РЕШЕНИЕ
№…
гр. П. , 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при
секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г.
т.д. № 232 по описа за 2018 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Н.Д.Д.
против „ЗАД **“АД със седалище гр.С., в която се твърди, че на 22.02.2015 г.
край с.Я. в посока към гр.П. настъпва ПТП между виновния за същото произшествие
водач Е.С.К., шофирайки л.а. марка „О. “, модел „В. “ с рег.№ ЕН ****** и Б.Д. Д., управляващ л.а. марка „О. “, модел „К. “ ,
с рег.№ ЕН ******.В пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, Б.Д.А. , баба на
ищцата и явяваща се пътник в л.а. марка „О. “, модел „К. “ , с рег.№ ЕН ******, седящ на предна
дясна седалка, претърпява изключително тежки травми, които са несъвместими с
живота и довеждат до нейната неизбежна смърт, настъпила на място на самото
произшествие.Налице е влязла в сила присъда от 16.01.2017 г. по НОХД № 708/2016
г. по описа на ПлОС, с която Е.К. е признат за виновен в това, че на 22.02.2015
г. на път № П.1151, км 112+800, обл.П. , при управлението на горепосочения л.а.
макра „О. “, модел „В. “ нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП и
чл.21, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на две лица: Б.Д.А. и Ц.А.Ц. и средна телесна повреда на Б.Д. Д., като деянието е извършено в пияно
състояние и деецът е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност,
поради което и на основание чл.343,
ал.4, вр.ал.3, б.“а“ и „б“, вр.ал.1, б.“Б“ и „В“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2,
ал.2 НК и чл.54 НК ме у наложил наказание лишаване от свобода.На основание
чл.295, ал.7 КЗ (отм.) се излагат доводи, че е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица №
11115000457474/01.02.2015 г., с начална дата на покритие 01.02.2015 г. и крайна
дата на покритие 31.01.2016 г. и предоставящо покритието по чл.267 от КЗ (отм.).Ищцата има качеството на
увредено лице по смисъла на чл.265, ал.2 КЗ (отм.) предвид постановеното ТР №
1/2018 г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС поради факта, че е внучката на
починалата Б.А. , с която са били в изключително близки отношения на взаимна
обич, привързаност и подкрепа, което й дава право на основание чл.226 КЗ (отм.) във вр. с чл.18 д от Наредба №24
за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ (отм.) и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетения на вреди, причинени от МПС, да претендира пряко от
ответника в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач изплащането на обезщетение за всички претърпени
от ищцата болки и страдания, които са в пряка причинно - следствена връзка с
процесното ПТП.Прави се искане да се постанови решение, с което да осъди ЗАД **
със седалище гр.С. да й заплати сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице,
ведно със законната лихва върху посочената по - горе сума, считано от датата на
смъртта на пострадалото лице - 22.02.2015
г. до окончателното изплащане.
За ответника „З******“АД със
седалище гр.С., редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание
и не изразява становище в същото.В депозирания отговор на исковата молба
ответникът оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по
размер, като счита същите за неоснователни.
Съдът намира за установено
следното.
Ищцата Н.Д. е
предявила срещу ответника „ЗАД **“АД със седалище гр.С. осъдителни искове с
правно основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с параграф 22 от ПЗР
на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
Безспорно е наличието на
задължително правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица № 11 11 50000457474 по отношение на
л.а.“О. В. “ с рег.№ ЕН ****ВН.
С присъдата от 16.01.2017 г. по
НОХД № 708/2016 г. по описа на ПлОС е признат Е. К. за виновен в това, че на 22.05.2015 г. на
път №П 1151, км.19+800 в близост до моста на река Вит, при управлението на л.а.
марка „О. “, модел „В. “ с рег.№ ЕН ****ВН, нарушил правилата за
движение-чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.21, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на две лица: Б.Д.А. и Ц.Ц. и средна телесна повреда на Б. юД., като
деянието е извършено в пияно състояние и деецът управлявал МПС, без да има
необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.4,
вр.ал.3,б.“а“ и „б“, вр.ал.1, б.“Б“ и“В“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2, ал.2 НК и
чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Починалата Б.А. е баба на ищцата Н.Д., което се установява от
приложеното удостоверение за наследници.
