№ 11552
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110112900 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че владее като собствен, необезпокоявано, без пречки и спорове, в
продължение на над 10 години в периода от 1996 г. и към момента на депозиране на
исковата молба и е придобила по давност следния недвижим имот: апартамент, находящ се
в гр. София, ж.к. „......“/бивш ж. к. „....“ и бивш ж. к. „....“/ ......, състоящ се от една стая,
дневна, кухня и др. сервизни помещения, с площ 57.12 кв. м., заедно със зимнично
помещение, при съседи на апартамента: стълбище, П.П.К., двор, Н.Б. и Г.Г. и при съседи на
зимничното помещение: от три страни коридор и Ем. и Г.Н., заедно с 0.384 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж на държавна земя, който апартамент е
нанесен в КККР като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......., по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София, одобрени
със заповед №РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. София, район ...., ж. к. „......“ ......, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в
сграда с идентификатор ...., предназначение: жилищна сграда-многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ..... г., предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обета: 1, посочена в документите площ: 52.17 кв.
м., прилежащи части: зимнично помещение; 0.384 %идеални части от общите части на
1
сградата, съседи: самостоятелни обекти с идентификатори: .....170, .....172, .....174, .....176.
Поддържа, че ответникът претендира да е собственик на имота по силата на решение от
10.05.1995 г. по гр. д. №379/1994 г., СРС, 33 с-в и е отправил покана до нея да го освободи,
което обуславяло правния й интерес от завеждане на настоящата претенция за установяване
със силата на пресъдено нещо, че тя е собственик на така описания имот. Претендира
разноски.
Ответникът в своя отговор оспорва предявения иск, като твърди, че е собственик на
процесния имот по силата на решение от 10.05.1995 г. по гр. д. №379/1994 г., СРС, 33 с-в.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен делбен протокол от 18.09.1990 г., съгласно който процесното
жилище е поставено в дял на ищцата.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 27, том X, дело
№16781/1992 г. в полза на „Българска пощенка банка“ АД.
По делото е представен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот по
чл. 19, ал.3 ЗЗД от 10.05.1993 г.
Представено е решение 10.05.1995 г. по гр. д. №379/1994 г., СРС, 33 с-в, влязло в сила,
според което договорът от 10.05.10993 г. е обявен за окончателен. Представени са още
заявление от ответника и справка от Агенция по вписванията, удостоверение за идентичност
на адреси, удостоверение за декларирани данни, удостоверение за данъчна оценка на
процесния имот и 11 броя приходни квитанции за заплатен данък недвижим имот и такса
смет, ведно със съобщения за дължими такива.
Представено е съобщение от ответника до ищцата от 17.02.2022 г. за освобождаване на
процесния имот.
Представени от ответника са копие на изпълнителен лист по гр. д. №379/1994 г., СРС, 33
с-в, , молба за образуване на изпълнително дело, както и покани за доброволно изпълнение
по изп. дело №337/2022 г. при ЧСИ Дичев.
Разпитани са свидетелите Р.Г., П.Ан., Г.Н. и В.Др..
Свидетелят Г., който е бил студент с ищцата и мъжа й през 90те години разказва, че са
кюрди от сирийската част. Знае за жилището на Х. в кв. ...... Ходил там преди много време.
Знае, че е на жената на Х.. По едно време разбрал, че има проблеми между семейство Х. и
Д.. Разбрал, че може би ще му вземат жилището и кюрдската общност събрали сума от 4000
$, за да му дадат. Д. бил съгласен. Претенции към жилището да има Д. не знаел до миналата
година. От 8- 9 години е в Италия. От 1995- 96 г. Х. живеят в жилището.Даже тази година
2
като дошъл си живеели там. Знаел, че е тяхно. За последно посетил апартамента на Х. 1995-
96 г., но знае, че живеят там.
Свидетелката Ан. познава М. Х. от дядо Н., дядо на М., който бил първият обитател на
жилището. Виждала М. непрекъснато в този апартамент. От 1990 година насам не е
виждала други хора да живеят там. М. твърдяла, че това си е нейният апартамент. Доколкото
знае й е дарение от дядо Н.. А. не е виждала в имота. От 90-та година насам проблеми и
претенции не е имало.
Свидетелят Н., на когото ответникът е бивш зет, го познава от 1984-1985 г. Дори след
развода със сестрата на свидетеля през 2004 г. се виждали почти всеки ден. Знае
апартамента в ....... Ответникът помогнал на ищцата и мъжа й да останат там да живеят.
Ходил с ответника в апартамента. Д. си го искал, а ищцата и мъжът й отлагали. Д. ги
оставил да ползват жилището, докато се оправят финансово. Чувал за разговори да ползват
жилището докато намерят подходящо и го освободят.
Свидетелят Др. казва, че ответникът му споделял за проблем с апартамента, че в
апартамента живеят едни хора и че е негов, и иска да си го вземе. Няколко пъти ходили до
там. Единия път Д. говорил с някой на 2-ри етаж, но не знае за какво. Върнал се доста
разстроен. Миналата година есента ходили последно. Споделил, че не могат да се разберат
нещо.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Ищецът легитимира себе си като собственик процесния имот на основание давностно
владение, поради което последното подлежи на пълно и главно доказване от него, съобразно
разпределената доказателствена тежест.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да се придобие един
имот по давност, е необходимо не само владелецът да упражнява непрекъснато фактическа
власт върху него в посочения в закона период от време, но и осъществяваното владение да е
постоянно, спокойно и явно /Решение № 32 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2018 г.,
II г. о., ГК/.
За да бъде признато правото на собственост на основание давностно владение
ищецът следва да установи по делото че е упражнявал в продължение на 10 години
непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесния имот, с намерение да го
свои.
Съдът обаче намира ангажираните от ищеца доказателства за недостатъчни за
доказване вмененото в негова тежест, поради следното:
3
По делото се установява, че по силата на делбен протокол от 18.09.1990 г.,
процесното жилище е поставено в дял на ищцата.
По делото не е спорно, че по силата на съдебно решение 10.05.1995 г. по гр. д.
№379/1994 г., СРС, 33 с-в, ответникът е придобил от ищцата процесния имот.
Въпреки това по делото не е спорно, че ищецът е продължил да упражнява
фактическата власт върху имота през процесния период, а именно 1996 г.- 2022 г.,
доколкото от свидетелските показания се установява, а и ответникът не оспорва, че ищцата
и нейният съпруг не са напуснали процесното жилище.
Спорно е единствено твърдението на ищцата за наличие на т. нар. „анимус“, т.е.
намерението да свои вещта, което същата претендира, че е било налице през процесния
период.
Съдът намира, че свидетелските показания, ангажирани от ищеца, създават представа
само досежно фактическото ползване на процесния имот от ищеца От тях не може да се
направи извод, че ищецът е манифестирал волята си да свои вещта явно и непрекъснато в
продължение на 10 години, а само да ползва същата. В този смисъл показанията на
свидетеля Г. се отнасят до 90те години, а показанията на свидетелката Ан. акцентират върху
ползването на процесния имот от ищцата, което така или иначе не е спорно по делото. Не се
доказва и посредством представените писмени доказателства. Обстоятелството, че ищцата е
получавала и заплащала данък за недвижимия имот и такси смет не е достатъчно за
доказване тезата на ищеца. В този смисъл е константната съдебна практика.
От друга страна пък ангажираните от ответниците свидетелски показания и писмени
доказателства дори оборват тезата за непрекъснато, явно и спокойно владение и намерение
да се свои. От същите става ясно, че ищцата и нейният съпруг са продължили да ползват
жилището със съгласието на ответника и желанието му да им помогне.
Така при съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира, че не бе
доказано твърдяното от ищците владение на процесния имот постоянно, явно, спокойно в
продължение на 10 години с изразено намерение за своене. При това положение исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и при своевременно поискани разноски съдът присъжда в
полза на ответника 2000 лв. разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. Х., , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
4
„......“ бл. .... срещу Д. А. А., ЕГН **********,с адрес: гр. София, ....., иск с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че е собственик на следния
недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „......“/бивш ж. к. „....“ и бивш ж.
к. „....“/ ......, състоящ се от една стая, дневна, кухня и др. сервизни помещения, с площ 57.12
кв. м., заедно със зимнично помещение, при съседи на апартамента: стълбище, П.П.К., двор,
Н.Б. и Г.Г. и при съседи на зимничното помещение: от три страни коридор и Ем. и Г.Н.,
заедно с 0.384 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на
държавна земя, който апартамент е нанесен в КККР като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ......., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община
Столична, област София, одобрени със заповед №РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район ...., ж. к. „......“ ......, самостоятелният
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ...., предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ..... г.,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обета: 1,
посочена в документите площ: 52.17 кв. м., прилежащи части: зимнично помещение; 0.384
%идеални части от общите части на сградата, съседи: самостоятелни обекти с
идентификатори: .....170, .....172, .....174, .....176. на основание давностно владение през
периода 1996 г.- 2022 г.
ОСЪЖДА М. Л. Х., , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „......“ бл. .... да
заплати на Д. А. А., ЕГН **********,с адрес: гр. София, ..... на основание чл. 78, ал.3 ГПК
сумата от 2000 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5