Решение по дело №787/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1843
Дата: 30 април 2018 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20183110100787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,       .04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

                                      

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                             

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 787/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Д.Д. срещу Г.С. иск с правно осн. чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 189, 22 лв., чиято равностойност в евро възлиза на 9 300, претендирана в двоен размер на дадено капаро по развален предварителен договор за покупко – продажба от 02.11.2017г. на недвижим имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в *********, със застроена площ от 58, 52 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 6, 47 кв., както и 1, 5504 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж по чл. 3.1.1, изр. 2, поради неизпълнение на задължение на продавача да предприеме необходимите правни действия по заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, произтичащо от чл. 2.4.1 от него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът Д.Д. твърди, че страните по делото са били обвързани от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в *********, със застроена площ от 58, 52 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 6, 47 кв., както и 1, 5504 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, по силата на който Г.С., в качеството на продавач е поела задължение да прехвърли правото на собственост върху посочения обект в  изискуемата от закона форма в срок до 30.11.2017г., както и на осн. чл. 2.4.1 в същия срок да предприеме необходимите правни действия за заличаване на учредената в полза на СИБАНК ЕАД договорна ипотека от 18.07.2017г. срещу задължение на купувача да заплати продажната цена от 46 500 евро, от която 4 650 евро или 9 094, 61 лв., представляваща капаро, платена в деня на сключването му.

В дадения срок, изтекъл на 30.11.2017г., продавачът не е предприел необходимите правни действия по заличаване на договорната ипотека, поради което страните не са сключили окончателен договор в изискуемата от закона нотариална форма.

С нотариална покана от 01.12.2017г., ищецът е развалил сключения на 02.11.2017г. предварителен договор за покупко – продажба, на осн. чл. 3.1.1, изр. 2, поради забава на продавача да изпълни свое изискуемо задължение повече от 7 дни, канейки го да върне дадения задатък в тридневен срок от получаването й.

И до настоящия момент ответникът Г.С. не е върнал дадения задатък, нито е предприел действия по заличаване на учредената договорна ипотека, което обуславя и правния интерес от предявяване на осъдителна претенция за връщане на двойния размер на дадено капаро, съобразно уговореното в чл. 3.1.1 от договора.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.С. признава следните релевантни за делото факти: 1./ че на 02.11.2017г. страните са сключили предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в ********* при уговорена цена от 46 500 евро; 2./ че в деня на сключването му ищецът, в качеството му на купувач е заплатил сумата от 4 650 евро, представляваща капаро; 3./ че преди сключването му продавачът Г.С. е учредил в полза на СИБАНК ЕАД договорна ипотека върху имота, предмет на договора за обезпечаване на чуждо задължение на кредитополучателя А.С.по договор за ипотечен кредит.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че продавачът се явява неизправна страна, която в уговорения срок не е предприела действия по заличаването й и че в полза на купувача е възникнало потестативно право да развали сключения договор, което е упражнено по надлежния ред, по следните съображения:

В изпълнение на поетите с договора задължения по чл. 2.4.1, продавачът по предварителния договор Г.С., чрез кредитополучателя А.С., е поискал още на 16.11.2017г. от ипотекарния кредитор СИБАНК ЕАД да заличи учредената договорна ипотека. Във връзка с постъпилото искане е излъчено предложение от СИБАНК ЕАД КЛОН ВАРНА до „Одобрение на кредити на ФЛ”, гр. София за заличаването й.

С последващ анекс от 20.12.2017г., сключен между кредитополучателите А.С.и М.С.и СИБАНК ЕАД, ипотекарният кредитор е поел задължение да заличи вписаната ипотека върху продаваемия имот срещу задължение на заемателите да погасят предсрочно част от усвоената по кредитното отношение сума.

 Въз основа на изложеното се поддържа, че продавачът по предварителния договор е изпълнил поетите с договора задължения по чл. 2.4.1, като в срок до 30.11.2017г., е предприел действия по получаване на писмено съгласие на ипотекарния кредитор СИБАНК ЕАД за заличаване на учредената ипотека, поради което пречки за сключване на окончателния договор не са съществували.

Отделно се поддържа, че купувачът е упражнил правото на разваляне преди изтичане на уговорения седемдневен срок, или вместо на 08.12.2017г., още на 01.12.2017г., без да дава подходящ срок за изпълнение, доколкото в случая не са налице хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Продавачът се е снабдил с всички изискуеми документи, необходими за сключване на окончателен договор, канейки купувача да се яви пред нотариус на 21.12.2017г. за изповядване на сделката. Ищецът Д.Д. не се е явил пред нотариуса, въпреки, че поканата е изпратена на адреса, посочен в договора.

Въпреки това с нова нотариална покана, купувачът е поканен да се яви отново пред нотариус на 07.02.2018г. за сключване на окончателен договор, но такъв не е сключен.

Изложеното е дало основание на продавача да развали сключения договор с изявление от 24.02.2018г., без данни за получаването му, на осн. чл. 3.2.2, поради забава на купувача с повече от седем дни да изпълни свое изискуемо задължение.

Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения осъдителен иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че Г.С. е собственик на апартамент № 27, находящ се в *********.

Безспорно е още, че на 18.07.2017г. Г.С. е учредила в полза на СИБАНК АД договорна ипотека върху апартамент № 27, находящ се в *********за обезпечаване всички вземания на кредитора по договор за банков кредит от 17.07.2017г. за главница от 150 000 лв., лихви, такси и др., усвоена от кредитополучателите М.С.и А.С., последният син на ответника /л. 92/.

В първото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че на 02.11.2017г. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот /л. 5/.

Със сключването на договора, обещателят Г.С. е поел задължение в срок до 30.11.2017г. /чл. 2.1/ да прехвърли правото на собственост и да предаде владението в деня на нотариалното изповядване на сделката върху апартамент № 27, находящ се в ж.к.”Победа”, бл. 8, вх. А, ет. 3, състоящ се от входно антре, изолационно антре с вграден към тавана долап, две стаи, кухня, дрешник, баня – тоалет и два балкона със застроена площ от 58, 52 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 6, 47 кв.м., както и 1, 5504 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място за левовата равностойност на сумата от 46 500 евро /чл. 1.1/.

Раздел II от сключения договор обективира допълнително и следните задължения на продавача Г.С.: 1./ да предаде владението върху имота във вида, в който се намира, ведно с движимите вещи и монтирани съоръжения /чл. 2.2 вр. чл. 1.3/; 2./ да заплати всички консумативни разходи за имота до датата на предаване владението на имота дължими до края на месеца, през който се извършва прехвърлянето и да представи необходимите документи, удостоверяващи факта на плащане /чл. 2.3 и чл. 2.8/; 3./ в срок до 30.11.2017г. да предприеме необходимите правни действия за заличаване на договорна ипотека, учредена във формата на нотариален акт на 18.07.2017г., с която е бил обременен имота, обстоятелство декларирано от продавача в чл. 2.4.1; 4./ до окончателното изповядване на сделката да не продава /заменя имота на /с трето лице, да не сключва с други лица предварителни договори, договори за наем, ипотека, възбрана, ограничени вещни права на трети лица или да извършва други действия, вкл. завеждане на искови молби, които биха възпрепятствали купувача да упражнява правото си на собственост /чл. 2.5/; 5./ да предприеме всички необходими действия за сключване на нотариалния акт за покупко – продажба на процесния имот /набавяне на документи и др./, както и да се яви лично в определения по съгласие на страните ден и час пред нотариус за изповядване на /чл. 2.9/;

Купувачът Д.Д. е поел следните задължения: 1./ да изплати на продавача при подписване на договора като капаро /задатък/ левовата равностойност на сумата от 4 650 евро, представляваща част от продажната цена на имота по банкова сметка *** /чл. 2.6/; 2./ да закупи недвижимия имот, предмет на договора в уговорения в чл. 2.1 срок - 30.11.2017г. и да изплати остатъка от продажната цена в същия срок 30.11.2017г. при нотариалното изповядване на сделката по банков път /чл. 2.7/; 3./ да предприеме всички необходими действия за сключване на нотариалния акт за покупко – продажба на процесния имот /набавяне на документи и др./, както и да се яви лично в определения по съгласие на страните ден и час пред нотариус за изповядване на /чл. 2.9/.

В раздел III от сключения договор, озаглавен „Отговорност и санкции” е уговорено, че в случай на забава от страна на ПРОДАВАЧА да изпълни свое изискуемо задължение, той дължи неустойка за забава в размер на 0, 1 % от стойността на имота – 46 500 евро за всеки ден на забавата, но не повече от 10 %. Ако забавата продължи повече от 7 дни купувачът има право да развали договора с едностранно писмено волеизявление, като получи платения задатък в двоен размер /чл. 3.1.1/.