От показанията на свидетеля Н. Н. ,
който е във фактическо съпружеско съжителство с ищцата, се установява, че
познава Б.А. от 9 години, откакто са
заедно с Н..Били са на гости при родителите й, когато са се обадили за
катастрофата.Не е знаел дълго време как да й каже, че баба й е починала, тъй
като са били в доста близки отношения и не е знаел как ще го приеме, а е била и
болна от диабет.Казал й е, че баба й е починала, тя го е приела доста зле,
разстроила се е много, почти не е припаднала, станало й е лошо.Доста тежко е
било преживяно погребението й от Н..Върнала се е доста разстроена, пребледняла.Обливали
са я с вода, почти не е припаднала на погребението и си е дошла в много лошо
състояние.След като е разбрала за смъртта на баба си, се е влошила доста
психически, както и физически, понеже е болна от диабет, в продължение на пет -
шест месеца са ходили доста по лекари и е трябвало да й ес увеличи дозата
инсулин.Първите 5-6 месеца е било доста зле-психически се е била затворила в
себе си, не е искала никакви контакти с никого.Детето им е било на две години,
не е могла да се грижи за него, поради което са го пратили при баба му и дядо му, тъй като не е била в състояние да
си гледа детето.След тези 5-6 месеца постепенно се е пооправяла, но преди това
почти са били стигнали до развод.Не е могла да си движи ръцете.Все още е
разстроена за това, което се е случило с баба й.Те са живели при родителите й в
П. , а баба и в П. ( гр.И. ), но почти всеки ден са ходили на гости при нея,
доста често са оставяли и малкия при нея.Знае, че ищцата е учила в П. , където
е живяла баба й и всеки ден са били заедно.Тя почти я е отгледала и са били
доста близки.След като са се преместили да живеят в С., са се връщали обратно,
оставяли са детето при нея за ден, два, три.Н. е болна от диабет, Б. също е
имала някакво заболяване това ги е сближавало
повече, били са като майка и дъщеря.Б. е била спокоен човек, доста общителен,
помагала им е от време на време, когато са били в гр.С. се е обаждала всеки
ден, говорели са си по телефона, често е изпращала на малкия парички.Като цяло
вижда доста липсата на баба й в живота й.
От заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че след настъпване на процесното ПТП ищцата е реагирала на неочакваното и неприятно събитие с F43.0 ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ,
която представлява преходно психично разстройство макар и със значителна
тежест, което обикновено отзвучава за часове, дни или в някои случаи за
седмици.Състоянието й свързват по - скоро с характеристиките на личността й, а
не е свързано със стрес психично разстройство.Относно преживяванията й във
връзка с инцидентната смърт на баба си описва типичните етапи в динамиката на
скръб при загуба на близък, а именно неприемане на случилото се, погълнатост от
тъгата с липса на желание и сили за рутинни дейности, отдаване на почит към
починалата с отказ от участие в празници.Смъртта й е била
неочаквана-инцидентна.Нормалнопсихологично е да е скърбяла за загубата й, тъй
като всяка загуба, особено на близък, е стресогенно въздействие.
Съдът приема, че следва да се
кредитират показанията на разпитания по делото свидетел при условията на чл.172 ГПК, тъй като същият има преки и непосредствени впечатления от
взаимоотношенията между ищцата и нейната баба, както и от състоянието й след
вестта за смъртта й в резултат на процесното ПТП до настоящия момент, които
обективно пресъздава.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Ищцата е предявила срещу ответника осъдителни
искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с §22
от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищцата претендира сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на
пострадалото лице Б.А. , нейна баба.
Ищцата е установила наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл. 226 КЗ
(отм.), приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за нея в резултат на деликта неимуществени вреди.Процесуалните
предпоставки за надлежното упражняване на правото за пряк иск на увредения
срещу застрахователя се съблюдават в приложение на част четвърта на КЗ (отм.), където воденето на съдебния спор не се предпоставя от
провеждането на предварително рекламационно производство.
Влязлата в сила присъда по НОХД № 708/2016 г.
по описа на ПлОС се ползва със сила на присъдено нещо относно посочените в чл. 300 ГПК
обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, които следва да бъдат съобразени в
настоящето производство.В този смисъл са неоснователни възраженията на
ответника по т.1-3 от отговора на исковата молба.
Отговорността на ответното дружество в случая
също е безспорна с оглед наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което правоотношение е съществувало и към
датата на ПТП.
Първият въпрос, на който следва да се даде
отговор в настоящето производство, е налице ли е активна материалноправна
легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди.
Искът е предявен на 11.10.2018 г.
Съгласно т.1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС
по т.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на
ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Прието е също така, че наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен
случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпилия в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Относно първата кумулативно изискуема
предпоставка - „трайна и дълбока емоционална връзка“, от доказателствата по
делото се установява, че между ищцата и починалата й баба Б.А. са съществували отношения като между майка и
дъщеря, била е на около 31 години, когато е починала баба й, вече е била
семейна.След завършване на основното си образование в с.П. е завършила средното си образование в гр.И. ,
като е живяла при баба си и са били всеки ден заедно.Били са доста близки,
ищцата е болна от диабет, Б.А. също е имала някакво заболяване и това ги е
сближавало.Доста тежко е преживяла погребението на баба си, тъй като смъртта й
е била внезапна.Реагирала е на неочакваното и неприятно събитие с F43.0 остра
стресова реакция, която представлява преходно психично разстройство, макар и
със значителна тежест.Почти са били стигнали до раздяла с със свидетеля Н. Н. .Не
е могла да гледа за известен период детето им, което тогава е било на две
години, поради което се е наложило да бъде изпратено при баба си и дядо си.Във
връзка с инцидентната смърт на баба си при ищцата са установени типичните етапи
в динамиката на скръб при загуба на близък, а именно неприемане на случилото
се, погълнатост от тъгата с липса на желание и сили за рутинни дейности,
отдаване на почит към починалата с отказ от участие в празници.Наложило се е да
увеличи дозата инсулин, макар че това влошаване на хроничното заболяване, което
заболяване е имала преди ПТП, не може да се свърже единствено и само с
преживяния стрес.Оставяли са детето на
ищцата при баба му за период от около един до три дни.Когато са се преместили в
гр.С., всеки ден се е обаждала, говорели са си по телефона, изпращала е пари на
малкия.Макар и да не са живели в едно домакинство след завършване на средното й
образование, са поддържали редовни контакти
помежду си, разчитали са на нейните грижи, помощ, подкрепа.В този смисъл
е неоснователно възражението на ответника, че тъй като ищцата е била на 31
години към 22.02.2015 г., връзката с баба й не е била толкова интензивна.Ищцата
е започнала да се оправя постепенно след около пет - шест месеца.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че
е доказана и втората кумулативно изискуема предпоставка - ищцата търпи от
смъртта на баба си продължителни болки и страдания.
С оглед изложеното съдът приема, че освен
формалната връзка на родство, между ищцата и починалата й баба e била
установена трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
ищцата е претърпяла морални болки и страдания от смъртта на баба си, които в
достатъчна степен дават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай
на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Поради което съдът приема, че предявеният осъдителен иск, с който се претендира
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000
лв. е доказан по основание.
Що се касае до неговия размер, следва да се
посочи следното.
В т.1 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014
г., ОСТК,
е прието, че по прекия иск, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който,
на основание чл. 45 ЗЗД,
е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума.Изразеното
разбиране е в съгласие и с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според което гражданската отговорност макар и застрахована, се
регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице.
Съгласно §26 от ПЗР на КЗ за заварените до влизането в
сила на чл.492 договори за задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ на
автомобилистите, както и за изтеклите договори, по които са възникнали
застрахователни събития, се прилагат лимитите по чл.266 от отменения КЗ.
В чл.266 от КЗ (отм.) е посочено, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица.Аналогично размери са посочени в чл.492 КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди подлежи
на определяне от съда по справедливост по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Относно направеното възражение от ищцата, че
горепосочените промени в КЗ водят до въвеждането в националното законодателство
на неправилно и недопустимо лимитиране на застрахователното покритие по
задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при
използването на МПС, което е в противоречие с приложимото право на ЕС, съдът
намира следното.
Съдът приема, че
може в националното законодателство да се въведе като ограничение максимална
сума на обезщетението за неимуществени вреди по отношения на разширения кръг
лица, към който принадлежи и ищцата, поради следното.
Съгласно §96, ал.3
във вр. ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (обн.ДВ бр.101/2018 г., в сила
от 7.12.2018 г.) размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 за предявените от
тях съдебни претенции в периода от 21.06.2018 г. до 07.12.2018 г., към която
група е и ищцата, се определят по реда на ал.1 до влизане в сила на наредбата
за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2, в размер до 5 000 лв., т.е. размерът на обезщетението може да варира до посочената
горна граница в зависимост от спецификите на всеки конкретен случай.
Директивата е акт, който обвързва по
отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до които е
адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и
средствата за постигането на този резултат.Възможни са две хипотези: когато
директивата е въведена (транспонирана) в националното ни право в срока, указан в нея, тя
действа като съответния национален акт и когато директивата не е въведена в
действие своевременно, може да се иска да се откаже прилагането на националните
норми, които са несъвместими с тези на директивата.
В чл.9 от Директива 2009/103/ЕО са посочени минималните застрахователни суми при задължителната застраховка, като
без да се засягат всякакви по-високи гаранции,
които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение
на следните минимални суми:
в случай на телесно увреждане —
минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите.
В решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване е дадено задължително тълкуване, като по първия въпрос е прието, че член 3, параграф 1 от Първа директива и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото това обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално право, а по втория въпрос, че член 3, параграф 1 от Първа директива и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива.
Понастоящем действа Директива 2009/1ОЗ/ЕО.Съдът приема въз основа на гореизложеното, че националното законодателство е съобразено с лимитите, посочени в чл.9 от Директивата.
В процесния случай не е въведено възражение, че е изчерпан застрахователния лимит по конкретната застрахователна полица, в рамките на който отговаря застрахователят при прекия иск.В чл.267, ал.3 от КЗ (отм.) е посочено, че обезщетението по ал.1 не може да надхвърля застрахователната сума по договора.
При прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, макар и да не са пряк израз на принципа на справедливост, следва да бъдат взети впредвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формирането на този критерий (решение №215/3.02.2017г. на ВКС по т.д.№2908/2015г., І т.о., определение №44/30.01.2017г. на ВКС по т.д.№454/2016г., І т.о.).
Съдът приема, че обхватът на подлежащите на обезщетяване вреди се определя от националното законодателство на всяка държава - членка, което урежда кои вреди и в какъв размер да се обезщетят. В ТР №1/2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и в чл.493а, ал.4 КЗ, правото на обезщетяване на лицата по отношение на разширения кръг, към който принадлежи ищцата, e допуснато като изключение (за други лица, извън изброените в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.), само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетението докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.Такива изисквания не са поставени по отношение на кръга на най-близките роднини, към които най-общо принадлежат съпруг, дете, родител.
В този смисъл съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди подлежи на определяне от съда по справедливост по правилата на чл.52 ЗЗД, но за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г. до 07.12.2018 г., отговорността по отношение на разширения кръг от лица е лимитирана като изключение до предвидения към настоящия момент в §96, ал.3 във вр. ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ максимален размер от 5 000 лв., от който съдът е обвързан.
От страна на ответника своевременно е релевирано
възражение за съпричиняване в т.12 от отговора на исковата молба.Съгласно т. 7
от ППВС №17/63 г., във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, обезщетението
за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване.В процесния случай наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалата Б.А. и настъпилия вредоносен резултат не се
установява.Тя е била пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил,
управляван от Б. юД., претърпяла е изключително тежки травми, които са
несъвместими с живота и са довели до нейната неизбежна смърт, настъпила на
самото място на произшествието.
С оглед на възражението на ответника по т.2
от отговора на исковата молба във връзка с поведението на водача Б. юД., то
приносът на този водач на лекия автомобил, ако такъв е налице, в който се е
возила пострадалата Б.А. , е личен
за настъпване на ПТП и не обосновава и
принос на пътуващата в автомобила баба на ищцата.Принос за настъпване на
увреждането от нейна страна ще е налице, когато тя със своето поведение е създала
предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесла за механизма на
увреждането, какъвто не се установява от доказателствата по делото.
Ето защо съдът приема възражението на
ответника за съпричиняване за
неоснователно.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата на основание чл.226 от КЗ
(отм.) във връзка с
§22 от ПЗР на КЗ сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице Б.А. , нейна
баба, като следва да бъде отхвърлен искът за разликата над 5 000 лв. до
претендирания размер от 100 000 лв. като неоснователен.
Основателността на главната претенция
обуславя основателността и на акцесорната искова претенция с правно основание
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от датата на настъпване на съответния деликт.
По отношение на искането за присъждане на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от смъртта
на пострадалата Б.А. - 22.02.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, то в отговора на исковата молба е направено
възражение от ответника, че оспорва изцяло претенциите за лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД от 22.02.2015 г., като счита, че такива лихви не се дължат от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Това възражение съдът приема за
неоснователно.Моментът, от който
застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди, от който
дължи обезщетението за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя, която произтича
от застрахователния договор, е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането, затова застрахователят отговаря за всички
причинени вреди и при същите условия, при които отговаря прекият причинител.
Ответникът е направил и възражение за изтекла
погасителна давност за периода, надхвърлящ три години преди датата на
депозиране на исковата молба.
Исковата молба е депозирана на 11.10.2018 г.
Чл.111, б.“в“, предл.второ предвижда, че с
изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви.Процесното ПТП
е настъпило на 22.02.2015 г.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер
на 5 000 лв., считано от 11.10.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.Следва да бъде отхвърлен искът за законна лихва за периода от 22.02.2015
г. до 10.10.2015 г. включително като погасен по давност (решение № 175/28.10.2010 г. на ВКС по т.д.№54/2010 г.,
ІІ т.о., решение № 72/30.04.2009г . на ВКС по т.д.№ 475/2008 г., ІІ т.о.).
При този изход на процеса следва на основание
чл.78, ал.6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати в полза на ПлОС държавна
такса в размер на 200 лв., както и разноски за вещи лица в размер на 504 лв.
Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.38 от ЗА
във вр. с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения да заплати
в полза на адв.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. с ДДС.
Водим
от горното, П. ски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ ответникът „З******“АД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С.К. №2, да заплати
на ищцата Н.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Б.Д.А. - баба на ищцата, вследствие на настъпило на
22.02.2015 г. край с.Я., обл.П. , при управление на МПС - л.а. марка „О. “,
модел“В. “ с рег.№ЕН ****ВН, управляван от Е.С.К., за което водачът на МПС е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 708/2016 г. по описа на ПлОС, ведно
със законната лихва върху тази сума от 5 000 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, считано от 11.10.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, платими по БАНКОВА СМЕТКА:***/0000000025672414, валута:BGN, IBAN:***, BIC:***, при Банка ***-ЕАД, име на
клиент:Н.Д.Д., ЕГН **********, адрес:у***, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лв. до предявения
размер от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди като
неоснователен, като отхвърля и иска за
законна лихва за периода от 22.02.2015 г. до 10.10.2015 г. включително като
погасен по давност.
Осъжда
на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника „З******“АД, ЕИК:*******, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.С.К. №2, да заплати по сметка на П. ски окръжен
съд държавна такса в размер на 200 лв., както и сумата в размер на 504 лв.,
съставляваща разноски за вещи лица.
Осъжда ответника „З******“АД, ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С.К. №2, да заплати на основание
чл.38 от ЗА в полза на адв.Н.Н.Д., ЕГН-**********, със служебен адрес ***,
четвърти полуетаж, офис №4, адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: