№ 4112
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110102071 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. И. Ч. и А. И. Л. с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С решение № 19993/04.12.2023г. предявеният иск е частично уважен досежно
ответниците А. И. Ч. и А. И. Л..
С решението в тежест на страните са възложени разноските по делото. Разноски за адв.
И. са възложени в размер на 65.36 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска за оказаното на ответника А. И. Л. процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от адв. И. с искане решението в частта
му за разноските да бъде изменено, като му се присъдят допълнително разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 464.96 лева. В молбата се обосновава дължимост на
възнаграждението за всеки един от исковете.
Молбата на ищеца е връчена на ответника, който изразява становище, че искането е
неоснователно.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане
и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подадената от адв. Н. И. молба е допустима – подадена е в срока по чл. 248 ГПК, от
лице с правен интерес и по делото е наличен списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество,
молбата е неоснователна.
Ответника А. И. Л. има право на разноски поради частично отхвърляне на исковете
срещу нея. Разноските са своевременно претендирани за оказано процесуално
1
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В този случай, разноските се дължат на
адвоката.
Съобразно изхода на спора пред тази инстанция на процесуалния представител на
ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който размер се определя от съда, поради което последният не е
обвързан от посочения размер на адвокатското възнаграждение в договора. Хипотезата на
указаното безплатно процесуално представителство, противно на наведеното възражение, не
изисква да се доказват предпоставките за съществуването , а само наличието на договор с
указване на конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 2 ЗА. Този съдебен състав е запознат с
цитираната съдебна практика, но не намира, че в случая същата намира приложение, както и
че в казуса не намира за приложим текста на чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
При тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г.,
съдебната практика приема, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно
съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на
предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер се преценява съобразно материалния
интерес, като под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен
иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове минималното
възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при
определяне на отговорността за разноските. Съгласно постоянна практика на ВКС по
приложението на чл. 69 ГПК, при обща искова претенция за заплащане на суми, дължими
въз основа на множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от
обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на един договор или всяко
едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно
правоотношение /в този смисъл определение № 617 от 27.10.2017 г. по ч. т. д. № 1848/2017 г.
на ВКС, II т. о., определение № 359 от 30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1663/2018 г. на ВКС, I т. о.,
определение № 167 от 25.03.2016 г. по ч. т. д. № 192/2016 г. ВКС, ІІ т. о. и потвърденото с
него определение № 283 от 30.11.2015 г. по т. д. № 784/2015 г., ВКС, ІІ т. о. и др. /. В случая
се касае за задължения за плащане на доставки на ел. енергия, извършени в изпълнение на
един и същ договор, а не за отделни самостоятелно възникнали облигационни
правоотношения с предмет доставка на ел. енергия. Поради това е неоснователен доводът,
че вземането по всяка от посочените и представени от ищеца фактури е предмет на защита с
отделен иск, съответно минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. следва да бъде определено за всяка от главниците поотделно. В този смисъл е
също Определение № 50107 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 965/2022 г., I т. о., ТК.
Съобразявайки изложеното, цената на иска, текста на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, размера
на охвърлената част от иска спрямо този ответник /74.29/ и при материален интерес спрямо
този ответник от 454.62 лева, в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на
65.36 лева. До същия размер на разноски би се стигнал и при изчисляването им съобразно
2
общия материален интерес спрямо двамата ответници и отхвърлителната част спрямо тях.
Именно в този размер са присъдените с крайния съдебен акт разноски и са изложени мотиви
за основанието и размера на присъждането им, поради което крайния извод за дължимост и
размер на тези разноски не следва да се променя.
По мотивите по-горе молбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. И., съдържащо се в молба с вх. №
372586/28.12.2023г., за изменение на решение № 19993/04.12.2023г., постановено по гр.д. №
2071/2022г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3