РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000700 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 6 от 21.04.2021 г., постановено по т.д. № 158 по описа за
2020 г. Хасковският окръжен съд е:
- осъдил ЗАД „О.“ АД да заплати на Т. Ж. СТ. и Д. Л. СТ. по 160 000
лева обезщетение за всеки от тях, за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на сина им Б.Д. С., настъпила на 24.12.2017 г. при пътно-транспортно
произшествие от същата дата в гр. Х., Х. област, при управление на лек
автомобил марка „А.“ модел „**“, ДК№ ** от трето лице, обект на
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, полица №
***, действаща за времето от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г., ведно със
законната лихва от 20.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумите;
- отхвърлил предявените от Т. Ж. СТ. и Д. Л. СТ. осъдителни искове
против ЗАД „О.“ АД за горниците над присъдените на двамата суми от по 160
000 лева до пълния предявен размер по исковата молба от по 210 000 лева
като неоснователни и недоказани, както и предявените искове за изплащане
на лихви върху присъдените размери на обезщетенията за времето от
24.12.2017 г. до 20.04.2020 г. като неоснователни и недоказани;
- осъдил ЗАД „О.“ да заплати на Ж. П. Л. сумата 10 000 лева -
1
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на внука му
Б.Д. С., настъпила на 24.12.2017 г. при пътно-транспортно произшествие от
същата дата в гр.Х., Х. област при управление на лек автомобил марка „А.“
модел „**“, ДК № *** от трето лице,обект на застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, полица № ***, действаща за времето
от 25.VIII.2017 г. до 24.VIII.2018 г. ведно със законната лихва от 20.04.2020 г.
до окончателното изплащане на сумите;
- отхвърлил предявеният от Ж. П. Л. осъдителен иск против ЗАД „О.“
АД за горницата над присъдените по-горе 10 000 лева до пълния предявен
размер по исковата молба от 100 000 лева, предявен като частичен иск от
дължимото обезщетение от 250 000 лева като неоснователен и недоказан,
както и предявеният иск за изплащане на лихва върху присъдения размери на
обезщетение за времето от 24.12.2017 г. до 20.04.2020 г. като неоснователен и
недоказан;
- осъдил „О.“ АД да заплати на Т. Ж. СТ. и Д. Л. СТ. сумата от по
11804.03 лева за всеки ищец разноски по делото;
- осъдил ЗАД „О.“ АД, да заплати на Ж. П. Л. сумата от 243.60 лева
разноски по делото.
- осъдил Т. Ж. СТ., Д. Л. СТ. и Ж. П. Л. да заплатят на „О.“ АД сумата
от 5 407.35 лева разноски по делото.
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Ответникът „О.“ АД обжалва решението в частта, с която са уважение
предявените от Т.С. и Д.С. за разликата над сумата от по 90 000 лева до
присъдените суми от по 160 000 лева за всеки от тях, както и в частта, с която
е уважен предявения от Ж.Л. иск за разликата над сумата от 5 000 лева до
присъдената сума от 10 000 лева, с оплакване, че в тази част съдебният акт е
неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и
процесуалния закон, а също и е необосновано. Искането е да се отмени
решението на Хасковския окръжен съд в осъдителната му част и вместо това
да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за
разликата до посочените размери на застрахователни обезщетения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
ищците Т. Ж. СТ. и Д. Л. СТ. против постановеното решение в частта относно
определената начална дата, от която е присъдена законна лихва върху
главните вземания. Искането е решението да се отмени в тази част и
законната лихва да се присъди от 24.06.2018 г., както и да им се присъдят
сторените по делото разноски.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по
2
предявени от Т. Ж. СТ., Д. Л. СТ. и Ж. П. Л. против „О.“ АД активно
субективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите от по 210
000 лева за Т.С. и Д.С., и за сумата от 100 000 лева като част от общо
дължимо обезщетение от 250 000 лева – за Ж. П. Л., представляващи
обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки
и страдания, емоционална потиснатост, скръб и мъка, вследствие смъртта на
Б.Д. С. – син на първите двама и внук на третия ищец, в резултат от травми,
причинени при ПТП на 24.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
24.12.2017 г. до окончателното плащане.
Искът се основава на следните установени по делото и поначало
безспорни факти:
На 24.12.2017 г., около 01.20 часа, в гр.Х. по ул.“М.“ до № 21, при
управление на лек автомобил „А.“ модел „**“ рег. № **, водачът В.Д.Г.
загубил контрол върху автомобила, излязъл извън пътя и се е ударил в
стоманобетонна постройка, в резултат на което е била причинена смъртта на
пътуващите в лекия автомобил в т.ч. - и на Б.Д. С. – син на ищците Т. Ж. СТ.
и Д. Л. СТ., и внук на Ж. П. Л..
От събраните по делото доказателства категорично се установява както
наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина
им, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото, по вина на
водача на автомобила, ПТП.
Безспорно установено е също, че отговорността на деликвента за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ № ***, валидна от 25.08.2017 г. до
24.08.2018 г., сключена между собственика на автомобила и ЗАД „О.“ АД.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявен при спазване на процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380
КЗ т.е. да се приеме, че предявените искове са допустими и доказани по
основание.
Основният спор е относно размера на дължимото обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди.
Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че
ищците преживяват много тежко смъртта на Б.. Установено е, че
пострадалият – млад човек, приживе е живял с родителите и с дядо си Ж.. Бил
добър, жизнерадостен, добре възпитан млад човек, посветил се на научна
кариера – с множество научни публикации и награди. Преди инцидента,
семейството било изключително сплотено, като отношенията между
членовете му се характеризирали с уважение, обич и разбирателство.
3
Установено е също, че преждевременната смърт на Б. се отразила
изключително тежко на родителите му, както и на неговия дядо. Трагичната
смърт на любимия им син и внук, с когото имали много силна емоционална
връзка, завинаги ги е лишила от неговата обич и подкрепа, от възможността
да видят израстването му, професионалното му развитие, създаването на
семейство. Разпитаните по делото свидетели установяват, че ищците, които
преди инцидента били жизнерадостни, слънчеви и общителни хора, след
смъртта на Б. били съсипани, съкрушени; ограничили социалните си
контакти, затворили се, животът им коренно се е променил.
Хасковският окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е
формирал фактически и правни изводи по спорното правоотношение, които
се подкрепят напълно от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд,
като във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и
възражения от страните, се налагат следните допълнения:
Неоснователни са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната
жалба на ответника възражения, оспорващи активната материално-правна
легитимация на ищеца Ж.Л. по предявените искове.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на
преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между
пострадалия и всяка от ищците, продължителността на съвместното им
съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни
грижи и пр.
Отношенията между загиналия при процесното ПТП Б. С. приживе с
неговия дядо са изследвани от първоинстанционния съд на базата на
подробни и достоверни свидетелски показания от близки до тях лица, като
изводите на съда в тази връзка са прецизни и обосновани, поради което се
споделят напълно от въззивната инстанция.
Спецификата на тези отношения в случая се определя не само от
формалния характер на конкретната роднинска връзка дядо – внук, не просто
от обичайното ежедневно общуване между тях, но преди всичко от
изградените трайни и взаимни чувства на обич, доверие, духовна близост,
4
привързаност и сигурност, свързани и с принадлежност към съответната
родова общност.
От събраните по делото доказателства се установява, че между Ж.Л. - дядо
по майчина линия и неговия внук Б. С. съществувала трайна и силна
емоционална връзка и близост, взаимни чувства на обич, доверие и
привързаност, които са се запазили до смъртта на момчето. Тези отношения
на близост и доверие са оказвали благотворно влияние върху характера на
момчето, което винаги говорело с възхищение за дядо си, превърнали са се в
източник на положителни емоции, на чувства на взаимно уважение и
привързаност. В случая между тях действително е съществувала трайна и
дълбока връзка и чувства, много близки до отношенията между родители и
дете.
От установените по делото факти относно отношенията между ищеца
Ж.Л. и пострадалия при ПТП Б.С. се налага извод за наличието на такава
дълбока емоционална и житейска връзка, наподобяващи в голяма степен
връзките между роднини от тесен семеен кръг, заради съдържанието на които
дядото да търпи морални болки и страдания от смъртта на своя внук,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките от този кръг при същите трагични обстоятелства.
Изводът е, че ищецът Ж.Л. също попада в категорията на лицата,
визирани в посочената трайна и задължителна съдебна практика, имащи
право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки
вреди.
Определяйки размера на дължимото обезщетение за всеки от ищците,
Хасковският окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото
обстоятелства, относно характера и степента на понесените от тях душевни
болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед
изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и утвърдената в тази
насока съдебна практика. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в
мотивите си най-важните обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетенията, съобразно с принципа за
справедливост.
В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като
неоснователни съдържащите се във въззивната жалба на ответника
оплаквания относно несъответствието между определените обезщетения и
действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени
вреди.
Присъденото обезщетение е предназначено да възмезди всички
претърпени и установени по делото, с оглед твърденията на ищците,
неимуществени вреди, които са пряка последица от смъртта на близкия им
родственик, настъпила в резултат на процесното ПТП. Тези вреди,
представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други
5
подобни промени в психичния, емоционален и социален статус на
пострадалите, в случая намират конкретен израз в мъката на двамата
родители, както и на дядото на пострадалия в катастрофата от загубата на
обичания им син и внук, за когото е установено, че е бил тяхна емоционална,
морална, житейска опора и източник на гордост с постиженията си; в
терзанието им от осъзнаване необратимостта на случилото се; в душевната
болка и в мъката, предизвикани от усещането за безнадеждността и
безсмислието на живота, доколкото смисълът на живота на всеки родител в
значителна степен се свързва с надеждата и с очакванията за благополучие на
семейството, на децата и на поколението въобще.
В конкретния случай настоящият състав на Пловдивският апелативен
съд преценява, че определените обезщетения са съобразени със характера,
степента, интензитета и спецификата на индивидуално претърпените от всеки
от ищците неимуществени вреди и в този смисъл тези обезщетения
съставляват справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
От друга страна, въззивният съд преценява като неоснователно
поддържаното от представителя на въззиваемия становище за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което също би било
относимо към определяне размера на определеното обезщетение.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства в т.ч. и
от приетите по делото заключения на съдебно-автотехническата експертиза и
съдебно-медицинската експертиза, се установява, че при конкретните
условия - механизъм на ПТП, скоростта на движение, механизъм на
причиняване на травмите на пострадалия Б.С., вследствие на които е
настъпила смъртта му, поставянето на предпазен колан не би предотвратило
настъпването на несъвместимите с живота травми и в крайна сметка –
настъпилия вредоносния резултат.
Не е доказано при условията на пълно и главно доказване
предварителното знание у Б., че шофьорът на лекия автомобил е бил пиян и
че това състояние ще го постави в риск, качвайки се в автомобила, поради
което и в тази насока също не би могло да се приеме принос от негова страна
към настъпването на вредите.
Неоснователна е поддържаното в насрещната въззивна жалба от ищците
становище относно началната дата, от която възниква задължението на
ответното дружество за заплащане на застрахователните обезщетения,
съответно - за датата, от която следва да се изчислява законна лихва върху
тях.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, на която се позовават двамата ищци,
не е приложима в отношенията, произтичащи от гражданската отговорност на
автомобилистите, за които е предвидена специалната норма на чл. 497, ал. 1
КЗ. Съгласно тази разпоредба, застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
6
чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ – тримесечен
от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Въпреки това, насрещната въззивна жалба е частично основателна. От
приетите във въззивното производство писмени доказателства се установява,
че първите двама ищци са предявили застрахователната претенция на
21.03.2019 г., а не на 20.01.2020 г., както е приел първоинстанционния съд. На
втората посочена дата е заведено писмото, с което застрахователят е
уведомил ищците, че не са представени необходимите доказателства, касаещи
основанието и размера на претенцията. Следователно в случая е приложима
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, като началният момент на дължимост на
законната лихва е 22.06.2019 г. От тази дата следва да се присъди законна
лихва върху главницата, след като частично се отмени решението на
Хасковският районен съд.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се
потвърди.
Предвид изхода от спора във въззивното производство, страните имат
право на разноски.
Ищците са установили извършени разноски в размер както следва: Д.С.
и Т.С. общо 1182.21 лева за ДТ по въззивната им жалба, от които следва да
им се заплати сумата от 991.80 лева съразмерно уважената част от исковете.
Поотделно всеки от тях е направил деловодни разноски в размер от по 3430
лева за адвокатско възнаграждение, от които им се дължат по 2877.80 лева
съразмерно с уважената част от предявените искове. В полза на Ж.Л. следва
да се заплатят изцяло сторените разноски от 1182.31 лева.
Ответникът е направил разноски във въззивното производство за общо
14273 лева, от които 2900 лева за ДТ за въззивната жалба и 11373 лева – за
адвокатско възнаграждение. Следва да му се присъди сумата 2300 лева
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6 от 21.04.2021 г., постановено по т.д. № 158 по
описа за 2020 г. в частта, с която Хасковският окръжен съд е осъдил ЗАД „О.“
АД, ЕИК ЕИК ***, да заплати на Т. Ж. СТ. и Д. Л. СТ. законна лихва върху
сумата от по 160 000 лева - обезщетение за всеки от тях, за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на сина им Б.Д. С., настъпила на 24.12.2017
г. при пътно-транспортно произшествие от същата дата, в гр. Х., Х. област,
при управление на лек автомобил марка „А.“ модел „**“, ДК№ ** от трето
лице, обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, полица № ***, действаща за времето от 25.08.2017 г. до
24.08.2018 г. смятано от 20.04.2020 г. до окончателното изплащане на
7
сумите, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. Ж. СТ. и Д.
Л. СТ. против ЗАД „О.“ АД искове за изплащане на лихви върху присъдените
размери на обезщетенията за времето от 22.06.2019 г. до 20.04.2020 г., като
вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ЕИК *********, да заплати на Т. Ж. СТ.
и Д. Л. СТ. законна лихва върху сумата от по 160 000 лева обезщетение за
всеки от тях, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им
Б.Д. С., настъпила на 24.12.2017 г., при пътно-транспортно произшествие от
същата дата в гр. Х., Х. област при управление на лек автомобил марка „А.“
модел „**“, ДК№ *** от трето лице,обект на застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, полица № ***, действаща за времето
от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г. смятано от 22.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 21.04.2021 г., постановено по т.д. №
158 по описа за 2020 г. на Хасковският окръжен съд в останалата обжалвана
част.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***да заплати на Т. Ж. СТ., ЕГН
********** сумата 2877.80 лева - деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, за производството по
в.т.д. № 700 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***да заплати на Д. Л. СТ., ЕГН
********** сумата 2877.80 лева - деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, за производството по
в.т.д. № 700 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД„О.“ АД, ЕИК ***да заплати на Т. Ж. СТ., ЕГН
********** и на Д. Л. СТ., ЕГН ********** сумата 991.80 лева - деловодни
разноски за заплатена ДТ съразмерно с уважената част от иска, за
производството по в.т.д. № 700 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ****да заплати на Ж. П. Л., ЕГН
********** сумата от 1215 лева - деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, за производството по
в.т.д. № 700 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. Ж. СТ., ЕГН ********** и Д. Л. СТ., ЕГН ********** да
заплатят на ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***сумата 2300 лева - деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, за производството по в.т.д. № 700 по
описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9