П Р О Т О К О Л        

гр.Свищов, 07.10.2013 година

 

               Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 07.10.2013 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

 

При участието на секретаря: П.Б. сложи за разглеждане Гр.дело № 288/2013 година докладвано от съдията на поименно повикване в 10.30 часа се явиха:

 

         ИЩЕЦЪТ В.Н.Н. - редовно призован, се явява лично.

 

Ответникът ЧСИ Ц.Н.  – редовно призован, не се явява лично. За него се явява адв.С.М. от Плевенска АК, упълномощен.

 

ИЩЕЦЪТ – Да се даде ход на делото.

 

АДВ.М. – Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, воден от което

                                        ОПРЕДЕЛИ:

                            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

Съдът докладва подадена е молба от ищеца с вх. № 3596/17.09.2013г. при Свищовски районен съд, с която се прави искане за изменение размера на иска.

 

Съдът докладва постъпила молба от ищеца за прилагане по делото с вх. № 3902/04.10.2013г., в която излага становище по същество и представя решения по сходни спорове, извадка от интернет страница.

 

ИЩЕЦЪТ – Поддържам си молбата категорично, поддържам и искането за увеличаване на размера на 800,00 лева.

 

АДВ.М. – Считам, че искът е недопустим, изложил съм обстоятелства за неговата неоснователност. Искането за увеличение на иска е своевременно направено. В отговора искаме производството да бъде прекратено като недопустимо и претендираме разноски.

 

Съдът докладва, че е изпратено от Окръжен съд Русе изисканото Въззивно частно гражданско дело № 1188/2012г. по описа на съда.

 

Съдът като взема предвид молбата на ищеца, с която прави изменение на иска, чрез увеличаване на неговия размер, намери че тази молба е своевременно подадена, но същевременно искането за изменение на иска се явява основателно до размер на 200,00 лева и до този размер следва да бъде допуснато изменение на иска по следните съображения: В исковата молба се претендират разноски свързани с изисканото и изпратено по делото ВЧГр. дело № 1188/2012г. на Окръжен съд Русе. С допълнителната молба на ищеца се прави искане за увеличаване на размера от 70,00 лева на 200,00 лева – извънредни разноски по цитираното гражданско производство и следва да бъде допуснато изменение на размера на иска от 70,00 на 200,00 лева, в останалата част молбата за изменение размера на иска се явява недопустима, тъй като с нея се навеждат едновременно и нови факти в обстоятелствената част на исковата молба, както и се изменя петитума на същата, а именно претендират се и разноски по нови две дела и по жалба пред ВСС, като съгласно чл.214 от ГПК е недопустимо да се изменя и основанието и искането. По тези съображения искането за изменение на размера на иска до размер на 800,00 лева следва да бъде оставено без уважение.

 

Воден от горното и на основание чл.214 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА изменение на размера на предявения иск от В.Н.Н. против ЧСИ Ц.Н., като същият се счита предявен за сумата от 200 лева - „извънредни разноски”, свързани с производството по ВЧГр. дело № 1188/2012 г. на Окръжен съд гр.Русе.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане изменение на иска до размер на 800,00 лева.

 

ИЩЕЦЪТ В.Н. – При внимателен прочит установих, че съдът правилно се е произнесъл, за останалите суми ще предявя отделни искове.

 

 Съдът намира, че след допуснатото увеличение на иска, същият не следва да  бъде оставен без движение -  за довнасяне на дължимата държавна такса върху увеличението, тъй като при извършената служебна проверка за допустимост на иска, за което съдът следи служебно във всеки един момент, съдът счете  иска за недопустим по следните съображения: Предявен е осъдителен иск от ищеца срещу ответника за сумата от 200,00 лева,  съобразно допуснатото от съда увеличение за размера на иска. Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, тези разноски се претендират във връзка с производство по ВЧГр.дело № 1188/2012г. на Окръжен съд гр.Русе, което дело е изискано и представено по делото, видно от което страна по което е бил ищецът по настоящото дело. Съдебните разноски са разходите на страните,  произтичащи в едно гражданско производство, отговорността за разноските е обективна, като съгласно чл.81 от ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото.  Същевременно тази отговорност може да бъде реализирана само в рамките на същия процес, в който разноските са били направени. Ако искането за разноски бъде предявено отделно и самостоятелно – след приключване на процеса, предявеният иск за разноски се явява недопустим. Извод в тази насока следва и от систематичното тълкуване на разпоредбите на глава 8 от ГПК, както и от разпоредбата на чл.80 от ГПК. Правото на разноски е признато от закона, имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и защита по иницииран срещу нея или от нея съдебен процес и подлежи на възмездяване именно и само в рамките на водения процес. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика, според която искането за разноски трябва да бъде направено до приключване на устните състезания в съответното производство. Горното се обуславя още повече и предвид изричната разпоредба на чл.248 ал. 1 от ГПК, в която е предвидена възможност за изменение или допълване на решението в частта за разноските. Ако законодателят бе предвидил и друг ред за присъждане на разноски /в самостоятелно производство/, то същия не би обвързал процесуалната възможност за изменение или допълване на съдебния акт в частта за разноските с преклузивни срокове. Следователно направените от страната разноски в друго производство по аргумент от разпоредбата на чл.81 от ГПК в систематичната връзка с чл.80 от ГПК и чл.78 от ГПК, както и с чл.248 от ГПК не подлежат на присъждане в друго самостоятелно производство, а само в това, в  което са направени и при наличие на съответно искане от страната в тази насока. Тези изложение съображения обосновават недопустимостта на така предявения осъдителен иск за присъждане на разноски, определени от ищеца като “извънредни”,  поради липсата на правен интерес, поради което същият следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено. С оглед извода за прекратяване на производството като недопустимо, на ответника на основание чл.78, ал.4 от ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 200,00 лева, доказателства за които са представени към отговора на исковата молба.

 

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане предявения от В.Н.Н. против ЧСИ Ц.Н. осъдителен иск за „извънредни разноски” по ВЧГр. дело № 1188/2012г. на Окръжен съд гр.Русе, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по Гр.дело № 288/2013г. по описа на Районен съд гр.Свищов.

 

Осъжда ищецът В.Н.Н. *** да заплати на ответника ЧСИ Ц.Н.  № ******** с район на действие ********, направените по делото разноски в размер на 200,00 лева

 

 

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред Окръжен съд гр.В.Търново.

 

 

Заседанието приключи в 11,00  часа.

         Протоколът изготвен в съдебно заседание.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                        Секретар: