МОТИВИ
по НЧД
№3875/2018г. по описа на СГС, НО, 27
с-в.
Производството е по реда на чл.457, ал.1 и
сл. от НПК.
Образувано е по предложение на Главния прокурор на Р България за решаване на въпросите, свързани с изпълнение
на присъда, постановена от съд на друга държава срещу български гражданин.
В съдебно заседание представителят на СГП счита, че са налице основанията за уважаване
предложението на Главния прокурор, с което се иска да бъде приспособена присъдата,
постановена от Висшия съд в Б.,
Република С. по отношение на бълг. гражданин В.Е.Б.. Счита, че
извършеното от него престъпление, съответства на такова по чл.354а, ал.1 от
българския НК и срока на наложеното му наказание от 3/три/ години и 6/шест/
месеца „Лишаване от свобода“ не подлежи
на редуциране по правилата на чл.457, ал.4 от НПК. Предлага да бъде
определен първоначален „общ“ режим, като
се зачете и приспадне задържането и изтърпяното наказание ЛОС в Р С. и Р България, считано от 30.08.2016г.
Адв.Д.К., изцяло споделя становището на СГП и
моли за определение в този смисъл.
Осъденото лице
се придържа към заявеното от защитата.
Съдът като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
В.Е.Б., с ЕГН **********, е роден на ***г***, българин, български гражданин,
осъждан, със средно специално образование, неженен.
С присъда от 24.11.2016г. по дело Спк №
232/2016г. на Висшия съд в Б., Р С., влязла в сила на 07.12.2016г., В.Е.Б.
е осъден на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” за
извършено на 30.08.2016г.
престъпление по чл. 246, ал. 1 от НК на Р С.- незаконно производство и търговия
с наркотични вещества.
С горепосочената присъда, е било одобрено
споразумение сключено между представител на съответната прокуратура в Р С., обв.В.Е.Б.
и негов защитник. Подобен институт е уреден и в НПК на РБ - глава 29.
В присъдата и мотивите се посочва, че на 30.08.2016г. в гр. Б., В. Е. Б. незаконно
с цел продажба е притежавал хероин с
общо нето тегло 119,16 грама. Наркотично
вещество е намерено, както в него, при извършен му обиск -три пакетчета с обща нетна маса – 59,51 гр., така и при
претърсване в жилището, което обитавал в
гр. Б. - три пакетчета с обща нетна маса 59,65гр.
Съдът е приел, че В.Е.Б. е извършил престъпление
по чл.246, ал.1 от Наказателния кодекс
на Р С.- незаконно производство и търговия с наркотични вещества. Видно от съдържанието на посочената разпоредба, всяко
лице, което незаконно произвежда, преработва, продава или предлага за продажба
или купува с цел продажба, притежава или пренася или което посредничи в
продажба или покупка, или което по друг начин незаконно търгува с вещества,
определени като наркотици се наказва с лишаване от свобода от 3 до 12 години.
От данните по делото е видно, че В.Е.Б. е бил
предварително задържан от 30.08.2016г. до 23.12.2016г., от 23.12.2016г. до 23.08.2018г. е
търпял наказанието ЛОС в Р С., на 23.08.2018г. е приет в СЦЗ в
съответствие с КТОЛ. Няма данни да е полагал труд в пенитенциарното заведение в Р С..
Горното
съдът прие за установено въз основа на приетите: присъда на Висш съд в
гр.Б., Р С., текстове на приложимия закон, съгласно НК на Р С.; данните за
задържането му; началото на наказанието, молба на осъдения да изтърпи наказанието си в Р България, протокол от разпита му за това обстоятелство както и служебно изискана справка за датата на
приемането му на територията на Република България в СЦЗ, справка съдимост,
справка НБД „Население“, справки от ГДИН.
От
правна страна:
При тази фактическа обстановка съдът счете, че са налице предпоставките
на чл.457, ал.2 НПК за приемане за изпълнение на присъдата, постановена по отношение на българския гражданин В.Е.Б., вкл. да получат отговор въпросите по чл.457,
ал.3-6 НПК.
Приложим закон при трансфер на осъдени лица са Конвенцията за трансфер
на осъдени лица, доп. протокол към тази конвенция, както и НПК – глава 36, раздел
І „Трансфер на осъдени лица”.
Приемащата държава се задължава да
изпълни на територията на Р. България присъдата на чуждата държава такава,
каквато е, без да може да я допълва или изменя, което е видно и от разпоредбата
на чл.
457, ал. 4 от НПК. Предвидена е единствено възможността да се редуцира
наказанието, като се намали срокът му, ако по закона на Р. България
максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък
от определения с присъдата. Също така е недопустимо съдът да осъществява
самостоятелна дейност по индивидуализация на наказанието. В настоящето производство съдът определя
първоначалния режим. Определянето на първоначалния режим не зависи от
обстоятелството каква част от наказанието е изтърпяно от лицето в чуждата
държава, а от разпоредбите на ЗИНЗС.
При
решаване на въпросите по цитираната разпоредба и при спазване принципа да се ръководи от фактите, доколкото те са изложени
или се подразбират от присъдата, произнесена в осъдилата лицето държава, съдът намери
следното:
При така
установените и приетите с присъдата на чуждия съд фактически положения, извършеното от В.Е.Б., настоящият съдебен състав квалифицира като престъпление по чл.354а, ал. 1, изр.1, пр. 4 от НК на Р. България, където е посочено, че който държи без надлежно разрешително наркотични вещества, с цел разпространение,
се наказва за високорискови наркотични вещества – каквото е и хероина, се наказва с „ лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и с глоба от
5 000 до 20 000 лева.
Настоящият състав като съобрази приетото за установено с
присъдата, текста от НК на Република С., по който В.Е.Б. е признат за виновен и осъден, прие, че
аналогичната норма по нашия НК към момента на адаптиране на наложеното от
чуждестранния съд наказание е именно посочената по-горе разпоредба.
Определеното
от Висшия съд в гр. Б., Р С., наказание от 3 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“ не надхвърля максимума на
наказанието в приложимата разпоредба на българския закон - чл.354а, ал.
1, изр.1, пр. 4 от
НК на РБ, следователно не се налага неговото редуциране съобразно
чл.457, ал.4 НПК.
На основание чл.457, ал.3 НПК, вр. чл. 57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален
„общ“ режим за изтърпяване на
наказанието. В справката от ГДИН, на л.
36 от нчд е отразено, че В.Е.Б. е освободен по изтърпяване на 06.12.2007г. При така посоченото и съгласно чл. 57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, първоначалният режим следва да е „общ“.
На основание чл.457, ал.5 от НПК, съдът приспадна
предварителното задържане от 30.08.2016г.
до 23.12.2016г. и изтърпяната част от наказанието в държавата, в която е
постановена присъдата, считано от 23.12.2016г.
до 23.08.2018г., както и времето от предаването му на българските власти на
23.08.2018г. до влизане в сила на
определението.
Така
мотивиран съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.