Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 14831/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуално съединени искове по чл. 42, б „б“ , вр. с чл. 25, ал.1 ЗН,  чл. 42, б. „в“, пр. първо ЗН, чл. 43, ал.1. „а“ ЗН, чл. 43, ал.1, б. „б“ , пр. второ и трето ЗН и чл. 43, ал.1, б. „б“, пр. първо вр. с ал. 2  ЗН.

Ищецът Я.К.К. твърди, че е единствен наследник по закон на Ж. М.П., починала на 03.10.2009 г. Сочи, че година след смъртта й узнал, че приживе наследодателката оставила завещание, обявено на 13.10.2009 г., с което завещала на ответника Д.П.Д. апартамент, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. *******на трети /втори надпартерен/ етаж, със застроена площ от 62,14 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, а фактически стая с директен хол, кухня, баня-тоалетна и изходно антре, при съседи: Н.И.Н.*К., Н. и В.Т., Н. и Е.Г., А.Б.и стълбище, заедно с принадлежащото му избено помещение с прозорец, при съседи: коридор, двор, улица и Н. и В.Т., както и 14 % идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, цялото с площ от 588 кв.м., съставляващо УПИ ХVІІ за „жилищно строителство“, кв.128 по плана на гр. София, м. „Лозенец“. Излага твърдения, че завещаният имот тя получила по наследство от своята дъщеря Б.Б.Е., която починала през 2005 г.. Сочи, че леля му трудно преживяла смъртта на дъщеря си и същата година основала фондация „Б.– Б.Е.“, в която ответникът бил член на настоятелството. Твърди, че така извършеното завещание е нищожно, тъй като подписът на завещателното разпореждане не е под датата на документа, евентуално поради обстоятелството, че завещанието съдържа клаузи нарушаващи неговата безвъзмездност, поради което същото се явявало нищожно, поради противоречие със закона и иска обявяване на неговата нищожност на основание чл. 42, “в“ ЗН, евентуално предявява искове за унищожаемост на завещанието в следната евентуална последователност: поради неспособност на завещателя към момента на съставянето му, тъй като завещателката не била психически стабилна – иск с правна квалификация чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН; поради упражнена по отношение на завещателката психическа принуда с цел да състави и подпише завещанието – иск с правна квалификация чл. 43,  ал. 1, б. „б“ ЗН, евентуални поради грешка в мотива, тъй както мотивът на завещанието е неясен и невъзможен – иск по чл. 43, ал.2 ЗН; поради това, че заветникът не е имал изначално намерение да изпълни тежестта на завещанието - чл. 43, ал.1, б. „б“ , пр. второ и трето ЗН. Прави искане при уважаване на някой от евентуалните искове, на основание чл. 537, ал.2 ГПК съставеният в полза на ответника нотариален акт № 13, том. І, рег. № 7439, дело № 512/2009 г. да бъде отменен. Претендира разноски.

Ответникът Д.П.Д. оспорва исковете. Твърди, че процесното завещание отговаря на изискванията за форма, както и че не страда от посочените в исковата молба пороци. Твърди, че завещателката разбирала същността и последиците на съставения завещателен акт и целяла същите. Прави възражение за погасителна давност по отношение на всички евентуално съединени искове за унищожаемост на завещанието. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Не е спорно между страните, а и се установява от удостоверение за наследници на Ж. М.П., че тя е починала на 03.10.2009 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон Я.К.К..

Със саморъчно завещание с дата 20.07.2006 г., Ж. М.П., като единствен наследник на дъщеря си Б.Б.Е., завещава на Д.П.Д., ЕГН: ********** *** надпартерен, съгласно нотариален акт 29, том Х, по дело № 2516/95 г. В завещанието е посочено следното „Настоящето завещание правя в знак на благодарност на Д.Д., който е изпълнителен директор на фондацията, носеща името на покойната ми дъщеря  „Б.– Б.Е. за всички усилия, които той полага за нейното развитие и за осъществяване на целите, които тя има. Надявам се тя да съществува и да упражнява дейност в полза на обществото, дори и след неговата смърт (защото човек е смъртен) като възпита и постави на моето и на неговото място достоен заместник. Настоящето завещание правя в пълно съзнание за акта, който извършвам, тъй като съм в добро физическо и психическо здраве и мога да ръководя делото си. Това е моята воля. Не бих желала завещанието да бъде оспорвано от моя племенник Я. К. К.. Настоящето написах собственоръчно, след което го подписах. София, 20.VІІ.2006 г.“ и следва подпис на същия ред на датата. Завещанието е обявено на 13.10.2009г. и вписано в служба по вписванията на 04.12.2009 г. С нотариален акт № 13/29.12.2009 г. ответникът е признат за собственик по силата на завещание на процесния апартамент с принадлежащите му мазе и общи части.

На 30.08.2006 г. между Ж. М.П., Я.К.К. и още 7 лица е подписан договор за доброволна делба на недвижими имоти, с нотариална заверка на подписите, за делба на съсобствени недвижими имоти в гр. Варна, като на същата дата Ж. П., Я.К. и А.К., в качеството си на продавачи, са подписали нотариален акт за продажба на съсобствен недвижим имот в гр. Варна.

Според показанията на свидетеля А.А. той познава Ж. П. от 1994 г. Свидетелят сочи, че тя се променила след смъртта на дъщеря й през 2005 г., в Лондон. Разказала му, че ходи на екстрасенси, че говори с духове и че дъщеря й й казвала разни неща, като свидетелят сочи, че от тези й приказки помислил, че Ж. „не е в час“. Сочи, че знае за учредената от Ж. фондация и че тя му разказвала, че имало човек, който ще й помага във фондацията – бизнесмен Д.Д., с когото работели, който просто настоявал да му припише апартамента, за да може да работи фондацията. Според свидетеля след смъртта на дъщеря си Ж. не била в състояние да мисли добре, тъй като все говорела, че духовете й казват разни неща.

Според показанията на свидетеля А.А.той познавал Ж. от средата на 90-те години, тъй като бил наемател на жилище, което тя получила от сестра си. От 2005 г. , когато починала дъщерята на Ж. П., той плащал наема на нея. Сочи, че след смъртта на Б. Ж. не се чувствала добре, не можела добре да се движи, ходел да й плаща наема на ръка, пиели кафе и си говорели. Свидетелят сочи, че Ж. психически била разстроена от смъртта на дъщеря си, ходела по врачки и екстрасенси, за да говори с духа на дъщеря й. Свидетелят сочи, че знае за фондацията, която Ж. П. учредила в памет на дъщеря си, като сочи, че тъй като синът му учи в музикалното училище знае, че след смъртта на Ж. фондацията спряла да функционира, а преди това давала награди при конкурси за млади цигулари.

Според показанията на свидетелката Ж.П.тя познава Ж. П. от около 2005г., като познавала и дъщеря й Б.. Свидетелката сочи, че Ж. основала фондация „Блага“, която била клиент на счетоводната къща, която свидетелката управлява и притежава. Във връзка и след учредяване на фондацията свидетелката се видяла с П. много пъти, след учредяване на фондацията почти ежемесечно във връзка с подписване, предаване на документи и др. Свидетелката сочи, че в един момент Ж. намерила свой заместник в административната работа – Д.. Фондацията организирала конкурси в Музикалното училище за надарени деца и след това винаги идвала в офиса и й разказвала как е минало, кой е спечелил. Според свидетелката след смъртта на дъщеря й П. бързо се изправила на крака и се отдала на работата, свързана с фондацията. Свидетелката сочи, че не й е направило впечатление нещо в думите или поведението на П., била като останалите клиенти, абсолютно адекватна, разговаряли основно за работа, за това от къде да се финансира фондацията. Свидетелката сочи, че била впечатлена как П. успяла да привлече известни хора за каузата си. Свидетелката сочи, че познава Д.Д. като клиент на счетоводната си къща от 2000 г. и към момента на депозиране на показанията. Според свидетелката последният разходен документ на фондацията е бил от 2010-2011 г. Според П. Ж. управлявала фондацията докато не се влошило състоянието й, като в последствие в офиса идвал Д., но с банковите сметки се разпореждала Ж. и основно тя управлявала фондацията.

Според приетата съдебно-психиатрична експертиза по делото няма медицинска документация, от която да се изведе информация за претърпян от Ж. П. психотичен епизод с качествена промяна  на съзнанието и тежко депресивно разстройство след смъртта на дъщеря й Б.Е., както и към дата 20.07.2006 г., когато е съставено завещанието. Поради липса на данни за провеждано психиатрично изследване, лечение и/или консултация от които да се изведе патология в когнитивните й функции вещото лице дава заключение, че при липса на психично заболяване към момента на съставяне на завещанието Ж. П. е могла да осъзнава своите действия. В о.с.з., проведено на 08.12.2020 г.. вещото лице сочи, че нито от показанията на свидетелите, нито от съдържанието на самото завещание са налице основания да се приеме, че П. е страдала от болестно разстройство, което да наруши нейните базисни психични годности.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:

По иска за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „б“ вр. с чл. 25, ал.1, изр. последно ЗН.

В исковата молба е релевирано основание за нищожност на процесното завещание, поради обстоятелството, че подписът на завещателя не следвал датата, като част от завещателното разпореждане. Видно от текста на оспореното завещание подписът на завещателя е на същия ред като датата му, като я следва. Датирането и подписването на процесното завещание следва обичайната форма за датиране и подписване на документ, при която датата е полоЖ. най-отдолу и в ляво на документа, а подписът на същия ред – в дясно. В тази връзка следва да се посочи, че и в постоянната практика на ВКС за достатъчно се приема подписът на завещателното разпореждане да следва датата му, като поставянето на самата дата в него, извън това изискване е без значение. Предвид изложеното съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По иска за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „в“ предложение първо ЗН.

В исковата молба формално е посочено, че с процесното завещание е нарушен принципът на безвъзмездност на завещанието, което противоречи на неговия безвъзмезден характер по закон.

В процесното завещание завещателката Ж. П. е посочила мотива за избор на заветника – за всички усилия, които той полага за развитието на „Б.– Б.Е.“ и за осъществяване на целите, които тя има, както и е изразила надеждата си след смъртта си той да определи достоен управител на фондация „Б.– Б.Е.“, който да продължи обществено полезната й цел. С този текст от завещанието нито се създава задължение за заветника, нито се поставя тежест на завещанието. Смисловото тълкуване на първата част сочи на благодарствения характер на акта, а във втората - единствено се изразява надеждата на завещателката, която обаче не е скрепена с вменяване на тежест.

Следва да се отбележи, че въпросът относно вменяването на задължение у заветника за предприемане на определени действия във връзка във връзка с фондация е бил предмет на допуснато касационно обжалване като в решение № № 207 ОТ 25.11.2016 Г. ПО ГР. Д. № 4157/2014 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС е прието, че „ … поставянето на задължения в  завещателното разпореждане задължения за предприемане на определени действия по разпореждане с наследственото имущество с цел основаване на фондация, представляват принципно възможна тежест по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗН и доколкото не включват задължение за заветника да предаде имуществото на фондацията /или на трето лице, което да я основе/ едва след своята смърт, т.е. доколкото завещанието не съдържа воля за последващо преминаване на наследственото имущество посредством института на фидеикомисарната субституция, не обосновават недействителност на завещанието.“ Горното по-аргумент на по-силното основание изключва нищожността на процесното завещателно разпореждане. С последното не се засяга безвъзмезния характер на завещателния акт, тъй като с него не е вменено задължение, което да се изпълнява от заветника приживе на завещателя, а се посочва единствено мотивирането на безвъзмезден акт с оглед на отдадеността на благородна кауза от страна на заветника,  което не противоречи на закона.

Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен.

По иска за унищожаемост на завещанието поради неспособност на завещателя към момента на съставянето му да завещава с правна квалификация чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН.

Съгласно чл. 43, ал. 1, б. а от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, а съгласно чл. 13 от ЗН , способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.  Унищожаеми по смисъла на чл. 43, ал. 1, буква "а" от ЗН са извършените завещателни разпореждания от пълнолетни лица, които не са поставени под пълно запрещение, но не са могли да действат разумно при съставянето на акта. Изискването завещателят да е способен да действа разумно има правно значение, когато са налице другите две условия, предвидени в чл. 13 от ЗН - пълнолетие и липсата на пълно запрещение, при липсата на които завещанието е нищожно. Способността за разумно действие свързва завещателната дееспособност с едно конкретно състояние на личността по време на извършване на завещателния акт, независимо, че формално това лице е дееспосбно с оглед гражданскоправните критерии. В този смисъл, неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно е без значение, като важното е да е съществувало по времеизвършването на завещанието. Доколкото в подобни случаи завещателят не е лишен с формален правен акт от общата гражданска дееспособност се изхожда от предположението, че той разумно е изразил волята си, поради което неспособността да се действа разумно към момента на съставяне на завещанието трябва да се докаже по безспорен начин. Съобразно правилата на  чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на този който оспорва завещателния акт, в случая ищеца, е да докаже, че към момента на съставяне на завещанието - 20.07.2006 г. завещателката Ж. П. е била неспособна да действа разумно.

При преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдебно-психиатрични експертизи съдът намира, че по делото не се доказва при условията на пълно доказване, че към момента на съставяне на процесното завещание 20.07.2006 г. завещателката Ж. П. не е била способна да действа разумно.  За да достигне до този извод съдът кредитира заключението на психиатричната експертиза тъй като същото е безпристрастно, обосновано и непротиворечиво.   В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че същото не влиза в противоречие с показанията на свидетелите, доведени от ищеца, доколкото само от обстоятелството, че завещателката е ходела по врачки и твърдението й, че говори с духа на дъщеря си, не може да се обоснове несъмнен извод, че към момента на съставяне на процесното завещание П. не е разбирала същността и последиците на този акт. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прави извода, че към момента на съставяне на завещателния акт П. е управлявала успешно имуществените си дела, в кратък срок преди това е учредила фондация, а след учредяването й активно е търсила и намирала финансова подкрепа за постигане на целта й, наемала е работници, извършвала е разпоредителни сделки с други свои недвижими имущества.

Предвид изложеното така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По иска за унищожаване на завещанието, поради упражнена по отношение на завещателката психическа принуда с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б. „б“, предложение второ ЗН.

В разпоредбата на чл. 43 "б", предложение второ от ЗН е предвидена унищожаемост на завещателното разпореждане извършено при насилие. Този текст има пред вид упражнена принуда върху психиката на завещателя по времето, когато е формирана волята му за извършване на завещанието. В този смисъл "насилието", което има пред вид чл. 43 "б" ЗН, по своето съдържание, значение и последици е тъждествено на заплашването, уредено в чл. 30 ЗЗД. По делото не се установява завещателното разпореждане да е съставено от Ж. П. в резулатат на възбуждане у нея на основателен страх, поради което ищецът следва да понесе отрицателните последици на доказателствената тежест на този факт. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.

По иска за унищожаване на завещанието, поради измама чл. 43, ал. 1, б. „б“, предложение трето ЗН.

Фактическият състав на измамата като основание за унищожаване на завещанието изисква да е налице валидно завещателно разпореждане, при съставянето на което у завещателя умишлено да са създадени неверни представи, които представи да са го мотивирали да извърши акта на безвъзмездно имуществено разпореждане за след смъртта си.

В тази връзка липсват надлежни твърдения и доказателства.Твърденията на ищеца по този иск са, че заветникът е измамил завещателката, че ще поддържа фондацията след смъртта й. По делото не са ангажирани доказателства, че заветникът или друга лице да са мотивирали Ж. П. да състави завещателния акт в полза на Д.Д.. От обективираната в него воля се установява, че той има на първо място благодарствен характер, като продължаването на дейността на фондация „Б.– Б.Е.“ е изразено само като една надежда у завещателката, но не като основен мотив. Ето защо съдът намира, че не следва да обсъжда събраните по делото доказателства за това прекратила ли е фондацията дейността си след смъртта на Ж. П. или не. В тази връзка следва да се отбележи, че неизпълнението на тежестта в завещанието /каквато в същност в случая не е налице/ не е основание за неговата унищожаемост – арг. чл. 18, изр. второ ЗН.

По иска за унищожаване на завещанието, поради грешка в мотива единствено поради който е направено – иск по чл. 43, ал.2 ЗН.

За да е налице грешка в мотива, на първо място е необходимо той да е изразен в самото завещание и от обективираната воля на завещателя да е ясно, че единствено поради него е направено разпореждането. Законодателят не поставя изискване за мотивираност на завещателните разпореждания, поради което липсата или неяснотата на мотива, не засягат тяхната действителност. Грешката в мотива е основание за унищожаемост тогава, когато е налице несъответствие между формираната и материализирана в завещанието воля на завещателя, от една страна, и обективната действителност, от друга. Посочването на морално етичните съображения обусловили завещателното разпореждане не може да се приема като грешка в мотива, водеща до унищожаемост. При тълкуване волята на завещателя, обективирана в завещателния акт и от събраните по делото други доказателства, не може да се направи извода, че същия е съставен при грешка в мотива. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

За пълнота, въпреки неоснователността на исковете за унищожаване на процесното завещание съдът намира, че следва да посочи, че намира възражението на ответниците за погасяване на исковете по давност за неоснователно. Съгласно чл. 44, ал.1 ЗН Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, но не по-късно от изтичане на 10 години В производството по делото не се установи по несъмнен и категоричен начин, датата на която ищецът е узнал за процесното завещание, поради което следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска същия не е изтекъл с оглед признанието в исковата молба. В тази връзка следва да се отбележи, че за дата на узнаване не може да се приеме датата на вписване на саморъчното завещание в Служба по вписванията - София, тъй като вписването само прави възможно трети лица да узнаят за този разпоредителен акт, но на същото не е придадено със закон такова действие.

По разноските.

С оглед изхода на делото и неоснователността на исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото.

По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между ответника и Адвокатско дружество „К.И. Г.“ адвокатско възнаграждение съдът намира следното.

Уговореното между страните адвокатско възнаграждение с включен ДДС възлиза в размер на 3600,00 лева.

Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.4, изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 4130,27 лева с ДДС, което е над уговорения размер на възнаграждението и не подлежи на намаляване.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 3915,00 лева.

Така мотивиран, съдът              

                                         

                                                       Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно евентуално съединени искове от Я.К.К., ЕГН: ********** срещу Д.П.Д., ЕГН: ********** за обявяване за нищожно на саморъчна завещание от 20.07.2006 г. на Ж. М.П., починала на 03.10.2009 г., обявено на 13.10.2009 г., с което на Д.П.Д. е завещан апартамент, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. *******на трети /втори надпартерен/ етаж, със застроена площ от 62,14 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, а фактически стая с директен хол, кухня, баня-тоалетна и изходно антре, при съседи: Н.И.Н.*К., Н. и В.Т., Н. и Е.Г., А.Б.и стълбище, заедно с принадлежащото му избено помещение с прозорец, при съседи: коридор, двор, улица и Н. и В.Т., както и 14 % идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, цялото с площ от 588 кв.м., съставляващо УПИ ХVІІ за „жилищно строителство“, кв.128 по плана на гр. София, м. „Лозенец“, на основание чл. 42, б „б“, вр. с чл. 25, ал.1 ЗН поради това, че подписът на завещателното разпореждане не е под датата на документа, ОТХВЪРЛЯ евентуалния на него иск с правна квалификация   чл. 42, б. „в“, пр. първо ЗН, за нищожност на завещанието поради обстоятелството, че съдържа клаузи нарушаващи неговата безвъзмездност, ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск за унищожаемост на завещанието на основание чл. 43, ал.1. „а“ ЗН поради неспособност на завещателя към момента на съставянето му; ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск за унищожаемост на завещанието на основание чл. 43, ал.1, б. „б“ , пр. второ ЗН поради упражнена по отношение на завещателката психическа принуда с цел да състави и подпише завещанието; ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск за унищожаемост на завещанието на основание чл. 42, б. „в“, пр.  трето ЗН  поради това, че заветникът не е имал изначално намерение да изпълни тежестта на завещанието; ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск за унищожаемост на завещанието на основание чл. 43, ал.2 ЗН поради грешка в мотива, тъй както мотивът на завещанието е неясен и невъзможен.

ОСЪЖДА Я.К.К., ЕГН: ********** да заплати на Д.П.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 3915,00 лева– разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

 

                                                                              СЪДИЯ: