№ 40
гр. Костинброд, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря А. Вл. А.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100484 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на ищеца – Е. Д. М., с която се
предявява срещу ответника Софийски районен съд иск с правно основание чл.
2в от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 20 000 лева за това, че в открито
съдебно заседание по гр.д. № 71998/2021 г. по описа на СРС, ГО, проведено на
28.11.23 г., е бил изтезаван с белезници на краката, което му е причинило
болки и страдания, както и унижение в собствените си очи и обществото, като
по този начин е било нарушено правото на ООН и ЕС.
В срок е подаден отговор на исковата молба от страна на СРС, с който се
оспорва предявения иск като неоснователен, с подробни съображения
изложени в ОИМ.
В проведеното о.с.з., ищецът е редовно призован, като взема лично
участие в съдебните заседания. Поддържа предявения иск.
Ответникът, е редовно призован, не се явява и не изпраща представител,
като с писмено становище оспорва предявената претенция.
РП- Костинброд, е редовно призована, като представителят на
държавното обвинение, оспорва предявената претенция като неоснователна.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
По гр.д.№71998/21г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, е било проведено
открито съдебно заседание, в което е взел участие Е. Д. М./ищец/.
Видно от съдържанието на съдебния протокол, ищецът е отправил
искане да му бъдат свалени поставените белезници, доколкото същият е бил
конвоиран за вземане на участие в съдебното заседание.
Съдията- докладчик е уважил искането на ищеца и е разпоредил да му
1
бъдат свалени поставените белезници.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свидетеля С. Д., тъй като от
тях не може да установи с категоричност каквато и да било конкретика около
това какъв е бил предмета на воденото от ищеца дело пред СРС, както и какво
е претендирал последния. Наред с това свидетелят заяви, че ищецът води
множество дела пред СРС, а не единичен случай, като това е една от
причините да не може да бъде по изчерпателен. Наред с това от показанията
на посочения свидетел може да се обоснове извод за определена степен на
предубеденост или заинтеросованост от страна на свидетеля спрямо ищеца,
доколкото същият изрази мнение, че симпатизира на последния.
Други доказателства и доказателствени средства, които да са относими
към предмета на делото не бяха събрани в хода на процеса.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ изрично признава на
гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от
правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС.
Фактическият състав на извъндоговорната отговорност на държавата за
вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва следните
материалноправни предпоставки: 1. нарушена правна норма от правото на ЕС
или нарушен принцип, установен от правото на Съюза; 2. нарушените правни
норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти;
3. нарушението да е достатъчно съществено и 4. нарушението, респ.
неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-следствена
връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди). Когато
нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС
въвежда и още една предпоставка – вредите да произтичат от решение на
окончателна съдебна инстанция. Липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение,
възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата.
Следователно за основателността на предявения иск с правно основание чл.
2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване посочените обстоятелства.
В настоящия случай ищецът твърди, че от страна на ответника е
извършено нарушение на правото на Европейския съюз в производството пред
районен съд, иразяващо се в това, че е бил изтезаван, доколкото не са му били
свалени поставените белезници. По делото с категоричност се установи, че
искането на ищеца за сваляне на поставените му белезници е било уважено,
поради което няма как да се приеме, че в конкретния случай е било налице
евентуално „нарушение“.
Предвид установените факти съдът намира, че твърденията на ищеца
за извършено нарушение от страна на ответника на правото на Европейския
съюз са неоснователни.
По делото не се установи да е реализирана първата от кумулативно
2
предвидените предпоставки на спорното материално право, а именно -
действие или бездействие, с което СРС е нарушил норма от правото на ЕС,
която предоставя права на частноправни субекти. Затова не следва да се
разглеждат и останалите обусловени от нея предпоставки, а именно – дали
нарушението е съществено и конкретно настъпилите за ищеца неимуществени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с действията на
ответника по делото.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има единствено ответникът, който своевремнно е направил искане за
присъждане на такива, в т. ч. на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.2в, ал.1 ЗОДОВ от Е. Д. М.,
ЕГН**********, против СРС, с който е отправено искане да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 20 000 лева за това, че в открито съдебно
заседание по гр.д. № 71998/2021 г. по описа на СРС, ГО, проведено на 28.11.23
г., е бил изтезаван с белезници на краката, което му е причинило болки и
страдания, както и унижение в собствените си очи и обществото, като по този
начин е било нарушено правото на ООН и ЕС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Д. М., ЕГН**********,
да заплати на СРС, сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред СОС в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
3