Р Е Ш
Е Н И Е
№261049 02.04.2021 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Елена
Неделчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12468 по
описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *****, против Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК ****, чрез Областно пътно управление – Пловдив, ЕИК *****,
гр. П., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 341,75 лева – главница, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек
автомобил марка „****“, с рег. № *****, въз основа на застраховка „Каско
Стандарт“ по застрахователна полица № ****** за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на настъпило ПТП на 18.11.2019 г., когато при движение по
ул. ******, в участъка към края на общинската болница застрахования лек автомобил
преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.
В исковата молба се твърди, че на 18.11.2019
г. при движение по ул. *******, в участъка към края на общинската болница
застрахования лек автомобил преминава през необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по автомобила. При
настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал валидна
застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца, със срок на покритие от 05.09.2019 г.
до 04.09.2020 г. В тази връзка на 20.11.2019 г. в ищцовото дружество постъпило
заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил.
След подаване на заявлението била образувана щета, а служител на ищцовото
дружество извършил оглед на увредения автомобил, при който констатирал
увреждане на задна дясна гума марка Бричстоун близак с размери 235/45/17 с 90 %
остатъчна стойност.
С доклад по
щета ищцовото дружество определило за настъпилото застрахователно събитие да
бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 341,75 лева, като
изплатило тази сума на „Автосервиз Ангелов“ ЕООД, на 17.02.2020 г. по банков
път. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил
в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответната
Агенция, тъй като тя е длъжна да упражнява непосредствен и постоянен контрол
спрямо своите служители, на
които е възложила дейността по
поддържане на републиканската пътна мрежа. Във връзка с изложеното се моли
съдът да постанови решение, с което да се уважат предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление – гр. Пловдив,
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на предпоставки за възникване на
суброгационното право за ищеца. На първо място оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на
увредения автомобил, съответно валидно възникнало задължение за ищеца да
заплати претендираното обезщетение. В тази връзка сочи, че от приложената
застрахователна полица, се установява, че страните са договорили еднократно
плащане на дължимата застрахователна премия, но към исковата молба, обаче
липсвали доказателства за реалното изплащане на договорената застрахователна
премия, съответно не се установявал, както фактът на пораждане на правното
действие на застрахователния договор, така и валидността му към момента на
твърдяното застрахователно събитие. На следващо място, оспорва факта на
настъпване на описаното в ИМ място и при описаната фактическа обстановка, като
подчертава че по делото не епредставен
документ, удостоверяващ събитието от страна на контролните органи.
Отделно, се твърди и, че не се
установява щетите да са настъпили единствени и само по твърдения в исковата
молба начин, като не е отчетено и поведението на водача на МПС при управление
на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП, като се цитира
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата. На
следващо място, оспорва вида и размера на твърдените в исковата молба щети
по автомобила, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП. Оспорва размера
на вредите, както и размера на обезщетението, което ищецът твърди да е заплатил
на съконтрагента си по застрахователния договор. На следващо
място, оспорва възникването на задължението за застрахователя да заплати на
застрахованото лице твърдяното обезщетение, поради липсата на каквато и да е
правна връзка между водача на автомобила и застрахователя – ищец. В тази насока
навежда доводи, че видно от приложената застрахователна полица, застрахован
водач е собственика и всички упълномощени водачи, като не са представени
доказателства, че собственика на МПС-то е упълномощил водача на МПС да
управлява процесния автомобил. С оглед изложеното искането е предявения иск да се отхвърли. При условията
на евентуалност – се прави възражение за съпричиняване - като искането е да се
намали претенцията за главница, съобразно степента на установено съпричиняване
на щетата от страна на водача на МПС.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Установява се от приетата по делото като писмено
доказателство /л.8/ застрахователна полица от 02.09.2019 г. по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, валидна за периода от 05.09.2019 г.
до 04.09.2020 г., от която е видно, че същата е сключена между ищеца и ЗЕАД“Булстрад
Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, за процесния автомобил, и в която е уговорено,
че плащането на застрахователната премия ще се извърши еднократно в брой. От
приетата по делото експертиза на в.л. В. се установява, че застрахователната
премия от 1016,37 лева е платена еднократно чрез банков превод по сметка на
застрахователя.
По делото като писмени доказателства са приети – декларация
за настъпване на застрахователно събитие по полица Каско стандарт, Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „КАСКО“ и „ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ“ на автомобилистите от 20.11.2019 г. от заявителя на събитието до застрахователя
за настъпилото на 18.11.2019г. ПТП, с описание на щетите.
Съставен е опис на претенция по щета № ******* г., с
който са установени щети по автомобила по гума задна дясна 90 % остатъчна
стойност *** ***, като видно от калкулацията, съдържаща се в опис –
заключението, както и в доклада по щета, сумата, необходима за отстраняване на
щетите е 341,75 лева, от която в доклада по щета е посочено като признато
обезщетение и съответно сума за изплащане – 341,75 лева.
Установява се от приетите по делото - Доклад по щета от 13.02.2020 г. за стойността на признатото
обезщетение в размер на 341,75 лева и Преводно нареждане за кредитен превод от 17.02.2020
г. от ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, че ищецът е изплатил по банковата
сметка на автосервиз ****** сумата от 341,75 лева за ремонта на автомобил с
рег. № *******.
С регресна покана от 22.05.2020 г., ищецът е поканил
ответника, чрез Областното му управление в гр. П., да възстанови горепосочената
сума на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. Поканата е получена от ответника на
238.05.2020 г., видно от приетото известие за доставяне. /л.29-гръб/.
По делото са приети като писмени доказателства /л.19/ -
Свидетелство за регистрация на МПС - част І, от което се установява,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон на А.Р., както и
удостоверение за годишен технически преглед.
По делото са приети като писмени доказателства и Общи
условия „Булстрад Каско Стандарт“, приети от УС на 05.12.2011 г., променени с
решение на УС на 21.05.2014 г., в сила от 09.06.2014 г.
От заключението на вещото лице инж. С. М. по назначената
автотехническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че между механизма на ПТП и увредите по
автомобила, изплатени от ищеца, има пряка причинно – следствена връзка. Вещото
лице сочи, че стойността на ремонта по възстановяване на автомобила към датата
на настъпилото ПТП, е 361,51 лева.
По делото е разпитан водача на автомобила, от чийто
показания става ясно, че управляванияа от нея автомобил е попаднал в дупка на
пътя до входа на градската болница в гр. П.която не е била обозначена и
обезопасена, като водачът не е могъл да я избегне.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения иск
е необходимо по делото ищецът да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно правоотношение с пострадалия по силата на застрахователен
договор, както и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на
застрахования. Същият следва да установи и елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени на
пострадалия, същите да са причинени от лице/лица, на които ответната агенция е
възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа.
Вината на съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което
е в тежест на ответника.
В тежест на ответника е да докаже
своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които
са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи
соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с
резултата.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал
се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав
на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП,
наличието на неравности на пътното платно, ударът в дупката, настъпилите,
вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между наличието
на препятствие на пътното покритие и последвалото вредоносно събитие.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че не се доказва наличието на валидно застрахователно правоотношение, поради
следното:
От представената по делото застрахователна полица се
установява, че е сключен договор за автомобилна застраховка за процесния лек
автомобил, като застрахователният договор е със срок на покритие от 05.09.2019г.
до 04.09.2020г. От приетато по делото ССЕ се установява заплащане на
цялата застрахователната премия, дължима
по застрахователната полица, поради което и съдът намира, че към датата на
произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение
между собственика на увредения автомобил и ищеца, което е покривало съответния
риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По другите спорни по делото
въпроси: дали щетите по увредения автомобил са настъпили
единствено от преминаването му през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; какъв е механизмът на
произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
на посочената дата е настъпило ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното
платно, вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на
СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на
знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по
несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са следствие от установената
неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в исковата
молба щети. Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приложената
декларация и разпита на свидетеля водач на автомобила и се потвърждава от
изводите на вещото лице.
Механизмът на процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, довело до увреждане на заднятя дясна гума, се установява по безспорен начин
от всички събрани по делото доказателства, включително и от приетото по делото
заключение на автотехническа експертиза, което вещото лице поддържа изцяло в
съдебно заседание.
В същото време
ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се
намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
Неоснователно
е направеното от ответника възражение за съпричиняване,
поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение
по пътищата, които гласят: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“ /ал. 1/. „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ /ал.
2/. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да
нарушава цитираните разпоредби и това да е довело до попадането му в процесната
дупка. Това са все обстоятелства, които са в доказателствената тежест на
ответника, т.е. последният трябва да ги установи при условията на пълно и
главно доказване. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема,
че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила,
е състоянието на пътя.
Въз основа на така събраните писмени доказателства, съдът намира, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило. Съдът приема, че в конкретния случай е
доказан механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не е извършено
плащане по застрахователното отношение, поради следното:
От заключението на вещото лице В. се установява, че с
преводно нареждане от 17.02.2020г. на база издадена фактура от автосервиз ****
на 31.01.2020г. ищецът е наредил плащане по фактурата по сметка на сервиза за
сума от 341,17 лева с основание – щета № *******
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V
от ******* Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Между страните по делото не е спорно,
че пътят, на който се осъществило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа,
както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен това,
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността
върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху
същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват
от Агенция „Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура”
като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката
им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от
необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта,
че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да обезопасят
дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на
вредоносни последици от нея. Установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението.
Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е
изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на
служителите на ответната агенция, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността
на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
По отношение възражението на ответника, в насока, че не
са представени доказателства, за това водача на автомобила да е упълномощен от
собственика да управлява процесното МПС, съдът намира следното:
Следва да се има предвид, че законът не е поставил
изисквания за форма на упълномощаването на водача, управлявал по време на
увреждането. Липсата на законодателно уредена форма за действителност на
пълномощното обуславя извода, че упълномощаването би могло да бъде както
писмено, така и устно, или да бъде осъществено посредством конклудентни
действия. Ето защо и възраженията на ответника в тази насока не се споделят. Както
се посочи и по-горе, е налице основание за суброгация на застрахователя, който
е встъпил в правата на застрахования срещу ответника.
Според заключението по назначената автотехническа
експертиза, общата пазарна стойност на щетите, съответно необходимите разходи
за пълното възстановяване на автомобила от описаните и изплатени увреди към
датата на ПТП възлиза на 361,51 лева.
Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от
размера на действителните вреди, то в полза на ищеца е възникнало вземане в
размер на 341, 75 лева. Следователно за тази сума искът е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изложеното съдът счита,
че главната исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи
изцяло.
При този изход на спора и с оглед
направеното от ищеца искане, на същото дружество следва да се присъдят разноски
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил и претендира разноски, както
следва: 50 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение; 400 лева – депозит за САТЕ и ССЕ и 30 лева-депозит за свидетел.
Общият размер на разноските на
ищеца е 780 лева, които следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ ******, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК ****** сума
в размер на 341,75 лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение
за увредения лек автомобил марка „******* въз основа на застраховка „Каско
Стандарт“ по застрахователна полица № ***** за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на настъпило ПТП на 18.11.2019 г., когато при движение по
ул. *******, в участъка към края на общинската болница застрахования лек автомобил
преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 780 лв. деловодни разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Пловдив.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.