РЕШЕНИЕ
№ 774
гр. Добрич, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230102688 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С. представляван
от изпълнителните директори М. К. и С. С., с която срещу В. Е.. И.. с ЕГН
********** от гр. Д., е предявен иск за заплащане на сумата от 3 498,80 лв.
/три хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №
120635/09.11.2016 г. обезщетение на собственика на лек автомобил марка
„***”, модел „***“ с рег. № ***, за причинените му вреди, настъпили на
04.04.2016 г. в Република П., в резултат на ПТП предизвикано от виновното
поведението на В. Е.. И.., управлявайки лек автомобил, марка „***” с ДК №
***, които вреди са били обезщетени от ищеца на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), в качеството му на
компенсационен орган във връзка с претенция на Националното бюро на
автомобилистите на П., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 24.08.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените
по делото разноски, както и юрисконсултското възнаграждение. В срока и по
реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител
адвокат Д.К., е депозирал писмен отговор, според който предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
Според изложените в исковата молба твърдения, на основание чл.288а,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса
за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
1
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 09.11.2016г.
претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №
120635/09.11.2016г. Гаранционен фонд възстанови на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в качеството му на
компенсационен орган сумата 3 498.80 лв. чрез банков превод на 21.11.2016г.
като парична равностойност на 1 788,91 евро по курса за деня, от които
1479,58 евро обезщетение, 266.33 евро такса обработка по ф-ра
**********/14.10.2016г. и 43.00 евро банкови такси. На осн. чл.288а ал.2 от
КЗ (отм.) на посочената дата Фондът е възстановил в пълен размер всички
суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на П..
Ищецът сочи, че към датата на образуване в ГФ на щета №
120635/09.11.2016г. международното регулиране на претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на П. чрез изплащане на
обезщетение в размер на 1 788,91 евро, ведно с всички гореописани разходи
за щетите по увредения л.а. “*** ***“ per. № *** е вече извършено от
Националното бюро на автомобилистите на П. в качеството му на
компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като
компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на
увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.282 и следв. от
КЗ (отм.). В производствата пред двата компенсационни органа за определяне
и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн.
чл.288а ал.2 от КЗ (отм.) Фондът задължително възстановява. Сочи се, че
виновен е ответникът В. Е.. И.., който на 04.04.2016г. в П. при управление на
МПС „***“ с ДКН *** извършва неправилно изпреварване и удря движещият
се паралелно на него л.а. “*** ***“ per. № *** и така причинява процесното
ПТП.
Ответникът оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и
настъпването на вреди по процесния автомобил сочи, че не се представени
доказателства установяващи причинно-следствена връзка между причинените
вреди и ПТП, в този смисъл се оспорва изцяло предявения иск.
От правна страна, съдът намира следното: Съгласно чл. 559 от
действащия към момента Кодекс за Застраховането, законодателят е
предвидил Гаранционния фонд да възстановява суми, изплатени от
Компенсационен орган на Държава- членка, когато МПС на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен
срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят. За да се ангажира отговорността на ответника в случая, на
първо място следва да е налице фактическият състав, визиран в нормата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ищеца на
изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния
орган на Държавата-членка. Съгласно чл. 559, ал. 3 от КЗ след изплащането
на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и
изплащането му.
Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен
орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се
намира на територията на Република България. Функциите на ГФ, действащ
2
като компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред
чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия
събития, без да се прави преценка по същество. С Директива 2009/103/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка са кодифицирани множеството предходни актове на ЕС и
е уредена процедурата за обезщетение на пострадали при ПТП по време на
пътуване в държавите членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването
и дейността на компенсационния орган, който съгласно КЗ за територията на
Република България се изпълнява от Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от
Директивата, органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация,
в случай че е обезщетил увреденото лице.
Предявен е иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във връзка с ал.1, т.1 от
действащия КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 година (на основата на чл.6, параграф 2
във връзка с чл.7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 16 май 2000 година относно сближаването на законодателствата на
държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във
връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на
Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (четвърта директива за
автомобилното застраховане)
Фактическият състав на правопораждащата норма, на която се основава
регресният иск, включва следните елементи: 1/ налично застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие, възникнало на територията на
Република Б. или на територията на друга държава-членка, виновно
причинено от водач на моторното превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България; 2/ липса на застрахователен
договор за застраховка "Гражданска отговорност"; 3/ изплатено
застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава-членка; 4/
възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието
на тези предпоставки Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се
суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното
обезщетение.
В случая от представеното по делото, във вид на легализиран превод от
полски език, Информационна бележка за ПТП от 15.04.2016 г., изготвена от
Столичен полицейски участък В., отдел Пътна полиция, на 04.04.2016 г.,
18,50 часа в гр. В., ***, В.И., като водач на лек автомобил, марка „***” с ДК
№ ***, поради неправилна маневра „изпреварване“, удря изпреварваното
превозно средство ***”, модел „***“ с рег. № ***, с водач В. М. К..
Според приетото по делото заключение по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, на 14.06.2016 г. НББАЗ е извършило банков превод в
полза на П. национално бюро претендираната от тях сума от 6 937,01 злоти,
равняващи се на 1 701,52 евро, от които:
6 032,18 злоти, равняващи се на 1 479,60 евро – обезщетение, и
3
904,83 злоти, равняващи се на 221,94 евро – такса за обработка на
документи.
Установено е от вещото лице, че ищецът е превел по банков път на
НББАЗ на 21.11.2016 г. сума в размер на 1 788,91 евро /в левова
равностойност 3 498,80 лв., от която:
1 479,58 евро – обезщетение,
266,33 евро с включен ДДС – такса обработка документи щети по
фактура № **********/14.10.2016 г. и
43 евро – платени банкови такси на 14.10.2016 г. от НББАЗ във връзка с
извършен превод по сметка на П. бюро за възстановяване на
претендирани разходи по щета GF 16 304 PL.
По делото е приобщено и заключението на в.л. по назначената съдебно-
автотехническа експертиза , според което на 04.04.2016 г. ответникът при
управлението на лек автомобил, марка „***” с ДК № ***, при движение по
*** в гр. В., Република П., застига движещият се пред него лек автомобил
марка „***”, модел „***“ с рег. № ***, като предприема маневра
„изпреварване“. При извършване на маневрата В. Е.. И.. рязко променя
посоката си на движение като със задната дясна част на автомобила си удря
предното ляво колело и предния ляв калник на посочения по-горе автомобил
„***“.
Вещото лице докладва, че уврежданията по лек автомобил марка „***”,
модел „***“ с рег. № ***, настъпили в резултат на описаното ПТП са напълно
възможни и практически реални, поради което се приема, че е налице
причинно-следствена връзка между нанесения страничен удар с последвалото
ударно приплъзване между задната дясна част на лек автомобил, марка „***”
с ДК № ***, и предния ляв калник и предното ляво колело на лек автомобил
марка „***”, модел „***“ с рег. № ***.
Съгласно чл. 559 от Кодекса за Застраховането законодателят е
предвидил Гаранционният фонд да възстановява суми, изплатени от
Компенсационен орган на Държава – членка, когато МПС на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен
срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят. За да се ангажира отговорността на ответника в случая, на
първо място следва да е налице фактическият състав, визиран в нормата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ищеца на
изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния
орган на Държавата-членка. Съгласно ал.3 на посочения чл.559 след
изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за
определянето и изплащането му. Гаранционен фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато
увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република
България. Функциите на ГФ, действащ като компенсационен орган, се
състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган
4
претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави
преценка по същество. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент
и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани
множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за
обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите
членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на
компенсационния орган, който съгласно КЗ/отм./ за територията на Република
България се изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата,
органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е
обезщетил увреденото лице.
В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 559, ал. 3 във
връзка с ал.1, т.1 от действащия КЗ, тъй като ПТП е настъпило на територията
на държава-членка на ЕС – Република П.; виновният водач на МПС в случая
ответницата не е разполагала с валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и поради това компенсационният орган на
държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото
лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да
възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на
чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Безспорно е налице
причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на
ответника, като е прието. Размерът на дължимите обезщетения е
регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи
на страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на
страната, където е настъпило ПТП.
Съгласно чл.105, ал.1 от КМЧП задълженията, произтичащи от
непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято
територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените
вреди. Следователно, Компенсационният орган на държавата, където е
настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на
пострадалата страна, прилагайки правните норми при определяне на
отговорността и оценката на компенсациите. По аргумент от разпоредбата
на чл.286, ал.3 КЗ (отм.) следва, че Компенсационният орган няма право да
прави преценка по същество и функциите му се състоят в уреждане на
претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и дейността
му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по
установения ред и в предвидените срокове. За определяне размера на
дължимото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
същият е регламентиран в сключените споразумения между
компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е
единствено в компетентността на страната, където е настъпило процесното
ПТП - в случая - П..
Органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в
случай че е обезщетил увреденото лице, а съобразно чл.48 от Директивата,
ГФ дължи заплащане на обезщетението винаги когато установи, че е
отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените
5
срокове, без да има право на преценка по същество.
По делото е представена регресна покана, с която ищцовата страна е
поканила ответника да й възстанови изплатената от нея сума. Същата не е
била получена от ответника. Връчването й не е част от специалния
материалноправен състав на суброгацията по Директивата и по Споразумения
между компенсационните органи и гаранционните фондове и в този смисъл е
ирелевантно по делото.
Предвид изложеното, съдът намира така предявения иск за основателен и
доказан. Установи се, че на третото лице са нанесени щети в горепосочения
размер, които са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на ответника. Установи се също, че Гаранционният фонд е
заплатил на третото лице застрахователното обезщетение. Ето защо и на
основание чл. 559 от КЗ фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното от момента на плащането посочен по-горе. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 3 498,80 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 1 044,86 лв. /хиляди четиридесет и
четири лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторените по
делото съдебни разноски: платена държавна такса, платен депозит за
назначаване на особен представител на ответника, и платени депозити за
вещите лица по назначените по назначените по делото съдебни експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Е.. И.. с ЕГН ********** от гр. Д. ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С.
представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С., сумата от 3 498,80
лв. /три хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ –
равностойността на 1 788,91 евро, представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд обезщетение по щета № 120635/09.11.2016 г., ***, за
претърпени имуществени вреди от собственика на лек автомобил марка
„***”, модел „***“ с рег. № ***, които вреди са настъпили на 04.04.2016 г. в
гр. В., Република П., в резултат на ПТП предизвикано от виновното
поведението на В. Е.. И.., управлявайки без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил, марка „***” с ДК №
***, които вреди са били обезщетени от ищеца на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), в качеството му на
компенсационен орган, във връзка с претенция на Националното бюро на
автомобилистите на П., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 24.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 044,86 лв.
/хиляди четиридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща сторените по делото съдебни разноски.
Банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдената сума в лева в
„Уникредит Булбанк“ АД, IBAN BG 66 UNCR 7630 1009 5185 01, BIC: UNCRBGSF.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добричкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7