№
гр. Кърджали, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието
на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Шефки канд № 247 по описа на
КАС за 2019 г., и за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63,
ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба
от С.М.М. от ***, против Решение №370/15.11.2019 г., постановено по анд №905/2019 г. по описа на Районен
съд – Кърджали, в частта му, с която
е потвърдено НП №19-1300-000647/29.07.2019 г. издадено от началник група към ОДМВР
- Кърджали, сектор „Пътна полиция“ - Кърджали.
Касаторът твърди незаконосъобразност на оспореното решение,
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Счита, че нарушението не било доказано по несъмнен начин, тъй като проверката била
извършена при вече паркирало МПС и контролните органи не констатирали неизползване
на обезопасителен колан по време, когато процесното МПС е било в движение. Сочи също, че в АУАН и в НП
не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението и посоката на движение
на превозното средство. Твърди и съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничило правото му на защита, изразяващо се в несъответствие между описанието
на нарушението и неговата правна квалификация. Освен това счита, че районният съд
недопустимо и за първи път в съдебното решение е посочил правното основание за отнемане
на контролни точки, като такава правна квалификация
не била налична в издаденото НП. Иска
се отмяна на решението в оспорената част, както и отмяна на издаденото наказателно
постановление. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна
жалба. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по касация – Началник група
към ОД на МВР - Кърджали, сектор „ПП“ Кърджали, не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита,
че оспореното решение на РС-Кърджали, с което е потвърдено НП, за описаното в него
нарушение, е правилно и следва да се остави в сила.
Административният съд, след
като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка с посочените в жалбата
пороци на решението, както и по отношение на указаните в чл.218, ал.2 от АПК, за
спазването на които съдът следи служебно, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №905/2019 г. по описа на РС-Кърджали,
а по същество е неоснователна.
С оспореното решение, районният
съд е потвърдил т.2 от Наказателно постановление №19-1300-000647/29.07.2019
г. издадено от началник група към ОДМВР- Кърджали, сектор „Пътна полиция“
- Кърджали, с което на касатора, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, е наложена глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП, както и отнемане на 6 контролни точки, на
основание Наредба № І-2539 на МВР, за това, че на 04.07.2019 г., в *** часа, *** на ***, управлявал МПС с рег. № ***, без да е
поставил обезопасителния колан, с който бил оборудван автомобилът. С горното решение съдът е
отменил т.1 от наказателното постановление, с което на касатора, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение
на чл.127, ал.2 от
ЗДвП, като в тази част решението е влязло в сила и не е предмет
на касационната проверка.
По отношение
на нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП, след като анализирал приложените
по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, районният
съд
приел, че на описаните в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят, като водач на товарен
автомобил с рег.№ ***, оборудван с обезопасителен колан,
не го е използвал по време на движение. При извършена служебна проверка
на оспореното НП, не констатирал допуснати нарушения на процесуалните
правила, ограничили правото на защита на наказаното лице. Приел е, че нарушението
е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, а от изложените в АУАН и НП факти става ясно, какво деяние е осъществил
жалбоподателят, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация. По отношение
на възраженията за несъответствие между фактическото описание на двете нарушения, в обстоятелствената част на НП, и дадената правна квалификация, съдът приел, че не е налице нарушение, ограничаващо правото на жалбоподателя да разбере,
за какво е обвинен и следва да понесе отговорност. Намерил
за неоснователен и довода за липса на конкретизация на мястото на извършване на нарушението, тъй като в акта
и в НП било посочено ясно, че нарушението е извършено в ***, на ***, а това било
достатъчно за индивидуализиране на нарушението от обективна страна. Въз основа на горното стигнал
до извода, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение,
вменено му с т.2 от НП и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Настоящия състав изцяло споделя
установената от въззивния съд фактическа обстановка. Съдът
е извършил обективна и точна преценка на събраните доказателства и обосновано и
правилно е формирал крайния си извод. Безспорно се установява от доказателствата
по делото, че към момента на проверката касаторът е управлявал
МПС, без да използва обезопасителен колан, с което е нарушил
нормата на чл.137а, ал.1, пр.1 ЗДвП. С последната разпоредба е предвидено водачите
и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които МПС са оборудвани. Осъществяването на горното деяние се потвърждава
и от показанията на разпитаните от районния съд свидетели, в т.ч. и от показанията
на св.К., според който, процесното МПС е спряно до
*** от полицейски органи, за извършване на проверка, а не е било паркирано там и
впоследствие, по време на престоя му на ***, проверено от полицейските служители,
каквито доводи се съдържат в касационната жалба. Предвид изложеното, правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора, като на основание приложимата санкционна
норма е и наложената санкция, в единствено възможния размер. Издаденото НП съдържа
и правното основание за разпореденото отнемане на 6 контролни
точки, а именно - Наредба № І-2539 на МВР, поради което е неоснователен доводът, че за
първи
път в съдебното решение е посочено такова правно основание.
В разглеждания случай, НП и актът за установяване на административно нарушение са съставени съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в тях кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Наведените и пред настоящата
инстанция доводи за незаконосъобразност на НП, поради това, че в АУАН и в НП не било конкретизирано мястото на извършване на
нарушението, както и несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна
квалификация, са били подробно обсъдени от районния съд, като настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите в оспореното решение. Описанието на мястото на
нарушението - *** на ***, както и на посочените фактически
и правни основания са напълно достатъчни за установяване на конкретното нарушение,
като не се констатира несъответствие, водещо
до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Горното следва от вида на
вмененото на водача нарушение - неизползване на обезопасителен
колан. Така описаното място на нарушението би внесло съмнение при нарушение на ограничение
за скоростта на движение, въведено с пътен знак например, но случаят не е такъв.
От своя страна, в обстоятелствената част на НП действително е разменена номерацията
на описаните две нарушения. По - нататък обаче, както в констативната част, така
и в разпоредителната част от НП, описаните в т.1 и т.2 нарушения, съответстват на
санкционните норми по горните точки.
По
изложените съображения, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна,
а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд – законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяната
му. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че обжалваното
решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе,
ще следва да се остави в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №370/15.11.2019 г., постановено по анд №905/2019 г. по описа на Районен
съд – Кърджали, в частта му, с която
е потвърдена т.2 от НП №19-1300-000647/29.07.2019 г. издадено от началник група
към ОДМВР- Кърджали, сектор „Пътна полиция“ -
Кърджали, с която на С.М.М., на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева, за извършено
нарушение на чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП, както и отнемане на 6 контролни
точки, на основание Наредба № І-2539 на
МВР.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.