№ 160
07.12.2020г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието
на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1069/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, чрез която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от Г.Г.К. с ЕГН: ********** с адрес: *** с адрес за
кореспонденция: гр. П ***, чрез пълномощника й Д.Д.К.
с адрес *** срещу ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с ЕИК: ***, със седалище гр. С ***, представлявана от С.С.Ц. - Главен
прокурор.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2007 г. чрез
кредит за покупка на стоки ищцата закупила компютър "NEO" 4316 X
PERIENCE и придобила правото на
собственост върху него.
На 22.03.2010 г. ищцата сключила договор за двугодишен
лизинг за придобиване на лаптоп "Compaq" CQ61-476 SQ
и получила лаптопа заедно с гаранционна карта и на
22.03.2012 г. с плащане на последната вноска по договора за лизинг придобила
правото на собственост върху него.
На 10.12.2013 г. с протокол за претърсване и изземване на
ДАНС владението върху двете вещи преминало към ответника - Прокуратура на
Република България. На 16.07.2019 г. с Решение №119 по г.д. №1120/2018 Районен
съд – Попово, ответната прокуратура била осъдена да върне на ищеца настолния компютър и лаптопа.
Според ищцата, прокуратурата неправомерно и прекомерно
дълго е държала процесните вещи, без да е имала основание за това.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства
се моли за решение, с което
Прокуратурата на Република България да бъде осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на ищцата обезщетение в
размер на 1000 лв. за лишаване от правото на ползване на собствените й
вещи - Преносим компютър "Compaq" CQ61-476 SQ и Компютър "NEO" 4316 X
PERIENCE, за периода от 5.12.2014 г. до окончателното им връщане, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Направено е изменение на иска чрез частично му оттегляне досежно периода на
претенцията, като същият се счита предявен за периода от 05.12.2014г. до 05.12.2019г..
Допуснато е увеличение на исковата претенция от 1000.00
лв. на 4200.00 лв.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция.
Възразява се, че
разследващите органи са реализирали своето правомощие да осъществяват
наказателно преследване за извършено престъпление. В изпълнения на правомощията
си по разследване на извършено престъпление по чл. 319а, ал. 1 НК процесните
вещи били иззети от дома на ищцата, след дадено разрешение от ОС – Търговище. С
оглед на това, че в хода на разследването са събрани доказателства, че в
процесиите вещи са възпроизведени обекти на авторското право без необходимото
по закон съгласие на носителя на това право - престъпление по чл. 172а, ал. 1 НК, с постановление на ОП - Търговище са били отделени материали в друго
досъдебно производство - ДП № 3/2014 г. на ДАНС-Н-21-Т., водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 172а, ал. 1 вр. чл. 26 НК. Към
новообразуваното ДП са били приобщени и всички веществени доказателства, иззети
по-рано по първото ДП, включително и процесиите движими вещи.
Според ответника, в пълно
съответствие с дадените му от закона правомощия представителят на РП - Попово е
преценил, че процесиите вещи не подлежат на връщане преди завършване на
досъдебното производство. Оспорва се ищцовото
твърдение, че процесиите вещи не е било необходимо да се задържат, както и че
по отношение на тях не са извършвани процесуално-следствени действия. Според
ответната страна, за процесния период
задържането се е осъществявало на законно основание, поради което за периода на
същото не се дължало обезщетение за вреди. Липсвали и доказателства да са
причинени такива.
Предвид изложените
съображения, ответната страна намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, като моли същата да бъде оставена
без уважение.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована се явява лично, като моли за решение, с което исковата
претенция да бъде уважена. Представя писмени бележки и списък на разноските.
Ответната страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Депозирано е писмено становище, с което се оспорва иска по основание и
размер, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на застъпената теза.
Оспорва се и размерът на претендираното адвокатско възнаграждение като
прекомерно.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на
някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т.
нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия и бездействия – настъпва в резултат на виновно
причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази
отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са
причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при
наличието на причинна връзка между тях. Доказателствената тежест за наличието
на деликт, от който да произтича и претендираната щета, е изцяло на ищеца.
Видно от приложения по делото Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX -01578413/01.09.2007г. се
установява, че ищцата Г.К. е закупила на изплащане компютър „NEO “, модел „4316 X PERIENCE” при цена от 529.00 лв.
Видно
от приложените по делото Договор за лизинг от 22.03.2010г. и Гаранционна карта,
се установява, че ищцата К. е закупила лаптоп
"Compaq" CQ61-476 SSQ
при продажна цена 1100.00 лв.
От приложения по делото
Протокол за претърсване и изземване от 10.12.2013г., се установява, че
горепосочените движими вещи са иззети от В.А. – разследващ агент при ДАНС-
Търговище, тъй като биха могли да имат значение за образуваното досъдебно
производство № 1/2013г. по описа на ДАНС-Н-21-Търговище.
От
приложеното по делото постановление от 14.11.2014г. на прокурор при ПРП, се
установява, че на ищцата е отказано да й бъдат върнати вещите, иззети от дома й
като веществени доказателства на 10.12.2013г.
С решение № 119/16.07.2019г. по
гр.д. № 1120/2018г, по описа на РС –
Попово, e признато за установено по отношение на Прокуратура на
Република България, че Г.Г.К.
е собственик на Преносим компютър
"Compaq", модел CQ61-476 SQ и Компютър
"NEO", модел 4316 X PERIENCE,
като ПРБ е осъдена да предаде на К. посочените два броя компютри.
От
приложените писмени доказателства се установява, че към момента на изземване на процесните вещи, ищцата е била техен собственик
и към онзи момент не са заявени собственически претенции от друго лице по
отношение на същите. Поради това, за ищцата са възникнали вреди от обстоятелството, че
задържането на двата компютър в процесния период от разследващите органи е
нарушило възможността й да ги ползва.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД легитимиран
ответник по иска е този, който е възложил на друго лице някаква работа, и
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
От събраните по делото доказателства се установява,
че на 10.12.2013г процесните вещи са
иззети с Протокол за претърсване и изземване от същата дата. Съответните
длъжностни лица от ДАНС са извършили процесуални действия по ДП под надзора и
ръководството на съответния прокурорски орган, което обуславя отговорността на
ответника Прокуратура на Република България.
Разследването
е продължило изключително дълго време -
досъдебно производство № 1/2013г. по описа на
ДАНС-Н-21-Търговище е образувано на 03.12.2013 г., компютрите са
иззети като веществено доказателство по него на 09.01.2013 г., и няма данни
дали към настоящия момент ДП е
приключило.
Съдът
намира, че срокът на разследването е неразумно дълъг в противоречие с чл. 22 НПК.
Действително българското законодателство, както и европейското такова,
позволяват ограничаването на правото на собственост в интерес на обществото и
съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право, и изясняването на фактите по всяко едно разследване е в интерес на
обществото. В случая обаче компютрите са задържани за неразумно дълъг срок, с
което са ограничени правата на собственика. Няма твърдения и данни вещите да са
били нужни през всичките тези години за изясняване на фактическата обстановка
по делото, за извършване на процесуално следствени действия или по друга
причина. С оглед това следва да се приеме, че компютрите са били задържани за
срок, по-дълъг от разумно необходимия като веществено доказателство по делото,
което е нарушение на чл. 1 ДП към КЗПЧОС.
Ето защо съдът намира, че съответните длъжностни
лица които са били под надзора на ответника са извършили противоправни
действия, които са причинили твърдените вреди на ищеца.
С оглед константната практика на ВКС по аналогични
случаи (напр. Решение № 465/20.12.2011 г. по гр. д. № 1794/2010 г., IV г.о., ГК
на ВКС) ответникът отговаря пред ищеца за настъпилите имуществени за лишаване
от ползване на притежаваните от него вещи от датата на тяхното изземване до
датата на връщането им. По делото няма данни до предявяване на исковата молба
(05.12.2019г.) компютрите да са били върнати на собственика им, при което съдът
приема, че периодът на исковата претенция (05.12.2014г. до
05.12.2019г.) е безспорно доказан.
Съгласно
чл. 56, ал. 1 ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта
съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя
да се променя съществено. Трайната съдебна практика сочи, че лишаването на
собственика от признатата му от закона възможност да ползва собствената си вещ
всякога има характера на пропусната полза и се измерва със средната пазарна
цена на наема, тъй като правото на собственика да ползва вещта включва и
правото да придобива гражданските плодове от нея – в тази насока са решение №
430/12.07.2013 г. по гр. д. № 643/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 691 от
14.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 351/2008 г. на ІІ т. о.
Принципно размерът на причинените вреди се определя
от средния пазарен наем за идентични вещи.
Видно от
заключението на вещото лице, което съдът като обективно и компетентно
изготвено, изцяло кредитира, се установява, че за исковия период (05.12.2014г.
– 05.12.2019г.) средният пазарен наем за двата компютъра е 4200.00 лв.
Според
настоящият състав обаче, обезщетението
на вредите, настъпили в следствие на лишаване от ползване на дадена вещ, не
може да надвишава нейната стойност, тъй като противното би довело до
неоснователно обогатяване на собственика й.
В
този смисъл предявеният иск е основателен и доказан до размера от 1629.00 лв.,
представляващ сбора от стойността на
двата компютъра към момента на тяхното закупуване, като за разликата до пълния
претендиран размер от 4200.00 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Ищцата
е представила списък на направените от нея разноски в общ размер на 1768.00
лв., от които 168.00 лв. за заплатена държавна такса, 150.00 лв. за
възнаграждение на вещото лице и 1450.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
основателно, доколкото нито фактическата, нито правната сложност на делото
обосновават възнаграждение от 1450.00 лв., при което същото следва да бъде
редуцирано до предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно до сумата от 524.00 лв., съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
същата.
Така общата стойност на разноските, сторени от ищцата
възлиза на 842.00 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция,
ищцата има право на разноски в общ размер на 326.58 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, ответникът също има право на разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съдът определя на процесуалният представител на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., като
пропорционално на отхвърлената част от иска, дължимото от ищеца такова възлиза
на 61.21 лв.
Така по компенсация
ответната страна следва да заплати на ищцата сумата в общ размер на 265.37
лв. за деловодни разноски.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с ЕИК: ***, със седалище гр. С ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Г.К. с ЕГН: ********** с адрес: *** с адрес за
кореспонденция: гр. П *** СУМАТА от 1629.00 лв. /хиляда
шестстотин двадесет и девет лева/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на Преносим компютър
"Compaq", модел CQ61-476 SQ и Компютър
"NEO", модел 4316 X PERIENCE за
периода от 05.12.2014г. – 05.12.2019г., като за разликата до
пълния претендиран размер от 4200.00 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с ЕИК: ***, със седалище гр. С ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.К. с ЕГН: ********** с адрес: *** с адрес за
кореспонденция: гр. П ***, СУМАТА от 265.37лв.
/двеста шестдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
направени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: