№ 5724
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110103707 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с вх. №
138355/04.07.2022 г., от “ФИРМА” ЕАД против В. Т. Т. с искане да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата в размер на 3391,09 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
„Младост 1“, бл. 3, вх. 10, ет. 6, ап. 172, аб. №78518, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 706,11 лева за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г., сумата
от 15,95 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 29.02.2020г., ведно със законна лихва от 26.01.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,84 лева за периода от 30.12.2018 г.
до 09.12.2021г
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК (арг. от чл. 62, ал. 2 ГПК) от ответника В. Т. Т. е постъпил
отговор на исковата молба, с който предявените искови претенции се оспорват като
неоснователни. Навеждат се конкретни съображения, че между страните не е налице
твърдяното облигационно правоотношение, а доставката на топлинна енергия до имота
следвало да се третира като непоискана услуга по смисъла на ЗЗП и Директива 2011/83/ЕС.
Релевира възражение за изтекла давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
1
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
От съвкупния анализ на представените писмени доказателства –нотариален акт №142
за собственост върху жилище по чл. 55г. от ЗПИНМ /на л. 14-15 от делото/, удостоверение
за идентичност на имоти /на л. 18 от делото/ удостоверение за съпруга и родствени връзки
/на л. 53 от делото/ се установява, че за процесния период В. Т. Т. е била титуляр на
правото на собственост върху жилищния имот, за който се претендират съдебно
предявените вземания. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по
делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да
заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по
делото в качеството й на собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "ФИРМА"
ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните за процесния
период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"ФИРМА" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
2
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, в който
смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период не са монтирани уреди по радиаторите. Според експертизата
разпределението на топлинна енергия между потребителите в СЕС е извървено от
„ФИРМА“ ЕАД при спазване на чл. 61, ал. 2 Наредбата за топлоснабдяването. Топлинната
енергия за отопление на имота се изчислявала на база отопляем обен на имотите. За
процесния период ответникът не е осигурил достъп на ФДР за отчет на водомерите. По
данни на ФДР в имота се ползва топла вода, поради което и при липса на водомер разходът
за топла вода се изчислявал на база 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител
за едно денонощие, съгласно Чл. 69, ал. 2 НТ за периода 2018-2019г., и на база един
потребител за 2019-2020г. Вещото лице е посочило, че са му представени свидетелства от
метрологични проверки на топломера и протоколите за демонтаж и монтаж. Топломерът е
преминал метрологични проверки през 2 годишен период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и
отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.
Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на
сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че
3
от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават
топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане.
Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по
т. д. № 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ),
като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата
(чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за защита на
потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от
потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. "
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С ?708/17 и С?
725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Оттук и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
неправилното изчисляване на стойността на топлинната енергия.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период
е 3338,85 лв. Тази сума е без предишни неплатени и просрочени суми и без начислените
лихви и при отчитане на изравнителните сметки.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задълженията за
процесния период.
4
Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е този посочен от вещото лице по СТЕ – 3338,85 лв.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.05.2022г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "ФИРМА"
ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07. 2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасени са всички вземания за периода м. 05.2018 г. – м. 11. 2018 г. Съобразно
кредитираната във варант втори ССчЕ размерът на непогасената по давност главница за
периода от м.12.2018г. до м.04.2020г. е 2542,8 лева. До тази сума предявеният иск е
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 3391,09 лв., както и за периода
01.05.2018 г. - 30.11.2018 г. искът ще се отхвърли. Върху главницата се дължи и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2022 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
5
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от
представените по ищеца документи, както и от ССчЕ, а именно – 16,99 лв. за периода
м.12.2018 г. – м.04.2020 г. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/, поради което вземането за м. 11.2018г. е погасено
по давност към датата на предявяване на иска. С оглед принципа за диспозитивното начало
в процеса предявеният иск за сумата от 15,95 лева ще се уважи за периода от м.12.2018 г. –
м.04.2020 г., а за м. 11.2018г. същият подлежи на отхвърляне като неоснователен. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2022
г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "ФИРМА" начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество.
6
След изчисление с помощта на онлайн калкулатор и на основание чл. 162 ГПК
съдът намира, че размерът на дължимото се обезщетение за забава върху уважената
главница в размер 2 542,38 лева за исковия период от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г. е в
размер на 576,98 лв. Ето защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия е основателен до тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 706,11 лв.
същият ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 3,84 лв. за
периода 30.12.2018 г. – 09.12.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 1014,68 лв., в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 150 лв.. От тях по
съразмерност на ищеца се дължат за разноски в размер на 772,73 лв., които ще се възложат
в тежест на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива
не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес гр. Х да заплати на "ФИРМА" ЕАД,
ЕИК 831609..., със седалище и адрес на управление в гр. Х, на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 2542,38 лв., главница –
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. Х, аб.
№ 78518 за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2022 г. до
окончателното погасяване, както и сумата от 576,98 лева – обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г. и 15,95 лева за
цена на извършената услуга по дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до
29.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.01.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 3391,09 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. вкл., както и
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 706,11 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за
цената на услугата по дялово разпределение за м. 11 2018г. и иска за мораторна лихва върху
тази главница, начислена за периода от 30.12.2018г. до 09.12.2021г. в размер на 3,84 лева.
ОСЪЖДА В. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес гр. Х да заплати на "ФИРМА" ЕАД,
ЕИК 831609..., със седалище и адрес на управление в гр. Х, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
7
ГПК, разноски по съразмерност за производството пред СРС в размер на 772,73 лева
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „ФИРМА” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8