Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Варна, ………………2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на деветнадесети ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 537 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалбa на В.Д.Г. от гр.Силистра
срещу решение № 19 от 07.03.2019г., постановено по т.д. № 79/18г. по описа на Окръжен
съд – Силистра, допълнено с решение № 37 от 14.05.2019г., в частта му, с която е
отхвърлен предявения от нея срещу ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 04.07.2017г. по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ за
разликата над присъдените 20 000лв. до претендираните 50 000лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата
се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение
на материалния закон.
Оспорва
приетия от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди че
същият е изключително занижен и недостатъчен да компенсира причинените и неимуществени
вреди от ПТП. Счита направените от съда правни изводи относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за погрешни, неправилни и некореспондиращи
със събраните по делото доказателства. Твърди че ангажираните от нея и приети
доказателства установяват претърпените от нея морални вреди в пълния им
претендиран от нея размер, като подробно описва доказателствата и установените
с тях обстоятелства досежно получените в резултат на произшествието телесни
повреди, проведеното лечение и възстановителния период, интензитета на
физическите болки и емоционалните страдания и битови неудобства, нейното
физическо и психическо състояние. Твърди че съобразно установените по делото
обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за правилното определяне на
размера на обезщетението и съобразно принципа на справедливост, справедливият
размер на обезщетението за претърпените от нея морални вреди е в размер на
претендираната от нея сума 50 000лв.
Моли съда
да отмени решението на съда в обжалваната от нея отхвърлителна част и да постанови решение, с
което да уважи предявения от нея иск в пълния му претендиран размер, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на
застрахователната претенция – 17.01.2018г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендира направените по делото разноски и присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2
вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи.
Въззиваемата
страна ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от В.Д.Г. ***“ АД
за обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди – разходи за
лечение и медикаменти, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие
на 04.07.2017г., причинено виновно от водача на лек автомобил, при сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
законни лихви от датата на предявяване на застрахователната претенция.
Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която застрахователят
е осъден да заплати претендираните имуществени вреди и неимуществени вреди до
размера на сумата 20 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо,
въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването
на пътно-транспортното произшествие, вината на водача Панайот Асенов Добрев,
причинените на пострадалата травматични увреждания и имуществени вреди. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с
който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща
към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на
застрахователя за причинени от Добрев вреди при управлението на лекия автомобил.
Предвид предмета на въззивно обжалване извън предмета на настоящето
производство е и установеният от първата инстанция факт на липса на
съпричиняване от страна на пострадалата.
Спорен пред въззивния съд е само
размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
От приетото от първата инстанция
заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло и от
представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за
установено, че при произшествието пострадалата Г. е получила счупване на срамна
кост в ляво, закрито. Посочено е в експертизата, че продължителността на
възстановителния период е обичайно в рамките на два – три месеца, необходими за
образуване на груб калус в местото на счупване. Посочено е че въпреки тази
времева рамка е възможно да пересистират по-продължително време силни болки,
както е станало при ищцата за период от около 6 месеца. В периода на
възстановяване поради необходимостта от продължително лежане по гръб с изрична
забрана за движение, поради наличие на силна болка и двигателен дефицит,
пострадалата няма обективна възможност да се обслужва сама и да извършва
стериотипни действия, които ежедневието изисква. От обясненията в съдебно
заседание, съдът приема че се касае за сложна фрактура, със значителна
дислокация или с разместване на частите в местото на счупване на костта.
Установено е от експертите при преглед, че към момента е налице пълно
възстановяване на походката с оптимални по обем движения във всички стави на
ляв долен крайник. В обясненията дадени в съдебно заседание се сочи че въпреки
възстановения обем на движенията, деформацията в областта на таза поради
разместване и неправилно зарастване сама по себе си води до промяна в
конструкцията и структурата на тазовите кости. На рентгенография на таза е
установено стеснение на таза в мястото на счупване на лявата срамна кост,
поради наличие на груб недооформен калус. От експерта е дадено заключение, че
към момента биха били налице затруднения за раждане по естествен път. Възможно
с времето това стеснение в мястото на счупване да се доизглади, което би
позволило извършване на родоразрешението по естествени пътища, но това може да
се установи в момента преди самото раждане, като според обясненията на експерта
е малка вероятността да настъпи промяна и възстановяване на костта в
състоянието преди фрактурата.
От приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от
страните и кредитира от съда изцяло, въззивният съд приема за установено, че Г.
преживява инцидента като стресогенен и травматичен. Първоначалната и реакция е
била шокова, като последваща реакция на стреса се проявяват симптомите на
депресия. Посочено е от експерта, че Г. все още не е преживяла психотравменото
събитие, а напротив, негативните и преживявания са се задълбочили и са
преминали в хронично състояние. Патологично удължената реакция на преживяване
на психотравменото събитие е прераснало в депресия – депресивни преживявания и
настроения, умерена към тежка степен на изява и наличие на сериозно висока
степен на тревожност към настоящия момент.
От показанията на разпитаната от
първоинстанционния съд свидетелка Валентина Иванова Добрева, майка на ищцата, и
Стела Атанасова Йорданова, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и
убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от въззивния съд изцяло, показанията
на майката при условията на чл.172 от ГПК, съдът приема за установено че след
инцидента е налице промяна в поведението и живота на Г.. След инцидента, и
няколко дневния престой в болница е изписана с предписания за пълно
обездвижване и лежане по гръб, имала е силни болки, приемала е болкоуспокояващи
и лекарства за разреждане на кръвта. За всички свои нужди – храна, хигиена,
тоалет, се е нуждаела от чужда помощ, като това е извършвала нейната майка.
След период от около месец и нещо на пълна неподвижност е започнали постепенно
да сяда, да отпуска краката, да прави стъпки, прохождане с проходилка.
Установено е от свидетелите че са и били необходими шест месеца, през които е
била в болнични, за да се възстанови. Установена е и промяна в псхическото и състояние
– болезнено приемане на случилото се и психическо напрежение и тревожност.
Допълнителни притеснения и тревоги са и причинени от последиците от травмата –
забрана за забременяване в първите шест месеца до година и очаквана
невъзможност ако това се случи тя да роди по естествен път. Свидетелките сочат,
че пострадалата и приятелят и, с когото са живели заедно към момента на
произшествието са искали да имат дете.
При определяне по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от
деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към
момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии,
въззивният съд определя сумата 36 000лв., като паричен еквивалент на всички
понесени от Г. емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на
04.07.2017г. пътно-транспортно произшествие. При определяне на размера съдът
отчита че към момента на произшествието пострадалата е била на 32 години.
Последиците от претърпените травми и към момента не са излекувани напълно.
С оглед на така изложеното обжалваното
решение в частта му, с която е отхвърлен предявения срещу застрахователното
дружество иск за разликата от 20 000лв. до 36 000лв. следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което искът в тази му част да бъде
уважен. В частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 36 000лв. до претендираните 50 000лв. следва да бъде
потвърдено.
С оглед липсата на възражение от
застрахователя срещу претендираната от ищцата начална дата на забава на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, присъдената от въззивния съд разлика следва
да бъде с начална дата съобразно направеното искане – 17.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното
искане и променените от въззивния съд размер на уважената част от иска,
дължимото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на Г.
адвокатско възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата
1 473.78лв. Поради което и застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.Н. допълнително сумата
343.78лв. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА и направеното
искане в полза на адв.Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 762.67лв. за процесуално представителство във въззивното
производство, определена от съда по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение и съобразно предмета на
въззивно обжалване и изхода на спора.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и променения от въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите в полза на застрахователното дружество разноски за първа инстанция са в размер на сумата 908.04лв., представляващи разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение. Поради което и решението, в частта му с която Г. е осъдена да заплати в полза на застрахователното дружество направените за първа инстанция разноски следва да бъде отменено за разликата над 908.04лв. до присъдените 1 930.91лв. За въззивна инстанция в полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата 800.80лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото договореното адвокатско възнаграждение е в рамките на минимума, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и увеличения размер от въззивния съд на уважената част от иска за неимуществени вреди застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължима по делото държавна такса в размер на сумата 640лв. за първа инстанция и 320лв. за въззивна инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 19 от
07.03.2019г. по търг.дело № 79/18г. по описа на Силистренски ОС, търговско
отделение, изменено в частта му за разноските с допълнително решение № 37 от
14.05.2019г., в частта му, с която е
отхвърлен предявения от В.Д.Г. ***“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат
на ПТП, настъпило на 04.07.2017г. в гр.Варна за разликата над 20 000 лв. до 36 000лв.
и в частта му с която В.Д.Г. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД направени
пред първа инстанция разноски за разликата над 908.04лв. до присъдените
1 930.91лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********** да заплати на В.Д.Г.
от гр.Силистра, ЕГН ********** сумата 16 000лв. /шестнадесет хиляди лева/,
представляваща разлика над 20 000лв. до 36 000лв., обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП,
настъпило на 04.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 17.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 07.03.2019г. по
търг.дело № 79/18г. по описа на Силистренски ОС, търговско отделение, изменено
в частта му за разноските с допълнително решение № 37 от 14.05.2019г., в частта
му, с която е отхвърлен предявения от В.Д.Г. ***“ АД
със седалище гр.София иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 04.07.2017г. в
гр.Варна за разликата над 36 000 лв. до 50 000лв.
ОСЪЖДА
„Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК ********** да заплати на адвокат П.Б.Н. *** на основание
чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на сумата още 343.78лв. /триста четиридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ за
първа инстанция и сумата 762.67лв. /седемстотин шестдесет и два лева и шестдесет и седем
стотинки/ за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА В.Д.Г. ***,
ЕГН **********, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със
седалище гр.София, ЕИК **********, сумата 800.80лв. /осемстотин лева и
осемдесет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********** да
заплати по сметка на Апелативен съд Варна сумата 640лв. /шестстотин и
четиридесет лева/, представляваща дължима по делото държавна такса за първа
инстанция и сумата 320лв. /триста и двадесет лева/ дължима държавна такса за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: