П
Р О Т
О К О Л
гр. София, 01-ви март 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І – 9 СЪСТАВ в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
|
Председател: |
МАРИЯ
КУЗМАНОВА |
|
|
|
|
|
|
|
Секретар:
|
ЮЛИЯ
АСЕНОВА |
||
сложи за разглеждане докладваното от
съдия КУЗМАНОВА гр.д. № 3607 по описа за 2017 г.
На именното повикване в 16,32
часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ
Ц.Л.Г. - лично и с адв. К.Б.с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
- Н.С.НА Р.Б. – редовно призован, представлява се от юрк. М.Г.с пълномощно по
делото от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е.Б.С. –
редовно призовано, не се явява. От същото е постъпила молба на 14.02.2018 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.С.З. –
редовно призовано, не се явява. От същото е постъпила молба на 16.02.2018 г.
АДВ.
Б. – Считам че са налице процедурни пречки за даване ход на делото, поради
факта, че в днешното съдебно заседание не присъства прокурор, тъй като делото е
заведено действително на основание чл. 4, § 3 от ДЕС и той препраща към този
ред, в съответната държава – членка, който е най-близък до производството,
когато Държавата се съди в публично качество, а не в качество, например
свързано с търговски сделки. В тези случаи, според тезата, която сме развили в
ИМ, приложим е реда по ЗОДОВ и тъй като участието на прокурор в тези
производства по ЗОДОВ е задължително по силата на ТР № 3 от 22.04.05 г. на ВКС,
считам че ход на делото не би следвало да се даде в днешното съдебно заседание.
ЮРК.
Г. – По съображения, изложени в отговора на ИМ ние считаме, че не този е реда
по който следва да се разгледа ИМ. От
една година насам имаме множество такива дела, които различните съдилища
и състави тълкуват по различен начин, едни дела се прекратяват, по други
дела веднъж се конституира, друг път не
се конституира прокурор и докато въпросът не бъде решен еднозначно, ще
има и различна практика, така че предоставям на преценката на съда. Такива дела
има лично срещу нас - НС на РБ в
комбинация с различни други институции по чл. 4, § 3 от ДЕС и наистина
практиката е различна.
СЪДЪТ
намира, че следва да бъде даден ход на делото, с оглед обстоятелството, че
видно от ИМ, като ответник по същата е посочено Н.С.НА Р.Б., а не Прокуратурата
на РБ, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПИ
към изясняване на делото от фактическа и правна страна на основание чл. 146,
ал. 1 ГПК
АДВ.
Б. – Поддържам ИМ. Поддържам твърдението
си, че иска би трябвало да бъде разглеждан по ЗОДОВ. Оспорвам отговора на ИМ. Представям и становище във
връзка със становището на отговора на ИМ, във връзка с това, че сме задължени
да изясним нашите твърдения по доводите в отговора на ИМ по отношение на
допустимостта, с препис за насрещната страна. В становището съм взела отношение
по всяко от възраженията на ответника, както и по отношение на твърдението за
приложимост на Кодекса на труда към разглеждания спор.
ЮРК.
Г. – Оспорвам иска по съображения изложени в отговора на ИМ. Предвид обема на
становището, представено в днешното съдебно заседание, което ми се връчи сега и
дотолкова, доколкото същото е във връзка с нашия отговор, моля да ми бъде
дадена възможност да се запозная с изложеното в него от процесуалния представител на ищцовата страна
в определен от съда срок, за да взема становище по същото.
С
оглед изложеното в ИМ и след направената служебно проверка относно
допустимостта на предявените искове, СЪДЪТ констатира следното:
ИЩЕЦЪТ е предявил срещу ответника Народно
събрание на РБ. обективно съединени
искове за:
1/ Прогласяване нищожност на две
решения на НС: Едното взето на 21.01.2015 г. за освобождаването на ищеца, като
подуправител на БНБ – ръководител на Управление „Банков надзор“ и Второто
- взето на 29.07.2015 г. за назначаванеД.К.
за подуправител на БНБ, като ръководител на Управление „Банков надзор“;
2/
Установителен иск, че ищецът е
подуправител на БНБ, ръководител на Управление“ Банков надзор“ дотолкова,
доколкото е свързан с евентуалното уважаване на първите два иска и осъдителни искове на основание чл. 4, §
3 от ДЕС за присъждане на обезщетения за претърпени:
3/ Имуществени вреди - 30 000
лв., като частичен иск от общия им размер
– 462 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване
ИМ в съда;
4/
Неимуществени вреди – 30 000 лв., като частичен иск от общия им
размер 110 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване ИМ
в СГС;
5/ мораторната лихва – 6 603.51
лв. върху главницата за имуществени вреди от 21.01.2015 г. до 21.03.2017 г. -
датата на предявяване ИМ в съда в СГС;
6/ мораторната лихва – 6 603.51
лв. върху главницата за неимуществените вреди от 21.01.2015 г. до 21.03.2017 г.
- датата на предявяване ИМ в съда в СГС;
Съгласно чл. 86, ал.1 КРБ, НС приема
закони, решения, декларации и обръщения, задължителни за всички граждани,
съгласно ал. 2 от същата разпоредба. Решенията, като актове на НС за избор на
ръководители на институции, като БНБ, КФН, Сметна палата и др. или за избор
членове на други институции, както и решенията, с които се приемат
правила или процедури за избор, влизат в сила
от момента на приемането им и подлежат единствено на контрол за
конституционосъобразност, съгласно чл. 149 от КРБ.
В
конкретния случай, решението за освобождаването на ищеца, като
подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“, както и
решението за избирането наД.К. на
неговото място, не влиза в обсега на правораздавателната дейност, за да бъдат
отнесени за разрешаване по съдебен ред, съгласно чл. 119 КРБ. Поради това,
предявените искове за прогласяване нищожност на цитираните решения на НС, съдът
счита за недопустими.
Съдът намира за недопустими и
предявените осъдителни искове, поради следното:
Народното събрание е орган на власт и
не е пасивно легитимирано да отговаря за вреди по ЗОДОВ по общия ред, а
претенциите не попадат и в хипотезите на специалния ред по ЗОДОВ.
Съгласно принципа за отговорността
на Държавата за вреди при нарушаване правото на ЕС, националните легислатури
носят отговорност само в два случаи: на
приемане нормативен акт, противоречащ на норма на правото на ЕС, или при
неизпълнение задължение за транспониране съюзна директива.
Твърденията в ИМ за евентуалното
противоречие на разпоредби на действащия ЗБНБ с Устава на ЕЦБ се позовават на
докладите за конвергенцията и становищата на ЦЕБ във връзка с цитирания законопроект за изменение на ЗБНБ в
ИМ, който обаче не е приет. Но тези документи не са източник на правото на ЕС,
за да се ангажира отговорността на
Държавата.
При
тези мотиви, С Ъ Д Ъ Т
О П
Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 3607/2017г. по описа на СГС, І ГО, І – 9 състав, поради
недопустимост на предявените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна
жалба в едноседмичен срок от днес пред Апелативен съд - гр. София.
Протоколът, изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 16,45 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: