МОТИВИ към Присъда № 140/17.09.2019г. по
НОХД 3050/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Ц.В.П. с ЕГН: **********, с който същият е обвинен в
това, че на 08.10.2017г. в гр. Бургас, на кръгово
кръстовище на бул. „***” и ул. „***”, без надлежно
разрешително, съгласно чл. 73, ал.1 и ал.2, чл. 30 и
чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/
и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
/НУРРД/ по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП държал в лек автомобил „***” с peг. № *** високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т.1 от Наредбата за класифициране на растенията
и веществата като наркотични и Приложение № 1 - Списък I от същата „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, а именно: 1 бр. полиетиленов плик тип „джъмпер” с бял полиетиленов
къс в него, съдържащ кокаин с нето тегло 1,897 гр. със съдържание на кокаин -
67,10%, на стойност - 417,34 лв. /четиристотин и
седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/,
определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление
по чл.354а, ал.3, предл. второ т.1 предл. 1 от НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371 т.2 НПК подсъдимият П. призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Заяви, че се е подвел по
други хора и е допуснал грешка, съжалява за постъпката си и никога няма да я
повтори.
В
пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че случаят не е маловажен, като акцентира върху високата
стойност на държаното наркотично вещество и вредните последици от това. Цитира
съдебна практика в подкрепа на становището си, като пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1 година, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, без
налагане на по-леко предвиденото наказание „Глоба“.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия – адв. Г.К. - БАК, също пледира,
че фактите по делото са установени по несъмнен начин, но счита, че деянието
следва да се преквалифицира като „маловажен случай“. Акцентира върху това, че
стойността на държаното наркотично вещество не е единственият критерий, а
следва да се отчетат и чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, социалната му ангажираност, изразеното съжаление и
съдействие на разследващите. Също цитира съдебна практика, в подкрепа на
становището си, като моли съда за преквалифициране на деянието по ал. 5 на чл. 354а НК и прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК с
налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Подсъдимият П.
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената
от съда възможност за последна дума заявява, че желае да му се наложи „Глоба“.
Съдът, след
като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 , намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Ц.В.П. с ЕГН: ********** е
роден на ***г***, с постоянен адрес:***. Той е българин, български гражданин, с
висше образование, неженен, неосъждан. С добри характеристични данни и без
криминални прояви. Подсъдимият работи като управител на „Адор
Трейт” ЕООД, гр. Бургас и като такъв осигурява работа
на заетите в дружеството лица. Осъществява и обществено полезна дейност като
спонсорира детски спортен клуб в гр. Айтос.
На 08.10.2017г. св. С.К.- командир
на отделение при Пето РУ -Бургас бил на работа заедно със своя колега - св. М.Г.за времето от 19.30ч. на 08.10.2017г. до 07.30ч. на
09.10.2017г. Полицейските служители имали оперативна информация, че от гр.
Пловдив към гр. Бургас се придвижвал лек автомобил марка „***“,
с peг. № ***, бял на цвят, чиито водач бил
употребил наркотични вещества, както и, че в автомобила държал такива. В тази
връзка около 20,00ч. на 08.10.2017г., св. С.К.и св. М.Г.се установили в гр. Бургас, на кръгово кръстовище на бул. „***“ и ул. „***“, в близост до магазин „***“. Около 20.30ч.
на процесната дата, те забелязали въпросният автомобил да влиза в гр. Бургас.
Приближавайки до тях, полицейските служители го спрели за проверка. Установили
самоличността на водача в лицето на подсъдимия П., който пътувал сам. В хода на
проведен с него разговор той се държал странно като зениците му били разширени,
ръцете му треперели и говорел забавено. На въпрос на полицейските служители
дали е употребил наркотични вещества, той отговорил положително, като споделил,
че е употребил кокаин вечерта на 07.10.2017г. Отрекъл в автомобила да има
забранени от закона вещи и вещества. Полицейските служители не му повярвали и
решили да извършват проверка в автомобила, като в хода на същата установили, че
на предна дясна седалка имало мъжка черна кожена чанта, в която се намирал - 1
брой полиетиленов плик тип „джъмпер“, в който се намирало топче, увито в парче
найлонова торбичка. Св. С.К.попитал подс. П. какво е
това, а той отговорил, че е кокаин за негова лична употреба. Закупил го бил от
дискотека в гр. София. Полицейските служители незабавно докладвали на дежурния
по управление в Пето РУ - Бургас. На място бил извършен полеви тест, като
веществото, реагирало на кокаин. Бил извършен оглед на местопроизшествие (в
последствие надлежно одобрен от РС-Бургас в частта, относно изземването), по
време на който в прозрачен полиетиленов плик били иззети гореописания прозрачен
полиетиленов плик тип „джъмпер“, съдържащ бял полиетиленов къс, използван за
опаковка с бяло сухо вещество -кокаин. Подс. П. бил
задържан със Заповед за срок от 24 часа по ЗМВР. Междувременно, той отказал да
бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг
Тест“ за употреба на наркотични вещества - причина, поради която му бил състав
АУАН серия Д, бл. № 170043/08.10.2017г. за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
По случая било образувано досъдебно производство №
3388-806/2017г. по описа на 05 РУ-Бургас, пор. № 3034/2017г.
по описа на РП-Бургас, като в хода на същото била назначена и изготвена
химическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице - прахообразното
вещество от обект № 1 - прозрачен, полиетиленов плик „клипс“ с размери 10/13,5
см., в който се намира прозрачен, полиетиленов плик „клипс“ с размери 8/12 см.,
съдържащ къс бял на цвят полиетилен, в който е увито бяло на цвят прахообразно
вещество има нетно тегло 1,897 грама
и в същото се доказва наличие на кокаин
със съдържание на кокаин - 67,10 %.
В хода на разследването била изготвена
и съдебнопсихиатрична експертиза, от заключението, на която се установило, че подсъдимият
П. - не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ „Проф. д-р Ив. Темков” и не е бил на
лечение там; разбирал е свойството и значението на извършеното деяние и е могъл
да ръководи постъпките си към датата на деянието - 08.10.2017г. и няма данни за
наркотична зависимост.
С постановление от
28.11.2017г. П. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия
разпит се възползвал от правото си да не дава обяснения по случая. На
09.04.2019г. бил проведен и втори разпит на обвиняемия, в който същият отново
не дал обяснения по случая, а декларирал обстоятелства свързани с трудовата му
ангажираност и социална дейност.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия П. самопризнание, което се подкрепя
от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите С.К.(л. 6-7 и л.52
от Том 1 на ДП); М.Г.(л. 8-9 и л. 51 от Том 1 на ДП); и от обясненията на
подсъдимия Ц. П. (л.26 от Том 2 на ДП).
От писмените доказателства: Справка за съдимост (л.19 от съдебното
производство); Приемо-предавателен протокол (л. 34 от
Том 1 на ДП); Писмо до ЦМУ (л.35 от Том 1 на ДП); АУАН № 170043/08.10.2017г.
(л.37 от Том 1 на ДП); Справка за водач/нарушител (л.56-58 от Том 1 на ДП); Протокол
за извършена проверка (л. 53 от Том 1 на ДП); ЗППАМ (л. 60 от Том 1 на ДП); Талон
за медицинско изследване (л. 61 от Том 1 на ДП); Писмо от МЗ (л. 62-63 от Том 1
на ДП); Заповед за задържане по ЗМВР (л. 65 от Том 1 на ДП); Протокол за личен
обиск (л. 66 от Том 1 на ДП); Декларации (л. 67-68 от Том 1 на ДП); Писмо от
Сектор „ПП“-Бургас (л. 90 от Том 1 на ДП); Писмо от МБАЛ-Бургас ведно с
документи (л. 115-116 и л.118-120 от Том 1 на ДП); Отчет за заети лица (л.
27-34 от Том 2 на ДП)
От доказателствените средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум (л. 23-28 от Том 1 на ДП);
От експертизите: Съдебно физико-химична експертиза (л. 30-32 от Том 1 на ДП); Съдебно
психиатрична експертиза (л. 101-107 от Том 1 на ДП).
От веществените доказателства: плик с опаковки на л.135 от
Том 1 на ДП.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия П. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични
вещества.
На първо място от обективна
страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението,
вменено във вина на П., се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът
счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители безпротиворечиво
се установява, че към момента на извършване на проверката наркотичното вещество
– „кокаин” се е намирало в автомобила на подсъдимия, в мъжка чантичка и той е
упражнявал фактическата власт над същото, което е напълно достатъчно да
обоснове извод, че с поведението си П. е „държал” наркотичното вещество, поради
което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да
се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е
необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и
предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент
да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този
предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012
г. на ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна
страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното вещество е
„кокаин“ с нетно тегло 1,897 грама и съдържание на кокаин - 67,10 %. Кокаинът
няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в
Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично
вещество по смисъла на ЗКНВП.
Подсъдимият П. не е имал разрешително
за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2,
чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
/НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това - поведението му се
квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
тъй като П. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в лекия си
автомобил, същият упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично
вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна П. е искал именно
това упражняване на фактическа власт.
Относно горните факти няма
никакъв спор между страните. Единствените противоречия са съсредоточени около
това дали деянието следва да се квалифицира като „маловажно“ или не.
В съдебната практика трайно и
последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава
съобразно нормата на чл. 93, т. 9 , в която е
указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение №
23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното (Решение
№ 19/2008 г. на II н.о., Решение №
69/2010 г. на II н.о., Решение №
306/2009 г. на III н.о.).
Както застъпват и
представителят на РП-Бургас и защитата – преценката всякога е комплексна и
обхваща множество отделни критерии, като никой от тях няма предварително
установена тежест. Именно поради това се наблюдават различия в съдебната
практика, защото всякога, съобразно конкретиката на
отделния случай съдът следва да отчете всички тези критерии и да прецени на кой
да даде по-голямо значение. В настоящия случай количеството наркотично вещество
не е голямо (общо около 1,89 грама). Въпреки това не може да се отмине, че
предвид характеристиките на веществото, в литературата се посочва, че дозите
кокаин за достигане на еуфорично
състояние са под 100 мг. За венозно инжектиране са достатъчни 10-20мг., а нормалните дози при пушене на „крек“
( който се получава чрез обработка на кокаин хидрохлорид
с амоняк или сода бикарбонат при нагряване) варират между 50 и 200 мг. (по-подробно
виж - Д., Р., „Дрогите“, изд. „Мишлена“, 2006 г., стр. 143). В този смисъл, дори и да се
вземе най-голямата стойност, се вижда, че се касае за около 10 десет дози в
случай на пушене/смъркане на веществото. Отделно от това наркотичното вещество
„кокаин” не може да се характеризира като „лек“ вид наркотично вещество (като напр.
като канабиса), а е сред най-рисковите за общественото здраве сред
високорисковите наркотични вещества. Не може да се отмине обстоятелството, че
концентрацията на активния компонент в кокаина е много висок – над 67%, което
също допълнително завиша степента на обществена опасност. Стойността на
държаното наркотично вещество също е висока – 417,34 лева, при минимална
работна заплата за страната към датата на деянието – 460 лева (ПМС №
141/13.07.2017г), като не следва да се подминава, че цената не е актуализирана
от 1998г. и ноторно както към момента, така и към
2017г. реално тя е далеч по-висока.
Количеството, характеристиките
и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката
дали се касае за маловажност на случая, като не следва да се пренебрегват и
останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на
дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорисково
наркотично вещество за лична употреба, но не за задоволяване на зависимост, доколкото
видно от приобщената СПЕ – П. не страда от такава – т.е. не са били налице
улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от психическа или физическа
зависимост. Не следва да се отминава
обстоятелството, че към датата на деянието подсъдимият е бил в зряла възраст –
38 години, при което извършеното не може да се разглежда като резултат от
недооценка на престъпния му характер и последиците от извършването му. Подс П. е с висше образование, което безспорно също му е
позволило в нужната степен да осмисли и оцени всички фактори, около деянието
си. В тази връзка съдът не споделя доводите му, че е бил „подведен покрай други
хора“, доколкото се касае до мъж в зряла възраст с висше образование, който
следва много добре да е бил запознат с ефекта от наркотичното вещество и да не се
влияе от чужда намеса. Тук е мястото да се посочи, че по време на полицейската
проверка подсъдимият е потвърдил, че преди ден е употребил наркотично вещество
– кокаин – т.е. и друг път П. е държал и дори употребявал наркотични вещества.
Не следва да се пренебрегва и фактът, че въпреки направеното признание за
употребен наркотик - П. е шофирал лек автомобил, като дори се е държал странно,
зениците му били разширени, ръцете му треперели и говорел забавено – все
признаци на въздействие на наркотично вещество, което обаче не му е попречило и
да управлява лекия автомобил. Същият е отказал да бъде тестван с техническо
средство и въпреки връченият талон за медицинско изследване не се е явил в
МБАЛ-Бургас, за да даде кръвна проба – т.е. извършил е и административно
нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Съдът не може да
подмине и обстоятелството, че първоначално на въпроса на полицейските служители
дали има в себе си забранени вещества П. е отговорил отрицателно – т.е.
противно на становището на защитата – той не е оказал съдействие на
полицейските служители, а се е наложило те да пристъпват към проверка на
автомобила и багажа, за да открият наркотичното вещество. Отново противно на
становището на защитата - в хода на досъдебното производството подсъдимият не е
депозирал никакви обяснения по същество, не е демонстрирал разкаяние и не е
изразил съжаление, поради което и декларираното такова пред настоящия състав не
сочи на последователно и трайно поведение на подсъдимия. Настоящият състав
дебело подчертава, че липсата на съдействие, както и липсата на първоначално
разкаяние и съжаление - не се оценя като отегчаващо отговорността
обстоятелство, защото никой не е длъжен да съдейства за уличаването си, но
пречи и да бъде оценено в положителна насока за подсъдимия и да доведе до
намаляване личната му обществената
опасност.
Вярно е че
към датата на деянието, а и към настоящия момент подсъдимият е неосъждан, без
данни за криминални прояви, трудово и социално ангажиран. Всичко това са факти,
които настоящият състав оценя като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
но същите не са в състояние да обосноват квалифициране на случая като „маловажен“,
а следва да се преценят при индивидуализацията на наказанието. Само с оглед
изчерпателност следва да се посочи, че извършваната от подсъдимия дейност по
спонсориране на детски клуб в гр. Айтос е похвална и определено следва да се
отчете в негова полза, но не следва да се подминава, че освен даване на парични
средства – много важно е и какъв личен пример дават възрастните на децата,
членуващи в клуба. Хората, които са ангажирани с дейността на детски спортен
клуб следва да дават добър пример на подрастващите и да съдействат за
правилното им физическо и психическо израстване, поради което и към тях обществото логично има завишени
изисквания за висок морал и самосъзнание. Поради това съдът счита, че държането
и употребата на наркотични вещества от такъв човек е по-морално укоримо.
Поради горното - съвкупната
преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както
и на моралната му укоримост, по мнение на настоящия състав не сочи на по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид, поради което и съдът не споделя доводите на защитата за
квалифициране на престъплението като такова по чл. 354а,
ал. 5 от НК.
Само за изчерпателност съдът
следва да посочи, че в горния смисъл е и практиката на касационната инстанция,
постановена около датата на инкриминираното деяние, по много сходен случай
- Решение № 123 от 10.08.2016 г. на ВКС
по н. д. № 369/2016 г., II н. о., НК, в което за държане на кокаин с
по-малко тегло (1,49 грама), на далеч по ниска стойност – 153,60 лева и с
многократно по-ниско съдържание на активния компонент (6-8%), в автомобил, от
неосъждан, трудовоангажиран, 41 годишен мъж, без
наркотична зависимост, върховната инстанция е приела, че не се касае за „маловажен
случай“, отчитайки другите съпътстващи фактори.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до шест години и „Глоба” от 2000 до 10 000 лева.
В
случая съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за
конкретното престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне на
наказанието приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал.1, т.1 и чл. 55, ал.3 НК. Това е
така, доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че същият е с
чисто съдебно минало, без каквито и да е данни за
извършени до момента противоправни прояви. На следващо място подс. П., макар и
само в рамките на съдебната фаза, все пак изразява съжаление за извършеното,
като декларира и готовност да не повтаря грешката си в бъдеше. Трудовата
ангажираност и социална активност на подсъдимия също се отчитат от настоящия
състав в негова полза. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице
с ниска степен на общественаопасност, като същият е осъзнал стореното и съжалява
за него. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха.
В случая санкционната част на нормата на
чл. 354а, ал.3 НК предвижда наказание с минимум от една година лишаване от
свобода, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК съдът следва да определи наказание под този минимум.
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че конкретният размер на
наказанието следва да бъде три месеца „Лишаване от свобода“ – т.е. минималният
възможен, под който размер съгласно чл. 39, ал.1 НК
съдът не може да слезе. Наред с това, съдът счита, че на основание чл. 55, ал.3 НК на подсъдимия не следва да се налага кумулативно
предвиденото наказание „Глоба”. Съдът отчита това, че подсъдимият спонсорира
местен детски клуб, поради което и счита, че потенциалното налагане на санкция
глоба би лишило подсъдимия от финансов ресурс, който иначе той влага в похвална
дейност. Поради тази причина и с оглед чистото съдебно минало на дееца, съдът
счита, че наказанието „Лишаване от свобода“ самостоятелно е достатъчно, за да
постигне целите на закона и не е нужно да се налага кумулативното такова –
„Глоба“.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на П. и
наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане
на горните цели и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се
явява изолиран случай в живота на подсъдимия. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. П. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от
влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът отчита, че настоящето производство
протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372, ал.4, вр. с чл.
371, т. 2 НПК), поради което при определяне на наказанието, принципно,
приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а
НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК.
Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само
чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца
(както е в случая), съдът определи наказанието именно по този ред.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го
осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 282,12 лева за експертизи, поради
което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на
ОДМВР-гр.Бургас.
По
веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - остатък
от наркотични вещества, предадени в ЦМУ с писмо рег. № 251 000-23602/12.10.2017г. които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК следва да бъдат отнети в полза на
Държавата и унищожени след влизане в сила на настоящето решение.
По делото има приложени и веществени доказателства –
опаковки (л.135 от Том 1 на ДП), в които са били
намерени наркотичните вещества, които като вещи без стойност следва да се
унищожат по предвидения в ПАС ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.