Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../07.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Мариана Дончева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 730 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от В.И.Я., ЕИК **********, с адрес: ***, М.Я.
Шивачева, ЕГН **********, с адрес: *** и И.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуалния им представител – адв. С.И., срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***,
Варна Тауърс, кула Е, обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумите, както следва: на ищцата В.Я.
– сумата 1170.72 лв. /след допуснато по реда на чл. 214 ГПК
изменение в размера на предявения иск вместо първоначално предявения за сумата 1287.33
лв./, представляваща претърпени имуществени
вреди, настъпили в резултат на подадено на 15.03.2019 г., неотговарящо на
стандарта, електрическо напрежение по мрежата, доставяно до обект: жилищна
сграда, находяща се в с. Манастир, община Провадия, с абонатен № **********,
изразяващи се в повреда на следните електроуреди: Аспиратор Mosaiko 60XPRO
Vario Eurolux; LSD телевизор Panasonic, модел TH-42PY8P, фабричен № FF-8610218;
телевизор Samsung, модел CW29Z408PQ, фабричен № 56423HBL500810P; ел. трион BOSH, модел 3600H61901, фабричен № ********** и ел. зарядно; ел. крушки LED-10W-10 бр.,
марка Lichtex и кабел за телевизор приемник HDM1, която сума представлява 4/6
части от цялата сума 1756.09 лв. и съответства
на квотата на ищцата В.Я. в собствеността върху вещите, както и сумата 101.46 лв. /след допуснато изменение на иска вместо първоначалния в размер
на 111.57
лв./, представляваща
обезщетение за забава върху сумата 1170.72
лв. за периода от 15.03.2019 г. /датата на
увреждането/ до 20.01.2020 г.; на всеки един от ищците М. Шивачева и И.Я. –
сумата от по 292.68 лв. /след допуснато изменение в размера на
исковите претенции вместо първоначалните за сумата от по 321.84
лв./, представляваща 1/6
от общия размер на претендираната главница 1756.09 лв. и съответстваща на квотата на ищците в собствеността върху
вещите, както и сумата от по 25.36 лв. /след допуснато изменение
вместо първоначалния размер от по 27.89 лв./,
представляваща обезщетение за забава върху сумата 292.68 лв.
за периода от 15.03.2019 г. /датата на увреждането/ до 20.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата си молба и уточняващите молби към нея ищците В.И.Я., М.Я. Ш. и И.Я.Я. излагат, че са наследници на Я.А.Я., починал на 21.05.2019 г. Тримата притежават собствен недвижим имот,
находящ се в с. Манастир, община Провадия, област Варна, представляващ жилищна
сграда и допълнителни пристройки. Твърдят, че са потребители
на ел. енергия, доставяна им от ответното
дружество. Посочват, че на 15.03.2019 г. около 16 часа поради подаване на
по-високо напрежение по електроразпределителната мрежа били повредени следните
уреди:
Аспиратор Mosaiko 60XPRO Vario Eurolux; LSD телевизор Panasonic, модел
TH-42PY8P, фабричен № FF-8610218; телевизор Samsung, модел CW29Z408PQ, фабричен
№ 56423HBL500810P; ел. трион BOSH, модел 3600H61901,
фабричен № ********** и ел. зарядно; ел. крушки
LED-10W-10 бр., марка Lichtex и кабел за телевизор приемник HDM1 - стопен, находящи се в жилището на ищците в с. Манастир. Поддържат, че още същия
ден наследодателят на ищците Я.А.Я. е уведомил кметството в с. Манастир за преминало по-високо напрежение и
повреда на електроуредите му, като от кмета на селото установил, че половината
къщи са пострадали от токовия удар. На 18.03.2019 г. същият
подал писмено искане до ответника, с което го уведомил за наличието на
повредени електроуреди, с искане да се направи оглед на щетите и да се установи
причината за повредата, като съответно му се заплатят и причинените щети.
На 19.03.2019 г. служители на ответното дружество са посетили
имота, констатирали са повредените ел. уреди,
за което бил съставен констативен протокол. В същия било
посочено, че не са установени неизправности в електрическата инсталация на
жилищната сграда, собствена на ищците, в която са били монтирани повредените
електроуреди. На 02.04.2019 г. било получено писмо от ответника, с което
наследодателят на ищците бил уведомен, че след справка в оперативния дневник за
аварии е установено, че на посочената дата 15.03.2019 г. няма регистрирани
смущения в захранването на посочения адрес на страна средно напрежение. При посещение на адреса екипът е установил авария в трафопоста –
прегоряла обувка на шинна система, следствие на токово натоварване. Посочено е, че компанията не носи отговорност за щети, причинени от
повреди в ел. мрежа или съоръжения по
независещи от дружеството причини. Ищците оспорват този извод на ответника и
твърдят, че още към момента на токовия удар наследодателят им е измерил лично
подаденото високо напрежение и е установил такова в размер на 400 kw, което надвишава два пъти нормалните стойности. Излагат, че част от уредите са отремонтирани, за което са заплатени
и съответни разходи, а останалите не подлежат на ремонт. Считат, че повредата е настъпила вследствие на неизпълнение на
доставчика на задължението му по чл. 16, ал. 1, чл. 20, т. 2 и чл. 21, т. 1 от ОУДПЕЕЕМ, а именно да доставя електроенергия с
показатели за качество, съответстващи на действащата нормативна уредба. Твърдят, че процесните ел. уреди са
закупувани в режим на СИО по време на брака между първата ищца В.Я. и
наследодателят Янко Я.. По изложените съображения молят предявените
искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, чрез
процесуалния му представител – юрк. Р.Г.. Поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Поддържа, че ищците не са установили по
делото качеството си на собственици върху процесните вещи, за които се
претендира обезщетение. Твърди, че липсва вина на ответника за настъпване на
увреждането. Оспорва, че е подадено по-високо напрежение по
електроразпределителната мрежа, съответно, че виновно е подало напрежение в
размер на 400 кW. Обяснява, че единицата за
измерване на електричен потенциал и напрежение е волт /V/, а не ват /W/ - единица за измерване на мощност. Оспорва, че половината къщи в с.
Манастир са пострадали от токовия удар. Излага, че дружеството не осъществява
проверка на вътрешната ел. инсталация, собственост на ищците, не носи
отговорност за състоянието й и няма задължения да я поддържа в изправност.
Посочва, че в констативния протокол от извършената проверка от 19.03.2019 г. не
са установени причини за повредата в съоръженията средно и ниско напрежение,
обслужвани от дружеството. Излага, че обектът на ищците се захранва от въздушна
мрежа ниско напрежение от трафопост /ТП/ 2, с. Манастир, извод Манастир,
подстанция Провадия. На датата 15.03.2019 г. не е имало смущения в
електрозахранването на посочения адрес на страна средно напрежение. Имало е
регистриран сигнал за авария на страна ниско напрежение в обект, намиращ се в
съседен на ищците адрес в селото, който се захранва от същия трафопост. Във
връзка с този сигнал дежурен екип на място е констатирал настъпилата авария в
трафопоста, а именно прегоряла обувка на шинна система. Поддържа, че съгласно
относимите норми в Закона за енергетиката дружеството не дължи обезщетение за
причинените на клиентите щети в случаите на възникнала авария. Твърди, че
съвестно изпълнява лицензионните си задължения, свързани с поддържане в изправност
на електроразпределителната мрежа. Оспорва предявените искове и по размер. По
изложените съображения моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач З. „А.Б.“ депозира нарочно становище, чрез процесуалния му представител –
адв. И.М., с което оспорва исковите претенции. Присъединява се към възраженията,
направени от ответното дружество. Счита исковете за неоснователни и недоказани
по размер и моли същите да бъдат отхвърлени по подробно изложените в
становището съображения.
В проведено по делото на 12.11.2020 г. открито съдебно заседание ищците се
представляват от адв. С.И., която заявява, че поддържа подадената искова молба
и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от юрк. Р.Г., който поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Представя писмена защита в дадения от съда срок.
Третото-лице помагач се представлява от адв. И.М., която моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между
страните е налице валидно облигационно
правоотношение по повод преноса на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕРП СЕВЕР АД, регулирано от публично известни
Общи условия, както и че на 19.03.2019 г. е съставен констативен протокол, в
който е констатирано наличието на повреда в процесните ел. уреди.
Този констативен протокол е съставен във връзка с депозирана от Я.А. Я.
до ответното дружество жалба от 18.03.2019 г. относно претърпени материални
щети на обект в с. Манастир на 15.03.2019 г.
По делото са приети и приобщени като доказателства искова
молба, подадена от Д. С. М. срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, с която
ищецът е претендирал от ответника заплащане на обезщетение за претърпените от
него вреди поради подаване на по-високо напрежение по електроразпределителната
мрежа на 15.03.2019 г. около 16:00 часа в с. Манастир. В отговора на исковата
молба по образуваното гр. д. № 19857/2019 г. по описа на ВРС, Х състав,
ответното дружество е признало иска като допустим и основателен. Извършено е и
доброволно плащане на претендираните от ищеца Маджаров суми. Постановено е
решение № 2034/29.05.2020 г. по посоченото дело, с което предявеният иск е
отхвърлен /именно предвид така извършеното плащане в хода на процеса/, като с
оглед признанието на иска ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Представено е и писмо до М.И.М., както и констативен
протокол от 20.03.2019 г., във връзка с подадена от лицето жалба до
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за повредени електроуреди вследствие на спиране
на захранване на 15.03.2019 г. в 15:00 часа.
Тези доказателства установяват твърдението, изложено в
исковата молба, че от процесния токов удар на 15.03.2020 г. са пострадали и
други къщи в с. Манастир.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 139/03.05.2005 г. се установява, че Я.А. Я. /по време на брака
си с ищцата В.И.Я./ е придобил собствеността върху следния недвижим имот:
дворно място, находящо се в с. Манастир, община Провадия, област Варна, ведно с
построената в него къща и стопански постройки, при съответни граници на имота,
посочени в нотариалния акт.
Видно от представеното удостоверение за наследници, Янко
Ангелов Я. е починал на 21.05.2019 г., като след смъртта си е оставил следните
наследници по закон: В.И.Я. /преживяла съпруга/, М.Я. Ш. /дъщеря/ и И.Я.Я.
/син/.
В тази връзка и с оглед надлежно описаните повредени ел.
уреди в обекта на ищците в констативния протокол от 19.03.2019 г., съдът
приема, че може да бъде направен обоснован извод, че ищците се легитимират като
съсобственици на тези вещи, съответно на правото да получат обезщетение за
тяхната повреда, при посочените в исковата молба квоти – 4/6 за ищцата В.И.Я. и
по 1/6 за всеки един от ищците М.Я. Ш.и И.Я.Я.. И това е така, доколкото в
случая става дума за движими вещи, за придобиването на собствеността върху
които законът не изисква някаква форма за действителност – напр.: писмена,
нотариална или друга. В същото време няма спор, че те са били налични в имота
на ищците, за което страните са подписали и коментирания констативен протокол
от 19.03.2019 г. Естеството на самите движими вещи – телевизори, аспиратор, ел.
трион, ел. крушки и кабел за телевизор е такова, че следва да се приеме за
обосновано твърдението, че същите са закупени чрез неформални сделки за покупко-продажба
по време на брака между ищцата В.И.Я. и наследодателя Я.А.Я.. На основание чл.
21, ал. 1 СК следва да се приеме, че тези движими вещи са придобити от двамата
съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Я.Я. и с
оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН ищците се легитимират като
съсобственици на повредените вещи при горепосочените квоти. Неоснователни в
този смисъл са възраженията на процесуалните представители на ответника и на
третото-лице помагач, че не са представени съответни доказателства за
собствеността върху процесните ел. уреди. Да се въведе изискване за представяне
на съответни фактури и/или касови бонове за закупуването им съдът приема за
необосновано, доколкото собствеността върху тези вещи не е претендирана от
трето лице и доколкото тези вещи са ползвани именно в имота, собственост на
ищците.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите Г. А. П. и К.К.К.
Съгласно показанията на свидетеля Г.П., същият познава В.,
Я. и децата им. Знае, че В. и Я.притежават имот в с. Манастир. В него построили
нова къща през 2005-2006 г. На 15.03.2019 г. свидетелят им гостувал в дома им и
около четири часа след обяд бил заедно с В. и още една съседка на верандата. По
това време Я.режел дърва с електрическата машинка, тя спряла да работи и Я. ги
попитал дали е спрял токът. Влезли в къщата. Вътре миришело на бакелит, на изгорели
кабели и нямало ток. Осветлението не работело, установили изгорял кабел на
телевизора, почти разтопен. Два телевизора, ширма и ел. машинка били изгорели.
Тогава Я. замерил електричеството, при което се оказало, че е доста по-голямо –
360-370 волта. Посочва, че преди това в къщата на Я.не е имало проблем с ел.
инсталация, като Янко бил много добър специалист – електричар. Уредите, които
били в имота, били собственост на В. и Я., като свидетелят им е помагал да ги
носят при закупуването им, при транспортирането. Уредите били включени към ел.
мрежа, като Я. режел дърва с ел. трион. Обяснява, че доста хора от селото се
оплакали, че им изгорели доста уреди. Знае, че са правели списък на
пострадалите хора.
Съгласно показанията на свидетеля К. К., служител при
ответното дружество, на 15.03.2019 г. шефът им казал, че имало авария в с.
Манастир. Отишли и установили, че има прегоряла кабелна обувка в трафопоста.
Сменили я и възстановили захранването. Обяснява, че когато кабелната обувка
прегори, е възможно да се повиши напрежението. Възможно е абонатите да нямат
ток или да се повиши напрежението. Това е нулев проводник – той затваря
веригата от консуматорите и когато се прекъсне или няма да има ток, или ще се
получи по-високо напрежение.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото
лице инж. Л.Б. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съгласно което
процесната къща на ищците в с. Манастир, община Провадия, област Варна, е
присъединена към електрозахранващата мрежа чрез въздушно отклонение от стълб НН
на ВЛ НН, която линия води началото си от /трафопост/ ТП2 Манастир, извод
Манастир, подстанция Провадия. Установена е авария в процесния ТП2 Манастир –
прегоряла обувка на шинна система, вследствие на „токово натоварване“. Не са
представени протоколи за измерване на напрежението, подадено към абонатите след
смяната на кабелната обувка и възстановяване на захранването от 15.03.2019 г. в
с. Манастир. Повредата в дефектиралите уреди е възможно да се случи, само ако е
налице размяна на нулевия проводник с един от фазовите проводници, като при
офазяването другите две фази добиват близо до 380 V напрежение, при което всички работещи уреди изгарят. При посещението си в
обекта в с. Манастир на 30.10.2020 г. вещото лице посочва, че е установило
следното: Къщата, в която са дефектирали ел. уредите, съгласно изготвения
констативен протокол от 19.03.2019 г., е нова, с прецизно изградена ел.
инсталация, съответстваща на всички нормативни изисквания, съгласно чл. 23 от
Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.
енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи. В експертизата
вещото лице излага, че е посетило и другите къщи, в които са дефектирали
електоуреди на 15.03.2019 г., като е установило, че те също са захранени от
фаза А и нула. Съгласно заключението, причината да се получи токово
претоварване, вследствие на което е прегоряла обувката на нулевата шина, е
неравномерното разпределение на товарите по трите фази на захранващата линия от
всички обекти /къщи/, присъединени към процесната ВЛ НН. Неутралната РЕN шина е изпълнена от правоъгълна алуминиева шина с необходимата изолационна
основа с размери 60х8мм. Кабелната обувка на „нулата“ е свързана с шината
посредством болтово съединение М10 със средства срещу самоотвиване. Вещото лице
посочва още, че изградената въздушна мрежа е стара, не е обновявана и
оразмеряването й не отговаря на съвременните нужди на потребителите.
В тази връзка е и основният спорен въпрос в
производството, а именно дали вина за настъпилата авария носи ответното
дружество.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството
доказателства съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод,
че отговорът на този въпрос е положителен и да, процесната авария е настъпила
именно по вина на ответника и на неговите служители. В този смисъл е и
заключението на вещото лице Л.Б., коментирано по-горе в изложението.
Неоснователно в тази връзка е възражението на процесуалния представител на
ответника, че въздушната мрежа, захранваща имота на ищците, отговаря на всички
действащи към момента на настъпване на аварията нормативни изисквания. В
подкрепа на това си твърдение ответникът представя като доказателство
Технологична карта за обслужване на трафопост ТП2 Манастир с дата 19.09.2019 г.
Прави впечатление, че тази технологична карта е съставена след датата на
процесния инцидент – 15.03.2019 г., а и същата се опровергава от изложеното в
приетата експертиза, че въздушна мрежа е стара, не е обновявана и
оразмеряването й не отговаря на съвременните нужди на потребителите, като
конкретната причина да се получи токово претоварване, вследствие на което е
прегоряла обувката на нулевата шина, е неравномерното разпределение на товарите
по трите фази на захранващата линия от всички обекти /къщи/, присъединени към
процесната ВЛ НН
На следващо място следва да се отбележи и
обстоятелството, че в предходен момент ответното дружество е направило
своеобразно извънсъдебно признание на неизгоден за себе си факт, а именно
подаването на по-високо напрежение по електроразпределителната мрежа на 15.03.2019
г. около 16:00 часа в с. Манастир. Това е сторено по воденото гр. д. №
19857/2019 г. по описа на ВРС, Х състав, коментирано по-горе в изложението.
Само по себе си това обстоятелство съдът приема, че следва да бъде съобразено и
в настоящото производство, доколкото в случая се претендират вреди от едно и
също смущение в електрозахранването в с. Манастир. Противното означава да се
постигне един несправедлив резултат – при една и съща авария едни жители да
бъдат обезщетени, а други не, което съдът намира за необосновано. Още повече,
че самият ответник в по-рано образуваното пред ВРС дело е възприело позиция, че
следва да носи отговорност на причинените щети и е направило признание в този
смисъл.
По изложените съображения съдът приема, че исковете са
доказани по основание и следва да бъдат уважение. По отношение размера на
претенциите съдът цени заключението на вещото лице Д.Й.Й. по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза като компетентно и обективно дадено. Съгласно заключението,
общата стойност на увредените ел. уреди в резултат на подадено по-високо
напрежение е в размер на 1756.09 лв. /поотделно е посочена стойността на всяка
отделна вещ/. Ето защо съдът намира, че претенциите на всеки един от ищците
/след допуснатото изменение в размера им/ са доказани и по размер, поради което
следва да бъдат уважени изцяло.
Основателни са претенциите за присъждане на законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.01.2020 г. до окончателното им изплащане.
По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Следва да се отбележи, че
в случая е ангажирана договорната отговорност на ответното дружество за
причинени на ищците вреди, настъпили в резултат от виновно неизпълнение на
договорните му задължения да доставя електроенергия с показатели за качество,
съответстващи на действащата нормативна уредба.
Ето защо и на посоченото
основание съдът приема, че в случая е неприложима уредбата на забавата при
непозволено увреждане /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/, доколкото тя се отнася към
деликтната отговорност.
Приложима в случая е
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ГПК, съгласно която когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Смисълът
на поканата съдът приема, че е, за да даде подходящ срок на длъжника, в който
ако не изпълни доброволно, след изтичането му да се счита, че е в забава за
плащане на дължимото.
Ищците твърдят, че на
18.03.2019 г. наследодателят им Я.А. Я. е подал писмено искане до ответното
дружество, с което ги е уведомил за наличието на повредени електроуреди, с
искане да се направи оглед на щетите и да се установи причината за повредата,
както и да му се заплатят причинените му щети от повредените електроуреди.
Следва да се отбележи, че
въпреки че по делото не е представено посоченото искане, то това обстоятелство
не е оспорено от ответника, като същото се потвърждава и от изготвения
констативен протокол от 19.03.2019 г. /коментиран по-горе в изложението/, както
и от отговора на ответното дружество от 02.04.2019 г. по повод писмено искане
на Я.Я. с вх. № 5071824/18.03.2019 г. /л. 6 от делото/. С този отговор на
практика ответникът е отказал да заплати в полза на молителя обезщетение за
причинените му щети от повредените електроуреди, като се е позовал на чл. 51,
ал. 7 от Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през
елетроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД, съгласно който
дружеството не носи отговорност за щети, причинени от повреди в електрическата
мрежа или съоръжения по независещи от него причини.
С оглед направените изводи
за основателност на главно предявените искови претенции съдът приема, че именно
от датата на изричния отказ на дружеството – 02.04.2019 г. следва да се счита,
че същият е в забава за плащане на дължимото обезщетение. И това е така,
доколкото, считано от оправеното искане /18.03.2019 г./ до изготвения по него
отговор, ответникът е разполагал с достатъчен срок, за да определи дължимото в
полза на г-н Я. обезщетение за претърпените от него вреди, но не го е сторил.
Напротив. Направил е преценка, че не дължи такова.
Конкретните размери на
обезщетението за забава съдът изчисли с помощта на програмния продукт Апис
Финанси – „Изчисляване на законна лихва” /изчисленията са приложени към
кориците на делото/. Върху главницата 1170.72 лв. обезщетението за забава за
периода 02.04.2019 г. – 20.01.2020 г. възлиза на сумата 95.61 лв., а върху
главницата 292.68 лв. за същия период обезщетението се равнява на 23.91 лв. До
тези размери предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. За
разликата над 95.61 лв. /за ищцата В.Я./ и за разликата над 23.91 лв. /за всеки
един от ищците М. Ш. и И.Я./ до първоначално претендираните от ищците
обезщетения за забава, както и за периода 15.03.2019 г. – 01.04.2019 г., искове
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, отговорността за
разноски следва да бъде разпределена по следния начин:
Ищците представят списък на разноските по чл.
80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1201.50 лв., от
които: 301.50 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит вещи лица, както и 500
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 17.01.2020 г. След направените изчисления съдът приема, че в
полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 1195.99
лв., съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Ответникът представя списък на разноските и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът
определя в полза на страната юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,
с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на
предявените искове, ангажираните доказателства, броя на проведените по делото
открити съдебни заседания, както и предвид проявената от процесуалния
представител на ответното дружество процесуална активност в производството. Ето
защо и след направените изчисления съдът намира, че в полза на страната следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 1.38 лв., съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Варна Тауърс,
кула Е, да заплати на В.И.Я.,
ЕИК **********, с адрес: ***, сумата 1170.72 лв. /хиляда
сто и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на подадено на 15.03.2019г.,
неотговарящо на стандарта, електрическо напрежение по мрежата, доставяно до
обект: жилищна сграда, находяща се в с. Манастир, община Провадия, с абонатен №
**********, изразяващи се в повреда на следните електроуреди: Аспиратор Mosaiko
60XPRO Vario Eurolux; LSD телевизор Panasonic, модел TH-42PY8P, фабричен №
FF-8610218; телевизор Samsung, модел CW29Z408PQ, фабричен № 56423HBL500810P;
ел. трион BOSH, модел 3600H61901, фабричен №
********** и ел. зарядно; ел. крушки
LED-10W-10 бр., марка Lichtex и кабел за телевизор приемник HDM1, която сума
представлява 4/6 части от цялата сума 1756.09 лв. и съответства на квотата на ищцата В.Я. в собствеността
върху вещите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2020г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, както и сумата 95.61 лв. /деветдесет
и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата 1170.72
лв. за периода 02.04.2019
г. – 20.01.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 95.61 лв. до претендираните 101.46 лв., както и за периода 15.03.2019 г. – 01.04.2019
г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Варна Тауърс,
кула Е, да заплати на М.Я. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 292.68 лв. /двеста деветдесет и два лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща претърпени имуществени вреди, настъпили
в резултат на подадено на 15.03.2019г., неотговарящо на стандарта, електрическо
напрежение по мрежата, доставяно до обект: жилищна сграда, находяща се в с.
Манастир, община Провадия, с абонатен № **********, изразяващи се в повреда на
следните електроуреди: Аспиратор Mosaiko 60XPRO Vario Eurolux; LSD телевизор
Panasonic, модел TH-42PY8P, фабричен № FF-8610218; телевизор Samsung, модел
CW29Z408PQ, фабричен № 56423HBL500810P; ел. трион
BOSH, модел 3600H61901, фабричен № ********** и ел. зарядно;
ел. крушки LED-10W-10 бр., марка Lichtex и кабел за
телевизор приемник HDM1, която сума представлява 1/6 части
от цялата сума 1756.09 лв. и съответства
на квотата на ищцата М.Я. Ш. в собствеността
върху вещите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и
сумата 23.91 лв. /двадесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата
292.68 лв. за периода 02.04.2019
г. – 20.01.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 23.91 лв. до претендираните 25.36 лв., както и
за периода 15.03.2019 г. –
01.04.2019
г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Варна Тауърс,
кула Е, да заплати на И.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 292.68 лв. /двеста деветдесет и два лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща претърпени имуществени вреди, настъпили
в резултат на подадено на 15.03.2019г., неотговарящо на стандарта, електрическо
напрежение по мрежата, доставяно до обект: жилищна сграда, находяща се в с.
Манастир, община Провадия, с абонатен № **********, изразяващи се в повреда на
следните електроуреди: Аспиратор Mosaiko 60XPRO Vario Eurolux; LSD телевизор
Panasonic, модел TH-42PY8P, фабричен № FF-8610218; телевизор Samsung, модел
CW29Z408PQ, фабричен № 56423HBL500810P; ел. трион
BOSH, модел 3600H61901, фабричен № ********** и ел. зарядно;
ел. крушки LED-10W-10 бр., марка Lichtex и кабел за
телевизор приемник HDM1, която сума представлява 1/6 части
от цялата сума 1756.09 лв. и съответства
на квотата на ищеца
И.Я.Я. в собствеността върху вещите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и
сумата 23.91 лв. /двадесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата
292.68 лв. за периода 02.04.2019
г. – 20.01.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 23.91 лв. до претендираните 25.36 лв., както и
за периода 15.03.2019 г. –
01.04.2019
г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Варна Тауърс, кула Е, да заплати на В.И.Я., ЕИК **********, с адрес: ***, М.Я. Ш. ЕГН **********,
с адрес: *** и И.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 1195.99 лв. /хиляда сто
деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.И.Я., ЕИК **********, с адрес: ***, М.Я.
Шивачева, ЕГН **********, с адрес: *** и И.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Варна Тауърс, кула Е, сумата 1.38 лв. /един
лев и тридесет и осем стотинки/, представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач „З.А.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: