Решение по дело №13947/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр.Варна, 04.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13947 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявени искове с правно основание с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 183 от ЗЗД вр.с чл. 153 ал.6 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „В.Е.В." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н., ПРОТИВ С.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ със съгласието на своята баба и законен представител Ж.Д.Ж, ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.А.С., ЕГН **********,*** и с адрес по местоживеене:***, както следва:

1. За осъждане на ответника С.Е.С., ЕГН **********, с адрес: *** действащ със съгласието на своята баба и законен представител Ж.Д.Ж, ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца "В.Е.В." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *******, задължения за потребена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида *** за топлофициран имот, находящ се в гр. ******, а именно:

сумата в общ размер на 317.70 лева /триста и седемнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща 1/2 /една втора/ част от цялото задължение в общ размер на 635.39 лева /шестстотин тридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/, от която:

- сумата в размер на 58.20 лева, представляваща ½ част от главницата в размер на 116.40 лева за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл. и сумата в размер на 14.14 лева, представляваща ½ част от лихвата за забава в размер на 28.28 лева за за периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2018 г.,

- сумата в размер на 81.13 лева, представляваща ½ част от главницата в размер на 162.26 лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл. и сумата в размер на 11.22 лева, представляваща ½ част от лихвата за забава в размер на 22.43 лева за за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г.,

- сумата в размер на 145.09 лева, представляваща ½ част от главницата в размер на 290.17 лева за периода от м. 06.2017 г. до м. 06.2018 г. вкл. и сумата в размер на 7.93 лева, представляваща ½ част от лихвата за забава в размер на 15.85 лева за за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г.,

ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно погасяване на задължението.

2. за осъждане на ответника Д.А.С., ЕГН **********,*** да заплати на ищеца "В.Е.В." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *******, задължение за потребена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида *** за топлофициран имот, находящ се в гр. ******, а именно:

- сумата в общ размер на 317.70 лева /триста и седемнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща ½ /една втора/ част от цялото задължение в общ размер на 635.39 лева /шестстотин тридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/, от която:

Претендират се и разноски.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата се твърди, че ответниците С.Е.С. и Д.А.С. са наследници по закон на А.С.В., бивш жител ***, починал на 05.06.2016г. и като такива отговарят за задълженията на своя наследодател за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофициран имот, находящ се в гр. ****за периодите до неговата смърт. След смъртта на А.С.В., ответниците по силата на наследственото правоприемство придобиват собствеността върху топлофицираният имот, поради което за периодите след 05.06.2016г. С.Е.С. и Д.А.С. отговарят за задълженията за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофициран имот, находящ се в гр. ****в качеството им на собственици на топлофицираният недвижим имот, притежаващи по ½ идеална част от правото на собственост.

Партида № *** за топлофицираният имот, находящ се в гр. ****във „В.Е.В." ЕАД е открита на името на А.С.В., в качеството му на собственик на топлофицираният имот, съгласно Договор № 21529 от 12.08.1991г., издаден от Община Варна, поради което и извлеченията от сметка 411 „Клиенти" за задълженията на потребителя на топлоенергия към „В.Е.В." ЕАД са на името на починалото лице.

Претендираните вземания са за: главница 116.40 лева за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл. и лихва 28.28 лева за забава за период от 01.01.2016 г. до 31.07.2018 г., главница 162.26 лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл. и лихва 22.43 лева за забава за период от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г., главница 290.17 лева за периода от м. 06.2017 г. до м. 06.2018 г. вкл. и лихва 15.85 лева за забава за период от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г.

Претендират вземанията на основание разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвиждаща, че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

По делото е постъпил отговор от ответниците чрез назначените им от съда процесуален представител по ЗПП и особен представител в срока по чл.131 от ГПК.

В отговора на С.Е.С., със съгласието на своята баба Ж.Д.Ж чрез процесуалния представител, назначен по реда на ЗПП, се сочи, че искът е допустим, но той не е пасивно легитимиран да отговаря по него, както и че същият е неоснователен.

Сочи, че на 14.12.2018г., ВРС се произнесъл с решение по ч.гр.дело №8934/2018г. по описа на ВРС- 16 с-в за приемане на наследството под опис и едва от този момент, ответникът като малолетен наследник е отговорен пред кредиторите за полученото наследство до размера му. Поради това срока за обявяване съгласно чл.14 от ОУ за него тече от 14.12.2018г.

Позовавайки се на чл. 62. (1) от ОУ на ищеца, твърди, че ищецът не е уредил отношенията си с предишния ползвател на топлинна енергия, който е наследника Д.А.С., поради което няма право да претендира сумите от неговия наследник.

Счита, че незаконосъобразно се начислява потребление за общите части на сградата, тъй като представлява допустима загуба за дружеството. Сочи, че нормите, които уреждат правилата на начисляване на такава енергия противоречат на норми на общностното право и ЗЗП:

- противоречие с Директива 2012/27 ЕС относно изискването за фактуриране на топлинната енергия въз основа на действителното потребление;

- противоречие със Закона за защита на потребителите и Директива 2011/83 ЕС относно изискването за ясни, недвусмислени и лесно разбираеми от потребителите сметки;

- Методиката в оспорената й част не е издържана от физична, математическа и правна гледни точки;

- съобразно чл.9, пар.З, б."н" от Директива 2012/27/ЕС, самостоятелна услуга „сградна инсталация" няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл.З от Директива 93/13/ към Регламент 2006/2004, поради което е нищожна;

- параметрите, използвани във формулата не са обосновани и са неясни:

- коефициентът 15%, отчитащ дела на инсталираната мощност на сградната инсталация спрямо общата мощност на отоплителната инсталация е определен, без да се посочи как се определя общата мощност - тя проектна мощност ли е, инсталирана мощност ли е или реална;

- действително инсталираната мощност на отоплителните тела за отчетен период, kW не е реална мощност, тъй като не се отчитат отоплителните тела (ОТ) с нулеви показания и се презумира, че всички ОТ са налични и включени на максимална мощност, както и че определените от производителя параметри на мощност 90/70/20, т.е., температури на вход, изход и околна среда не се спазват.

- противоречие на оспорената част от разпоредбата с разпоредби от по-висш порядък, а именно - чл.154, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за енергетиката, чл.З8, ал.1 и ал.4 от Закона за енергийната ефективност, чл.9, §3, б."б" от Директива 2012/27 и чл.6 и чл.7 от Директива 2011/83;

- при изчисляване на мощността на отоплителните тела, неправилно са презюмирани 90 градуса на входа, 70 градуса на изхода и 20 градуса околна среда, тъй като тези стойности реално са по-малки;

- формулата не отчита кои са работещите отоплителни тела и къде те са разположени, т.е не се взема предвид принципа на действие на двутръбната система, а именно, че тя работи през отоплителното тяло;

- липсва договор, уреждащ съответната ползвана услуга, като съобразно чл.9 от Директива 2012/27 няма услуга сградна инсталация. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация са загуби.

Въпросът е: отчита ли се чрез формулата приета в Методиката, респективно позволява ли тя фактуриране, на действително отдадената и потребена топлинна енергия от сградната инсталация в сграда етажна собственост и в този смисъл приложението й води ли до изпълнение на изискването на чл.155, ал.2 ЗЕ?

В този смисъл е РЕШЕНИЕ № 4777/13.04.2018г. на Върховният административен съд на Република България - Трето отделение.

Оспорва, че има валидно сключен договор между „В.Е.В." ЕАД *** и в частност, че наследодателя А.В. е дал съгласие да получава топлинна енергия, дори и от общия топлообмен на сградата.

Твърди липса на документи по чл. 60. (1) от ОУ, удостоверяващи сключен договор между страните, липса на „уникален клиентски (абонатен) номер" и откриване и водене на „партида с уникален партиден номер".

Сочи, че не съществува право за ищецът да открива служебно партида на името на ответника като се позовава на нормата на чл.61 ал. (4) от ОУ. Задължението за него започва да тече от 14.12.2018г. от постановяване на решението за приемане на наследството под опис. Законодателя е предвидил тази хипотеза именно за защита правата на непълнолетните, малолетните и поставените под запрещение.

Оспорва начислена сума за потребление за месец ноември 2015година, тъй като за същата сума има издаден Изпълнителен лист и образувано Изпълнително дело №1919/2018г. по описа на ЧСИ Л.С..

В отговора на Д.А.С. чрез назначения от съда особен представител, оспорва така предявения иск по основание и размер. Счита, че същият е неоснователен и недоказан.

Д.С. е наследник по закон на А.С.В.. Счита, че между „В.Е.В." ЕАД и ответника по делото не съществува облигационно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 25 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването присъединяването на потребителите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен договор, какъвто ищецът не е представил, като писмената форма е форма за неговата действителност.

Освен това в тежест на ищеца е да установи, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа, поддържана от ищцовото дружество, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, както и стойността на доставеното количество топлинна енергия и изискуемостта на задължението, както и че ищецът е публикувал общите си условия в един централен и един местен всекидневник.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Закона за енергетиката топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. С оглед на това обстоятелство не става ясно от исковата молба в какво се състои задължението на ответника за плащане за потребена и незаплатена топлинна енергия.

Съгласно чл. 139, ал. 1, ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. За исковия период е действала Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването, която регламентира правилата за дялово разпределение на потребената топлинна енергия в сгради - етажна собственост и съгласно тази наредба дела на сградната инсталация се определя по формула по приложена методика в наредбата.

Следователно ищцовото дружеството изчислява дължимите от ответника суми за доставена топлинна енергия въз основа на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост - т. 6.1.1 - Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, като количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Поради това посочените разпоредби противоречат на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. за фактуриране на потребената топлинна енергия въз основа на реалното енергийно потребление.

Следва да се отбележи, че ВАС със свое Решение № 4777/13.04.2018 г. от 13 април 2018 г., постановено по адм. дело №1372 / 2016 г., отменя формулата за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост. Съдът приема, че Методиката (Приложение 1 към Наредба 16-334 от 6 април 2007) за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е приета в резултат на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е неясна по отношение на част от параметрите в нея. Първоинстанционният състав на ВАС приема също, че с приложението й не се постига законовата цел, заложена в чл. 155, ал. 2 от Закона за енергетиката, а именно - на потребителите да се фактурира консумираната топлинна енергия въз основа на действителното им потребление. Съдът е приел, че е допуснато противоречие между Директивата за енергийната ефективност №2012/27 на ЕС и разпоредби от Закона за енергетиката, а именно - чл. 9 и 10 от Директивата изисква фактуриране на действителното потребление на енергията.

Съобразявайки мотивите на Решението на ВАС, счита, че сумата не е изчислена правилно, поради което не се дължи от ответника.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването им и присъждане на разноски, а ответниците чрез особените си представители поддържат отговорите и молят за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за заплащане на топлинна енергия за периодите от м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. ; от м. 11.2016 г. до м. 04.2017 г. и от м. 06.2017 г. до м. 06.2018 г. и лихви за забава. Пасивната легитимация на двамата ответници се извежда както въз основа на наследствено правоприемство по отношение на задълженията на наследодателя, възникнали до смъртта му на 05.06.2016г. /за първия период/, така и въз основа на собствеността на ответниците всеки от тях върху 1/2 ид. част от недвижимия имот, за който се претендира вземането за потребена топлинна енергия, като съсобствеността отново е възникнала чрез наследяване след смъртта на наследодателя /за втория и третия период/.

Ответниците оспорват както пасивната си легитимация, така и предпоставките за възникване на вземането.

С решение на ВАС № 4777/13.04.2018 г. от 13 април 2018 г., постановено по адм. дело №1372/2016 г., е отменена формулата, приета с т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн. ДВ бр. 94 от 2013г.

Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК, съдебното решение /за отмяна на подзаконов нормативен акт/ има действие по отношение на всички.

Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.

Съдът намира, че са налице данни /официални от сайта на ВАС/, че решението на ВАС № 4777/13.04.2018 г. от 13 април 2018 г., постановено по адм. дело №1372/2016 г., е обжалвано пред 5 членен състав на съда, като е образувано а.д. № 8394/2018г., което не е приключило, като няма данни да има решение по същото, както и данни същото да е обнародвано в Държавен вестник. Поради това цитираното от ответниците решение се явява невлязло в законна сила.

Отделно от това отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред във времето. Това означава, че дори и да влезе в сила посоченото решение, отмяната ще действа занапред, т.е. решението няма да има сила по отношение на процесния период на дължимост на претендираните вземания м. 11.2015 г. - м. 06.2018 г. Към периода на претенциите е била налице надлежна методика за изчисляване на сумите, дължими за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.

И накрая дори и при отмяна на т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн. ДВ бр. 94 от 2013г. , би била отменена само една от редакциите на Наредбата, като след отмяната би била приложима предходната редакция, която съдържа същата формула.

Не се доказват и твърденията на процесуалния представител на отв. С.С., че начислена сума за потребление за месец ноември 2015година, се претендира повторно по настоящото дело, тъй като за същата сума има издаден Изпълнителен лист и образувано Изпълнително дело №1919/2018г. по описа на ЧСИ Л.С.. Видно от представеното в подкрепа на тези твърдения писмено доказателство – ИЛ № 1368/11.02.2016г. , издадено въз основа на заповед за изпълнение № 8319/21.12.2015г. по ч.г.д. № 16207/2015г. на ВРС, ИЛ е издаден за вземания на ищеца за топлинна енергия по отношение на наследодателя за период до м.08.2015г. /датата 30.11.2015г. е крайния период на дължимост на мораторната лихва, т.е. касае се за друг вид задължение/, а претенциите по настоящото дело започват от м. 11.2015г., т.е. три месеца по-късно.

По въпроса за приемането на наследството по опис:

След смъртта на едно лице, неговите наследници по закон разполагат с възможността както да приемат оставеното от него наследство, разбирано като съвкупност от права и задължения, така и да се откажат от него.

Приемането на наследството е волеизявление на едно лице, че желае да поеме в собствената си правна сфера обема от права и задължения, включващи се в имуществото на наследодателя към момента на смъртта му. То бива мълчаливо или изрично, като приемането на наследството под опис е подвид на изричното приемане на наследството. То се извършва със защитна цел – да бъде ограничена отговорността на наследника за задълженията на наследодателя до размера на придобитото чрез наследяването имущество.

С приемането на наследството обаче, независимо дали под опис или не, целият обем от права и задължения на наследодателя към датата на смъртта му, преминават към наследника. С други думи приемането на наследството има ретроактивно действие – наследника става носител на правата и задълженията на наследодателя, такива каквито са към датата на смъртта му, а не занапред от приемане на наследството. Поради това независимо кога ответникът С.С. е приел наследството на А.В., то същият придобива всички права и задължения, намиращи се в неговия патримониум към момента на смъртта му на 05.06.2016г. – поради това отговаря както за задълженията на А.В.за заплащане на топлинна енергия преди тази дата, така и става собственик по наследство на частта от апартамента, за който се претендира плащане, към датата на смъртта на наследодателя. Затова без значение е кога е приел наследството по опис, тъй следва да отговаря за задълженията, възникнали на основание придобитата от него собственост.

По въпроса за ползването на имота:

Отговорността на ответниците в случая е договорна, възникнала от договор, сключен при Общи условия. Купувачът на топлинна енергия А.С.В. е подписал надлежно и лично договор № 200/06.11.2000г. за продажба на топлинна енергия за сграда с адрес гр. ***** /л. 185/.

Видно от приложимите Общи условия – чл. 64 ал. 1 и ал. 2, при смърт на купувач – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището…/чрез правна сделка/, са длъжни да уведомят продавача в срока по чл. 14 чрез подаване на заявление за промяна на партидата, като приложат и удостоверение за наследници или акта за собственост. В случаите по ал. 1 продавачът променя партидата на името на наследниците или на един от тях, в случай на споразумение, или на името на лицето по акта за собственост. При липса на споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи солидарно, съобразно удостоверенията за наследници.

Неизпълнението на задължението на ответниците, като наследници на купувача А.С.В., по чл. 64 от ОУ на ищеца, да уведомят продавача за смъртта на наследодателя им, не може да влече благоприятни за тях последици. По силата на чл. 64 ал. 2 изр. 2 от ОУ, ищецът има право при смърт на купувача и при липса на споразумение между наследниците на кого от тях да се запише партидата /каквото безспорно е положението в настоящия случай, предвид твърденията, че двамата ответници имат спор по отношение на ползването на имота/, да открие партида на двамата наследници, като същите отговарят солидарно за задълженията.

Въпреки предвидената солидарна отговорност на двамата наследници, претенцията на ищеца е за разделното им осъждане, съобразно квотата им в съсобствеността, което се явява допустимо, а въз основа на събраните доказателства и основателно. Изготвени са по делото СТЕ и ССЕ, които доказват исковете за заплащане на топлинна енергия както по основание /доколкото е налице реално потребление в имота на количество топлинна енергия, съобразно твърденията в исковата молба/, така и по размер /доколкото стойността на потребената топлинна енергия, съответства на претендираните вземания.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от ОУ на ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.

Поради това съдът намира, че ответниците следва да отговарят за посочените в исковата молба периоди на обезщетенията за забава, като същите се явяват доказани и по размер от ССЕ.

С оглед гореизложеното предявените искови претенции се явявта изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от същия разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че двамата ответници, доколкото отговарят за ½ ид. част от задълженията, следва да понесат разноските на ищеца наполовина, с изключение на депозита за особен представител, който следва да бъде възложен на страната, в чиято полза е допуснато процесуално представителство по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК /представителството на другия ответник е допуснато по друг правен ред – чл. 94 от ГПК, и не се включва в разноските на ищеца/, на основание чл. 78 ал. 7 изр. 2 от ГПК. Поради това отв. С.Е.С. следва да бъде осъден да заплати сумата от 475лв. разноски на ищеца, а отв. Д.А.С. – сумата от 775лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.Е.С., ЕГН **********, с адрес: *** действащ със съгласието на своята баба и законен представител Ж.Д.Ж, ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА "В.Е.В." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата в общ размер на 317.70 лева /триста и седемнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща 1/2 /една втора/ част от цялото задължение в общ размер на 635.39 лева /шестстотин тридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща задължения за потребена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида *** за топлофициран имот, находящ се в гр. ******, и мораторни лихви, от която:

ведно със законната лихва върху главницата /от 284.42лв./, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА "В.Е.В." ЕАД, ЕИК *******, сумата в общ размер на 317.70 лева /триста и седемнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща 1/2 /една втора/ част от цялото задължение в общ размер на 635.39 лева /шестстотин тридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща задължения за потребена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида *** за топлофициран имот, находящ се в гр. ******, и мораторни лихви, от която:

ОСЪЖДА С.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ със съгласието на своята баба и законен представител Ж.Д.Ж, ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА "В.Е.В." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 475лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА "В.Е.В." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 775лв. /седемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 7 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	4700
Дата:	4 ноември 2019 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия:	Деница Димитрова Славова

Дело:	20183110113947
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	18 септември 2018 г.

Решение по дело №13947/2018 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта Свали акта