№ 2814
гр. София, 22.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110154087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. М. М., с която срещу С. Л. З. и Д.
Л. З. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане
от всеки ответник на следните суми:
сума от по 2400 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането, представляваща обезщетение за нарушено право на ползване на
ищеца по отношение на ½ идеална част от тавански етаж /подпокривното
пространство/ на двуетажна жилищна сграда, находяща се на адрес: .
сума от по 3000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
плащането, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ищеца по
отношение на ½ идеална част от съсобственото между страните дворно място,
представляващо УПИ II, имот пл. № 894, кв. 40 по плана на гр. София, местност
„Манастирски ливади – запад“, цялото с площ 303,36 кв.м., находящ се на адрес:
..
Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на описания в исковата молба
поземлен имот и построената в същия двуетажна жилищна сграда, като ищецът
притежава изключително правото на собственост върху първи партерен етаж и 1/2
идеална част от поземления имот, в който сградата е построена, както и 1/2 идеална
част от подпокривното пространство на сградата. Поддържа, че ответниците от своя
страна притежават в съсобственост правото на собственост върху втория жилищен
етаж, както и останалата ½ ид.ч. от дворното място и от подпокривното пространство
при равни дялове – всеки от тях по ¼ ид.ч. Поддържа, че общи за всички
съсобственици са общите части на сградата в т.ч. и стълбищната клетка, водеща към
подпокривното пространство. Твърди също, че след закупуването на имота през 2003 г.
1
е бил възпрепятстван от ответниците да ползва според правата си таванските
помещения и дворното място, като единствената част от двора, която ползвал, е била
градинка пред терасата му с площ от около 25 кв.м. Ответниците ползвали целия
тавански етаж и дворното място, като заели същото със стари, непотребни вещи и
боклуци, които не разрешавали да се изхвърлят или да се разположат в едната част на
двора. Съобщава, че по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е разпределил ползването на
дворното място и таванското помещение, но ответниците не се съобразявали със
съдебния акт, влязъл в сила на 16.06.2016 г. Поканил е ответниците да му заплащат
обезщетение за лишаване от ползване, респ. да му осигурят възможност да ползва
съсобствените части от имотите през 2013 г., 2016 г. и през м.април 2022 г., като им
изпратил нотариални покани, но ответниците отказвали да му предоставят достъп до
съсобствените имоти, за да ползва същите. Не му заплатили и претендираното
обезщетение. Иска от съда да присъди обезщетение за лишаване от ползването на
таванския етаж в размер на 80 лева месечно, а за лишаване от ползването на дворното
място според правата му по 100 лева месечно. Представя документи, които иска да се
приемат като писмени доказателства по делото. Прави искане за допускане до разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за посочените в исковата молба
обстоятелства.
На ищеца следва да се предостави възможност в срок до приемане на доклада по
делото да посочи дали описаната в исковата молба стълбищна клетка представлява
обща по предназначението си част, служеща за достъп до таванския етаж, и в
случай че последното е така, да обоснове правния си интерес да претендира
обезщетение за лишаването от ползване за същата обща част. В случай че това не
бъде сторено съдът ще приеме, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползване за таванския етаж, намиращ се в обикновена съсобственост
между страните, която претенция не включва искане за обезщетяване за лишаване
от ползване на стълбищната клетка.
Ответниците оспорват предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.
Отричат да са препятствали достъпа на ищеца до съсобствените имоти. Сочат, че с
постановеното съдебно решение в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е определено кой
съсобственик коя част от дворното място да ползва, като пространството около
сградата е било определено за общо ползване. Твърдят, че понастоящем съществуват
два входа към дворното място – вход откъм улицата, който се ползвал само от ищеца, и
друг вход, пак откъм улицата, който се ползвал от ответниците. Освен това страните
разполагали и с различни входове към сградата, като за да стигнат до своя вход,
ответниците преминавали по цялото протежение на двора и заобикаляли сградата.
Ищецът ползвал югоизточната част от двора откъм улицата с площ от около 30 кв.м.
Същата била оградена с телена ограда изцяло и ответниците изобщо нямали достъп до
нея. Отделно поддържат, че не са препятствали достъпа до таванското помещение,
2
което не се заключвало, там нямало вещи на ответниците, те не го и ползвали от
години. Дворът също бил свободен и ищецът можел да го ползва според правата си.
Считат, че ищецът злоупотребява с правата, тъй като целял да купи дяловете на
ответниците от съсобствените имоти на ниска цена. Заявяват искане за допускане до
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за посочените в отговора
обстоятелства.
Депозираният отговор е подаден от името на двамата ответници чрез адвокат
М. З., упълномощена да представлява само ответника Д. З., не и ответницата С. З..
Ето защо и на последната следва да се укаже в срок до първото открито съдебно
заседание да представи пълномощно в полза на адв. З. да я представлява по делото
или в същия срок да потвърди извършеното без представителна власт процесулано
действие. При неизпълнение на тези указания на основание чл. 101, ал. 3 ГПК съдът
ще приеме, че не е подаден отговор на исковата молба от С. З..
По предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да
установи, че е налице съсобственост между страните върху процесните недвижими
имоти, размера на притежаваните дялове, че ответниците са ползвали същите през
процесния период в размери, надвишаващи правата им и накърняващи правата на
ищеца, че е поискал писмено обезщетение от ответниците за ползите, от които е
лишен, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за процесния период, като
за последното ищецът не сочи доказателства.
В тежест на ответниците по предявените искове е да установят, че имотите са
ползвани от тях според правата им, респ. че са осигурили възможност на ищеца да
ползва съсобствените имоти или са му заплатили обезщетение.
С оглед становищата на страните безспорни помежду им са следните
обстоятелства:
че ищецът е собственик на първия етаж от жилищната сграда, построена в имота,
както и на по ½ ид.ч. от дворното място и от подпокривното пространство;
че ответниците са собственици на втория жилищен етаж, както и че всеки от тях е
собственик на по ¼ ид.ч. от дворното място и от подпокривното пространство;
че в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС е постановено решение за разпределение на
ползването на съсобствените на страните имоти според правата им в
съсобствеността, както и че същото е влязло в сила преди началото на процесния
период, за който ищецът претендира обезщетение;
че ищецът е ползвал през процесния период необезпокоявано част от дворното
място с площ между 25 - 30 кв.м.;
Съдът УКАЗВА на ответниците в срок до приемане на доклада по делото да
заявят дали оспорват размера на претендираното от ищеца обезщетение, т.е. да
изложат становище дали в производството могат да бъдат отделени като
3
безспорни обстоятелствата, че средният месечен пазарен наем за ползване на ½ ид.ч.
от подпокривното пространство възлиза на сумата от 80 лева, а средният месечен
пазарен наем за ползване на ½ ид.ч. от незастроената част от дворното място, в
което сградата е построена, възлиза на сумата от 100 лева.
Ищецът е представил писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да
бъдат приети като доказателства в производството.
Доколкото страните не спорят, че с влязло в сила съдебно решение ползването на
съсобствените им имоти е било разпределено в производство по чл. 32, ал. 2 ГПК
съдът приема, че следва да се изиска за послужване гр.д. № 3431/2004 г. по описа на
СРС, 49 с-в.
Следва да се допуснат по двама свидетели при режим на довеждане от страните за
обстоятелствата, посочени с исковата молба и с отговора.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника С. Л. З. на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в срок до първото
по делото открито съдебно заседание да представи пълномощно в полза на адв. З. да я
представлява по делото или в същия срок да потвърди извършеното без представителна
власт процесуално действие – подаване на отговор на исковата молба, в случай че го
поддържа. УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на тези указания на основание
чл. 101, ал. 3 ГПК съдът ще приеме, че не е подала отговор на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
4
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК в срок до приемане на доклада
по делото да посочи дали описаната в исковата молба стълбищна клетка представлява
обща по предназначението си част, служеща за достъп до таванския етаж, и в случай че
последното е така, да обоснове правния си интерес да претендира обезщетение за
лишаването от ползване за същата обща част. УКАЗВА на ищеца, че ако това не бъде
сторено, съдът ще приеме, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползване за таванския етаж, намиращ се в обикновена съсобственост
между страните, която претенция не включва искане за обезщетяване за лишаване от
ползване на стълбищната клетка.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. № 3431/2004 г. по описа на СРС, 49 с-в.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по
двама свидетели при режим на довеждане от страните в първото по делото открито
съдебно заседание за обстоятелствата, посочени в исковата молба и в отговора.
УКАЗВА на страните, че свидетелите ще бъдат разпитвани единствено за
обстоятелствата, за които са допуснати.
УКАЗВА на страните, че при неоснователно неявяване на свидетелите в
насроченото открито съдебно заседание съдът ще приеме, че доказателсвеното искане
не се поддържа и ще отмени на основание чл. 253 ГПК определението си в частта, с
която е уважил същото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2023 г.
от 11:30 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители,
а ответника С. Л. З. да се призове и на адреса, посочен в исковата молба.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5