Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1469                             18.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети девети януари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1343 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с основание чл.124 ал.1 ГПК.

Ищецът Р.К.И. твърди, че при проучване в Централния кредитен регистър е установил, че съществува необслужвано задължение към ответната банка по договор за кредит за сумата 5000 лева. Твърди, че е не е сключвал такъв договор и иска това да бъде установено по отношение на ответника. В хода на производството изменя основанието на иска си, като не оспорва сключването на договора, но излага довод за това, че вземането е погасено по давност считано от 13.011.2009г. /лист 70/. Това твърдение ищецът обосновава с обстоятелството, че договорът е бил сключен със срок до тази дата, а клаузата че същият се подновява автоматично посочена в общите условия е недействителна като неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Моли иска

Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД излага становище за неоснователност на иска. Твърди, че вземането по същия е било прехвърлено с договор за цесия на третото лице помагач „Дебитум Инвест“ АДСИЦ, като към този момент е било налице неизпълнение от страна на длъжника. Освен това поради автоматичното подновяване на срока на договора, неговият падеж все още не бил настъпил.

Третото лице помагач „Дебитум Инвест“ АДСИЦ също счита, че падежът на задължението по договора не е настъпил, поради подновяването му. Поради това и задължението не било погасено по давност. Ето защо счита иска за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

Не спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че на 13.11.2007г. ищецът е сключил с ответната банка договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка /лист 24/. Кредитният лимит бил определен на 5000 лева, а срокът на ползването му бил определен до 13.11.2009г.  – чл.3 на договора.  В същата разпоредба било предвидено, че договорът се подновява автоматично  при условията и по реда, предвидени в общите условия на банката. Съгласно чл.19.1.1 от тези условия срокът на договора се продължавал автоматично, всеки път за нов едногодишен период, при условие че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора по реда чл.19.2.1. а или чл.19.2.2.а /лист 29/.

Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че в периода от 13.11.2007г. до 24.01.2008г. ответникът е усвоявал многократно суми по договора. Освен това били извършвани плащания в периода 04.12.2007г. - 28.02.2008г. с които частично били погасявани главница и лихви. Кредитът бил в просрочие от 02.04.2009г. Размерът на задълженията към 20.11.2018г. възлизал на 5000 лв. непогасена главница, 20658,36 лв. непогасена договорна лихва от 19.04.2009г. до 20.11.2018г., 18942,68 лв. наказателна лихва от 08.05.2009г. до 20.11.2018г. и 117 лв. такса за обслужване на кредитната карта за 2009г., 2010г. и 2011г. /лист 76/. 

Установява се, че на 27.11.2018г. между банката ответник и третото лице помагач „Дебитум инвест“ АДСИЦ бил сключен договор за прехвърляне на вземания по кредитни карти, включително и това по договора с ищеца И. до когото е било изготвено от банката уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД / лист 32 и 57/. Уведомлението не е било връчено поради това, че получателят се оказал непознат на посочения в договор адрес /лист 59/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Ищецът основава предявения отрицателен установителен иск на правопогасяващ факт – изтекла в негова полза давност за вземането. Този факт може да бъде успешно противопоставен само на кредитора. Поради това за да бъде искът основателен следва да се установи, че ответникът по него е кредитор по задължението, чието погасяване се претендира че е настъпило.

            В настоящия случай се установи, че вземането по процесния договор, за което ищецът претендира, че е било погасено по давност, е било прехвърлено на третото лице помагач с договор за цесия още преди завеждане на настоящото производство. Цесията не е била съобщена на длъжника към датата на подаване на исковата молба, но това следва да се счита сторено в последствие - както с отговора на исковата молба, така и с постъпилото становище на третото лице помагач.

            С прехвърлянето на вземането по реда на чл.99, ал.2 ЗЗД то е преминало към новия кредитор с всички свои привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително и изтеклите лихви – арг. от чл.99, ал.2 ЗЗД. В хода на настоящото дело на ищеца е бил връчен отговора на исковата молба, в който се съдържа и уведомление изхождащо от предишния кредитор относно извършената цесия. Връчването е извършено на 18.09.2019г. / лист 43/. Следователно от датата на уведомяването цесията има действие по отношение на длъжника / ответника/, по аргумент от чл.99, ал.4 ЗЗД и той вече дължи изпълнение на цесионера. От това следва, че смяната на кредиторите е произвела действие и по отношение на ответника. Това е така, защото няма пречка съобщаването на цесията да бъде извършено в хода исковото производството, като то следва да бъде взето предвид, като новонастъпил факт / в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/.

Горното означава, че предявеният срещу банката иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като същата не е легитимирана като титуляр на вземането, относно което се претендира, че е погасено по давност.

Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 150 лева, от които 100 лв. депозит за експертиза и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска  с осн. чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Р.К.И. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес ***, адв. ***против „Първа инвестиционна банка“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Драган Цанков №37 за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата 5000 лева представляваща вземане по договор за кредит овърдрафт, сключен с банката на 13.11.2007г., поради погасяването му по давност.

 

ОСЪЖДА от Р.К.И. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ деловодни разноски.

 

Решението е постановено при участието на „Дебитум Инвест“ АДСИЦ, в качество на трето лице помагач на страната на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ЖИВКО ЖЕЛЕВ       

 

Вярно с оригинала: ЦВ