В чл. 3.3.2 вр. чл. 3.2.1 страните са уговори, че при забава от страна на КУПУВАЧА да изпълни свое изискуемо задължение той дължи неустойка в размер на 0, 1 % от стойността на имота – 46 500 евро за всеки ден на забавата, но не повече от 10 %. При забавено изпълнение на свое парично задължение купувачът дължи неустойка в размер на 0, 1 % от стойността на дължимата сума за всеки ден на забавата, но не повече от 10 % от стойността на имота. Ако забавата продължи повече от 7 дни купувачът има право да развали договора с едностранно писмено волеизявление, като получи платения задатък в двоен размер /чл. 3.1.1/.

В деня на сключване на предварителния договор купувачът Д. С. е заплатил уговорения задатък в размер на левовата равностойност на сумата от 4 650 евро по курса на БНБ или сумата от 9 094, 61 лв. /4 650 евро * 1, 95583 лв. за 1 евро / по банкова сметка ***.

Този факт, освен, че е обявен за безспорен между страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК се установява и от операционна бележка доказваща извършен превод от сметка на купувача по сметка на продавача с основание „капаро покупка на имот ап. 27, *********Варна”.

Безспорно е още, че в срок до 30.11.2017г., както и към деня на приключване на устните състезания, договорната ипотека върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, не е заличена.

С нотариална покана от 01.12.2017г., рег. № ****, том 2, акт № ** на нотариус К.П., купувачът Д.Д. е уведомил Г.С., че прекратява сключения предварителен договор от 02.11.2017г., поради неизпълнение на задължението на продавача да заличи вписаната договорна ипотека до 30.11.2017г.

Продавачът е поканен да върне предадената сума в тридневен срок от уведомяване.

Нотариалната покана, съдържаща изявлението на купувача за прекратяване на договора, е връчена на Г.С. на 11.12.2017г. /л. 19/.

В дадения срок, изтекъл на 14.12.2017г. получената сума от 9 094, 61 лв., не е преведена по банкова сметка ***.

Ответникът Г.С. твърди, че е изправна по договора страна, която в уговорения срок е извършила всички зависещи от нея действия за получаване на съгласие на кредитора за заличаването й, отправяйки искане до кредитора СИБАНК АД. Изпълнението на поетото задължение е довело и до подписване на анекс към договор за ипотечен кредит от 20.12.2017г.

В подкрепа на така изложените твърдения са ангажирани писмени доказателства сочещи, че на 08.12.2017г. кредиторът СИБАНК АД е издал удостоверение, от съдържанието на което се установява, че по повод депозирано на 16.11.2017г. искане от кредитополучателя А.С.за заличаване на ипотека върху недвижим имот, находящ се в ж.к.”Победа”, бл. 8, вх. „А”, ет. 3, ап. 2,7, е излъчено предложение за одобряването му, но до датата на издаване на документа не е взето решение от отдел „Одобрение на кредити ФЛ.” /л. 70/.

На 20.12.2017г. страните по договор за ипотечен кредит № I 17 – 3073249/17.07.2017г. са сключили анекс към него, с който длъжникът А.С.е поел задължение спрямо СИБАНК АД да погаси всички дължими такси, лихви и да извърши предсрочно погасяване на част от кредита в размер на 33 672, 89 лв. /чл. 2/, а банката – задължение да заличи вписаната ипотека върху имота след задължителното изпълнение на условието по чл. 2 /л. 71/.

Длъжникът А.С.не е погасил посочената сума и банката не е заличила учредената в нейна полза договорна ипотека.

С писмо, получено от купувача на 07.12.2017г., г – жа С. е поканила Д.Д. да уточнят деня на изповядване на сделката. Ответникът е уведомил купувача, че задължението по чл. 2.4.1 е изпълнено, но до този момент ипотеката не е заличена.

В него е обективирано предложение при желание на купувача окончателният договор да бъде сключен след заличаване на ипотеката.

С нотариална покана от 15.12.2017г., рег. № 9654, том 5, акт № 196 на нотариус А.Г./л. 75/ ищецът е поканен да се яви на 21.12.2017г. пред посочения нотариус за сключване на окончателен договор.

Г – жа С. отново е подчертала изпълнението на поетите с договора задължения по чл. 2.4.1 уведомявайки купувача, че ипотекартният кредитор е одобрил искането за заличаване, „при условие за заплащане на определена парична сума”.

В поканата е инкорпорирано и следното изявление на Г.С. „предвид липсата на задължение на продавача за заличаване на вписаната ипотека преди подписване на окончателния договор за покупко – продажба, посочената сума ще бъде заплатена, в случай на сключване на окончателния договор и след заплащане на пълния размер на договорената продажна цена”.

Нотариалната покана не е връчена на адресата Д.Д.. Нотариусът е удостоверил, че на адреса „получателят Д.Д. не е открит”.

Отсъствието на купувача Д.Д. в деня на сключване на окончателния договор е обективирано в нарочно съставен от нотариус А.Г.констативен протокол от 21.12.2017г. /л. 76/.

С последваща нотариална покана от 21.12.2017г., г – н Д. е поканен отново да се яви пред нотариус за изповядване на окончателната сделка на 07.02.2018г. в 10.00 ч. /л. 77/.

Поканата отново не е връчена редовно на купувача. В нея е удостоверено, че адресът на получателя е посетен три пъти – на 22.12.2017г., на 06.01.2017г. и на 12.01.2018г, както и че е „оставено съобщение на входната врата и до настоящия момент не се е явил получателя или негов представител за получаване на поканата”. Трикратното посещение на адреса и оставяне на съобщение не сочи да е изпълнена законосъобразно процедурата по връчването, чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК.

Неявяването на ищеца е удостоверено в нарочно съставен констативен протокол от помощник по заместване при нотариус А.Г.– нотариус Ж.К..

В последващо уведомление, съставено в писмена форма, без данни за неговото връчване се съдържа изявлението на Г.С. за едностранно прекратяване на предварителния договор, поради неявяване на купувача пред нотариус за сключване на окончателната сделка на 21.12.2017г. и на 07.02.2018г.

Купувачът е поканен да заплати неустойка за забава, на осн. чл. 3.3.1 за времето от 07.02.2017г. до датата на прекратяване на договора – 23.02.2018г. в размер на 930 евро.

 

Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.

В конкретния случай предявеният иск е по чл. 93 ЗЗД. От въведените в исковата и уточняващи молби фактически твърдения и петитум е видно, че се претендира осъждане на продавача по предварителния договор Г.С. да върне на купувача даденият задатък в двоен размер, поради неизпълнение на задължение по чл. 2.4.1. 

За да е налице уговорка между страните за задатък договорът следва да съдържа клаузи относно предоставянето на вещ или на парична сума и за последиците при неизпълнение на задълженията – дали сумата подлежи на задържане, респ. връщане. С първата част от уговорката се установява обезпечителната, а с втората – обезщетителната функция на задатъка. Възможността за отказ от договора по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, следва да се разбира като преустановяване на договора поради неизпълнение.

Доколкото предварителният договор съдържа уговорка за предаване на определена парична сума при сключване на договора и клаузи, чрез които страните придават на предоставената сума обезпечителна и обезщетителна функция, чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение и на двете страни, то предадената сума представлява задатък.

При изготвяне на проекто – доклада по делото съдът е квалифицирал предявеният иск като такъв по чл. 93 ЗЗД. В първото съдебно заседание страните не са възразили срещу дадената от съда правна квалификация нито срещу разпределената доказателствена тежест. Докладът със съдържанието по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК е обявен за окончателен.

За първи път в писмените бележки процесуалния представител на ответника Г.С. заявява, че в чл. 3.1.1, изр. 2, е уговорена компенсаторна неустойка в случай на неизпълнение, както и че неустоечната клауза е нищожна, като притиворечаща на добрите нрави.

В случая, възраженията са насочени срещу дадената от съда квалификация на предявения иск и разпределението на доказателствената тежест, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в доклада по делото. Тези възражения е следвало да бъдат направени преди обявяване на доклада за окончателен, а не в писмените бележки, което в настоящия случай не е сторено.

Доводите, че в договора е уговорена компенсаторна неустойка при неизпълнение на изискуемо задължение, както и възраженията за нищожност, също е следвало да се заявят най - късно в отговора на исковата молба, което не е сторено.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че дори чл. 3.1.1, изр. 2 да уреждаше компенсаторна неустойка в случай на неизпълнение, то тя не би била недействителна, като противоречаща на добрите нрави. Уговарянето на размер на неустойката равен на двойния размер на дадената по него сума не в разрез с присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Спорните по делото въпроси се свеждат до това поето ли е от страна на продавача Г.С. задължение в срок до 30.11.2017г. за заличаване на учредената върху имота ипотека, налице ли е изпълнение на това задължение и възникнало ли е право в полза на купувача да развали предварителния договор и да иска връщане в двоен размер на даденото капаро.

Отговорът на първия правен въпрос произтича от приложимата към спора разпоредба на чл. 20 ЗЗД, според която при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Тълкувайки разпоредбите на предварителния договор за покупко – продажба във връзка едни с други съдът приема, че действителната обща воля на страните е била в срок до 30.11.2017г. купувачът да придобие вещното право върху имота, предмет на договора, чист от вещни тежести, плащайки на продавача остатъка от продажната цена от 41 850 евро.

Този извод на съда почива на предвидената в клаузата на чл. 2.5 от договора обща забрана на продавача да не отчуждава, респ. да не обременява имота с ипотеки, възбрани или ограничени вещни права на трети лица, да не го използва за обезпечение на свои или чужди задължения.

Затова й клаузата на чл. 2.4.1, тълкувана в неразривна връзка с чл. 2.5 следва да се разбира в смисъл, че продавачът е поел задължение към деня на сключване на окончателния договор – 30.11.2017г. да прехвърли вещното право на собственост и да предаде владението върху имота, предмет на договора, чист от вещни тежести и права на трети лица.

Поетото с чл. 2.4.1 задължение следва да се счита изпълнено от продавача само, ако към деня на сключване на окончателния договор – 30.11.2017г. учредената в полза на банката ипотека е била заличена, което не е сторени нито в уговорения краен срок за нотариално удостоверяване на сделката, нито по - късно.

Действително ипотеката се заличава въз основа на съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, на осн. чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19 ПВ. В конкретния случай заличаването й е обусловено от изпълнение на задължения на кредитополучателя А.С.спрямо банката, поети с анекс от 20.12.2017г. към договор за ипотечен кредит, които същият не е изпълнил.

Наличието на учредена ипотека не рефлектира по никакъв начин върху същинското задължение на продавача за прехвърляне на собствеността, но в случая е налице съществено неизпълнение на договорно задължение, тъй като ипотеката не е заличена до деня на нотариалното изповядване на сделката, а заличаването й би гарантирало купувача в случай на пристъпване към принудително изпълнение върху ипотекирания недвижим имот, в чиято и собственост да се намира той.

Изпълнение на задължението за заличаване на ипотеката не е поставено в зависимост от изпълнението на насрещно задължение на купувача да плати изцяло цената, каквато уговорка в договора липсва, но в какъвто смисъл е изявлението на продавача в нотариална покана от 15.12.2017г.

В настоящия случай, ответникът Г.С. е неизправна по правоотношение страна, защото не е изпълнила свое изискуемо задължение и  в нейна полза не е възникнало право да се откаже от договора и да задържи задатъка, поради което изявлението й за разваляне не е породило правни последици.

Или, в полза на изправната по договора страна е възникнало право да се откаже от договора и да иска връщане на двойния размер на дадения задатък, което потестативно право е надлежно упражнено в същата форма, в която е сключен и предварителният договор и достигнало до адресата след изтичане на седемдневният срок, посочен в 3.1.1.

 Уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по чл. 87 ЗЗД, като кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята договора за развален. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93 ал. 2 ЗЗД. По този начин с уговарянето на задатък страните по взаимно съгласие свързват една определена по размер престация с възможността за прекратяване на облигационната връзка от изправната страна без определяне на допълнителен срок за изпълнение. В този смисъл решение № 474/13.07.2010г. по гр. д. №457/2009г. на ВКС, IV г.о.

Въз основа на изложеното, настоящия състав на съда намира, че са налице предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗЗД – наличие на действителен предварителен договор за покупко – продажба, виновно неизпълнение от страна на Г.С. – обещател по предварителния договор на задължението за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, чист от тежести, уговорен и заплатен задатък, обезпечаващ изпълнението на това изискуемо задължение, изправност на ищеца, отказ от договора и претендиране на дадения задатък в двоен размер.  

Последица от извършения отказ от договора, поради виновното му неизпълнение от страна на продавача е и задължението на последния, изрично уговорено в чл. 3.1.1 от договора, за връщане на получения задатък в двоен размер. Ето защо, искът по чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата 18 189, 22 лв., чиято равностойност в евро възлиза на 9 300, следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на спора в полза на ищеца Д.Д. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 2 827, 57 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.Т.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН **********,*** сумата от 18 189, 22 лв. /осемнадесет хиляди сто осемдесет и девет лева и двадесет и две ст./, чиято равностойност в евро възлиза на 9 300, представляваща двоен размер на дадено капаро по развален предварителен договор за покупко – продажба от 02.11.2017г. на недвижим имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в *********, със застроена площ от 58, 52 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 6, 47 кв., както и 1, 5504 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж по чл. 3.1.1, изр. 2, поради неизпълнение на задължение на продавача да предприеме необходимите правни действия по заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, произтичащо от чл. 2.4.1 от него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 93, ал. 2 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Г.Т.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН **********,*** сумата от 2 827, 57 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и седем лева и петдесет и седем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: