бутнал до мрежата пред къщата, защото не е имало
тротоар. Твърди, че е минала гума върху него и го е закачила. Твърди, че
шофьора е побегнал и се е уплашил, че го е убил. Заявява, че оплакванията му са
болки в корема и не може да вижда с едното око, има нещо като побеляване на
едното ляво око, като трудно вижда на далече и слуха му е намалял.
Вторият свидетел Д.К. заявява, че е свидетел на удара, тъй като пътя е до
неговия двор. Твърди, че децата му играели на вън, а шофьора на буса е слагал
улуци на покрива на едни комшии. Твърди, че буса е карал назад, не лекичко, а с
агресия, като свидетелят дръпнал децата, защото той давал назад, отива плътно в
дясно, където има заградено с мрежа около 10-12 метра. Твърди, че Я. се е свил
в дясно, за да мине буса, след което той го е ударил, закачил го е за крака и
го е влачил 15 метра. Според свидетеля шофьорът на буса не го е видял. Заявява,
че като го е влачил 15 м. той е останал без въздух, за да извика и те
помислили, че е умрял. Твърди, че те викали, но шофьора давал назад, после
спрял, завъртял да обърне, слязъл от буса и видял пострадалия. После мръднал буса
напред и отпуснал момчето. Дава описание на шофьора, като казва, че буса е със
софийска регистрация. Заявява, че ищецът е стоял някъде 12-15 дена в болница,
страдал, кръста го болял, оплаквал се и за болки в гърдите, болки в очите, но
чувал. Твърди, че очите му са видимо променено, едното побеляло-лявото. Твърди,
че бусът е ударил ищеца, защото не го е видял. Твърди, че го е влачил с гумата,
която е захванала якето му и е свил якето във вътрешнта част на
гумата/задната/.
В съдебно заседане на 2.03.21 г. е разпитан като свидетел и Е.И.. Той
заявява, че притежава лекотоварен автомобил марка „Фиат“ модел „Дукато“, но не
помни регистрационния номер, бял на цвят, софийска регистрация. Твърди, че се
занимва с ремонт на покриви, като на самия бус е надписано „хидроизолация,
улуци“. Спомня си, че септември или средата на октомври 2019 г. е бил в
махалата в гр.Л.. Твръди, че са правили ремонт на къща на съсед на пострадалия.
Заявява, че всички казвали на махалата, където ремонтирали покрива „Циганската
махала“, къщата била на високо на края на улицата, а го извикал К.. Твърди, че
спирал буса пред самата къща, защото там нямало тротоар. Твърди, че не познава
пострадалия, а въпросната вечер работили до към 5,30-6 часа и си тръгнали, било
светло и топло. Заявява, че от тази улица няма как да се излезе освен на заден,
като карал с не повече от 5 км./ч дори 2-3 км/ч, като имало 4-5 човека отляво и
около 8-10 човка отдясно, всички комшии на пострадалия. Твърди, че когато давал
назад гледал отляво и отдясно-нямало хора, но в един момент започнали да викат
„човек“, той спрял, но било късно, бил ударил леко човека и той паднал на
земята.Твърди, че спрял буса и добре, че е карал бавно, защото е щял да мине
през него. Изтъква, че в буса били двама-трима човека, отишъл отзад, помогнал
на човека и го оставили на пейката. Твърди, че той нямал наранявания, нищо
нямало по него, като пострадалия казал, че го боли стомаха или ребрата, не си
спомня точно. Заявява, че пострадилия е бил много пиян и едвам ходел, не можел
да се държи на краката си, и като го пуснел той се свличал. Заявява, че той
поискал да го закара в болницата, но останалите хора казали, че те ще се
обадят, ако има нещо и той да си тръгва.
Признава, че е напуснал местопроизшествието, защото искали да го бият и
хората му казали да се маха оттам. Твърди, че по-късно К., който го извикал да
работи му се обадил по телефона и му казал, че трябва да заплати обезщетение на
пострадалия и той изпратил 400 лв. първо по Изи Пей на К., а другата седмица
още 700 лв. изпратил за обезщетение, но нямал документ за изпратените пари.
Признава, че 5-6 дни по-късно говорил с Я. и той казал, че К. му дал парите.
Заявява, че му е пратил 700 лв, защото лежал 3 дни в болница и казал, че има
счупено ребро. Категорично заявява, че пострадаля е бил пиян, но по него нямало
кръв.
От изготвеното по настоящето дело заключение на вещо лице Н.К. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, съдът установява, че улицата е тясна и без тротоар, като пострадалия се е движил по платното в посока центъра. Зад гърба му в същата посока с маневра движение на заден ход се е движил лекотоварен автомобил „Фиат дукато“ с рег.№СВ ****КР с водач Е.И.. Сочи, че конструкцията на автомобила е с плоска задна част със значителна площ и интегрирана пластмасова задна броня, която е малко изпъкнала спрямо задните врати. Посочва, че тъй като пострадилия е бил обърнат с гръб към приближаващата задна част на автомбила, а тялото на човека не е равна плоскост, удар е настъпил в таза отзад. Излага, че автомобилът го блъска със задна част и той пада напред и по лице, като бусът продължва да се движи назад, докато някой не е извикал на водача и той е спрял. От удара, макар и с ниска скорост пострадалия е отхвърлен напред по посоката на движение, а бусът е продължил да се движи, докато не е застанал над него със задната си част. Според вещото лице причините за настъпване на ПТП са, че водачът е извършвал маневра движение на заден ход, движейки се към попътно движещия се с кръб към ПТП пешеходец И., а автомобилът е оборудван само със странични огледала за обратно виждане. Вещото лице сочи, че преди да се качи в автомобила и да предприеме преместване на заден ход водача е имал представа за обстановката., но след като потегля се е появил на платното И.. След като е потеглил назад, шофьорът е имал възможност да гледа само в двете странични огледала и не е имало хора, но при условие, че пешеходецът е попадал в сляпата му зона или в този момент, когато евентуално се е появил на едно от огледалата, е гледал в другото, то се е случил процесния инцидент, според заключението на вещото лице. Времето в момента на ПТП е било сухо, топло и в светлата част на деня, но е имало много хора и игрещи деца на пътя, улицата е била тясна и без тротоари, което се установява от свидетелските показания и от виртуален оглед на улиците на град Л..
Пострадалия се е движил по пътното плано на улицата с гръб, т.е. не е имал пряка видимост към приближаващя на заден ход бус, а от друга страна ,след като той се е движил по средата на платното на тясната улица, водачът И. при движение на заден ход не е имал възможност да го въприеме на страничните огледала за обратно виждане, тъй като пешеходецът е попадал в сляпата му зона.
Според вещото лице няма данни за наличие на тротоар, пешеходна пътека или светофарна уредба, като експертът счита, че пострадалото лице не е имало намерение да пресича улицата и ударът е попътен, тилен за него, а не страничен.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена компетентно от вещото лице д-р Г.-основно и допълнително,
съдът установява, че в
следствие на претърпяното ПТП на 26.10.19 г ищецът Я.И. е получил травматично
счупване на тялото на девети гръден прешлен, което обуславя затруднение на
движенията на снагата за около 7-8 месеца, като на пострадалия е даден съвет да
носи специален корсет за имобилизация на кръста. Според вещото лице това
счупване се дължи или на директен удар в областта на кръста или както съобщава
пострадалия и очевидците на падане и прегазване от МПС, като травматичните
увреждания са в причинно следстевна връзка с процесното ПТП. Според
експертизата при тези травматични изменения са налице много силни болки,
особено в началната фаза на счупването до месец след него, като носенето на
корсет намалява болките.
От допълнителната експертиза се
установява, че ищецът не е бил на стационално лечение, но диагнозата е
комбинирна травма, травма на главата и торакалния отдел на гръбнака, счупване
на гръбначен стълб и травматична радикулопатия. Вещото лице след преглед на
пациента от съдебен медик и невролог установява, че е налице старо счупване на
шести торкален прешлен на гръбначния стълб-компресионна фрактура, като той е лекуван
консервативно. Според експертизата няма данни за прегазване на пострадалия, а
само за блъксане, падане и притискане на същия в областта на гръдния кош, при
което се е получило счупването на гръбначния стълб и тази повреда обуславя
затруднение на снагата за около 7-8 месеца. Според експертизата от
предоставената медицинска документация не са се установили никакви изменения на
органите на зрението и слуха, в какъвто смисъл са оплакванията на пострадалия. Експертизата счита, че с оглед
данните по делото, че ищецът не е постъпвал на стационарно лечение, а е
започнал работа в гр.С., то той най-вероятно не е спазвал напълно показанията
на лекарите-покой, носене на корсет, ненатоварване и пазене от внезапни
движения, като не е извършвана и рехабилитация.
По делото на л.20 е приложна справка за проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, от която съдът установява, че към дата 26.10.2019 г.
МПС с ДКН СВ **** КР има активна застраховка „Гражданска отговорност“, серия GO номер *****, ***** и ***** при застраховател ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с
начална дата на покритие 17.07.2019 г. и крайна дата на покритие 16.07.2020 г.
От приложената по делото молба, придружена с фиш от Български пощи ЕАД се установява,ча на
дата 16.06.20 г. адв.К. е е изпратила писмо до ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД,
съдържащо молба за изплащане на обезщетение в размер на сумата 40 000 лв.
до застрахователя, към която молба са били приложени писмени доказателства:пълномощно,
амбулаторен лист, мед.свидетелство, молба до РУ на МВР-Л., отговор на РУП и РП-Л..
Видно от съдържанието на молбата, в нея не е посочна банкова сметка ***, по
която застрахователя е длъжен да изплати претенцията, в случай на уважаването й.
От представения на л.21 отговор, адресиран до адв.К. с изх.№99-6738/18.09.20 г.
се установява, че с писмо изх.№ЦУ 99-4449/19.06.20 г. са били изискани
допълнителни документи и след като те не са представени, след заседание на
Застрахователно експертната комисия на застрахователя е взето решение за отказ
за изплащане на обезщетение по предявената претенция.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове от
увреденото лице срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането
във връзка с чл.409 от КТ с искане да бъде осъден ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, да заплати на ищеца Я.Х.И. обезщетение в общ размер на 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева за претърпени от него неимуществени
вреди увреждания и болки по гърдите, краката,
ръцете и главата, както и влошаване на зрението и форма на глухота, вследствие
на настъпило ПТП от 26.10.2019 г, в гр.Л. ул.Л. близо до №29 махала Голи връх,
а именно:счупване на 9-и гръден прешлен, нараняване на кожата на коленете,
лактите и ръцете, както и влошаване на зрението и форма на глухота със законнта
лихва, считано от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, ведно
с направените съдебно деловодни разноски, като изрично е направено искане
обезщетението да бъде заплатено с пощенски запис на адреса на адв.И.К. ***
Основателността
на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на всички елементи
от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване
на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк е непосредствен резултат от застрахователното събитие. При действието на чл. 432 ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
В конкретния
казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, тъй е представена справка на л.120, от която се установи, че
към дата 26.10.2019 г. на МПС с ДКН СВ **** КР има активна застраховка
„Гражданска отговорност“, серия GO номер ****, *****
и ***** при застраховател ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с начална дата на покритие
17.07.2019 г. и крайна дата на покритие 16.07.2020 г.
За да
се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице
кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна
връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД следва да бъдат установени и в
настоящото производство.
От събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-автотехническа
експертиза безспорно се установи, че причината за настъпване на ПТП-удара на пешеходеца И. е нарушение от страна на
водача на л.а. „Фиат“ модел „Дукато“ с рег. №СВ **** КР на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, а именно: водачът на ПТП е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; нарушение на чл.116
от ЗДвП - че водачът на ПТП
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и нарушение на чл.40
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, че преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят за ПТП е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и
по време на движението назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. В случая както от показанията на
свидетелите, така и от заключението на вещото лице се установява, че преди да
предприеме движение на заден ход, водачът И.
не е осигурил лице, което да сигнализира за опасности и не е наблюдавал
пътя зад превозното средство непрекъснато, тъй като неговото МТП е разполагало
само със странични огледала за обратно виждане. С оглед безспорно установената
фактическа обстановка, а именно, че върху пътното платно е имало много
пешеходци, което и сам водачът потвърждава при даване на обяснения в съдебно
заседание на 22.03.21 г. и липсата на добра видимост, то той е следвало да
спази стриктно горецитираната разпоредба на чл.40 ал.2 от ЗДвП, което той не е
сторил и поради това е станал причина за настъпване на процесното ПТП,
завършило с удар на пешеходеца И.. Настоящата инстанция обаче счита, че е
налице и съпричиняване от страна на пострадалия И. за настъпване на ПТП, тъй
като безспорно се установява, че той е употребил алкохол, движел се е по
пътното платно с несигурни движения и поради употребата на алкохол е бил със
забавени реакции, които са му попречили да отреагира адекватно на създадената
опасност на пътното платно. Освен това той е нарушил и разпоредбата на чл.108
ал.2 т.1 от ЗДвП, след като при липса на тротоар, той е бил длъжен да се движи
противоположно на посоката на движението на ПТП и по възможност най-близо до
лявата му граница. Не на последно място се установява от събраните по делото
доказателства и съдебно-медицинската експертиза, че пострадалия не е посетил
незабавно болнично заведение, а освен това не е спазвал препоръките на лекарите
да постави специален предпазен корсет, не е посещавал рехабилитация и почти веднага
е започнал работа, което допълнително е влошило здравословното му състояние.
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др.
В конкретния случай, вследствие на
претърпяното пътно-транспортно произшествие ищеца е получил травматични
увреждания: травматично
счупване на тялото на девети гръден прешлен, което обуславя затруднение на
движенията на снагата за около 7-8 месеца. С оглед получените травматични
увреждания пострадалят ищец е бил обездвижен, като се е нуждаел от чужда помощ в
началото за ежедневните си нужди. Счупването се съпровожда със значителни по
интензитет болки, които са най-силни в началото и отслабват, ако се спазва
необходимият режим на покой и се носи корсет, какъвто обаче ищецът не е
спазвал. Не се установява по безспорен начин увреждане на слуха и зрението на
ищеца вследствие на процесното ПТП.
С оглед възрастта на ищеца-39 години, претърпените травматични увреждания, лекувани в условията на постелен режим в домашни условия, продължителността на болки, както и данните за сравнително доброто му здравословно състояние понастоящем, при съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищеца неимуществени вреди е обезщетение в размер на 10 000 лева. За да определи обезщетение в размер на 10 000 лв. настоящата инстанция събразява практиката на ВКС по сходни казуси, а именно определение №218/26.04.21 г.по т.д.№1166/20 г. и опред.№27/9.01.20 г. по т.д.№466/19 г.
Следва да се съобрази обаче, че ищецът с поведението си е допринесъл в голяма степен за настъпване на процесното ПТП. От една страна той се е движил безспорно неправилно по пътното платно, неспазвайки правилата за това- при липса на тротоар да се движи противоположно на посоката на движението на ПТП и по възможност най-близо до лявата му граница, а от друга страна е употребил голямо количество алкохол, което го поставя в изключително завишен риск. Съдът приема за доказано, че това поведение на пешеходеца, поставящо го в завишен риск е продиктувано и обусловено от тежката степен на алкохолно опиянение. Действително, не е забранена употребата на алкохол от пешеходците, но когато тази употреба се превръща във фактор, водещ до проява на поведение, което поставя живота им в значително по-висок риск от обичайния, то тогава алкохолното опиянение се превръща в обстоятелство, доказващо значителен процент на съпричиняване на вредоносния резултат при настъпване на ПТП.
Съдът приема, че с поведението си пешеходецът е допринесъл във висока степен за настъпване на прцесното ПТП- до размер на ½. Приетият по-горе справедлив размер на сумата за обезщетяване на ищеца следва да бъде намален, предвид приетото съпричиняване до размер на сумата 5000 лв. В този смисъл досежно съпричиняването се произнесъл и ВКС в решение №27/20.09.11 г.по т.д. №1020/09 г./
Освен това следва да се съобрази и факта, че виновният за ПТП водач Е.И. е заплатил по признание на ищеца сумата 580 лв. за неговото лечение, която сума също следва да се приспадне от определеното обезщетение от 5000 лв, или с други думи искът е основателен и доказан за сумата от 4 420 лв, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата по посоченият от него начин с пощенски запис на посочен адрес от упълномощения адвокат, като в останалата част до пълния претендиран размер от 40 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва, но не с начална дата 16.06.20 г.-датата на предявяване на застрахователната претенция. В случая, според съда ищецът е представил всички налични доказателства, с които той е разполагал във връзка с основателността на претенцията си, а няма данни по делото какви още доказателства е изискал застрахователя и дали те са относими към основателността на претенцията, както и дали той не би могъл да се снабди с тях, на основание чл.496 ал.4 от ГПК. С оглед изложеното в този случай забавата на застрахователя настъпва съгласно чл.497 ал.1 т.2 с изтичане на тримесечения срок по чл.496 ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя по претенцията. Началото на течението на срока от 15 работни дни по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл.498 ал.1 КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателсва по чл.106 ал.3 КЗ. Когато обаче, както в случая липсват обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от 15 работни дни по чл.497 ал.1 т.1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства, срокът по чл.497 ал.1т.1 от КЗ е неприложим, а се прилага тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 вр. с чл.496 ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален ммент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл.106 ал.3 КЗ. С оглед на гореизложеното застрахователят изпада в забава на 17.09.2020 г. след изтичане на тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 вр. с чл.496 ал.1 КЗ. Независимо, че за периода от 2.07.20 г. до 17.09.20 г. застрахователят не е в забава по чл.497 ал.1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение на неимуществени вреди, но на основание чл.429 ал.3 КЗ вр. с чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ, тъй като лихвите, прибавени към обезщетението на неимуществени вреди не надхвърлят застрахователната сума. Същевременно тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а заради забавата на застрахования деликвент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахования от отговорността на деликвента. Съгласно чл.429 ал.3 изр.второ КЗ вр. с чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка ГО считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от това лице на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая съдът приема, че застрахователя е уведомен за застрахователонтото събитие на 16.06.20 г. от увредения, поради което за периода от 2.07.20 г. до 17.09.20 г. ответникът дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.429 ал.3 КЗ във вр. с чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 от КЗ. С оглед гореизложеното съдът приема, че началният момент на дължимост на законната лихва за забава е датата 2.07.2020 г. след като претенцията е отправена на 16.06.20 г. Следователно искът за присъждане на законната лихва за периода от 16.06.20 г. до 1.07.20 г. следва да бъде отвърлен като неоснователен и недоказан. В този смисъл е и практиката на ВКС р.№167/30.01.20 г. по т.д.№2273/18 г.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
производството и видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие, ищецът не е заплатил на адвокат И.К. възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което съгласно чл.38 ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на сумата 539,40 лв. на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно уважената част на иска. На ответника също следва да се присъдят разноски по делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК и представен списък по чл.80 от ГПК с приложени към него писмени доказателства съответно на отхвърлената част от иска, а именно:2 850,85 лв, с изключение на 80 лв. пътни разноски. Сумата от 80 лв. за пътни разноски не следва да се присъжда, тъй като от представените фактури се установява, че е закупен бензин „евродизел“ за сумата общо 80 лв. на дати 16 и 17 май 2021 г. от бензиностанция, находяща се в гр.П.. На тези дати 16 и 17 май не е провеждано съдебно заседание по делото, а освен това закупуването на бензин от бензиностанция в гр.П., също не доказва, че процесният лек автомобил е превозвал представители на адвокатското дружество до гр.Ловеч, където е разглеждано делото. Видно от приложеното на л.36 от делото адвокатско пълномощно на Адвокатско дружество „Х.Т.и И.“, същото има седалище в гр.С., а не в гр.П., следователно представените писмени доказателснва за закупуване на бензин не могат да послужат като безспорно доказателство за извършени разноски по повод участие на пълномощниците на ответника в производството по делото. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на ДТ по делото на основание чл.78 ал.6 вр. с ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ЛОС сумата 176,80 лв, представляваща дължимата от ищеца ДТ съобразно уважената част от иска.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" гр.С.
1000 Ц.У. Ул. „С.С." № 7 на основание по чл. 432 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.429 ал.3 и ал.5 във вр. с чл.493 ал.1 т.5 и
чл.429 ал.2 т.2 от КЗ да заплати на Я.Х.И. *** ЕГН ********** чрез пълномощника си адвокат И.К.К. ***
,тел:******, с адрес: гр.Ловеч Ул."Т." № 2 ет.2 сумата от 4 420 лева /четири хиляди четиристотин
и двадесет лв./ по посоченият от него начин на плащане с пощенски запис на
посочен адрес от упълномощения адвокат И.К.К. ***, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 26.10.2019
година ПТП-
претърпените от него болки и страдания, вследствие на нанесените му телесни
увреждания-
травматично счупване на тялото на девети гръден прешлен, което обуславя
затруднение на движенията на снагата за около 7-8 месеца, ведно със законната
лихва, считано от 2.07.2020 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер на
сумата 40 000 лв, както и
искът за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на
увреждането 16.06.2020 г. до 1.07.2020 г., като неоснователни и
недоказани ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" Гр.С. 1000 Ц.У. Ул. „С.С." № 7 да заплати на адвокат И.К. *** основание чл. 38, ал.2 от ЗА, ЕГН ********** сумата 539,40 лв./петстотин тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ за защита на Я.Х.И. на основ. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ"
Гр.С. 1000 Ц.У. Ул. „С.С." № 7 на
основание чл.
78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Ловешки окръжен съд сумата от 176,80
лв /сто седемдесет и жшест лева и осемдесет стотинки/,
представляваща дължимата от ищеца ДТ върху присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА Я.Х.И. *** ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" Гр.С. 1000 Ц.У. Ул. „С.С." № 7 сторени разноски по делото в размер на сумата 2 850,85 лв./ две хиляди осемстотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки съобранзо отхвърлената част от иска на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: