№ 189704
гр. София, 26.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110171513 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. К. за следните суми:
по договор от 10.10.2018 г. за телевизия с адрес на ползване – с. Г., ул.
„Х. Б.“ № *:
– 120,74 лева – цена на доставена телевизия за периода от 16.09.2020 г.
до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане;
– 33,45 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
посочена сума за периода от 04.11.2020 г. до 02.10.2023 г.;
– 200 лева – неустойка за невърнато оборудване – стойност на два
цифрови телевизионни приемника, начислена на 01.04.2021 г. при
прекратяване на договора;
– 50,08 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
посочена сума за периода от 01.04.2021 г. до 02.10.2023 г.;
– 2,48 лева – такса за повторно включване на услугата за периода от
16.09.2020 г. до 15.10.2020 г.;
– 0,75 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 04.11.2020 г. до 02.10.2023 г.;
– 7,34 лева – такса за събиране на забавени плащания за периода от
16.11.2020 г. до 15.12.2020 г.;
– 2,01 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 11.01.2021 г. до 02.10.2023 г., и
по договор от 10.10.2018 г. за доставка на фиксиран интернет с адрес на
ползване – с. Г., ул. „Х. Б.“ № *:
1
– 32,29 лева – цена на доставена телевизия за периода от 16.09.2020 г. до
15.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, и
– 8,94 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 04.11.2020 г. до 02.10.2023 г.;
– 100 лева – неустойка за невърнато оборудване – стойност на рутер,
начислена на 01.04.2021 г. при прекратяване на договора, и
– 25,04 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
посочена сума за периода от 01.04.2021 г. до 02.10.2023 г.;
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата в договор с
потребител, която урежда във вреда на потребителя тежести, които са в
противоречие с изискванията за добросъвестност в оборота и справедливост,
като в чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП е конкретизирано, че такива са и клаузите,
уреждащи прекомерни неустойки при неизпълнение от страна на потребителя.
Същевременно едно от условията на справедливостта – еднаквото положение
на страните при подобни обстоятелства, може да се изведе от правилото на чл.
143, ал. 2, т. 4 ЗЗП, което забранява търговец да си урежда право да задържи
платени от потребител суми при отказ последният да изпълни договора, ако не
предвижда възможност и при неизпълнение на договора от търговеца
потребителят да получи същото обезщетение. Доколкото съгласно чл. 145, ал.
1 ЗЗП неравноправността се преценява с оглед на всички обстоятелства по
договора и видът на предоставяната услуга, като намира, че в случая става
въпрос за предоставяне на телекомуникационни услуги – част от средствата,
чрез които хората обменят информация, а в днешно време и подреждат личния
или професионалния си живот, съдът намира, че не е обосновано в
договорите, посочени по-горе, да се урежда отговорност за неустойка само в
случай, че договорът бъде развален по причина, за която потребителят
отговаря, без такава неустойка да е уредена и за случаи на разваляне на
договора поради неизпълнение от страна на търговеца. Поради това не следва
да се дължи никоя от посочените в договорите неустойки, тъй като е
асиметрично уговорена – дължи се само от потребителя при нарушение на
неговите задължения, но не и от търговеца.
Не следва да се издава заповед за таксите, които заявителят иска да
събира от потребителя, за разходите, които прави за уведомяването му, че
договорът е прекратен, и за „разходи за събиране“ на задълженията тъй като
същите не са установени по размер в представените по делото документи,
поради което същите се явяват търсени в изпълнение на вероятно
неравноправна клауза – такава, която позволява на заявителя сам да определи
колко да събира за уведомяването, тъй като не е посочен ясен размер на
задължението в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 10 – 11 ЗЗП, а заявителят се
позовава на чл. 27 от общите си условия, който му дава право да събира
„разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми“, които не са
уточнени по размер, а съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т.
41 – 45 от Решение от 03.10.2019 г. по дело C-621/17 Kiss и CIB Bank, ако не се
2
посочи точен размер на разходите и видовете услуги, които ще се ползват за
това, клаузи, които предвиждат подобни задължения за потребителя, са
евентуално неравноправни. Макар и таксата от 2 лева да е уговорена отделно
и във фиксиран размер, същата не може да бъде предмет на заповедта поради
изложеното по-горе за третирането на всички неустойки и обезщетения като
единен разход.
Поради това заявлението следва да се отхвърли за всички поискани
неустойка в размер, определен спрямо месечните такси по договора;
неустойките, изчислени като разлика между пълния размер на месечните
такси без отстъпка по договорите и тези с отстъпка, както и тези, начислени
като размера на разликата между пълна цена на закупените устройства и
намалената им цена, предоставена при сключване на договорите.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да се присъдят на заявителя
пропорционално на уважената част от заявлението – 573,77 лева от
претендирани 583,12 лева, или 98,40 % от доказаните разноски. Така от
държавната такса в размер на 25 лева следва да се присъдят 24,60 лева, а на
юрисконсулта по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение в
размер на 50 лева, от които пропорционално следва да се присъдят 49,20 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 241195/29.08.2023 г. В ЧАСТТА, с която
заявителят „А1 България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Кукуш“ № 1, иска издаване на заповед за изпълнение за това И. Г.
К., с ЕГН: **********, с адрес: Столична община, с. Л., ул. „Б.“ № **, да
плати по договор от 10.10.2018 г. за телевизия с адрес на ползване – с. Г., ул.
„Х. Б.“ № * суми в размер на: 7,34 лева – такса за събиране на забавени
плащания за периода от 16.11.2020 г. до 15.12.2020 г., и 2,01 лева – законна
лихва за забава за плащане на последната посочена сума за периода от
11.01.2021 г. до 02.10.2023 г.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А1
България“ЕАД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен
иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в
сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции
в размер на 0,19 лева ще бъде приспадната (ще се дължат 49,81 лева такса
върху тези вземания).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3