Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Д., 25.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В. П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3418/2018 г. по описа на Д.я районен съд, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и
чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 1876/2018 г. Д. районен съд
със заповед № 1105 от 14.05.2018 г. е разпоредил Длъжникът В.Р.Ж. с ЕГН **********
*** да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „**” № **, представлявано от
изпълнителния директор Т.Г., следните суми: 998,34 лева – незаплатени
задължения за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване
на отпадни води) за периода от 11.03.2015г. до 19.04.2017г. за обект с
административен адрес: гр. Д., ул. „П.Т.” №**, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 09.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; 255,79 лева – сбор от обезщетенията за забава в
размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и
незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след
изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на
всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през
посочения по-горе период, до датата на подаване на заявлението /09.05.2018г./,
като началната дата е **.05.2009 г.; 25,08 лева - разноски по делото – държавна
такса.
Съобщение до длъжника е изпратено до регистрираните
постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило
лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по
призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания
до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в
канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 5
от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на
срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП В., офис Д., е
установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия
момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ,
бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 19.07.2018 г. е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел
искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 3418/2018 г./ срещу длъжника
искове за установяване съществуване на вземането му относно процесните суми.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните
е налице сключен при Общи условия договор за предоставяне на В и К услуги, по
силата на който В.Р.Ж. е ползвал услугите на ищцовото дружество за
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води. Ищецът сочи, че за
предоставените през периода от 11.03.2015 г. – 19.04.2017 г. за обект в гр. Д.,
ул. „П.Т.” № **, услуги не са заплатени дължимите суми, възлизащи общо на 998,34
лв. Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените му В и К
услуги, за ищеца е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото
срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение
в срока и по реда на чл. 414 от ГПК. В исковата молба се претендира и
обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на
законната лихва за времето на забава от **.05.2009 г. до 09.05.2018 г.,
равняващо се на 255,79 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК В.Р.Ж., чрез упълномощения адвокат
М.М. ***, е депозирал писмен отговор на исковата молба, че предявените искове
са неоснователни и недоказани.
Според този
отговор по делото липсват доказателства за сключен договор между страните,
респ. не са налице доказателства за предоставени от стрна на ищеца на ответника
на В и К услуги, чиято цена претендира. Сочи се, че В.Р.Ж., в качеството му на
потребител, не е присъствал при при отчитането на показанията на индивидуалните
водомери, както и чрез упълномощен представител при отчитането на общия водомер
на водопроводното отклонение.
Излагат се
твърдения за допуснато нарушение на изискването, обективирано в Общите условия
ВиК операторът да монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните
отклонения за своя сметка, поради което не може да се вмени във вина на
потребителя липсата на монтиран водомер за отчитане на услугата.
Ответникът прави възражение за
изтекла погасителна давност по
отношение на претендираната главница за плащане, като заявява, че не е ясно кога
точно е настъпила изискуемостта на посочените задължения.
Сочи се, че ищецът не е
изпълнил задължението си по договора, предвидени в ОУ, според което при
неплащане в срок на дължима сума по издадена фактура, ВиК операторът следва да преустанови
временно предоставянето на ВиК услугата.
Ответникът
сочи, че липсват доказателства по делото претендираното количество вода да е
било доставено от ищеца, респ. да е потребено от ответника. На следващо място
вземането на ищеца за предоставени ВиК услуги за периода от 15.04.2015 г. до 13.08.2015
г. е погасено по давност.
С оглед изясняване
фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която С.И. дава заключение, според което от
приложените по делото и предоставените от ищеца счетоводни документа и
регистри, относно процесните фактури експертизата счита, че счетоводството
на ищеца е водено редовно, като същите са намерили отражение в
счетоводните регистри на дружеството.
Според предоставените на
експертизата счетоводни документи и тези
приложени по делото се установява, че ответникът е с
индивидуална партида № ** за обект, находящ се в гр. Д., ул. „П.Т.” № **, за
която има налични
задължения по издадени фактури за
предоставени ВиК услуги за ползвана, пречистена и
отведена вода за периода от 11.03.2015 г. до 19.04.2017 г. в размер на 998,34 лв.
Вещото лице докладва, че от предоставените
и приложени по делото документи се
установява, че няма
извършени плащания по задълженията, които са
предмет на настоящото дело.
По отношение размерът на
обезщетението за забава в изплащането на главното парично задължение по
процесните фактури, възлизащо на 998,34 лв. за периода от 16.05.2015г. до датата
на подаване на заявлението-09.05.2018 г. е общо 199,16 лв.
Д. районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 11, т.
1 от Закона за водите водата в Р. Б. е публична държавна собственост, а водно-стопанските
системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските
дружества, когато са включени в тяхното имущество – чл. 19, т. 4 от същия
закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на
потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване,
канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост „оператори”. В
обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ответното дружество е
оператор по смисъла на подзаконовия
нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна
системи на територията на Област – гр. Д..
Съгласно чл. 203 от Закон за
водите (Нов - ДВ, бр. 81 от
В полза на ищеца е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за „Водоснабдяване
и канализация” ООД – гр. Д. е налице правен интерес от завеждане на предявените
искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.
В настоящия случай
взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна.
Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от
имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С
извършеното на всички посочени по-горе действия
ищецът следва да се приеме, че е изпълнил задължението си по договора.
Задължение на купувача, който е получил услугата е да заплати цената й. Установената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от
ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
В обсъжданата хипотеза безспорно
е установено, че ищецът в качеството му на „В и К” оператор, е предоставял на В.Р.Ж.,
в качеството му на потребител, услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване
на отпадни води за обект, представляващ жилище, находящо се в гр. Д., ул. „П.Т.”
№ ** за периода от 11.03.2015 г. до 19.04.2017
г.
По повод възражението на ответника
за изтекла погасителна давност:
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или
юридическо лице, носител на субективно гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и
за други периодични плащания. В обсъжданата хипотеза след като се касае за
вземане на водоснабдително дружество приложение следва да намира именно
цитираното по-горе правило за тригодишен давностен срок. В тази връзка са и
указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.20**
г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г., ОСГК.
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 1876/2018 г. по описа на ДРС заявлението, по
което е образувано това дело, е входирано в канцеларията на Съда на 09.05.2018
г., т.е. всички задължения преди 09.05.2015 г. са погасени по давност. Предвид
обстоятелството, че ищецът претендира неизпълнено задължение от страна на
ответника за доставени ВиК услуги за периода от 11.03.2015 г. до посочената
по-горе дата – 09.05.2015 г. вземането му, възлизащо за този отрязък от време
на сумата от 72,36 лв., следва да се изключи, като погасено по давност, от
общата претенция от 998,34 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
от 925,98 лв., представляваща незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги
(водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от 09.05.2015
г. до 19.04.2017 г., а за горницата до 998,34 лв. подлежи на отхвърляне.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения
нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на
вземането на кредитора. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е
нарушил задължението си по цитираните ОУ са неоснователни. В случая от данните
по делото /виж заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ ответникът
е допуснал нарушение на чл. 6, т. 2 от ОУ, касаеща задължението за заплащане на
ползваните В и К услуги.
На уважаване подлежи и
акцесорната претенция за установяване дължимостта на сумата от 177,52 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава от **.07.2015 г.
до 09.05.2018 г. (съобразно заключението на в.л. по приетата съдебно-счетоводна
експертиза), а по отношение на горницата до претендираната от ищеца сума от 255,79
лв. предявеният иск подлежи на отхвърляне.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 627,11 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и единадесет
стотинки/, съразмерно на уважената част от исковете.
По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по
заповедното производство, същите възлизат на сумата от 22,07 лв. /двадесет и
два лева и седем стотинки/, изчислена съобразно изложеното по-горе.
С оглед изложените съображения, Д.
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 и чл. 415 от ГПК, че В.Р.Ж. с ЕГН ********** ***, в
качеството му на абонат на открита партида за ползване, отвеждане и пречистване
на вода, ДЪЛЖИ по издадената от Д. районен съд заповед № 1105 от 14.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1876/2018
г. в полза на кредитора и ВиК оператор по сключен при Общия условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите – „Водоснабдяване и канализация Д.”
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „**” № **,
представлявано от изпълнителния директор Т.Г., следните суми:
1) 925,98 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги
(водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от 09.05.2015
г. до 19.04.2017 г. за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „П.Т.” №**,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
09.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горница от 925,98 лв. до 998,34 лева – незаплатени задължения за предоставени
ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода
от 11.03.2015 г. до 19.04.2017 г.;
2) 177,52 лв. /сто седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава от **.07.2015 г.
до 09.05.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горница от 177,52 лв. до 255,79 лева, съставляваща сбор от обезщетенията за
забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и
незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след
изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на
всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през
посочения по-горе период, до датата на подаване на заявлението /09.05.2018г./,
като началната дата е **.05.2009 г.
ОСЪЖДА В.Р.Ж. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., бул. „**” № **, представлявано от изпълнителния
директор Т.Г., следните суми: 627,11 лв.
/шестстотин двадесет и седем лева и единадесет стотинки/, представляваща
сторените по гр. дело № 3418/2018 г. по описа на Д. районен съд съдебни
разноски, както и сумата от 22,07 лв.
/двадесет и два лева и седем стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело
№ 1876/2018 г. по описа на Д. районен съд съдебни разноски – изчислени
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: