О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. С., 04.03.2020г.
Апелативен Специализиран Наказателен съд , втори въззивен състав , в закрито заседание на 26 февруари през
две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
ДАНИЕЛА
РОСЕНОВА
разгледа докладваното от съдията
Росенова в.н.ч.д. № 91 /2020 година по
описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 345 НПК
Постъпил e протест от СП против
определение от 16.01.2019 г., по н.о.х.д
1892/2019г., по описа на СНС, 16 състав.Определението е постановено в
разпоредително заседание като съдът е
приел,че са налице основанията чл.249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1т.3 НПК за
прекратяване на съдебното производство.По реда на чл. 342 ал.2 НПК е
постъпило възражение против протеста от подс.И.В.И. ,чрез защитника и . Възражение е
постъпило против протеста и от защитника
на подс.Е.С.И..
В
протеста се оспорват изводите на
съда , че са допуснати съществени, отстраними,
процесуални нарушения, с които са нарушени правата на обвиняемите лица, констатирани са допуснати фактически грешки и въз основа на
тези основания е приел ,че съдебното производство следва да бъде прекратено.Посочва
се,че съществените процесуални нарушения посочени от съда би могло да бъдат
условно групирани в три групи : участието на един и същи защитник на двамата
подс. И. ,които имат противоречиви интереси,
посочване на номера на документи и дати
,които са след тези за регистрацията им
и отсъствието на конкретика дали датите и поредността на нотариалните
заверки се подкрепя от
доказателствата или е допусната
фактическа грешка изразяваща се в несъответствия между номерата и датите на
заверки в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт.В
последствие за да бъдат опровергани изводите на съда са изложени обстойни
съображения за посочените по – горе нарушения като се поддържа ,че изводите на
съда за допуснати съществени процесуални
нарушения са неправилни и
незаконосъобразни.Предлага се да бъде отменено атакуваното определение като
делото се върне на СНС или алтернативно се приеме,че се касае за очевидни технически грешки, за което се даде
7 срок на държавното обвинение да ги отстрани .
Възражението на подс.И.В.И. са против протеста на СП като се посочва ,че
атакуваното определение е правилно
и аргументирано.Изразяват се обстойни съображения в подкрепа изводите на
решаващия съд за допуснатите съществени процесуални нарушения като се
поддържа,че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 и ал.3 НПК.Допълват се възраженията и с аргументи ,че СП не е изпълнила,преди внасяне
на обвинителния акт,констатираните съществени процесуални нарушения от друг съд
,а именно СГС и Апелативен съд гр. С.,като
се посочват конкретните дела образувани в тези съдилища..Във възражението се
посочва ,че именно акта на Апелативен съд гр. С. е в основата на прекратяването
на съдебното производство пред посочените съдилища и изпращане на делото в СНС.Защитата
акцентира,че по въпросите свързани с допуснатите нарушения при изготвяне на
обвинителния акт поддържа направените възражения пред СГС
и СНС . Моли въззивния съд да постанови определение,с което потвърди съдебния
акт за прекратяване на съдебното производство.
Възражението на подс.Е.С.И. против
протеста на СП съдържа аргументи ,че
доводите в протеста са неоснователни и неправилни.Развиват се в
две страници съображения ,че интересите между двамата подсъдими са били
противоречиви още при провеждане на процесуално следствените действия на д.п. ,
поради което е следвало да не бъде допускан един и същ защитник да ги
представлява .Тези съображения се допълват от подробно цитирана практиката на върховно
съдилище и европейското право.Поддържа се ,че не са отстранени и други
процесуални нарушения , които са посочени от другите съдилища и по своята същност са
съществени и отстраними , защото
ограничават правата на защита на обвиняемите лица.
Апелативният специализиран наказателен съд
след като се запозна с исканията в протеста и възраженията на обвиняемите, провери изцяло съдебния акт , намери за установено
следното:
Определението на първоинстанционния съд е
необосновано и неправилно.Съдът не е
изпълнил задълженията си по начина както изисква закона.В чл.249 ал.4 НПК е
посочено ,че съдът прекратява съдебното производство, когато установи,че са
допуснати съществени,отстраними,процесуални нарушения, които са довели до нарушаване
правата на обвиняемия. Вместо да изрази по разбираем начин убеждението си съдът е изброил множество констатирани несъответствия между
обстоятелствена и диспозитивна част на
обвинителния акт, които се дължат на явни
фактически грешки,но във въпросителна форма не отговорил дали се касае за явна фактическа
грешка или съществено процесуално, отстранимо , нарушение, което е ограничило
правата на обвиняемите лица.В отделен случай
сам е оспорил инкриминираната сума по обвинението за престъпление по чл.212
ал.4 НК на обвиняемия И. ,без да изложи съображения въз основа на какви
доказателства по делото почиват изводите
му. Вътрешното убеждение
да съда е изразено по двумислен начин като например „Дори да се приеме, че не е
налице съществено процесуално нарушение, доколкото е налице разминаване между
диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, същото безспорно е
очевидна фактическа грешка“.
В производството по чл 248а и чл 249 ал.4 НПК са
въведени различни процесуални последици
при наличието на очевидни фактически грешки в обвинителния акт и при
допуснати съществени и отстраними
нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство. Така
поставен съдебния акт без мотиви и е
абсолютно основание за неговата отмяна
Вътрешното убеждение на съда
трябва да бъде ясно изразено въз основа на доказателствата по делото и
да дава еднозначен отговор на
основанията за вземане на решението в противен случай съдебния акт се приравнява на такъв бе мотиви.
Разпоредбата на чл. 345 НПК не дава възможност на въззивната
инстанция да отмени този съдебен акт като го върне за ново разглеждане тъй като с оглед разпоредбите на чл.345 ал.2 НПК втората инстанция следва да разгледа делото по същество.При това положение
въззивния съд като провери изцяло делото
и съобрази доводите на страните по въпроса за това дали са налице основания
за прекратяване на съдебното производство , поради допуснати съществени ,
отстраними , процесуални нарушения на
досъдебното производство , които са довели до нарушаване правата на страните
намери следното :
На досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение с
факта ,че адв. Василев е участвал като
защитник на обв. И..
Наличието на противоречиви интереси и въпроса с осигуряване на защитата на обвиняеми лица е фактически
въпрос, който се решава с оглед
повдигнатите обвинения и процесуалното поведение
на обвиняемите ,а именно възползването им от правото да дават обяснения по
обвиненията и признаване на вина .При наличие на такова поведение интереси защитата е задължителна съгласно чл. 94 ал. НПК, но само когато обвиняемите
лица пожелаят. В конкретния случай : Обв.И.В.И. има обвинения за престъпления по чл. 311ал.1 НК , две обвинения по 311 ал.1 вр.чл.26
ал.1 НК.,две обвинения по чл. 282 ал.3 вр.ал.2 врал.1 вр.чл. 26 ал.1 НК ,по чл.
302 т.1 б. „б“ вр.чл. 301 ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 26 ал.1 НК ,по чл. 212 ал.5
вр.ал.1 вр.чл. 26 ал.2 вр. ал. НК и по
чл. 311 ал.1 вр.чл. 20 ал.3 вр. ал.1 вр.чл. 26 ал.1 НК .Обв. Е.С.И. има
повдигнати обвинения за престъпления по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр.чл. 26ал.3 вр.
ал.1 НК и по чл. 316вр.чл. 311 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 НК
По отношение на двамата обвиняеми няма повдигнато обвинение за извършване на
някое от престъпления при условията на задружна престъпна задружна дейност.При
провеждане на д.п. двамата обвиняеми са се възползвали от правото си да не
дават обяснения, след като на 18.07.2016г. им е било повдигнато прецизирано
обвинение с постановление по чл. 219 НПК.При това фактическо положение не са
налице предвидените в закона предпоставки, които да са база за оценка дали са
налице „противоречиви интереси“ между двата обвиняеми за да се приеме възраженията за задължителна защита.В
проведеното предварително разследване не е допуснато претендираното нарушение
от водещия разследването, поради което и възраженията на обвиняемите не са основателни.Не са
основателни и възраженията за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт . Защитата необосновано се позовава на актове постановени от
други съдилища ,защото подобно процесуално поведение е
неправилно.Проследяването на процесуалното поведение на защитниците сочи ,че е непоследователно и по – скоро целящо да обслужи на всяка цена ,а
не съобразно закона, интересите на подзащитните им, защото ако биха били
добросъвестни защитниците ,би следвало
да са запознати,че още в произнасянето
на другите съдилища са получили
отрицателен отговор на претенцията за
нарушение на чл. 94ал.1 т.5 НПК в
д.п.
По отношение на изготвения
обвинителен акт ,с който е повдигнато обвинение на Обв.И.В.И. за
престъпления по чл. 311ал.1 НК , две
обвинения по 311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.,две обвинения по чл. 282 ал.3 вр.ал.2
врал.1 вр.чл. 26 ал.1 НК ,по чл. 302 т.1 б. „б“ вр.чл. 301 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.
26 ал.1 НК ,по чл. 212 ал.5 вр.ал.1 вр.чл. 26 ал.2 вр. ал. НК и по чл. 311 ал.1 вр.чл. 20 ал.3 вр. ал.1
вр.чл. 26 ал.1 НК. ,на обв. Обв. Е.С.И.
за престъпления по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр.чл. 26ал.3 вр. ал.1 НК и по
чл. 316вр.чл. 311 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 НК
и на обв. В. Д.С. за престъпление
по чл. чл. 311 ал.1 вр.чл. 20 ал.3 вр. ал.1 вр.чл. 26 ал.1 НК чл. 212 ал.4 вр.
ал.1 вр.чл. 26ал.3 вр. ал.1 НК са налице допуснати
явни фактически грешки. При
обсъждането на тези пропуски следва да се имат предвид поставените
изисквания към процесуалния документ на държавното обвинение при спазване на
задължителните указания на върховната
инстанция за ролята и изискванията към обвинителния акт като
средство за формулиране на окончателното
обвинение. Изискванията към обвиненията
са да бъдат ясно и точно
формулирани за да знае обвиняемия в какво се състой обвинението и да може да организира защитата
си. В Р- 493-2008-III – НО е прието
„ правата на обвиненото лице се свързват само с годността на обвинителния
акт да формулира ясно и
недвумислено обвинението чрез посочване
на обстоятелствата, обуславящи съставомерни признаци на деянието и на неговите
правни рамки.Само при липса на такава яснота
или непълнота , правото на защита
не може да бъде компенсирано по друг начин, освен чрез изготвяне и внасяне в
съда на нов обвинителен акт„. В ал.2 на чл.246 НПК и ТР 2/2002 г на ВКС на
Р.Б се поставят изисквания към
съдържанието на процесуалния документ на прокуратурата да посочва фактите и обстоятелствата, които подкрепят обвинението, като:време, място и
начин на извършване на престъплението.В
ТР 2/2002 г на ВКС на Р.Б т.4.2 се приема ,че „ в обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да
се посочат всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаци на престъплението“.В този смисъл обвинителния акт отговаря на всички
изисквания ,като в него конструктивно и пунктуално е описана фактологията на
инкриминираните деяния ,по време ,начин и място ,като са допуснати
някои неточности между
обстоятелствена и диспозитивна част ,които подлежат на отстраняване по реда на
чл. 248а НПК.По отношение на несъществени обстоятелства ,които не са изписани достатъчно ясно или пораждат съмнения
,то същите следва да бъдат изяснени в хода на съдебното следствие чрез
предвидените в НПК способи.
Подлежащите на отстраняване от държавното
обвинение са следните явни фактически грешки : В част 9: несъответствието между
диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт в номера на решението №135/30.03.2006
г. по гр. дело № 166/2006 г. по описа на БРС“, или този в диспозитива №138. В част 10: несъответствието между диспозитив и
обстоятелствена част относно датата на провеждане на с.з. по гр. дело №197/2006
г. на БРС“ 20.07.2006 г или 20.04.2006 г.В част 23: относно датата на
постановяване на решение по гр. дело № 517/2006 г. по описа на БРС на 16.11.2006 г. или на 17.11.2006
както е посочено в диспозитива. В част 30: годината на делото в
обстоятелствената част е посочен 40/2004 г., а в диспозитива от 2007 г.В част
42: несъответствие между диспозитив и
обстоятелствена част по обвинение за престъпление по чл. 311 на обв. В.С. и И.И.
относно номер на решението № 194 или 195.
По отношение на
установените несъответствия между датите и номерата на нотариалните заверки в
обстоятелствената част на обвинителния акт като: „ нотариална заверка на
03.05.2018 г. нотариална заверка № 2082 или нотариална заверка
№1826/18.05.2007г.“,тези в част 8 нотариални заверки “ №1296/08.05.2006 г. и
№1297/05.05.2006 г.“,както и тези
несъответствия описани в части 37,13,20 ,27, 28,31,33,35,40,41,43 и 44 не се
касае за съществени процесуални нарушения ,които са довели до нарушаване на
правата на страните ,а за пропуски и неясноти,които подлежат на изясняване в хода на съдебното следствие при
проверка на описаните обстоятелства чрез принципите на процесуалния закон и участие на страните.По
същият начин следва да бъде отстранено и посочено нарушение изразяващо се в
погрешно изписване на Законът за собствеността и ползването на земеделските
земи (ЗСПЗЗ) или неговата абревиатурата, както и значението на констатираното недописано
изречение. Подлежи на изясняване в хода на съдебното следствие и въпроса за
инкриминираната на обв. на Е.И. сума по обвинението за престъпление по чл. 214
ал.4 вр. ал.1 вр.чл. 26ал.3 вр. ал.1 НК тъй като няма несъответствие между
фактическото и юридическото обвинение, защото посочената от първостепенния съд
сума от 197 490, 32 лв. не фигурира в обвинителния акт. Както в обстоятелствената
част, където е описано това деяние така също и в диспозитива е инкриминирана
сумата от 127 490.32 лв .Какъв е размера на инкриминираната сума е въпрос,който следва да получи отговор при
произнасяне на съда с краен съдебен акт.
Предвид изложеното протестираният съдебен акт като поставен при
съществено процесуално нарушение изразяващо се в липса на мотиви следва да бъде отменен. Делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд за провеждане заседания при условията на
чл.248 а НПК
Предвид изложеното Апелативен Специализиран
Наказателен съд, втори въззивен състав, на основание чл. 345 ал.1 НПК
О
П Р Е
Д Е Л
И:
Отменя определението от 16.01.2020г. постановено по н.о.х.д № 1892 /2019г. по описа на
Специализиран Наказателен съд, 16 състав.
Връща делото за продължаване на
съдопроизводствени действия по реда на
чл. 248 а НПК .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.