№ 210
гр. С.З., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Атанас Д. Атанасов
Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20255500500246 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.294 от ГПК след като с решение №
189/31.03.2025 г. по гр.д.№ 274/2024 г. по описа на ВКС е обезсилено решение
№ 333/23.10.2023 г . по в.гр.д.№ 479/2023 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. Г., действаща чрез адв. Ц. В.,
срещу решение № 41/20.04.2023 г., постановено по гр.д. № 278/2022 г. по
описа на Районен съд – Р. в частта му, в която е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу И. И. К., с адрес: гр.С.З., кв. *********** установителен
иск с правно основание чл.92 от Закона за собствеността /ЗС/ за признаване
правото й на собственост върху недвижим имот, представляващ гараж с площ
от 40 кв.м., част от който попадащ в дворното място на ответника,
представляващо УПИ V- 373 и част от него, попадаща в дворното място на Р.
Д. Г., представляващо УПИ V- 374, по регулационния план на с. Б., обл. С.З.,
на основание приращение.
В изпълнение на дадените от ВКС указания исковата молба е била
оставена без движение за отстраняване на нередовности – уточняване на броя
на предявените искове и обстоятелствата, на които ищцата ги основава,
заявяване на петитум на исковата молба в съответствие с посочените
обстоятелства, както и уточняване на формата на съединяването на исковете в
1
случай, че е предявен повече от един иск.
В изпълнение на указанията на съда, ищцата е заявила, че претендира да
бъде призната по отношение на ответника И. И. К. за собственик на процесния
гараж по силата на наследствено правоприемство и изтекла в полза на съпруга
й Н.Т.Г., б.ж. на с. Б., общ. Р. придобивна давност.
Заявила е твърдения, че покойният й съпруг е придобил по давностно
владение правото на собственост върху гаража, който е построил през 1984 г.
отчасти в имота на съседа си, отчасти в своя имот, след като го е ползвал до
своята смърт, а тя от своя страна е наследила правото на своя съпруг.
С уточняващата исковата молба молба от 16.05.2025 г. е заявила, че не
поддържа иска за признаване на право на собственост на основание
приращение, а поддържа единствено иска за признаване за установено на
правото й на собственост на основание наследствено правоприемство и
изтекла в полза на наследодателя й Н.Т.Г. придобивна давност.
При така направените уточнения на исковата молба въззивният съд
намира, че Р. Д. Г. е предявила срещу И. И. К. два обективно съединени иска за
собственост, съединени при условията на евентуалност, като първоначално
разгледаният от Районен съд – Р. иск е главният.
Предвид направеното от ищцата, чрез нейният пълномощник-адвокат,
изявление, че не поддържа този иск, съдът приема, че е налице направен от Р.
Д. Г. отказ от иска.
При това положение обжалваното решение следва да бъде обезсилено в
частта му, в която е отхвърлен главният иск и производството по делото по
този иск да бъде прекратено, като на основание чл.271, ал.2 от ГПК следва да
бъде разгледан евентуалният иск.
Ответната страна оспорва евентуалният иск като неоснователен с
възражения, че не е осъществен твърденият от ищцата придобивен способ, по
силата на който нейният покоен съпруг и наследодател следва да е придобил
правото на собственост върху процесната сграда.
В проведеното открито съдебно заседание Р. Д. Г. се представлява от
пълномощника си – адвокат, чрез когото претендира уважаването на
предявения от нея евентуален иск.
И. И. К. се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощника
си – адвокат, чрез когото оспорва евентуалния иск и пледира за отхвърлянето
му. Претендира и за присъждането на разноските пред двете съдебни
инстанции.
След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и
събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона
срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
2
инстанционен контрол съдебен акт.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е евентуално
съединеният иск за собственост на основание наследство и изтекла в полза на
наследодателя придобивна давност.
От събраните от първоинстанционният съд и в настоящото производство
доказателства се установява, че Р. Д. Г. и Н.Т.Г. са били съпрузи от 20.05.2000
г. до смъртта му, настъпила на 07.04.2021 г.
Приживе Н.Т.Г. е притежавал в собственост недвижим имот, находящ се в
с. Б., общ. Р., представляващ дворно място с площ от 1142 кв.м., съставляващо
УПИ VI – 374 в кв.3 по плана на селото, ведно с находящите се в дворното
място жилищна сграда с площ от 65 кв.м., лятна кухня с площ от 31 кв.м.,
стопанска сграда с площ от 150 кв.м., който е прехвърлил на 19.12.2013 г. на
съпругата си с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка
и гледане.
С договор за покупко-продажба от 26.03.2008 г. И. И. К. е закупил от Р.Р.Р.
съседния от западна страна на имота на въззивницата имот – дворно място с
площ от 1325 кв.м., находящо се в с. Б., общ. Р., представляващо УПИ V – 373
в кв.3 по плана на селото, ведно с находящите се в дворното място жилищна
сграда с площ от 59,28 кв.м. и стопанска сграда с площ от 40 кв.м.
От своя страна Р.Р.Р. е закупил този имот на 04.05.1989 г. от П.В.Т..
В нотариалният акт, обективиращ договора за покупко-продажба от
04.05.1989 г., е посочено, че закупеният от Р.Р.Р. недвижим имот представлява
празно дворно място с площ от 1010 кв.м., с неуредени регулационни сметки
от 140 кв.м.
Според приетото заключение на СТЕ находящата се в УПИ V – 373 в кв.3
по плана на с. Б. стопанска сграда - гараж, която е с площ от 41 кв.м., е
разположена в югозападния ъгъл на поземления имот и попада изцяло в него,
а в Община Р. не се съхраняват строителни книжа за нея.
Действащият регулационен и кадастрален план на с. Б. е бил одобрен на
18.04.1991 г., а предходният регулационен и кадастрален план на селото е бил
от 1938 г.
По старият регулационен план гаражът попада в парцел VI – 192 в кв.3,
като с по-голяма част от площта си попада в имот 192 и със значително по-
малка площ в имот 191.
За имота е била подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ от И. И.
К. на 27.05.2008 г., в която той е декларирал стопанската сграда – гараж като
своя собственост.
В показанията си като свидетел Р.Р.Р. посочва, че към момента на
закупуване на дворното място, представляващо УПИ V – 373 в кв.3 по плана
на с. Б., гаражът вече е бил построен в имота, без поставена горна плоча.
Сградата била построена около година преди да закупи имота, от бащата на
3
Н.Г. - Т.Г., и била ползвана от него. Впоследствие сградата била ползвана от
Н.Г. до смъртта му, за мелене на зърно и ярма. Тъй като тя била построена
незаконно и навлизала изцяло в имота на свидетеля, през годините той
подавал жалби до различни административни органи и до полицията, с цел
премахването й, но не постигнал резултат и когато продавал имота на И. К., тя
все още била там. Сочи, че сградата не се водела нито на него, нито на Н.Г.,
т.к. все едно я нямало. Не бил плащал данъци за сградата, а плащал такива за
двора.
С жалба от 05.10.1999 г. до Община Р. Р.Р.Р. е поискал премахването на
незаконната постройка от неговия имот.
С писмо от 09.11.1999 г. кметът на общината му е отговорил, че след
извършена проверка е съставен констативен акт, който ще бъде изпратен след
влизането му в сила на РДНСК.
На 09.07.2001 г. РДНСК – гр. С.З. е изпратила писмо до Р.Р.Р., от чието
съдържание се установява, че по негова жалба е била извършена проверка за
законността на построения в имота му гараж. Констатирано е, че гаражът е
построен в парцела на жалбоподателя, но се ползва от Н.Т.Г.. В своите
обяснения пред административния орган Н.Т.Г. заявил, че е построил гаража
през 1984 г., като по-голямата част от него била в имота на братовчед му
В.Т.К., който му бил отстъпил 80 кв.м. в югозападния край на парцела си, за
което Г. му заплатил 80 лв. Заявил също, че сградата е била построена законно.
В констативният акт от 19.06.2001 г. на Община Р. било посочено, че строежът
е бил завършен през 1989 г. и е бил построен без строителни книжа, поради
което становището на главният архитект на общината е било, че същият
подлежи на премахване. Същевременно гаражът бил елемент от
застроителния план на с. Б., одобрен със заповед № 972/18.04.1991 г., поради
което началникът на РДНСК – гр.С.З. е приел, че може да бъде узаконен на
името на собственика на терена, върху който е построен – Р.Р.Р..
С исковата си молба Р. Д. Г. е представила декларация от 10.09.2003 г., с
нотариална заверка на подписа от 11.09.2003 г., с която П.В.Т. е декларирал, че
е син на В.Т.К., б.ж. на с. Б., общ. Р. и е присъствал на 09.09.1982 г. в двора на
баща си, когато Н.Т.Г. е заплатил на В.Т.К. 80 лв. за 80 кв.м., за да станат
негова собственост, отнасящо се за югозападния ъгъл на парцела, находящ се в
УПИ V – 373, кв.3 по плана на с. Б. общ. Р..
Представила е и декларация, с рег. № 16/26.04.1984 г. на кметство с. Г.о,
окръг С., с която В.Т.Ж. и М.Т.Р., и двамата от с. Г.о, собственици на парцел в
квартал по плана на с. Г.о, заявяват съгласие съседът им Т.Г.Т., жител на
същото село, да построи стопанска сграда на границата на съседните им
парцели, като са заявили, че не ще спорят, ако част от тази сграда бъде
построена в тяхното място.
В съдържанието на документа след „…собственици на парцела…“ не е
4
налице вписан текст, а има оставено празно място, означено с три точки, а
след текста „ в кв….“ e вписан ръкописен текст 3 УПИ V373.
От свидетелските показания на И.Д.Т. се установява, че Т.Г., бащата на
Н.Г., е построил гаража в имота на съседа си, преди повече от двадесет
години, и първо в него са варили ракия, а после отворили да мелят ярма. При
строежа на сградата Н.Т.Г. бил помагал на баща си, а постройката направили
за себе си. След построяването й около 10 години сградата била ползвана като
ракиджийница, а после била ползвана за мелене на ярма. Свидетелката сочи,
че гаражът е бил строен преди Р.Р. да вземе мястото, където живее, което било
на чичовия син на дядо Т..
В показанията си свидетелят Д.М.Д. сочи, че гаражът е бил построен в
имота на В.Т., братовчед на Н.Т.. Бил правен след 1982 г. - 1983 г., когато
бащата на Н.Т. още бил жив, а след като гаража бил построен Н.Т. го ползвал
за мелене на ярма. След като Р.Р. закупил имота, в който се намирал гаража,
между него и Н.Т. имало дрязги и разправии за място, т.к. Р. твърдял, че
гаража е в неговия двор.
В показанията си свидетелят Г.Г.Г. също сочи, че през годините е имало
множество спорове между Р.Р. и Н.Т. относно гаража, построен в имота на Р..
Впоследствие след като И. К. закупил имота от Р.Р., Н.Т. имал спорове за
гаража и с него.
При така установените правно-релевантни факти въззивният съд намира
предявеният евентуален иск за неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот
може да се придобие по давност с упражняване на непрекъснато владение за
период от десет години.
По силата на чл.85 от ЗС разпоредбите за придобИ.е на право на
собственост върху недвижим имот по давност важат и за придобИ.е по
давност на други вещни права върху такъв имот.
Правото на строеж представлява правото на едно лице да притежава в
собственост постройка, която е изградена в чужд имот.
То може да бъде придобито по давност след като лицето построи в чужд
имот сграда, без собственика на терена да му е дал разрешение за това в
предвидената от закона форма, ако след построяването на сградата упражнява
непрекъснато фактическата власт върху нея, с намерение за своене.
В конкретният случай Р. Д. Г. се позовава на придобито по давност от
покойния й съпруг Н.Т.Г. право на строеж, по силата на което той е станал
собственик на построения през 1984 г. в имота на праводателя на праводателя
на И. И. К. гараж, който е владял непрекъснато до своята смърт.
За да бъде приет от съда за основателен иска ищцата следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване всички факти, които пораждат
претендираното от нея право на собственост.
5
Според съда такова доказване в настоящия случай не е извършено, т.к. на
първо място не е категорично доказано твърдението на ищцата, че гаражът е
построен през 1984 г.
В показанията си свидетелят Р. посочва като момент на построяване на
гаража една година преди той да закупи през 1989 г.дворното място от П.В.Т..
Не са налице други доказателства, които да установяват по несъмнен
начин твърдението на ищцата, че сградата е била построена през 1984 г., като в
тази връзка следва да се има предвид, че с декларацията с рег. № 16/26.04.1984
г. на кметство с. Г.о, окръг С., тогавашните собственици на имота, в който се
намира гаража, са дали съгласие Т.Г.Т. да построи стопанска сграда на
границата между имотите им, което означава, че към датата на заверката на
декларацията от кмета, все още не са били предприети действия за
построяването на гаража, от който момент се слага началото и на давностният
срок за придобИ.е на правото на строеж.
На следващо място не е доказано, че гаражът е бил построен от Н.Т.Г.,
който следва да е придобил по давност правото на строеж за тази сграда.
Събраните по делото доказателства сочат, че гаражът всъщност е бил
построен от бащата на Н.Т.Г. – Т.Г., който и го е владял първоначално,
ползвайки го като ракиджийница.
В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че с декларацията с
рег. № 16/26.04.1984 г. на кметство с. Г.о, окръг С. В.Т.Ж. и М.Т.Р. са заявили
съгласието си именно Т.Г.Т., а не Н.Т.Г., да построи сграда на границата между
двата имота.
Следва да се имат предвид и показанията на свидетелите Т.а, Радев и
Динев, които установяват обстоятелствата, че Т.Г. Т. е построил гаража, а с
показанията си свидетелите Т.а и Р., установяват и обстоятелствата, че след
построяването на гаража първоначално той го е ползвал.
При обсъждане на доказателствата съдът не кредитира представената от
ищцата декларация от П.В.Т., която по своята същност представлява
възпроизведени в писмен документ свидетелски показания.
Освен това я намира за недостоверна, т.к. пресъздава случило се през
1982 г. събитие, а в нея имотът на В.Т.К. е индивидуализиран по приетия през
1991 г. регулационен план на с. Б., общ. Р..
Вземайки предвид, че този документ е бил създаден през 2003 г., когато
между Н.Т.Г. и Р.Р.Р. е имало вече спор за премахването на построения в имота
на Р. гараж, то според съдът декларацията на П.В.Т. е била съставена за целта
на развиващите се административни производства, касаещи законността на
сградата.
При това положение съдът приема, че фактическите действия, чрез които
е било упражнявано правото на строеж, са били извършени не от Н.Т.Г., а от
неговия баща Т.Г. Т..
6
С поправената си искова молба ищцата не е заявила твърдения, че
правото на строеж е било придобито от Н.Т.Г. по давност след присъединяване
на осъществяваното от баща му владение.
Заявяването на такива твърдения е необходимо, т.к. се отнасят до
обстоятелствата, на които ищцата основава иска си, и посочването им е
предпоставка за редовността на исковата молба.
При разглеждането на настоящото дело на ищцата са били дадени
указания за отстраняване на нередовностите на исковата й молба и й е била
предоставена възможност да изложи всички обстоятелства, на които основава
иска си за собственост, като при упражняване на тази процесуална
възможност тя е заявила единствено твърдения, че бившият й съпруг е
построил сградата през 1984 г. и я е владял повече от десет години, т.к. я е
ползвал необезпокоявано до смъртта си.
Съдът не може при постановяване на решението си служебно да приеме,
че следва да присъедини към владението на праводателя на ищцата и
осъщественото от неговия праводател владение, т.к. това би било в нарушение
на принципа на диспозитивното начало и на равенството на страните в
процеса.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният от Р. Д. Г.
срещу И. И. К. при условията на евентуалност иск за собственост на
недвижим имот, представляващ гараж с площ от 40 кв.м., част от който
попадащ в дворното място на ответника, представляващо УПИ V - 373 и част
от него, попадаща в дворното място на Р. Д. Г., представляващо УПИ V- 374,
по регулационния план на с. Б., обл. С.З., на основание наследствено
правоприемство от Н.Т.Г., б.ж. на с.Б., обл. С.З., и изтекла в негова полза
придобивна давност, за неоснователен, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК
ответникът по въззивната жалба има право на разноски.
Такива следва да му се присъдят в пълен размер, както за настоящото
производство, така и за производството по гр.д.№ 274/2024 г. на ВКС и в.гр.д.
№ 479/2023 г. на Окръжен съд – С.З..
С оглед на представените доказателства за направени разноски за платени
адвокатски възнаграждения от 1200 лв. при първото разглеждане на делото от
Окръжен съд –С.З., 1400 лв. при разглеждане на делото от ВКС и 1400 лв., при
повторното разглеждане на делото от Окръжен съд – С.З., следва да му се
присъдят разноски в общ размер от 4000 лв. /четири хиляди лева/.
Относно обжалваемостта на съдебният акт:
Съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК /редакция съгласно ДВ, бр. 86/2017 г./
7
настоящото съдебно решение подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.233, чл.271, ал.2 и чл.78,
ал.3 и ал.4 от ГПК Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 41/20.04.2023 г., постановено по гр.д. №
278/2022 г. по описа на Районен съд – Р. в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от Р. Д. Г., ЕГН – **********, с адрес: Б., общ. Р., обл.С.З. срещу
И. И. К., с адрес: гр.С.З., кв. *********** установителен иск с правно
основание чл.92 от Закона за собствеността за признаване правото й на
собственост върху недвижим имот, представляващ гараж с площ от 40 кв.м.,
част от който попадащ в дворното място на ответника, представляващо УПИ
V- 373 и част от него, попадаща в дворното място на Р. Д. Г., представляващо
УПИ V- 374, по регулационния план на с. Б., обл. С.З., на основание
приращение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част поради
отказ от иска.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р. Д. Г., ЕГН –
**********, с адрес: Б., общ. Р., обл.С.З. срещу И. И. К., с адрес: гр.С.З., кв.
*********** при условията на евентуално обективно съединяване
установителен иск с правно основание чл. 9, ал.3 от Закона за наследството за
признаване правото й на собственост върху недвижим имот, представляващ
гараж с площ от 40 кв.м., част от който попадащ в дворното място на
ответника, представляващо УПИ V- 373 и част от него, попадаща в дворното
място на Р. Д. Г., представляващо УПИ V- 374, по регулационния план на с.
Б., обл. С.З., на основание наследствено правоприемство от Н.Т.Г., б.ж. на с.Б.,
обл. С.З., и придобИ.е от негова страна на правото на строеж по давност след
осъществявано владение за десетгодишен период от време, считано от 1984 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Г., ЕГН – **********, с адрес: Б., общ. Р., обл.С.З. да
заплати на И. И. К., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., кв. ***********
сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща разноски за платени
адвокатски възнаграждения в настоящото производство, и в производствата по
гр.д.№ 274/2024 г. на ВКС и в.гр.д.№ 479/2023 г. на Окръжен съд – С.З..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9