МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 207
/ 16 г. НА ШОС
Подсъдимия В.С.Ч. е предаден на съд с обвинение в това, че на 11.
08. 2014 г. в гр. Шумен на ул. А. м. № 67 ет. 1, умишлено умъртвил Н. Е. С.,
ЕГН ********** с особена жестокост, престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл.
ІV във вр. с чл. 115 от НК.
По делото са предявени и приети за
съвместно разглеждане граждански искове от: С.Е.С.,
от Е.С.Е., от Е.С.Е., и от Е.С.Е. по 170 000 лв. за причинени от деянието
неимуществени вреди и по 30 000 лв. за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането, до окончателното и
изплащане, както и от Е.Ю.И. за сумата от 2 000 лв. за причинени от
деянието неимуществени вреди.
Разпитан на досъдебното производство
подсъдимия се признава за виновен.
Подсъдимият Ч. преди даване ход
на съдебното следствие се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти, както и, че е запознат с последиците от
това производство. Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.
371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение в съд. заседание от 15. 06. 2016 г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подс. Ч., без да събира
доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл. 58а ал.
2 от НК за деянието за което е предаден
на съд подс. Ч., а именно 28 г. лишаване от свобода.
Гр. ищци и ч. обвинители Е.С.,
от Е.С.Е., от Е.С.Е., Е.С.Е. поддържат обвинителната реч на прокурора и искат
налагане на наказание на подс.Ч. – доживотен затвор без право на замяна, както
и да бъде осъден да им заплати изцяло предявените граждански искове. Гр. ищец Е.Ю.И.
моли да бъде присъден предявения от него гр. иск за сумата от 2 000 лв. за
причинени от деянието неимуществени вреди.
В съд. заседание служебния
защитник намира, че е доказано подсъдимия да е извършил деянието за което е
предаден на съд. Моли съда да наложи наказание на подсъдимия в минимално
предвидения размер при отчитане на смекчаващите вината обстоятелства.
В хода на съд. заседание преди
даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В защитната си реч подсъдимият изразява
съжаление за престъплението което е извършил. Служебният защитник на подсъдимия
в хода на съдебните прения моли за налагане на подсъдимия на наказание лишаване
от свобода между най - високия и най - ниския предвиден размер за това
престъпление.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2014 г. пострадалата Н. Е.
С. живеела в гр. Шумен на ул. Г. Д.в № 26, бл. 3 вх. 4 ап. 80 заедно със
семейството си – съпруг св. С.Е.С. и трите им деца Е.С.Е.,
Е.С.Е. и непълнолетния Е.С.Е.. От около 10 години отношенията между съпрузите
се влошили. Тя работела като хигиенист на половин работен ден в „Дом на науката
и техниката” в гр. Шумен, находящ се на бул. Симеон Велики № 48. На работното и
място била позната като „Н.”. Работното и време било от 07. 00 ч. до 11. 00 ч. Пострадалата работела и на още едно място –
хигиенист в лекарски кабинет находящ се в гр. Шумен в сградата на Старата
поликлиника от м. декември 2013 г. За работа ставала рано сутрин и с такси
отивала на работа.
През 2013 – 2014 г.
подс. Ч. работел като таксиметров шофьор и управлявал л. автомобил оборудван като такси
на фирма „Жил Бо” с управител св. Б. Д. К.. Чрез работата си се запознал с пострадалата
С.. Между тях възникнала любов и двамата често се срещали, като правели и секс.
Подсъдимия бил много близък със св. С. Й. на която споделял за личния си живот.
Споделил и за отношенията си с пострадалата С.. През м. ноември 2013 г. св. Р. А.
имала апартамент в гр. Шумен, който искала да отдаде под наем. Научила, че св. Ч.
търсел квартира. Двамата се уговорили, подсъдимия да плаща 100 лв. наем на
месец и подсъдимия наел апартамента. В началото на 2014 г. св. А. посетила
отново гр. Шумен, като след предварителна уговорка с подсъдимия, последния я
взел от ж.п. гарата. На следващия ден св. А. посетила апартамента, където
заварила подс. Ч. и една жена, която се представила като „Н.”. Същата била между 30 и 40 годишна, със светла
изрусена коса, слабо телосложение и матово лице. Последната заявила на св. А.,
че не иска А. да идва в апартамента по всяко време, но получила отрицателен
отговор. Споделила с подс. Ч., на което той отговорил, че „Н. си била такава и
да е и обръща внимание”. След известно време св. А. получила информация от свои
познати от гр. Шумен, че съседите на апартамента и в гр. Шумен се оплаквали, че
от нейния апартамент се вдигало много шум. Без да предупреждава никой, св. А.
отново посетила гр. Шумен. В апартамента заварила същата жена – „Н.”, която
отново поставила изискване хазяйката да не посещава апартамента по всяко време.
Тогава св. А. се свързала с подс. Ч. и му заявила, че трябвало веднага да
напусне апартамента. Като напуснал апартамента, той оставил ключовете на съседи
посочени от св. А..
След 01. 03. 2014 г. подс. Ч.
отишъл да работи в гр . Бургас. Първоначално започнал работа на автомивка, след
което наред с тази работа, започнал работа и в обществена пералня собственост
на „Белина Еко”, която се намирала в кв. Меден рудник в гр. Бургас. На 22. 04.
2014 г. подс. Ч. закупил от св. М. Г. лек автомобил „Рено” с рег. № *****.
Сделката не била оформена с договор, а св. Г. предоставил пълномощно на
подсъдимия да управлява автомобила. Докато работел в гр. Бургас, подс. Ч. ***,
където се срещали с пострадалата С. и при тези срещи правили секс. През лятото
на 2014 г. подсъдимия решил да наеме квартира в гр. Шумен. На 03. 08. 2014 г.
подс. Ч. ***, за да търси квартира. Срещнал се със св. Д. М. от която разбрал,
че давала под наем стая от къща. Заявил, че търси квартира заради приятелката
си и когато почивал се прибирал в гр. Шумен. Поради това св. М. и подсъдимия се
уговорили за наем и условия на ползване на една от стаите, по – голяма на
първия етаж от къщата на ул. А. м. № 67 и Ч. наел квартирата. Св. М. поискала
документи на подсъдимия и той и предоставил личната си карта, а тя записала
данните му, както и номера на мобилния телефон на Ч. – ****. На 09. 08. 2014 г.
подсъдимия се нанесъл в квартирата.
На 10. 08. 2014 г. около 03. 00
ч. подс. Ч. излязъл от квартирата си и потеглил с автомобила си. Около 08 ч. се
върнал. Разговарял със св. М. и я почерпил за рождения си ден. На въпрос на св.
М. къде е ходил толкова рано, подсъдимия отговорил, че отишъл с желание, а се
връща разочарован. Тогава св. М. дала на подсъдимия и ключ за пътната врата на
квартирата и подсъдимия вече имал три ключа за тази квартира. След това казал
на св. М., че отивал да спи.
Същия ден – 10. 08. 2014 г. подсъдимия се
върнал в гр. Бургас и отишъл на работа в обществената пералня. Св. С.М. –
началник на смяна в пералнята видял, че около 17 ч. подсъдимия внезапно си
тръгнал въпреки, че смяната му свършвала в 22 ч. Тогава подсъдимия се върнал в
квартирата си в гр. Шумен.
Рано сутринта на 11. 08. 2014
г. подс. Ч. бил в квартирата си, където го посетила пострадалата. Двамата
правили секс. Подсъдимия бил яростен , че предния ден, когато бил рождения му
ден пострадалата не се отзовала на празника му. В изблик на гняв той взел
кухненски нож и нанесъл хаотично с ножа множество удари по пострадалата в
областта на шията. Пострадалата в този момент била полугола и полугола на
леглото в стаята. Подсъдимия прерязал гърлото на пострадалата на няколко места,
оставил ножа до тялото и върху леглото. След това заключил и избягал, като
напуснал квартирата си.
Около 07 ч. подсъдимия споделил
за стореното от него със св. С. Й. Д., като и казал, че днес заминавал за
затвора, защото удушил Н. в квартирата, но не казал къде се намира тази квартира.
По същото време се обадил и на св. Б. К. и му казал, че имал ден и искал да му
подари колата си. Двамата се уговорили да се срещнат на пейките при „В и К” гр.
Шумен. Когато се срещнали св. К. видял, че подсъдимия бил сам и пиел уиски и плачел.
Св. К. попитал подсъдимия какво е станало, на което подсъдимия отговорил „Убих
жената, която обичам”. Отново същия ден, но около 09 ч. св. М. получил обаждане
на мобилния си телефон от подс. Ч.. Последния съобщил на М. „Аз я убих. Прерязах
и гърлото”. М. попитал „кого” и подсъдимия отговорил „Жена ми”. След това
връзката прекъснала, а св. М. не обърнал внимание на сериозните думи на
подсъдимия. Пак същия ден 11. 08. 2014 г. около 08. 40 ч. подсъдимия се обадил
на св. Х. М. Х.. Уговорили си среща в 08. 55 ч. пред Младежкия дом в гр. Шумен.
Като се срещнали подсъдимия казал на св. Х., че е убил любовта на живота си.
Говорел несвързано и плачел. Тогава св. Х. помислил, че подсъдимия е пиян и
говори глупости. Подсъдимия му казал „Да ама когато я убих, не бях пиян”.
Около 22. 30 ч. същия ден,
подсъдимия посетил дядо си – св. Веселинко Ч. и взел от него 100 лв. С автобус
на фирма „Метро” заминал за Р. Турция, защото Турция била извън Европейския
съюз и ако го търсели, трудно биха го открили. Имал намерение да избяга в друга
държава при възможност.
Вечерта на 11. 08. 2014 г. след
като пострадалата С. не се прибрала в домът си, съпругът и – св. С.С. започнал
да звъни на нейния мобилен телефон с номер ****. Номера давал свободно, но
прекъсвал от оператора, защото не бил активиран. Рано на следващия ден – 12.
08. 2014 г. св. С. започнал да търси пострадалата, но не я открил на обичайните
места. Посетил и с. Струйно и се срещнал с родителите на пострадалата, но и там
я нямало. След това св. С. съобщил в полицията за изчезването на пострадалата С..
След като в полицията било
получено съобщението за евентуално извършено престъпление и за издирване на
изчезналата С., били предприети незабавни оперативно-издирвателни мероприятия.
Около 18. 30 ч. на 12. 08. 2014 г. в следствие на проведените издирвателни
мероприятия бил намерен трупът на пострадалата Н. С.. Същия бил намерен на
първия етаж от къща на ул. А. м. № 67, като стаята била заключена.
От заключението на СМЕ № 72 /
2014 г. за аутопсия на трупа на Н. Е. С. се установява, че по пострадалата са
установени 13 на брой прободно порезни рани в областта на шията и не по малко
от три дълбоки порезни рани в същата област, прерязване на трахея и магистрални
шийни венозни съдове, прерязване на щитовиден хрущял, подлежащата щитовидна
жлеза и прерязвания на десните напречни израстъци на ІV, V и VІ шиен прешлен.
Остра следкръвоизливна анемия – слабо изразени послесмъртни петна, сбръчкана
слезка, общо малокръвие на вътрешни органи. Масивна аспирация /вдишване/ на
кръв в белите дробове. Наличие на въздушна емболия. Наличие на 0. 68 промила
алкохол в урината. Причината за смъртта на Н. С. са острата следкръвоизливна
анемия и аспирация /вдишване/ на кръв в белите дробове, довели до развитието на
остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчности, които са непосредствен
механизъм за настъпване на смъртта. Острата следкръвоизливна анемия и аспирация
на кръв в белите дробове, както и развитието на въздушна емболия са резултат от
прободно порезните наранявания нанесени в областта на шията. Съществува пряка
причинно следствена връзка между получените травми и смъртта на С..
Установените по тялото наранявания са резултат от удари с остър предмет – нож.
Прободно-порезните рани са от острия връх и режещия ръб, а порезните от режещия
ръб на такъв предмет. Характеристиката на голяма част от раневите канали
показва, че същите са причинени от едноостър нож с тесен ръб.
От заключението на комплексната
съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че у подс. Ч.
няма данни за преживяно или актуално психично заболяване, което да обуславя
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Не се откриват при
подсъдимия сведения за психично разстройство, които би могло да бъдат оценени
като „психотичен епизод” или „помрачаване на съзнанието”. Подсъдимия по време
на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Няма пречки от психопатологичен порядък, които да
възпрепятстват способността на подсъдимия към момента на деянието правилно и
точно да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с него, както и
да ги възпроизвежда. В механизма на деянието не се откриват болестни мотиви.
Поради факта, че подс. Ч. не споделя деянието и категорично отказва да говори
за него, вещите лица хипотетично предполагат, че водещите мотиви са свързани с
описаните личностови характеристики на подсъдимия и най – вече накърняване на
самооценката му. Не са открити характеристики в състоянието на подсъдимия,
които да бъдат оценени като „физиологичен афект” или „силно раздразнение”.
Подсъдимия не е приобщен към просоциалните норми на поведение и не е изградил нагласа
да анализира негативните последици от собственото си поведение и да внася
корекции в него. Няма изградена годност да отчита вина, при липсващ потенциал
за корекция на това.
От заключението на СМЕ № 16 /
2014 г. на веществени доказателства се установява, че кръвта на пострадалата С.
е от кръвна група „А(β)”. Наличие на човешка кръв от
тази група е установено при: обект №3
/дамски къси панталони/; обект № 4 /дамски бикини/; обект № 8 /лист хартия/;
обект № 23 /нож/; обект № 27 /дамска тениска/; обект № 28 /сутиен/; обект № 29
/един от ключове/; обект № 33 /долен чаршаф/; обект № 34 /калъфка за
възглавница/; обект № 38 /лист хартия/; обект № 39 /кафяво зимно яке/; обект №
40 /покривка/; обект № 41 /бяла фланела/. Наличие на човешка кръв, съдържаща
„А” аглутиноген е установена по обекти: № 5 /торбичка СБА/; № 6 /торбичка AVON/; № 7 /торбичка TALLY WEIJL/; № 26 /МАРЛЕНА ОБТРИВКА ОТ ОБЛАСТТА НА КОРЕМА НА
ТРУПА/; № 31 /КАРТА Била/; № 35 /калъф за възглавница/; № 37 /дамски обувки/.
„А” аглутиноген се съдържа в кръвта на лица от кръвна група „А(β)”, а когато е заедно с „В” аглутиноген и в кръвта на лица
от кръвна група „АВ(0)” по системата АВО. За обекти № 24 / влагалищен секрет – заден свод/; № 25
/влагалищен секрет – вл. Предверие/ и обект № 44 /хавлиена кърпа – бяла/ е
установена кисела фосфатаза – ензим съдържащ се в спермата. За обект № 44 е
получена положителна пхредварителна реакция за сперма по метода на Флоранс.
От заключението на ДНК експертиза № 14/ДНК-174 / 30. 10.
2014 г. се установява, че човешката кръв по обекти: № 1.1 /нож-острие/; № 1.2
/нож – дръжка/; № 6 /тупфер/; № 7 /тупфер/; № 8 /нокти лява ръка/ и № 9 /нокти
дясна ръка/ е установен ДНК профила на пострадалата Н. Е. С.. По обекти с № 2
/жълтеникави петна хавлия/ и № 3 /угарка Victori жълт филтър/ е установен един и същ ДНК профил на лице от мъжки пол.
От заключението на ДНК експертиза № 15 / ДНК/ 23. 10.
2014 г. се установява, че ДНК профила установен от заключението на ДНК
експертиза № 14/ДНК-174 / 30. 10. 2014 г.
по обекти с № 2 /жълтеникави петна хавлия/ и № 3 /угарка Victori жълт филтър/ е на подс. Ч..
От заключението на химическа
експертиза № 171 / 2014 г. се установява, че в кръвта на С. е налице алкохол 0.
68 промила.
От протокола за оглед на
местопроизшествие от 12. 08. 2014 г. се установява, че при него са намерени и
иззети като веществени доказателства по делото: обект №3 /дамски къси панталони/; обект № 4
/дамски бикини/; обект № 8 /лист хартия/; обект № 23 /нож/; обект № 27 /дамска
тениска/; обект № 28 /сутиен/; обект № 29 /един от ключове/; обект № 33 /долен
чаршаф/; обект № 34 /калъфка за възглавница/; обект № 38 /лист хартия/; обект №
39 /кафяво зимно яке/; обект № 40 /покривка/; обект № 41 /бяла фланела/; № 5
/торбичка СБА/; № 6 /торбичка AVON/; № 7 /торбичка TALLY WEIJL/; № 26 /марлена обтривка от областта на корема на
трупа/; № 31 /КАРТА Била/; № 35 /калъф за възглавница/; № 37 /дамски обувки/;24
/ влагалищен секрет – заден свод/; № 25 /влагалищен секрет – вл. Предверие/ и
обект № 44 /хавлиена кърпа – бяла/, както и много други вещи, включително и
дамски дрехи и принадлежности, както и документи и вещи на децата на
пострадалата.
От протокола за оглед на местопроизшествие от 14. 08.
2014 г. се установява, че при същия са намерени и иззети също множество дамски
принадлежности и дрехи.
От протокол за разпознаване на лица по снимки от 13. 10.
2014 г. се установява, че св. Р. С. А. е разпознала пострадалата Н. С. като
жената която два пъти е виждала в апартамента си в гр. Шумен, който е отдала
под наем на подс. Ч..
От протокол за доброволно предаване от 25. 08. 2014 г. се
установява, че св. С.Е.С. е предал на разследващия полицай 1 бр. мобилен
телефон „Самсунг”, модел GT-Е-1200 с IMEI№ 352174/06/311977/7 и поставена в него СИМ карта на
„М-тел” с № 8935901187042309314, като е заявил, че този телефон той е намерил
сред вещите на пострадалата С. в Дом на науката и техниката в гр. Шумен
От писмо с изх. № 22988 / 16.
09. 2014 г. на М-тел се установява, че СИМ карта с № 8935901187042309314 е с мобилен №
0884 42 04 24 и е собственост на подс. Ч.. От приложената към писмото
разпечатка на комуникациите от този телефонен номер се установява, че за
периода от 05. 02 ч. на 01. 08. 2014 г. до 05. 20 ч. на 09. 08. 2014 г. има
множество изходящи и входящи разговори и SMS-си и то само и единствено от и към телефон с № ****.
От писмо с изх. №24626 / 02. 10. 2014 г. на М-тел и
приложената към него разпечатка за комуникациите на телефонен № **** се установява,
че за периода от 01. 08. 2014 г. до 09. 08. 2014 г. болшинството от разговорите
и SMS-сите са с тел. номера 0884 42 04 24 и ****.
От писмо на Глобул с изх. № 14268 / 13. 08. 2014 г. се установява, че телефонен номер 0896 09 72
81 е собственост на подс. Ч., а от приложената към него разпечатка на
комуникациите на този номер се установява, че за периода от 01. 08. 2014 г. до
09. 08. 2014 г. е получил само и единствено SMS-си от телефонен номер **** собственост на пострадалата С.. От същото писмо
се установява, че св. С. Д. е собственик на сим карта с № 0898 41 87 23.
От писмо с изх. № 34898 / 11. 12. 2014 г. на Виваком се
установява, че СИМ карта с № 0877 57 96 91 е собственост на В. И. – дядо на
подсъдимия.
От справката за съдимост на
подс. Ч. се установява, че същия не е осъждан.
От приложената по досъдебното
производство заповед за задържане – на турски език и с превод на български се
установява, че подс. Ч. е задържан от турските власти на 14. 08. 2014 г.
Горната фактическа обстановка
съда приема за установена на първо място от гласните доказателства –
свидетелски показания, на второ – от писмените такива, на трето – от
заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи.
По отношение гласните
доказателства. От показанията на св. С. Д. се установява на първо място
връзката между подс. Ч. и пострадалата С. и техните взаимоотношения. На второ –
обстоятелството, че подсъдимия през 2013 – 2014 г. е работил като таксиметров
шофьор в гр. Шумен /подкрепят се от показанията на св. Б. К./. На трето – че в
началото на м. март 2014 г. подсъдимия е отишъл да работи в гр. Бургас. На
четвърто място, че на 11. 08. 2014 г. сутринта около 7 ч. е ходил до дома на
св. Д. и е признал, че бил убил човек и за това щял да отива в затвора. На пето
– че по късно през деня подс. Ч. се обадил на св. Д. два пъти по телефона от
мобилен телефон с № ****, да си уговорят среща, защото имал да и казва нещо
важно за него и Н. /подкрепят се и от разпечатката на разговорите на моб.
телефон с № **** от където се установява, че на 11. 08. 2014 г. от телефон с № ****
е осъществен разговор с телефона на св. Д./. На шесто място – че подсъдимия е
казал на св. Д. думите „...Аз убих Н.. Оставих три деца без майка”. На седмо
място – на въпрос на св. Д. защо е убил пострадалата, подсъдимия заявил, че
дошъл в Шумен на 10. 08. 14 г. тъй като имал рожден ден и пострадалата му
обещала да излезе с него, да се почерпят, а тя – пострадалата дори не му се
обадила по телефона да му честити рождения ден. Като отишъл до блока в който
живеела пострадалата, последната се показала на терасата заедно със съпруга си,
за да я види, защото той – подсъдимия много ревнувал пострадалата от нейния
съпруг. Също заявил на св. Д., че пострадала му обещала да отиде да живее с
него в гр. Бургас. Казал също „Аз убих Н., удуших Н., удуших моята любов, аз я
удуших, защото тя няма да бъде повече с мъжа си, аз я ревнувам от мъжа и”. На осмо място – при тази среща подсъдимия
казал също така, че на 11. 08. 14 г. сутринта около 4. 30 – 5. 00 ч. срещнал
пострадалата на улицата и двамата отишли в квартира, която пострадалата била
наела преди три дни. На девето място, че подсъдимия заявил на св. Д., че е
казал и на св. Б. К., че е убил пострадалата. На десето място, че е искал пари
от св. Й. за да бяга от страната, както и, че св. Й. се обадила на св. Б. К.,
да го пита дали има пари, защото подсъдимия искал пари, за да бяга. На
единадесето място, че докато разказвал на св. Д. какво е извършил, подсъдимия
плачел. Тези показанията се потвърждават и от показанията на св. Б. К.. На
единадесето място, че подсъдимия заявил, че щял да подари автомобила си на св. К..
От показанията на св. К. се
установява, че на 11. 08. 14 г. подс. Ч. му се обадил, тъй като решил да му
подари колата си и искал да се срещнат. На тази среща подсъдимия плачел и
заявил на св. К., че е убил жената която е обичал и че му подарява колата си,
както и че по късно същия ден му се обадила по телефона св. Д. и го питала дали
знаел за случилото се – твърдението на подсъдимия, че е убил пострадалата. Св. К.
отговорил, че подсъдимия му е казал такова нещо, но не знаел дали е истина,
както и че по късно пак му се е обаждала да го пита за пари, защото подсъдимия
искал пари, за да бяга.
От показанията на св. С. Г. М.
се установява, че през 2014 г. подсъдимия започнал работа в обществена пералня
на фирма „Белина Еко” в кв. Меден рудник в гр. Бургас, че на 10. 08. 14 г.
подсъдимия си тръгнал внезапно от работа около 17 - 18 часа, че на 11. 08. 14
г. около 9 ч. подсъдимия му се обадил от телефон с № **** на телефона на
свидетеля с № **** и в разговора му заявил „Аз я убих. Прерязах и гърлото” и на
въпрос на св. М. за кого ставало въпрос, подсъдимия отговорил „Жена ми” след
което затворил телефона.
От показанията на св. Х. М. Х.
се установява, че същия се познавал с подсъдимия от много време. На 11. 08. 14
г. подсъдимия му позвънил от телефон с № **** и плачейки му заявил”...аз
направих най - голямата грешка в живота си. Уговорили си среща и като се
срещнали подсъдимия бил пиян и плачел. Започнал да говори на свидетеля, че убил
любовта на живота си. На въпрос на свидетеля как я е убил, подсъдимия
отговорил, че я е удушил и споменал за някакъв нож. Тогава свидетеля му заявил,
че е пиян, но подсъдимия отговорил, че когато я е убил, не бил пиян. Също така
подсъдимия казал на свидетеля, че работел в гр. Бургас, че сигурно познавал
жената която той, подсъдимия много обичал, но направил най голямата грешка в
живота си. Многократно повтарял, че убил любовта на живота си. Подсъдимия също
заявил, че се е обаждал на св. Б. К. на когото също казал, че е убил любовта на
живота си.
От показанията на св. М. Л. Г.
се установява, че е бил собственик на л. а. Рено 19, на цвят бордо и че на 22.
04. 2014 г. е продал този автомобил на подс. Ч., но не са изготвили договор, а
само е дал на подсъдимия пълномощно да управлява автомобила.
От показанията на св. Й. К. се
установява, че през 2014 г. пострадалата е работела като хигиенист в Дом на
науката и техниката в гр. Шумен на половин работно време от 07. 00 ч. до 11. 00
ч., както и, че съпругът на пострадалата – св. С. по късно е взел вещите на
пострадалата от местоработата и.
От показанията на св. С. се
установява, че двамата с пострадалата са съпрузи, имат три деца и живеели в кв.
Б. Б., но от 10 години отношенията им се влошили. Твърди също този свидетел, че
пострадалата работела в Дом на науката и техниката в гр. Шумен, както и на
второ работно място – лекарски кабинет в сградата на Старата поликлиника в гр.
Шумен. За работа ставала рано и излизала около 04. 45ч. – 05. 00 ч. и отивала с
такси. На 10. 08. 14 г. двамата с пострадалата и две от децата им ходили в гр.
Варна на море и се прибрали около 15 ч., като пострадалата вършила домакинска
работа и си легнала, без да е излизала от жилището им през този ден. На 11. 08.
14 г. пострадалата станала и тръгнала за работа по рано от обикновено – около
04. 30 – 04. 45 ч. Вечерта на същия ден пострадалата не се била прибрала и той
я търсел на нейните мобилни телефони с номера **** на Глобул и **** на Виваком.
Рано сутринта на 12. 08. 14 г. св. С. започнал с децата си да търси
пострадалата – търсили я на работното и място, говорили със св. К., но
разбрали, че не я е виждала, търсили я в болницата, при родителите на св. С. и
родителите на пострадалата, но не я намерили. След това св. С. отишъл в
полицията около 10 ч. и заявил, че пострадалата е изчезнала и била обявена за
издирване.
От показанията на св. Д. И. М.
се установява, че през м. август 2014 г. се прибрала в гр. Шумен, където
нейната майка – св. Ц. П. П. имала къща на ул. А. м. № 67, състояща се от
приземен етаж и първи жилищен етаж, че решили да отдадат под наем етажа или
стая от него на студенти. Също така твърди този свидетел, че на 02. 08. 14 г.
около 10 – 11 ч. при нея дошло младо момче и попитало за квартира, като търсел
квартира за около 80 лв. месечен наем. Момчето казало, че работело в София и си
идвало през почивните дни, заради приятелката си. Св. М. поискала личната му
карта и тогава установила, че това бил подс. Ч.. Записала си личните му данни и
мобилния му телефон – **** и подсъдимия платил първия наем, а св. М. му дала
ключ за стаята на първия етаж. На 09. 08. 14 г. рано след обяд подсъдимия
говорил по телефона със св. М. и пристигнал в квартирата няколко часа по късно,
като бил с автомобила си, данните на който св. М. записала при първото му
идване. Също от показанията на този свидетел се установява, че подсъдимия на 10. 08. 14 г. рано сутринта
около 03 ч. излязъл с автомобила си. Върнал се около 7. 30 – 8. 00 ч. и св. М.
го питала къде е ходил толкова рано сутринта, на което подсъдимия отговорил, че
отишъл с желание, а се връща разочарован. След това подсъдимия почерпил за
рождения си ден. Този ден на подсъдимия били дадени и останалите ключове за
квартирата – този от пътната врата, за входната врата за самата къща и този от
стаята.
От показанията на св. Ц. П. се
установява, че същата през 2014 г. живеела в гр. Шумен на ул. А. м. № 67. През
първите дни на м. август при тях дошъл подсъдимия да търси квартира и се
уговорили с дъщерята на св. П., да наеме една стая от първия етаж. На 09. 08.
14 г. подсъдимия дошъл в дома на св. П. след обяд. На следващата сутрин – 11.
08. 14 г. подсъдимия излязъл с автомобила си рано сутринта около 03 ч., но като
се върнал бил без автомобила си. Същия ден подсъдимия излязъл от дома на св. П.
около 16- 17 ч. и повече не се върнал. На 12. 08. 14 г. в дома и дошли полицаи
и питали за квартирант, на което тя отговорила, че имали такъв и се казвал
Веско. Полицаите поискали ключ за входната врата на първия етаж и влезли.
От показанията на св. Р. Д. се
установява, че в изпълнение на поставени задачи във връзка с издирване на
пострадалата, тя и колегата и – св. Г. Г. обикаляли района си, за да търсят
нови квартиранти. Попитали св. Ц. П. и тя им казала, че имала нов квартирант от
4 – 5 дни. Дала ключове за входната врата на етажа и стаята която била отдадена
под наем. При отваряне на стаята, св. Господинов намерил трупа на пострадалата.
От показанията на св. В.В. се
установява, че на 19. 09. 201 г. при приемането на подсъдимия в ареста в гр.
Шумен, той е провел беседа с подсъдимия. Обяснил му, че били разпитани всички
свидетели на които той е разказал, че е извършил престъпление с убийството на
пострадалата С.. Искали да разберат от подсъдимия причините да извърши това
престъпление и защо е напуснал страната. Подсъдимия заявил, че напуснал
страната в нетрезво състояние, тъй като изпил голямо количество алкохол след
извършване на престъплението, че той е извършил убийството на С.. Че е напуснал
страната с автобус на фирма Метро и, че е отишъл в Турция, тъй като тя не била
в Европейския съюз и ако го търсели, трудно можели да го открият. Това според
думите на подсъдимия станало непосредствено след като е извършил
престъплението. Споделил и мотив за убийството с думите „много търкания по
между ни, дори на расова основа, нали тя е кадъна, а аз съм българин”. Споделил
също, че след няколко дни престой в Турция сам решил и се предал на турската
полиция.
От показанията на св. В. И. Ч.
– дядо на подсъдимия се установява, че късно вечерта на 11. 08. 14 г.
подсъдимия е отишъл в домът му и му е поискал пари. Свидетеля, за да няма
неприятности с него, му дал 100 лева.
Съда кредитира показанията на
посочените свидетели. Същите са непротиворечиви вътрешно, не противоречат и
едни на други и се подкрепят от другите писмени доказателства. Съда кредитира и
писмените и веществените доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка и анализ на доказателствата, съда прави следните изводи:
На първо място – подс. Ч. и пострадалата С. са имали много близка връзка,
включително и интимна. Този извод съда прави въз основа на данните съдържащи се
в двата протокола за оглед на местопроизшествието – стаята на ул. А. м. № 67 от
които се установява, че в тази стая са намерени много дамски дрехи и други вещи
на пострадалата, включително и документи и вещи на нейните деца. В подкрепа на
този извод са и фактите относно това, че пострадалата е държала мобилен телефон
Самсунг /намерен в личните вещи на пострадалата, които се намирали в Дома на
науката и техниката в гр. Шумен и взети от св. С., след нейната смърт/ на който
била поставена СИМ карта с телефонен номер 0884 42 04 24 е собственост на подсъдимия. От разпечатките
на комуникациите на този телефонен номер се установява, че той комуникира в
периода 01. 08. – 09. 08. 2014 г. единствено и само с номер ****, който ползва
подс. Ч.. А от разпечатката за комуникациите на номер **** ползван от
подсъдимия се установява, че комуникациите на този номер от 01. 08. до 09. 08.
2014 г. са само с тел. номер 0884 42 04 24. Следователно комуникацията е била
между подсъдимия и пострадалата. В подкрепа на извода е и факта, че другия
мобилен номер който е притежавал подсъдимия – 0896 09 72 81, видно от справката
за комуникациите му, е че за периода 01. 08. – 09. 08. 2014 г. е получавал SMS-си
единствено и само от телефона, който според св. С. е ползвала пострадалата – ****.
Все в подкрепа на този извод са и показанията на св. Д., които макар и
производни /тя пресъздава думите на подсъдимия относно взаимоотношенията му с
пострадалата/, обсъдени в съвкупност с горните писмени доказателства,
затвърждават извода на съда. Същото касае и показанията на св. Б. К. и Х. Х..
На второ място – на 10. 08. 2014 г. подс. Ч. е имал рожден ден и се е уговорил
с пострадалата да се срещнат по случай празника му, но последната нито се е
отзовала на срещата, нито му се е обадила по телефона, за да му честити
празника, даже през този ден пострадалата е била видяна от подсъдимия да е
заедно със съпруга си. Данни относно рождения ден на подсъдимия на 10. 08. се
съдържат в данните за самоличността му, справката за съдимост и други. Относно
уговорената среща за почерпка между подсъдимия и пострадалата данни за такава
се съдържат в показанията на св. Д., които се подкрепят и от показанията на св.
М., която твърди, че подсъдимия на 10. 08. 14 г. е излязъл рано от квартирата и
като се е върнал заявил, че отишъл с желание, а се връща разочарован. Този
извод се подкрепя и от разпечатките на комуникациите на телефоните ползвани от
подсъдимия и пострадалата, от които се установява, че на 10. 08. 14 г. между
тях няма комуникация. На трето място – на 11. 08. 14 г. пострадалата излязла от
дома си по рано от обичайното. В същото време и подсъдимия излязъл от
квартирата си около 03 ч. Двамата се срещнали и отишли в квартирата наета от
подсъдимия. Този извод се подкрепя от данните съдържащи се в протоколите за
оглед на местопроизшествие на ул. А. м. № 67 от които се установява наличието
на множество вещи собственост на пострадалата, включително и такива за
ежедневна употреба, както и факта, че в тази квартира е намерен трупа на
пострадалата. В подкрепа на извода са и показанията на св. Д., която пресъздава
думите на подсъдимия, че е срещнал пострадалата рано сутринта на 11. 08. 14 г.
и двамата са отишли в квартирата, както и в последващите му твърдения, че е
убил пострадалата в квартирата. Все в подкрепа на този факт са и показанията на
св. Ц. П. която твърди, че подсъдимия е излязъл от квартирата в 03 ч. сутринта
на 11. 08. 14 г. Съда в случая не намира противоречие в признатите от
подсъдимия обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
че пострадалата го е посетила в квартирата на 11. 08. 14 г. и писмените
доказателства от досъдебното производство от които се установява, че на тази
дата подсъдимия е излязъл в 03 ч. от квартирата си и се е срещнал с
пострадалата и двамата са отишли в квартирата му. В обвинителния акт е
използван термина „посетила в квартирата”. Това обаче не означава непременно,
че преди това двамата не са се срещнали и отишли в квартирата на подсъдимия. На четвърто място – относно най важния
въпрос в настоящия наказателен процес, а именно – авторството на деянието. От заключението на ДНК експертиза
№ 14/ДНК-174 / 30. 10. 2014 г. е установено, че човешката кръв по обекти: № 1.1
/нож-острие/; № 1.2 /нож – дръжка/; № 6 /тупфер/; № 7 /тупфер/; № 8 /нокти лява
ръка/ и № 9 /нокти дясна ръка/ съдържа ДНК профила на пострадалата С.. От
заключението на ДНК експертиза № 15 / ДНК/ 23. 10. 2014 г. се установява, че
ДНК профила установен от заключението на ДНК експертиза № 14/ДНК-174 / 30. 10.
2014 г. по обекти с № 2 /жълтеникави
петна хавлия/ и № 3 /угарка Victori жълт филтър/ е на подс. Ч.. От
заключението на СМЕ № 72 / 2014 г. за аутопсия на трупа на Н. Е. С. се
установява, че по пострадалата са установени 13 на брой прободно порезни рани в
областта на шията и не по малко от три дълбоки порезни рани в същата област,
прерязване на трахея и магистрални шийни венозни съдове, прерязване на
щитовиден хрущял, подлежащата щитовидна жлеза и прерязвания на десните напречни
израстъци на ІV, V и VІ шиен прешлен. Нараняванията по тялото на пострадалата
са резултат от удари с остър предмет – нож. Прободно-порезните рани са от
острия връх и режещия ръб, а порезните от режещия ръб на такъв предмет.
Характеристиката на голяма част от раневите канали показва, че същите са
причинени от едноостър нож с тесен ръб. Именно такъв нож е намерен до трупа на
пострадала при огледа на местопроизшествието. В показанията си св. Д. твърди, че на 11. 08. 14 г. при
срещата и с подс. Ч., последния заявил „...Аз убих Н.. Оставих три деца без
майка”. На въпрос на св. Д. защо е убил пострадалата, подсъдимия започнал да
плаче и заявил, че дошъл в Шумен на 10. 08. 14 г. тъй като имал рожден ден и
пострадалата му обещала да излезе с него, да се почерпят, а тя – пострадалата
дори не му се обадила по телефона да му честити рождения ден. Като отишъл до
блока в който живеела пострадалата, последната се показала на терасата заедно
със съпруга си, за да я види, защото той – подсъдимия много ревнувал
пострадалата от нейния съпруг. Също заявил на св. Д., че пострадала му обещала
да отиде да живее с него в гр. Бургас. Казал също „Аз убих Н., удуших Н.,
удуших моята любов, аз я удуших, защото тя няма да бъде повече с мъжа си, аз я
ревнувам от мъжа и”. Подсъдимия казал също така, че на 11. 08. 14 г. сутринта
около 4. 30 – 5. 00 ч. срещнал пострадалата на улицата и двамата отишли в
квартира, която пострадалата била наела преди три дни, както и, че е казал и на
св. Б. К., че е убил пострадалата. В показанията си св. К. твърди, че на 11.
08. 14 г. преди обяд при срещата му с подсъдимия последния му е заявил, че е
убил жената която е обичал и че му подарява колата си. В показанията си св. Х.
твърди, че на 11. 08. 14 г. подсъдимия му позвънил от телефон с № **** и
плачейки му заявил”...аз направих най - голямата грешка в живота си и си
уговорили среща. При тази срещата
подсъдимия бил пиян и плачел. Започнал да говори на свидетеля, че убил любовта
на живота си. На въпрос на свидетеля как я е убил, подсъдимия отговорил, че я е
удушил и споменал за някакъв нож. Тогава свидетеля му заявил, че е пиян, но
подсъдимия отговорил, че когато я е убил, не бил пиян. Казал също, че сигурно
свидетеля е познавал жената която той,
подсъдимия много обичал, но направил най голямата грешка в живота си.
Многократно повтарял, че убил любовта на живота си. Подсъдимия също заявил, че
се е обаждал на св. Б. К. на когото също казал, че е убил любовта на живота си.
В показанията си св. св. С. Г. М. твърди, че на 11. 08. 14 г. около 9 ч.
подсъдимия му се обадил от телефон с № **** на телефона на свидетеля с № **** и
в разговора му заявил „Аз я убих. Прерязах и гърлото” и на въпрос на св. М. за
кого ставало въпрос, подсъдимия отговорил „Жена ми” след което затворил
телефона. В показанията си св. В.В. твърди, че пред него подсъдимия заявил, че
напуснал страната в нетрезво състояние, тъй като изпил голямо количество
алкохол след извършване на престъплението, че той е извършил убийството на С..
Че е напуснал страната с автобус на фирма Метро и, че е отишъл в Турция, тъй
като тя не била в Европейския съюз и ако го търсели, трудно можели да го
открият. Това според думите на подсъдимия станало непосредствено след като е
извършил престъплението. Споделил и мотив за убийството с думите „много
търкания по между ни, дори на расова основа, нали тя е кадъна, а аз съм
българин”. Споделил също, че след няколко дни престой в Турция сам решил и се
предал на турската полиция. Тези показания се подкрепят и от данните за
проведените телефонни разговори от подсъдимия, от които се установява, че на
11. 08. 14 г. има разговори със св. Х., св. Д. и св. С.М., като времето на тези
комуникации съответства на заявеното от тези свидетели. При тези установени
обстоятелства по делото, съда прави единствено възможен извод, че именно
подсъдимия Ч. на 11. 08. 2014 г. в квартирата си на ул. А. м. № 67 е умъртвил
пострадалата С. нанасяйки и множество удари с нож в областта на шията. Този
извод се подкрепя и от заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза. Също от заключението на тази експертиза, съда прави
извод за липса на силно раздразнение, покриващо критериите на физиологичен
афект у подсъдимия при осъществяване на деянието.
С оглед на изложеното съда
намира, че от субективна и обективна страна подс. Ч. е осъществил деяние по чл.
116 ал. 1 т. 6 рледл. ІV във вр. с чл. 115 от НК.
От обективна страна – между подсъдимия и пострадалата имало
връзка, която прерастнала в близки интимни отношения. За 10. 098. 14 г. двамата
имали уговорена среща по случай рождения ден на подсъдимия, но пострадалата не
отишла на срещата, като дори не се обадила по телефона на подсъдимия за да м
честити рождения ден. Подсъдимия бил разочарован от поведението на
пострадалата. На 11. 08. 14 г. той излязъл от квартирата си в 03 ч. сутринта и
отишъл да чака пострадалата. Двамата се срещнали и отишли в квартирата му в гр.
Шумен на ул. А. м. № 67. Там правили секс, след което в изблик на гняв по повод
рождения му ден, подсъдимия взел намиращ се в квартирата му кухненски нож с
един режещ ръб и с него нанесъл 13 удара
в областта на шията на пострадалата С.. В следствие на тези удари настъпила
смъртта на пострадалата. След като нанесъл ударите с ножа, подсъдимия напуснал
квартирата и се обадил на св. Х., да си уговорят среща, обадил се и на св. К. с
когото също си уговорил среща. Отишъл в дома на св. Д. и разговарял с нея. По късно по телефона също
си уговорил среща с нея. При осъществените срещи с тримата свидетели, на всеки
от тях подсъдимия е заявил, че е убил – „жената която обичал”, „любовта на
живота си”, „Н.”, „майка на три деца”. Също се обадил по телефона на св. С.М.
на когото заявил „Аз я убих. Прерязах и гърлото” и че ставало въпрос за жена
му. След това късно вечерта напуснал пределите на страната с автобус и отишъл в
Р. Турция, за да не бъде издирен за извършеното от него, но на 14. 08. 2014 г.
се предал в турската полиция и на същата дата бил задържан със заповед за
задържане издадена от съдия при турски съд, след което бил екстрадиран обратно
в Р. България.
По квалифициращия състав по чл. 116 ал. 1 т. 6
предл. ІV от НК. За да е налице
квалификация „с
особена жестокост” съобразно Постановление № 2 / 1957 г. на Пленума на ВС следва
при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение,
отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек, или иначе казано
това квалифициращо обстоятелство касае дееца. В настоящия случай подсъдимия е нанесъл не един, два
или три удара. Нанесъл е 13 удара в една и съща област и то в момент малко след
като е правил секс с жена която обича и ударите са нанесени именно на нея.
Нанесъл е ударите докато двамата са били в леглото в което са правили секс и
докато още пострадалата е била полугола. Поради това съда прие, че деянието е
осъществено от подс. Ч. при квалификацията по чл. 116 ал.1 т. 6 предл. ІV от НК.
От субективна страна – деянието
е извършено при внезапно възникнал пряк умисъл. След като подсъдимия и
пострадалата правили секс, подсъдимия в изблик на ярост нанесъл ударите по
шията на пострадалата. В този момент той е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици –
смъртта на пострадалата /предвиждал е, че с този нож и мястото на което нанася
ударите, ще причини смъртта на С./ и е искал настъпването на тези последици. За
това, че подсъдимия е целял да причини смъртта на С. говори обстоятелството, че
подсъдимия е нанесъл 13 удара в областта на шията на пострадалата.
Изпълнителното деяние се изразява в нанасяне на удари с нож в областта на шията
на пострадалата С. от които е настъпила смъртта на пострадалата.
При определяне вида и размера на
наказанието, съда взе предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, същото следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Законодателя
е предвидил три наказания за деянието по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. ІV от НК –
доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода от 20 до 30
години. Съобразно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 2 /
2015 г. по т. д. № 2 / 2015 г. на ОСНК на ВКС следва в този случай да се избере
най – подходящото наказание. Това следва да стане при преценка на степента на
обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Съда приема, че деянието е с изключително висока степен на
обществена опасност – лишена е от живот жена в разцвета на силите си. Три деца
от които едното непълнолетно са лишени от грижите и любовта на майка им, както
и от финансовата издръжка, която тя им осигурява. Посегнато е на най – висшето
човешко блато, а именно правото на живот. Съда приема, че подс. Ч. е също с
изключително висока степен на обществена опасност. Същият е извършил деянието с
особена жестокост и то върху любимия му човек. Извършил е същото в момент малко
след като е правил секс с любимия му човек и то в същото легло в което са
правили секс и докато пострадалата е била още полугола. Съда приема наличието
на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива съда прие чистото съдеблно
минало на подсъдимия, изразеното от него съжаление за стореното и оказаното
съдействие на досъдебното производство, като доброволно е дал образци за
сравнително изследване при назначена ДНК експертиза. Съда не констатира
наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Не следва да се приема като
смекчаващо вината обстоятелство, факта, че на 14. 08. 2014 г. подсъдимия сам се
е предал на турските полицейски власти и е признал за извършеното убийство като
е дал и обяснения пред тези полицейски власти, тъй като преди това непосредствено след извършване на деянието подсъдимия
е избягал и се е укрил и то в друга държава, за да избегне наказателна
отговорност за извършеното от него. Поради това съда прие като най – подходящо
наказание, наказанието доживотен затвор. Съобразно разпоредбата на чл. 58а ал.
2 от НК така определеното наказание не следва да се наложи, а да се замени с
наказание лишаване от свобода от 20 до 30 години. Но съобразно разпоредбата на
чл. 58а ал. 3 от НК размера на наказанието в конкретния случай следва да се
определи в границите между 15 и 30 години лишаване от свобода. При преценката
на конкретния размер съда отново е длъжен да съобрази степента на обществена
опасност на деянието и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съда
посочи по горе както степента на обществената опасност на деянието и дееца,
така и наличието на смекчаващите вината обстоятелства. Поради това не следва да
се обсъждат отново. Следва да се посочи, че съда прие липса на отегчаващи
вината обстоятелства. С оглед изложеното съда прие, че за поправяне на
подсъдимия и за постигане на другите цели на наказанието визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК на подс. Ч. следва да се наложи наказание около
средния размер между минималния размер от 15 г. и максималния – от 30 години.
Поради това съда наложи на подс. Ч. наказание 23 години лишаване от свобода. На
осн. чл. 61 във вр. с чл. 60 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип.
На осн. чл. 59 от НК съда зачете
предварителното задържане на подс. Ч. считано от 14. 08. 2014 г. в Р. Турция и
от 19. 09. 2015 г. по мярката за неотклонение „Задържане под стража” до
настоящия момент.
По отношение предявените и приети за
съвместно разглеждане граждански искове. По делото са приети за съвместно разглеждане
граждански искове от: С.Е.С., от Е.С.Е., от Е.С.Е.,
и от Е.С.Е. по 170 000 лв. за причинени от деянието неимуществени вреди и
по 30 000 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането, до окончателното и изплащане, както и от Е.Ю.И.
за сумата от 2 000 лв. за причинени от деянието неимуществени вреди. В
съдебно заседание никой от гражданските ищци не представи доказателства относно
основателността на депозираните от тях претенции както за имуществените, така и
за неимуществените вреди. Липсват такива и на досъдебното производство. По
отношение имуществените вреди, те се присъждат в конкретен размер, за който са
налице доказателства за претърпени именно в такъв размер имуществени вреди. Тъй
като по делото не са представени такива доказателства, то съда намира
предявените граждански искове за причинени имуществени вреди на С.Е.С., Е.С.Е., Е.С.Е.
и Е.С.Е. в размер по 30 000 лв. на всеки от тях за недоказани, поради
което ги отхвърли. Относно гражданските искове за неимуществени вреди, въпреки
липсата на доказателства за тяхната основателност съда прие следното. С
деянието децата на пострадалата гр. ищци Е.С.Е., Е.С.Е. и Е.С.Е. безспорно са претърпели болка и страдание по
загубата на майка си. Същите са лишени от нейните грижи и любов, както и
издръжка, тъй като са живеели в едно общо домакинство. Поради това и съобразно
принципа за справедливост съда прие, че най голям размер обезщетение за
причинени неимуществени вреди следва да се присъди на непълнолетния гр. ищец Е.Е..
Ето защо съда осъди подсъдимия да заплати на този граждански ищец сумата от
120 000 лв. за причинените му с деянието вреди. Относно гр. ищци Е.Е. и Е.Е.
съда прецени за справедливо на същите да бъде присъдено обезщетение за
причинените им от деянието неимуществени вреди в размер по 100 000 лв. на
всеки от тях и осъди подсъдимия да им заплати този размер на обезщетение.
Относно гр. ищец С.С. – съпруг на пострадалата. Отношенията между С. и
пострадалата С., по думите именно на С. в последните 10 години не вървели.
Въпреки това двамата живеели заедно и отглеждали децата си и се грижели за тях.
Безспорно е, че същия е преживял болка и страдание от загубата на съпругата си,
независимо от моментните им отношения като съпрузи. Поради това съда прие за
справедливо да присъди обезщетение на този гр. ищец в размер на 50 000 лв.
за причинените му с деянието неимуществени вреди и осъди подсъдимия да му
заплати тази сума. Съда прие, че гражданските искове за неимуществени вреди на
тези граждански ищци до пълния им предявен размер не е доказан, поради което и
на това основание ги отхвърли за разликата между присъдения и пълния предявен
размер на тези искове. Относно гражданския иск предявен от гр. ищец Е.Ю.И.
за сумата от 2 000 лв. за причинени от деянието неимуществени
вреди. Същия е баща на пострадалата. Загубил е дъщеря си в следствие на
престъплението осъществено от подс. Ч.. Загубил е грижата на която той разчита
на старини. Поради това съда прие, че така предявения граждански иск по размер
е справедлив, поради което го присъди изцяло. Съда осъди подсъдимия да заплати
и законната лихва върху присъдените граждански искове от датата на увреждането
до окончателното им изплащане.
Съда осъди подс. Ч. да
заплати д. т. върху уважените граждански искове в размер на 14 880 лв. и пет
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 189 от НПК съда осъди
подсъдимия Ч. да заплати 4 117. 23 лв. по сметка на ОД на МВР Шумен
разноски на досъдебното производство и пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На осн. чл. 111 от НПК,
веществените доказателства по делото да се пазят до влизане в сила на
присъдата.
В този смисъл съда постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ: