№ 22332
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110136935 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба по чл.248 ГПК, заявена в проведено на 16.03.2022 г. открито
съдебно заседание, уточнена с молба вх.№ 244121/10.11.2022 г., подадена от ответника С.
В. К. ЕГН ********** с искане за допълване в частта за разноските на основание чл.78 ал.4
ГПК на протоколно определение от 16.03.2022 г., с което делото е прекратено спрямо тази
ответница поради оттегляне на иска от ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата [ фирма] ЕАД заявява становище
за неоснователност на същата.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
измени постановеното решение в частта за разноските. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в
законоустановения едноседмичен срок за въззивно обжалване по чл.275 ал.1 ГПК /заявена е
от пълномощника на ответницата С. К. в проведеното на 16.03.2022 г. открито съдебно
заседание-л.121 от делото/ и от легитимирана страна.
С разпоредбата на чл. 248 ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване
или изменяне (по начало недопустими съгласно чл. 246 ГПК) от съда на постановеното от
него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските.
Както е посочено в т.8 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато
то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, като претенцията за разноски,
макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност,
тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран. Посочено е още,
че съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени
1
решението в частта му за разноските, като текстът разграничава две хипотези, свързани с
промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността
за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл.
250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, като разгледаната правна
характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за
отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Посочено е още, че, уредена като
изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена,
без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Прието е, че пропуск на
съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се
преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на
списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му
част. Видно е също така, че в цитираното тълкувателно решение Върховният касационен съд
разглежда процедурата по чл.248 ГПК като приложима не само за съдебно решение, а за
постановен съдебен акт в частта му за разноските, доколкото съгласно разпоредбата на чл.
81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски.
Съдът приема депозираната молба по чл.248 ГПК за допълване на определение от
16.03.2022 г. в частта за разноските за допустима, а разгледана по същество - за основателна.
По правило при прекратяване на производството по делото, каквато е настоящата
хипотеза, на основание чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски, каквито в случая
изрично са претендирани с отговора на исковата молба. Ответницата депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като е представлявана по делото от адвокат М. С. от
САК, редовно упълномощена. Представен е договор за правна защита и съдействие
№920122/11.01.2022 г. /л.79/, видно от който уговореният адвокатски хонорар в минимален
размер от 300 лв. е бил заплатен в брой при сключването му, за което същият служи като
разписка. В случая делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищеца, заявен в
първото открито съдебно заседание, по причина, която не е пряко свързана с процесуалното
поведение на ответника, поради което за него е възникнало право на вземане за сторените
разноски по производството до прекратяването на делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА протоколно определение от 16.03.2022 г., като ОСЪЖДА [ фирма] ЕАД,
ЕИК: . да заплати на основание чл.78 ал.4 ГПК на С. В. К. ЕГН ********** сумата от 300
лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3