Определение по дело №508/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 697
Дата: 20 февруари 2020 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20202100500508
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   697

 

гр. Бургас,    20.02.2020г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №508 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №3079/13.02.2020г., подадена от Главна дирекция Национална полиция - МВР, представлявана от Христо Терзийски, чрез процесуалния представител Габриела Розенова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №3663 от 18.12.2019г., постановено по гр.д. №5839/2019г. по описа на Районен съд Бургас.       

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1, представлявана от директора Христо Терзийски, да заплати на И.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1 412. 33 лв. /хиляда четиристотин и дванадесет лева и 33 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 206,08 часа за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1441 часа в дневен, ведно с  мораторна лихва в размер на 172,98 лв. /сто седемдесет и два лева и 98 ст./, представляваща сбор от дължимата законна такава за съответните тримесечия, считано от падежа на всяко тримесечие до 22.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски.

Осъдена е Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1, представлявана от директора Христо Терзийски, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 286,49   лв. /двеста осемдесет и шест лева и 49 ст./, от които 106, 49 лв. за държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно. Сочи се, че в случая не е налице празнота в специалната нормативна уредба, която следва да бъде преодоляна чрез приложение по аналогия на нормите на КТ. Излагат се съображения, че за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР, разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима, поради обстоятелството, че не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност на нощното работно време, по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се, че чл.187, ал.3 от ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа, за разлика от чл.140, ал.1 от КТ, където нощният труд е ограничен до 7 часа и в тази връзка, дори да се приложи механизмът по чл.9 от НСОРЗ, се получава коефициент 1 и няма основание за прилагане на друг различен коефициент. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че ако не бъдат приложени субсидиарно правилата на НСОРЗ, ще бъдат поставени служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Твърди се, че правните изводи на първоинстанционния съд противоречат на основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуването на нормативните актове.

Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок не е подаден отговор от въззиваемия И.К.К..

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №508 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.