О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №1315
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 03,07,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. дело № 1090/2019 г. и установи
следното:
Производство
по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано
по въззивна частна жалба вх. № 15684/21,05,2019 г. от Ц.П.Е.
с ЕГН **********; Н.Г.М. с ЕГН **********; и С. П.И. с ЕГН **********; против определение
№ 4303/15,04,2019 г., постановено по гр. д. № 2743/2019 г. на РС Пловдив, ХIV гр. състав, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането ИМ за
възстановяване на заплатената за образуване на производството държавна такса. От
въззивния съд се иска да постанови определение, с което да отмени обжалваното
като незаконосъобразно и да постанови възстановяване на заплатената от ищците
държавна такса.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
по гр. д. № 2743/2019 г. на РС Пловдив, ХIV гр. състав е образувано по обективно
и субективно съединени искове за установяване нищожност на договори, нищожност
на констативен нотариален акт и установяване права на собственост върху недвижим
имот и осъждане на ответниците да предадат владението на същия (чл. 108 от ЗС).
С
определение № 43031/15,04,2019 г. исковата молба е върната и производството по
делото прекратено, в тази част определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Със
същото определение е оставено без уважение предявеното с молба на л. 71 искане
за възстановяване на внесената от ищците държавна такса по делото. За да
достигне до извода за неоснователност на искането за възстановяване на
държавната такса, съдът е приел, че заплащането на държавна такса за съдебно
производство се дължи не за постигане на очаквания от вносителя правен резултат
от същото, а за образуването му, поради което същата се явява дължимо платена.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на РС. Според разпоредбата на чл. 71 ал. 1
от ГПК, по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и
разноски за производството. Държавната такса, според нормата на чл. 73 ал. 3 от ГПК, се събира при предявяване на искането за защита и съдействие и при
издаване на документа, за който се плаща такса. В случая държавната такса се
дължи не за издаване на документ, а за разглеждане на искане за защита и
съдействие. Следователно таксата се дължи за образуване на производство по
разглеждане на исковете и се заплаща при предявяването им.
В
случая по предявените искове е образувано съдебно производство. Преценката на
решаващия съд за недопустимост (за част от претенциите) и за неотстраняване
нередовностите на исковата молба е именно в изпълнение на задължението му по
чл. 2 от ГПК за разглеждане и разрешаване на подадената до него молба за защита
и съдействие на претендираните права. При това положение държавната такса е
дължимо заплатена и не подлежи на възстановяване.
По
изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна и
обжалваното определение следва да се потвърди. Затова съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 4303/15,04,2019 г., постановено по
гр. д. № 2743/2019 г. на РС Пловдив, ХIV гр. състав, В ЧАСТТА, с която е
оставено без уважение искането ИМ за възстановяване на заплатената за
образуване на производството държавна такса. От въззивния съд се иска да
постанови определение, с което да отмени обжалваното като незаконосъобразно и да
постанови възстановяване на заплатената от ищците държавна такса.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едно-седмичен срок от връчването
му, при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: