П Р
И С Ъ
Д А
№
20
гр. Троян, 02.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА,
Съдебни
заседатели: 1. И.Х. и
2. Н.Ц.
Съдебен секретар: К. Раева,
Прокурор: Таня Пиронкова,
разгледа докладваното от съдията РАДЕВА
наказателно общ характер дело № 328 от 2019 година по
описа на Троянски районен съд.
Въз основа на доказателствата по делото и Закона
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия П.Б.Д. - роден на *** ***, български гражданин, със
средно-специално образование, женен, работи в ***, неосъждан, ЕГН: **********,
за ВИНОВЕН в това, че за периода от 01.02.2018 г. до 15.06.2018 г. в с. О., общ. Троян, ул. „Данчо
Василешки” № 1 в склад на „УУД Комерс” ООД гр. Варна при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у А.С.А. от с. О., общ. Троян - продавач-консултант в склада на „УУД Комерс” ООД гр. Варна, за това, че поръчва дървени материали от името на „Хемус –
Троян” ЕООД гр. Троян и с това причинил на „УУД Комерс” ООД гр. Варна имотна
вреда, както следва по дати:
На 01.02.2018 г. са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 1 404,11 лв. (хиляда четиристотин и четири
лева и единадесет стотинки), като за това е издадена Фактура № 4374/02.02.2018
г.;
На 05.02.2018 г., на 06.02.2018 г. и
на 07.02.2018 г., са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 1 969,90 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и
деветдесет стотинки), като за това е издадена Фактура № 4409/09.02.2018 г.;
На 15.02.2018 г., на 19.02.2018 г. и
на 21.02.2018 г., са взети материали - дървени плоскости МДФ, ПДЧ и Фурнир, в размер на 2 822,45 лв. (две хиляди осемстотин двадесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки), като за това е издадена Фактура № 4460/23.02.2018
г.;
На 07.03.2018 г., на 20.03.2018 г., на
21.03.2018 г., на 22.03.2018 г. и на 23.03.2018 г., са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 4 491,19 лв. (четири хиляди четиристотин
деветдесет и един лева и деветнадесет стотинки), като за това е издадена
Фактура № 4569/23.03.2018 г.;
На 03.04.2018 г. и на 04.04.2018 г. са
взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 1 460,72 лв. (хиляда
четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки), като за това е
издадена Фактура № 4612/05.04.2018 г.;
На 16.04.2018 г., на 01.05.2018 г., на 08.05.2018 г., на 09.05.2018 г., на 14.05.2018 г. и
на 15.05.2018 г., са взети материали - дървени плоскости МДФ и фурнир, в размер на 2 234,48 лв. (две хиляди двеста тридесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки), като за това е издадена Фактура № 4738/17.05.2018
г. и
На 15.06.2018 г. са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 707,57 лв. (седемстотин и седем лева и
петдесет и седем стотинки), като за това е издадена Фактура № 4862/15.06.2018
г. всичко общо в размер на 11 673,08 лв. (единадесет хиляди шестстотин
седемдесет и три лева и осем стотинки), поради което и на основание чл. 209, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК му налага наказание 1 (ЕДНА) ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което редуцира с 1/3 и го ОСЪЖДА на 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното
наказание на подсъдимия П.Б.Д., с така установената самоличност, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Б.Д. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ
на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ „УУД КОМЕРС” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, представлявано от
управителите И.Б.П.и И.С.М., сумата 11 673,08 лв. (единадесет
хиляди шестстотин седемдесет и три лева и осем стотинки), представляваща
обезщетение за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Б.Д. ***,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 51,92 лв. (петдесет и един лева и деветдесет
и две стотинки) - разноски по делото.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Б.Д. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд
гр. Троян сумата 466,92 лв. (четиристотин шестдесет и шест лева и деветдесет и
две стотинки), представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения
граждански иск.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване
и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ към Присъда № 20
по НОХ дело № 328/2019г.
Подсъдимият П.Б.Д. ***
е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това,
че за периода от 01.02.2018г. до
15.06.2018г. в с. О., общ. Троян, ул. „Данчо Василешки” № 1 в склад на „УУД
Комерс” ООД гр. Варна при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.С.А. от
с. О., общ. Троян - продавач-консултант в склада на „УУД Комерс” ООД гр.
Варна, за това, че поръчва дървени материали от името на „Хемус –
Троян” ЕООД гр. Троян и с това причинил на „УУД Комерс” ООД гр. Варна имотна
вреда, както следва по дати:
На 01.02.2018г. са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 1 404,11 лева, като за това е издадена
Фактура № 4374/02.02.2018г.;
На 05.02.2018г., на 06.02.2018г. и на
07.02.2018г., са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 1 969,90 лева, като за
това е издадена Фактура № 4409/09.02.2018г.;
На 15.02.2018г., на 19.02.2018г. и на
21.02.2018г., са взети материали - дървени плоскости МДФ, ПДЧ и Фурнир, в размер на 2 822,45 лева, като за това е издадена Фактура №
4460/23.02.2018г.;
На 07.03.2018г., на 20.03.2018г., на
21.03.2018г., на 22.03.2018г. и на 23.03.2018г., са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 4 491,19 лева, като за това е издадена
Фактура № 4569/23.03.2018г.;
На 03.04.2018г. и на 04.04.2018г. са
взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 1 460,72 лева, като за
това е издадена Фактура № 4612/05.04.2018г.;
На 16.04.2018г., на 01.05.2018г., на 08.05.2018г., на 09.05.2018г., на 14.05.2018г. и на
15.05.2018г., са взети материали - дървени плоскости МДФ и фурнир, в размер на 2 234,48 лева, като за това е издадена Фактура №
4738/17.05.2018г. и
На 15.06.2018г. са взети материали -
дървени плоскости МДФ, в размер на 707,57 лева, като за това е издадена
Фактура № 4862/15.06.2018г., всичко общо в размер на 11 673,08 лева.
По повод престъплението е
проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначена е
експертиза, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и
други характеристични данни за подсъдимия.
С Разпореждане № 243 от 04.09.2019г. съдията-докладчик по
делото е внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.
В проведеното разпоредително заседание
на 02.10.2019г. подсъдимият П.Б.Д. се явява лично и с назначеният му
защитник - адвокат К.Д. ***.
С Определение от 02.10.2019г. съдът е
приел за съвместно разглеждане по делото граждански иск, предявен от „УУД Комерс” ООД гр. Варна, представлявано от управителя И.Б.П., срещу подсъдимия П.Б.Д. за сумата
11 673,08 лева, претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва считано от датата на
извършване на престъплението до окончателното й изплащане. Съдът е конституирал
в качеството на граждански ищец по делото „УУД Комерс” ООД гр. Варна,
представлявано от управителя И.Б.П.. В разпоредителното заседание
страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно
липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е произнесъл
с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане
от подсъдимия и неговият защитник е насрочил делото за разглеждане по реда на
глава ХХVII от НПК.
В проведеното съдебно заседание по реда на глава ХХVII от НПК представителят
на Районна прокуратура гр. Троян – прокурор Таня Пиронкова поддържа обвинението
срещу подсъдимия така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед
самопризнанието на подсъдимия П.Б.Д. и събраните по делото доказателства, следва да бъде
признат същият за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на
съд и да му бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, което на
основание чл. 58а от НК бъде редуцирано с 1/3. Прокурор Пиронкова моли на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода
да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Счита, че гражданският иск е
основателен и следва да бъде уважен. Аргументи за горното прокурор Пиронкова е
изложила в хода на съдебните прения.
Управителят на гражданския ищец „УУД Комерс” ООД гр. Варна - И.Б.П.поддържа
предявеният граждански иск.
Подсъдимият П.Б.Д. заявява, че изцяло потвърждава фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и заявява, че
съжалява за извършеното. Защитникът на подсъдимия – адвокат К.Д. счита, че
обвинението е доказано както
със събраните по делото доказателства, така и с направеното от подсъдимия
самопризнание. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода
в размер 1 година, което редуцира с 1/3 и на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи за изпитателен срок от 3 години. Относно гражданският иск, адвокат Д.
счита, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Аргументи за
горното е изложила в хода на съдебните прения.
От направеното от подсъдимия П.Б.Д.
самопризнание и от приложените по
делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
П.Д. ***, като от 2017г. работел във
фирма „ Хемус" ЕООД гр. Троян на длъжност ***В това си качеството, Д. приемал поръчки
и вземал дървени плоскости и фурнири МДФ от името на „Хемус“ ЕООД от склад на
фирма „УУД Комерс“ ООД гр. Варна, находящ се в с. О., Ловешка област, в бившият завод
„Метал", на ул. „Данчо Василешки" № 1.
П.Б.Д. приемал поръчки и рекламации, свързани с тях, на служебния компютър с имейл ***, като за целта имал компютър в
стаята, където работи във фирмата. От края на 2017г. Д. работел по доставката
на дървени плоскости и МДФ със свидетеля А.А., продавач-консултант във фирма „УУД Комерс" ООД
гр. Варна. Двамата се познавали от преди години, когато работели във фирма
„Олимпия". Установена практика била подсъдимият Д. да се обажда на свидетеля А.А., който работел в склада
на фирма „УУД Комерс" ООД гр. Варна за доставка на съответния
дървен материал и МДФ, след което се изпращал превоз, който товари стоката. За
извършената доставка се изпращала фактура на служебната поща на фирма „Хемус" ЕООД гр.
Троян - *** за дължимата сума. След около
месец се изплащала сумата от дружеството на доставчика. Така в периода от месец февруари 2018г. до месец юни 2018г. подсъдимият
Д.
се
обаждал в склада на фирма "УУД Комерс" ООД, за да поръчва различни количества дървени
плоскости от бук и МДФ от името на „Хемус" ЕООД гр. Троян. Свидетелят А.записвал на името на Д. поръчките, като
знаел, че П.Д. ги поръчва за фирма „Хемус" ЕООД гр. Троян. Впоследствие се
пускала фактура от счетоводството на фирма „УУД Комерс“ ООД гр. Варна до счетоводството на „Хемус" ЕООД гр.
Троян, на
счетоводителката - свидетелката Д.Д.. След осчетоводяването, фактурата се
изпращала
по електронната поща на „Хемус" ЕООД гр. Троян, което заплащало задълженията си
по фактурите за получения дървен фурнир и МДФ. Използвайки тези
установени взаимоотношения между дружествата, подсъдимият П.Д. поръчвал
фурнир и дървен материал за „Хемус“ ЕООД гр.
Троян през
периода от 01.02.2018г. до 15.06.2018г., като за целта изпращал свидетеля Х.В.У.от
с. О., Ловешка област, който притежавал товарен автомобил да ги натовари от
склада на „УУД Комерс” ООД гр. Варна в с. О. и да ги закара на
лица, занимаващи се с дърводелска дейност - свидетелите И.Х., М.Д.и Я.Е., с които Д. се познавал
и на които предлагал дървените плоскости. На тях Д. обяснявал, че работи в
„Хемус" ЕООД гр. Троян и има дървени плоскости, които са с по-лошо качество и
може да ги продаде на по-ниски цени. Парите, които свидетелите Х., Д.и Е., давали за
доставка на дървените плоскости, свидетелят У.предавал на подсъдимия,
а
той му заплащал курса, които извършвал с товарния автомобил. Подсъдимият
Д.
продавал дървения материал /фурнир и МДФ/ на по-ниски цени и вземал парите за себе си, без да ги заплаща на
„УУД
Комерс" ООД гр. Варна.
След като поръчвал дървения материал на свидетеля А.за
периода от м. февруари до м. юни 2018г. били съставени фактури с №
4374/02.02.2018г. за взет дървен материал МДФ от Д. на 01.02.2018г. за сумата
от 1 404,11 лева по фактура № 4409/09.02.2018г. за взети дървени плоскости на
05. 02.2018г., 06.02.2018г. и 07.02.2018г. за сумата 1969,90 лева, по фактура № 4460/23.02.2018г. за
взети дървени плоскости на 15.02.2018г., 19.02.2018г. и на 21.02.2018г. за сумата от 2822,45 лева,
по фактура № 4569/23.03.2018г. за взети дървени плоскости и МДФ на дати
07.03.2018г., 20.03.2018г., 21.03.2018г., 22.03.2018г. и 23.03.2018г. за сумата
4491,19 лева, по фактура № 4612/05.04.2018г. за взети дървени плоскости и МДФ на
03.04.2018г. и на 04.04.2018г. за сумата 1460,72 лева, по фактура № 4738/17.05.2018г.
за взет МДФ на 16.04.2018г., 01.05.2018г., 08.05.2018г., 09.05.2018г.,
14.05.2018г. и на 15.05.2018г. за сумата от 2234,48 лева и по фактура № 4862/15.06.2018г.
за взети дървени плоскости и МДФ на 15.06.2018г. за сумата от 707,57 лева. След
като издавали фактурите от „УУД Комерс“ ООД гр. Варна, същите били изпращани на счетоводството на
„Хемус" ЕООД гр. Троян за изплащане на задълженията по тях, по електронна
поща на дружеството. Подсъдимият П.Д. проследявал изпращането на тези имейли и ги изтривал от
служебния си мобилен телефон, който му бил предоставен от дружеството. За
целта подсъдимият Д. си бил направил приложение и така издадените
фактури не
достигали до счетоводството на „Хемус“ ЕООД гр. Троян. Свидетелката Д.не притежавала служебен мобилен
телефон, а само компютър. Фактурите са се получавали обикновено към 16.30 часа,
когато свидетелката Д.не била в офиса на „Хемус“ ЕООД гр. Троян, който се
намирал в гр. Троян, на ул. "Любен Каравелов" № 73.
След като имало няколко месечни забави за
плащане на получена продукция от страна на „Хемус" ЕООД гр. Троян, свидетелят И.П. - управител на „УУД Комерс“ ООД гр. Варна, се свързал със
счетоводителката на „Хемус“ ЕООД гр. Троян - свидетелката Д.на 05.10.2018г. и било установено, че фактури не са получавани от дружеството. След проведен
разговор с П.Д. било установено, че поръчките се правели от него без да е имал право за
това. От „УУД Комерс" ООД гр. Варна са изпратени копия от имейлите с
фактурите, за които счетоводството на „Хемус" ЕООД гр. Троян не е знаело. Впоследствие
дължимата сума е била фактурирана на името на подсъдимия П.Д..
В хода на
досъдебното производство по делото е била назначена съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Б.М.Х..
От изготвеното заключение се установява, че причинената имуществена вреда на „УУД Комерс” ООД гр. Варна е в размер 11 673.08 лева.
От така установената и изложена по-горе
фактическа обстановка, от направеното от подсъдимия самопризнание и от
приложените по делото писмени доказателства настоящата инстанция приема за
установено по несъмнен начин, че П.Б.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 209,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
за което е предаден на съд и за което съдът го е признал за виновен и наказал.
От обективна страна подсъдимият П.Б.Д. за периода от
01.02.2018г. до 15.06.2018г. в с. О., общ. Троян, ул. „Данчо Василешки” № 1 в
склад на „УУД Комерс” ООД гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, възбудил и поддържал заблуждение у А.С.А. от с. О., общ. Троян - продавач-консултант в склада на „УУД Комерс” ООД гр.
Варна, за това, че поръчва дървени материали от името на „Хемус – Троян” ЕООД
гр. Троян и с това причинил на „УУД Комерс” ООД гр. Варна имотна вреда, както следва по дати: На
01.02.2018г. са взети материали - дървени
плоскости МДФ, в размер на 1
404,11 лева, като за това е издадена Фактура № 4374/02.02.2018г.; На
05.02.2018г., на 06.02.2018г. и на 07.02.2018г., са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 1
969,90 лева, като за това е издадена Фактура № 4409/09.02.2018г.; На
15.02.2018г., на 19.02.2018г. и на 21.02.2018г., са взети материали - дървени плоскости МДФ, ПДЧ и Фурнир, в размер на 2 822,45 лева, като за това е издадена
Фактура № 4460/23.02.2018г.; На 07.03.2018г., на 20.03.2018г., на 21.03.2018г.,
на 22.03.2018г. и на 23.03.2018г., са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 4
491,19 лева, като за това е издадена Фактура № 4569/23.03.2018г.; На
03.04.2018г. и на 04.04.2018г. са взети материали - дървени плоскости МДФ, в размер на 1
460,72 лева, като за това е издадена Фактура № 4612/05.04.2018г.; На
16.04.2018г., на
01.05.2018г., на 08.05.2018г., на 09.05.2018г., на 14.05.2018г. и на
15.05.2018г., са взети материали - дървени
плоскости МДФ и фурнир, в размер на 2
234,48 лева, като за това е издадена Фактура № 4738/17.05.2018г. и На
15.06.2018г. са взети материали - дървени плоскости
МДФ, в размер на 707,57 лева, като за това е издадена Фактура №
4862/15.06.2018г., всичко общо в размер на 11 673,08 лева. Горното се потвърждава както от направеното от подсъдимия самопризнание, така и от приложените по делото
доказателства, които напълно кореспондират помежду си, поради което съдът
приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Налице са всички елементи от фактическия състав на
престъплението по чл. 209, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и съдът
счита, че деянието, извършено от П.Б.Д. правилно
е квалифицирано като престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно
е установено авторството на подсъдимия в извършване на престъплението и
обстоятелството, че именно Д. е възбудил и поддържал заблуждение у служителя на
„УУД Комерс” ООД гр. Варна – свидетеля А.С.А., за това, че поръчва дървени
материали от името на „Хемус“
ЕООД гр. Троян. Заблуждението
представлява неправилна представа относно обстоятелства, с оглед които
заблуденият взема решение и извършва имуществено разпореждане. По безспорен и
категоричен начин е установено, че именно предвид възбуденото и поддържано
заблуждение, от „УУД Комерс” ООД гр. Варна, чрез свидетеля А.С.А., са били предоставяни
дървени материали и плоскости, поръчани от подсъдимия, на изпратения от него
товарен автомобил с водач – свидетеля Х.У.. Именно предвид възбуденото и
поддържано от подсъдимия заблуждение, че поръчва от името на „Хемус“ ЕООД гр. Троян, от „УУД Комерс” ООД гр. Варна са били издавани фактури за
дължимите суми, които са били изпращани на електронната поща на дружеството,
така както е имало установена практика от години. С действията си подсъдимият П.Б.Д.
е причинил имотна вреда в размер 11 673.08 лева на „УУД Комерс”
ООД гр. Варна.
Престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е резултатно
престъпление и е необходимо да е настъпил вредоносния резултат, изискуем от
закона, а именно да е причинена имотна вреда на друго лице, което е елемент от
фактическия състав на престъплението. Необходимо е също да е налице и причинна
връзка между деянието и престъпният резултат, а именно имотната вреда да е
настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане от страна на
пострадалия, който е действал под влияние на възбуденото и поддържано у него
заблуждение. Всички тези характеристики на престъплението измама са доказани
със събраните по делото доказателства и съдът
счита, че са доказани всички елементи от фактическия състав на престъплението по
чл. 209, ал. 1 от НК.
Доказан е и квалифициращият признак по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като отделните
деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна, продължение на предшестващите.
Съдът
счита, че престъплението е извършено от подсъдимият П.Б.Д. освен от обективна и от
субективна страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл и с цел
набавяне на имотна облага. Подсъдимият е съзнавал, че в резултат на възбуденото и поддържано у свидетеля А.С.А.
заблуждение, същият ще извърши, от името на
своя работодател „УУД Комерс” ООД гр. Варна, акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този
неизбежен акт ще настъпи имотна вреда за дружеството, както и че ще е налице имотна облага за подсъдимия. Безспорно
П.Б.Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
С оглед изложеното съдът е постановил
присъда, с която е признал подсъдимия П.Б.Д. за виновен да е извършил
престъплението, за което е предаден на съд.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, обществената
опасност на деянието и личността на подсъдимия. Последният е съдействал както
на съда, така и на органите на досъдебното производство по делото за
установяване на обективната истина. П.Б.Д. не
е осъждан, работи и изразява критично отношение към извършеното престъпление.
За престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години. Съобразявайки
изложеното по-горе и обстоятелството, че делото е разгледано по реда на глава ХХVII от НПК, съдът е определил наказание
на подсъдимия 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК
и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът е редуцирал с 1/3 посоченото наказание и е осъдил
подсъдимия на 8 месеца лишаване от свобода. Предвид личността на подсъдимия Д. и с оглед чистото му съдебно
минало, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК,
съдът е постановил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да
бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Съдът счита, че с така наложеното на подсъдимия наказание биха се
изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи
и превъзпита същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства
предупредително и възпитателно както спрямо осъдения, така и към другите
членове на обществото.
Относно предявеният и приет от съда
за съвместно разглеждане в процеса граждански иск срещу подсъдимия: Съдът
по-горе в мотивите си прие, че подсъдимият П.Б.Д.
е извършил престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 342,
ал. 1, предл. 3 от НК във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗДвП, за което е предаден на
съд. Със събраните по делото доказателства е доказано по безспорен и
категоричен начин, че гражданският ищец „УУД Комерс” ООД гр. Варна е претърпял имуществени вреди в
резултат на извършеното от подсъдимия престъпление измама, които са определени
от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в размер на 11 673.08
лева. Предвид това съдът приема, че
подсъдимият е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.
45 от ЗЗД, като с виновното си и противоправно поведение е причинил имуществени
вреди на гражданския ищец. Несъмнено между противоправното поведение на
подсъдимия и причинените имуществени вреди на гражданския ищец има пряка
връзка. Предвид горното съдът с постановената присъда е осъдил подсъдимия П.Б.Д. да заплати на гражданския ищец „УУД Комерс” ООД гр. Варна сумата 11 673,08
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на престъплението 15.06.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал.
3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия П.Б.Д. да заплати в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 51.92 лева, направени разноски по
досъдебното производство, а по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд гр. Троян сумата 466.92 лева, представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения
граждански иск.
Водим от горното и на основание чл.
301 във вр. чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК съдът постанови присъда, обявена на
страните в откритото съдебно заседание, проведено на 02.10.2019 година.
Районен
съдия: