Решение по дело №1748/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.К.Д. ***, против заповед №23-0769-000823 от 14.09.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Не ангажира доказателства.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

На 12.09.2023 г. със заповед №23-0804-000433 на младши автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Сливен, на Н.Г.П.-Д. е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „е“ ЗДвП-временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка, считано от 12.09.2023 г., 20.15 часа/л.14 от делото/.

На Н.П.-Д.е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ затова, че на 13.09.2023 г., около 10.20 часа, в гр.Бургас, на ул. „Янко Комитов“ №34 управлява лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег.№****, собственост на Д.К.Д., без свидетелство за управление на МПС/СУМПС/. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 ЗДвП /л.13 от делото/.

На 14.09.2023 г. със заповед №23-0769-000823 на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП, на Д.К.Д. ***, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца/л.12 от делото/.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 13.09.2023 г. около 10.20 часа, в гр.Бургас, по ул. „Янко Комитов“ пред №34, лек автомобил марка „**“, модел „**“И“, рег.№*****, собственост на Д.К.Д. се управлява от Н.Г.П.-Д.без свидетелство за управление на МПС/СУМПС/. Същото й е отнето по реда на чл.171, т.1, б. „е“ ЗДвП, за което е издадена заповед №23-0804-000433 от 12.09.2023 г. от младши автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Сливен.

Заповед №23-0769-000823 от 14.09.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №23-0769-000823 от 14.09.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас,, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП/т.1.8/л.21 от делото/ и заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.22 и 23 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на чл.171, т.2а, б „а“ ЗДвП предвижда прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач; не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуални кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Предмет на заповедта е прилагането на ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП в хипотезата на предоставяне управлението на лек автомобил на лице с временно отнето свидетелство за управление по реда на чл.171, т.1 ЗДвП. Няма спор, че ППС е собственост на Д.Д., на когото е приложена принудителната административна мярка.

Жалбоподателят оспорва качеството на водач на неговата съпруга Н.Д.. Твърди, че същата не е управлявала автомобила, тъй като към момента на проверката е бил спрян на паркинга пред сградата на сектор „ПП“, ОД МВР Бургас. Не ангажира обаче доказателства в тази насока.

Следователно, при посочената законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС, чужда собственост, от лице с временно отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1 ЗДвП. Данните по делото сочат, че Н.П.-Д.е управлявала лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег.№****, собственост на Д.К.Д., след като СУМПС и е било отнето временно по реда на чл.171, т.1 ЗДвП. Последното се потвърждава от съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен АУАН, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.

В настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

Твърди, че към датата на проверката от органите на „Пътна полиция“ е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“/ГО/ на 13.09.2023 г. в 9.50 ч., представена на проверяващите органи на 13.09.2023 г. около 10.20 ч., поради което причината за отнемане СУМПС на съпругата му е отпаднала, и не е следвало да му бъде приложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че към 14.09.2023 г., когато е издадена процесната заповед/ по арг. от чл.142, ал.1 АПК/, СУМПС на Н.Д. е било временно отнето на основание чл.171, т.1, б. „е“ ЗДвП, като към тази дата, макар и отпаднало основанието за неговото отнемане, принудителната и административна мярка не е била отменена и свидетелството за управление не е било върнато на водача. Последното е получила на 19.09.2023 г./л.14 от делото/.

Нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се прилага по отношение на собственик, чието моторно превозно е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба, а именно-лицето, управлявало лекия автомобил, собственост на Д., е било с временно отнето свидетелство за управление. В хипотезата управление на МПС, собственост на трето лице, от водач, чието свидетелство е временно отнето, какъвто е процесният случай, административният орган, правилно, при обвързана компетентност, е приложил ПАМ-прекратяване на регистрацията на ППС, в случая, за срок от шест месеца, като няма право на преценка да приложи или не процесната ПАМ.

Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

В правилото на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца. Срокът е и законосъобразно определен от административния орган, предвид извършеното нарушение - управление на МПС, чужда собственост, от водач с временно отнето СУ, което би могло да предпостави други противоправни деяния. А след изтичането му мярката следва да се счита отпаднала.

Изложеното мотивира съда да приеме, че заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на Д.Д. е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.Д. ***, против заповед №23-0769-000823 от 14.09.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: