Определение по дело №78/2019 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд търговско            отделение

в   закрито    заседание на 29.01.2020г.   в състав:

 

   Председател:Радослава Симеонова

 

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова

търговско       дело N78         по описа за  2019  г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.374 от ГПК.

    С искова молба вх.3944 от 30.04.2019 г. М.А.А., ЕГН **********, Т.Т.А., ЕГН**********, К.Н.П., ЕГН ********** лично за себе си и като майка и зако­нен представител на малолетния А.Т. М., ЕГН **********, М.Т.М., ЕГН**********, С.М.А., ЕГН **********, Л.М.Ц., ЕГН ********** и А.М.А., ЕГН**********, чрез пълномощниците им ад­вокат Й.Д. от САК и адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес *** са предявили срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ"(НББАЗ), вписано в Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 при условията на субективно и обективно съединяване искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди търпени от смъртта на Т. М.А. починал на 04.12.2017 г. при ПТП реализирано в Кралство Швеция.

Сезират съда с искане ответникът да бъде осъден да заплати следните су­ми:

-150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на М.А.А., ЕГН **********, представляващи застрахова­телно       обезщетение    за        неимуществени вреди, търпени  вследствие смъртта на сина му Т. А., настъпила при ПТП от 04.12.2017 г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018г. - датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до окончателно изплащане на обезщетението;

-150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на Т.Т.А., ЕГН **********, представляващи застрахова­телно       обезщетение    за        неимуществени вреди, търпени  вследствие смъртта на сина й Т. А., настъпила при ПТП от 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018 г. - датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до окончателно изплащане на обезщетението;

-150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на К.Н.П., ЕГН **********, представляващи застрахова­телно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на съпруга й Т. А., настъпила при ПТП от 04.12.2017г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018г.- датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до окончателно изплащане на обезщетението;

-200 000,00 (двеста хиляди) лв. - главница, платими на А.Т.М., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез майка си и законен представител К.Н.П., ЕГН ********** представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на баща му Т. А., настъпила при ПТП от 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъде­ната сума от 21.04.2018 г. - датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до окончателно изплащане на обезщетението;

-200 000,00 (двеста хиляди) лв. - главница, платими на М.Т.М., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на баща му Т. А., настъпила при ПТП от 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018 г. - да­тата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до оконча­телно изплащане на обезщетението;

-50 000,00 (петдесет хиляди) лв. - главница, платими на С.М.А., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат му Т. А., настъпила при ПТП от 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018 г. - да­тата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до оконча­телно изплащане на обезщетението;

-50 000,00 (петдесет хиляди) лв. - главница, платими на Л.М.Ц., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат й Т. А., настъпила при ПТП от 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.04.2018 г. - да­тата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до оконча­телно изплащане на обезщетението;

-50 000,00 (петдесет хиляди) лв. - главница, платими на А.М.А., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат му Т. А., настъпила при ПТП от 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 04.10.2018 г. - да­тата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до оконча­телно изплащане на обезщетението;

-6857,00 (шест хиляди осемстотин петдесет и седем) лв. - глав­ница, платими на А.М.А., ЕГН **********, представля­ващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат му Т. А., настъпила при ПТП от 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 04.10.2018 г. - датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до окончателно изплащане на обезщетението;

При уважаване на исковете претендират присъждане на адвокатско възнаграждение и сторените от ищците деловодни разноски в производството .

С определение № 913/14.10.2019г.,влязло в законна сила на 23.10.2019г.,съдът прекрати производството по т.д.№78/2019г. по описа на ВрОС по отношение на ищеца А.М.А., ЕГН**********, представляван от пълномощниците си: адвокат Й.Д. от САК и адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес ***,на основание чл.232 ГПК-оттегляне на иска.

Съдът констатира,че размяната на съдебните книжа е приключила.

След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове,включително тяхната цена,както и другите искания и възражения на страните,съдът следва на основание чл.374 ГПК да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата и да им съобщи проекта си за доклад.

    Ищците поддържат,че на 04.12.2017 г., в Кралство Швеция на път RV26, в района на Бекхамар, община Кристинехамс е възникнало пътнотранспортно произшествие между л.а. „Фолксваген Пасат" с peг.№ ***, управляван от Т. А. и л.а. „Ауди Авант", с peг. № ***, управляван от Й.Ф.. Вината за настъпването на пътнотранспортното произшествие е на водача на л.а. „Ауди Авант" Ф., който управлявайки автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение в резултат, на което последвал челен удар с л.а. „Фолксваген Пасат".

При така описаното ПТП Т. М.А. получил тежки, несъвместими с живота травми и починал непосредствено след настъпване на пътнотранспортното произшествие, а пристигналия медицински екип само констатирал смъртта му.

Твърдят,че е образувано досъдебно производство при полицията в окръг Берислаген под № 5000— К1522406-17, което към датата на подаване на исковата молба е в заключителна фаза, като виновния водач е привлечен като обвиняем и предстои внасянето му в съд.

Поддържа се,че отношенията между ищците и Т. М.А. били много добри и били силно привързани един към друг.

Ищцата К. П. и пострадалия Т. А. живеели съвместно на семейни начала, като от съжителството им се родили двете им деца непълнолетния М.М. и малолетния А.М.в.Връзката между Т., К. и децата им била изключително силна.Т. бил грижовен към тях, като К. и децата им изпитвали силна обич към него. Стремейки се да осигури средства за един нормален стандарт на живот на семейството си, Т. заминал да работи в Швеция, където за жалост загубил живота си. Със смъртта на Т., К.П. и двете им деца загубили най-близкия си човек, своята опора и надежда.

Ищците М.А.А. и Т.Т.А. родителите на Т.,загубили детето си, към което изпитвали безкрайна любов. Те контактували ежедневно със сина си Т.. Той търсел от тях съвети, споделял своите тревоги и планове за бъдещето. Връзката родител - дете при тях била изключително силна. М.и Т. преживели най-страшното събитие за един родител, като с голяма мъка са изпратили сина си по последния му път, до последния му дом.

Ищците С. А. и Л.Ц. загубили брат, с който израснали заедно, с който споделяли и преживявали както весели, така и тъжни моменти.Поддържат,че семействата им били сплотени и преди смъртта на Т. контактите между тях били ежедневни. След смъртта му С.и Л. продължават да контактуват с племенниците си и с К.. Ежедневно се срещат, но вече изпитват притеснения при срещите си, натъжават се и се страхуват да не ги натъжават допълнително.

Датата 04.12.2017 г. се превърнала в най-тежкия и черен ден за ищците. Те все още не можели да се отърсят от шока, да осъзнаят и приемат, че Т. вече го няма, че си е отишъл по един толкова нелеп, насилствен начин, неочаквано и безвъзвратно. Никой и нищо не е в състояние да компенсира мъката им, да върне ненавреме погребания им близък.

Считат все пак,че е справедливо да бъдат обезщетени за търпените от тях неимуществени вреди свързани със смъртта на техния близък.

Поддържат,че произшествието е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди Авант" с peг. № ***,като застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да покрие отговорността на водача за причинените от него неимуществени вреди.

Твърдят,че към датата на ПТП по отношение на л.а. „Ауди Авант" с peг. № *** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със застрахователна компания „Lans- gorsakringar Skarabirg".

От справката на интернет-страницата на НББАЗ  установили, че „Авус България - Регулиране на щети" ЕООД е дружеството, което на територията на Република България е представител на застрахователя на виновния водач за уреждане на отношенията, възникнали по повод на щети, причинени от автомобили, по отношение на които е налице застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и с искане от 21.02.2018 г.,предявили доброволна претенция за определяне и плащане на обезщетение за причинените им неимуществени и имуществени вреди.Била образувана щета № BGS-00128/18. С писмо изх. № 0541/02.05.2018 г. "Авус България - Регулиране на щети" ЕООД ги уведомило, че отказва да плати обезщетение.

С гореизложеното са обосновали правен интерес от исковете,с които са сезирали съда.Позовават се на  чл. 515, ал. 2 от КЗ във връзка с чл. 516, ал. 8 от КЗ и поддържат,че ответникът е  пасивно легитимиран да отговаря по така предявената претенция.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и в законоустановения и предоставен му за това срок ответникът е подал писмен отговор.

С подадения отговор ответникът е въвел възражение за недопустимост на исковете,поддържано и с подаденият отговор на допълнителната искова молба,мотивирано със следното:

Претенциите на ищците са насочени към НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, по смисъла на чл. 515 и сл., във връзка с чл. 506, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

На 21.02.2018 г. М.А.А., Т.Т.А., К.Н.П., лично и като майка и законен представител на малолетния А.Т.М., М.Т.М., С.М.А. и Л.М.Ц. са отправили искане (приложено към исковата молба) към „Авус България - Регулиране на щети“ ЕООД (Авус), в качеството му на представител в Р. България, по смисъла на чл. 503, ал. 7 от Кодекса за застраховането, на Lansforsakringar Skaraborg - шведският застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил Ауди Авант с peг. № ***, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. М.А..

С писмо от 22.02.2018 г. (приложено към исковата молба) представителят за уреждане на претенции уведомява увредените лица, че е регистрирал щета № BGS-00128/2018 г. по предявената претенция и очаква потвърждение на покритието от шведския застраховател. С писмо от 02.05.2018 г. (приложено към исковата молба), в законоустановения тримесечен срок по чл. 22 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, представителят за уреждане на претенции уведомява увредените лица, че е получено потвърждение на застрахователното покритие по отношение на лек автомобил Ауди Авант с peг. № *** от шведския застраховател. Поради неприключилото към онзи момент разследване от шведската полиция на пътния инцидент и липсата на установена вина за настъпването му, не е възможно извършване на плащане на обезщетение. Доколкото по отношение на лек автомобил Ауди Авант с шведски peг. № ***, управляван от Т. А.,не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, представителят за уреждане на претенции насочва увредените лица да предявят претенциите си пред Шведското национално бюро на автомобилните застрахователи, което изпълнява функциите и на Гаранционен фонд, съобразно приложимия шведски закон.

При така изложеното,което се установява от приложените към исковата молба доказателства-стр.20 до 22 от делото ответникът оспорва изцяло предявените по настоящото дело искове като недопустими и като неоснователни.

Излага следните съображения за недопустимост:

1.Поддържа,че изложените в исковата молба твърдения на ищците  не могат да се отнесат към нито една от хипотезите на чл.515 от КЗ, уреждащи отговорността/компетентността на Компенсационния орган. Съгласно чл. 515 от Кодекса за застраховането, Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Р. България, само когато:

= застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Р. България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя (при кумулативното наличие на условията по ал. 2 на чл. 515);

= застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Р. България (при кумулативното наличие на условията по ал. 2 на чл. 515);

= не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Р. България;

= в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Р. България, не може да се определи застрахователят на виновния водач.

Сочи,че по претенцията на ищците за неимуществени вреди е налице мотивиран отговор на представителя за уреждане на претенции в Р. България на шведския застраховател - Авус, в законоустановения тримесечен срок по чл. 22 от Директива 2009/ЮЗ/ЕО от датата, на която увредените лица са предявили претенцията си за обезщетение пред него. Претенцията е предявена на 21.02.2018 г., а отговорът е от 02.05.2018 г.

В тази хипотеза, по аргумент от разпоредбата на чл. 515, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (чл. 24, ал. 1,6. „а“ от директивата), за НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, не възниква компетентност и задължение за обезщетяване на увреденото лице, пребиваващо в Р. България, за събития, настъпили в друга държава-членка и виновно причинени от водач на МПС, обичайно намиращо се в друга държава-членка, застраховано от застраховател, установен в друга държава-членка (чл. 515, ал. 2 от Кодекса за застраховането).

Съгласно изричната разпоредба на чл. 515, ал. 4 от Кодекса за застраховането, увредените лица не могат да предявяват претенция пред НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, когато са предявили претенцията си за обезщетение направо пред застрахователя или пред неговия представител в Р. България и са получили мотивиран отговор на претенцията в тримесечен срок от предявяването й, какъвто е настоящият случай.

Сочи,че в конкретния случай е даден мотивиран отговор на исканията, по смисъла на чл. 22, б. „б“ от Директива 2009/1ОЗ/ЕО (когато отговорността не е ясно установена).

По дефиниция НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган не е застраховател, не е поемател на риска и не поема задълженията на застрахователя изцяло или отчасти. Отговорността на Компенсационния орган е уредена като субсидиарна спрямо отговорността на чуждия застраховател, респ. на неговия представител в Р. България, поради което същият е компетентен да обработва (вкл. да плаща) претенции на увредени лица, пребиваващи в Р. България, във връзка с настъпили в други държави-членки ПТП, само в ограничени хипотези, при наличие на изрично посочени в закона задължителни предпоставки, каквито не са изпълнени в конкретния случай.

Твърди,че предявените срещу НББАЗ искове са недопустими, поради липса на легитимация както на ищците да предявяват претенцията си за обезщетение пред ответника, в качеството му на Компенсационен орган, след като са получили мотивиран отговор на исканията си за същите вреди от представителя за уреждане на претенции в Р. България на чуждия застраховател, така и на ответника НББАЗ - да заплаща обезщетение в този случай.

 2. Не е спазена процедурата пред Компенсационния орган, задължително предхождаща предявяването на претенцията на увредените лица срещу НББАЗ по съдебен ред.

Съгласно чл. 516, ал. 1 от Кодекса за застраховането, увреденото лице е длъжно да предяви претенцията си за изплащане на обезщетение пред Компенсационния орган с писмено искане, придружено от доказателствата, с които лицето разполага. В този случай се прилага чл. 380 от Кодекса за застраховането, съгласно който лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя (в случая - НББАЗ) писмена застрахователна претенция.

Разпоредбата на чл. 516, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането, обвързва допустимостта на прекия иск срещу НББАЗ с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между увредения от ПТП и НББАЗ и изтичането на двумесечен срок от предявяване на претенцията пред Бюрото.

Съответно, съгласно изричната разпоредба на чл. 516, ал. 8 от Кодекса за застраховането, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Компенсационният орган не се е произнесъл по подадената пред него претенция в двумесечен срок от предявяването й, отказал е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.

В конкретния случай тази процедура не е спазена, тъй като ищците не са предявявали извънсъдебна претенция към НББАЗ преди подаване на исковата молба, съответно не са налице предпоставките за предявяване на съдебен иск срещу ответника - липса на произнасяне от НББАЗ в срок, отказ или определяне размер на обезщетение, с който лицето да не е съгласно. Такава претенция се предявява за първи път с исковата молба, поради което исковете за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на Т. М.А., в резултат на процесното ПТП от 04.12.2017 г., са недопустими.

Предвид горното,поддържа,че  предявените срещу НББАЗ искове са недопустими и поради липса на задължителна процесуална предпоставка за предявяване на съдебна претенция срещу ответника, в качеството му на Компенсационен орган, а именно - предявяване на извънсъдебна претенция и липса/наличие на произнасяне на НББАЗ по нея в законоустановения срок (провеждане на т.нар. рекламационно производство).

Поради изложените по-горе съображения срещу допустимостта на исковите претенции, сезира съда с искане,да прекрати производството по делото, като присъди на ответника и направените съдебни разноски в размер на 34 452лв.-разноски за адвокатско възнаграждение ,съгласно представена фактура.

Препис от постъпилия отговор е връчен на ищците и в законоустановения и предоставен им за това срок ищците са подали допълнителна искова молба.

С нея ищците са взели становище относно направеното възражение за недопустимост на предявените искове срещу НББАЗ като компенсационен орган.Считат, че НББАЗ е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове.

Позовават се на чл. 513 от КЗ, като поддържат,че всички възражения в тази посока са абсолютно неоснователни.

Позовават се и на чл. 11, ал. 2, вр. с чл. 9, ал.1, б. Б)  от Регламент ЕО № 44/2001 и съответните разпоредби на т.нар. 4 „мо-торни" директиви и кодифициращата ги 5-та,в които ясно и последователно било прието разрешение в посока улесняване реализацията на правата на увредените лица включително но не само при избора на най- благоприятния и лесен начин за защита на правата си.

Препис от постъпилата допълнителна искова молба и приложенията към нея е връчен на ответника и в законоустановения и предоставен му за това срок ответникът е упражнил правото си да подаде допълнителен отговор.

Поддържа всички възражения и оспорвания на исковите претенции, изложени в отговора на исковата молба.

Посочва,че когато относно автомобила, в който се е возил пострадалият, няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, претенциите на увредените лица се насочват към Гаранционния фонд на Кралство Швеция.

Представя доказателства и заявява, че Шведското национално бюро на автомобилните застрахователи, в качеството му на Гаранционен фонд, е определило и изплатило на М.А.А. (баща) - на 18.12.2019 г., Т.Т.А. (майка) - на 27.11.2019 г., К.Н.П. (живяла на съпружески начала) - на 27.11.2019 г., А.Т.М. (син)-на27.11.2019 г. и М.Т.М. (син) - на 27.11.2019 г., обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Т. М.А. при ПТП от 04.12.2017 г., в размер на по 30 000 шведски крони (с левова равностойност 5 521.48 лева), съобразно приетите от съдебната практика в Кралство Швеция размери на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик. Основанието за извършване на плащанията от Гаранционния фонд на Кралство Швеция в полза на увредените лица е обстоятелството, че автомобил Фолксваген Пасат с шведски peг. № ***, управляван от пострадалия Т. М.А., е бил с шведска регистрация, но без сключена относно него застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На С.М.А. и Л.М.Ц. (брат и сестра на пострадалия) не са определяни и изплащани обезщетения, тъй като съгласно шведския закон, братя и сестри имат право на обезщетение за неимуществени вреди, само ако са живели заедно с починалия си брат/сестра към момента на настъпване на смъртта му, което обстоятелство в случая не е налице.

Поддържа,че извършеното от Гаранционния фонд плащане съставлява още едно основание за прекратяване на производството срещу Компенсационния орган, предвид обстоятелството, че в двумесечен срок, считано от датата на връчване на ответника на исковата молба по делото (т.е. до 04.01.2020 г.), увредените лица са получили обезщетение от трето лице - Гаранционния фонд на Кралство Швеция (аргумент от разпоредбата на чл. 516, ал. 5, изр. 1 от Кодекса за застраховането).

Евентуално, платените суми следва да бъдат взети предвид при определяне от настоящия съд на обезщетения за неимуществени вреди на лицата М.А.А., Т.Т.А., К.Н.П., А.Т.М. и М.Т.М., с оглед недопустимостта от двойно обезщетяване на едни и същи вреди.

При така изложеното,съдът приема следните правни изводи:

Претенциите на ищците са насочени към ответника НББАЗ,в качеството му на компенсационен орган по смисъла на чл.515 и сл.във връзка с чл.506,ал.3 от КЗ.

Направените от ответника възражения за недопустимост на производството срещу Компенсационния орган в конкретния случай са следните:

1.Наличие на мотивиран отговор по претенцията на ищците от представителя за уреждане на претенции в Р. България на шведския застраховател - Авус, в законоустановения тримесечен срок по чл. 22 от Директива 2009/ЮЗ/ЕО от датата, на която увредените лица са предявили претенцията си пред него;

2.Липса на задължителна процесуална предпоставка за предявяване на съдебна претенция срещу ответника, в качеството му на Компенсационен орган, а именно - предявяване на извънсъдебна претенция от увредените лица и липса/наличие на произнасяне на Компенсационния орган по нея в законоустановения срок (провеждане на т.нар. рекламационно производство пред НББАЗ).

3.Извършено в полза на увредените лица плащане на обезщетение за процесните неимуществени вреди от Гаранционния фонд на Кралство Швеция, в двумесечен срок от датата на връчване на ответника на исковата молба по делото.

След извършената проверка за допустимост на исковете,с които е сезиран съдът приема,че същите са недопустими,поради следното:

Допустимостта на иска срещу НББАЗ за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП в хипотезата на чл.515,ал.2 от КЗ е обусловена от наличието на две предпоставки.От една страна трябва да е налице някоя от хипотезите на чл.515,ал.1 от КЗ.От друга страна следва да е налице някоя от хипотезите на чл.516,ал.8 от КЗ.

Съпоставката на двете посочени норми,уреждащи допустимостта на иска по чл.515,ал.2 от КЗ срещу НББАЗ,води до извода,че законът е уредил двустепенно рекламационно производство,което е задължително и поради това предпоставка за предявяване на иска.На първо място,претърпялото вреди лице следва да се обърне към застрахователя или негов представител за уреждане на претенции в България,който разполага с тримесечен срок да отговори на искането за обезщетение.Това следва от разпоредбата на чл.515,ал.1,т.1 от КЗ,тъй като едва при липса на отговор в този срок претърпялото вреди лице може да се обърне към НББАЗ,като НББАЗ разполага с двумесечен срок,в който да отговори/чл.516,ал.2 от КЗ/.След като законът предвижда,че отговорността на НББАЗ може да се реализира едва при отказ или липса на произнасяне в срок на застрахователя или на неговия представител,следва да се приеме,че отправянето на искане до НББАЗ може да стане само след изтичане на срока за произнасяне на застрахователя или неговия представител.

Нормата на чл.516 ал.1 от КЗ е императивна правна норма,като предявяването на застрахователна претенция пред компенсационния орган,е условие за допустимост на иска.нито към исковата молба,нито към допълнителната искова молба са приложени доказателства за отправяне на извънсъдебна претенция към ответника по делото,поради което според съда искът е преждевременно предявен и като такъв недопустим.

Искът е недопустим и на другото,посочено в отговорите на исковата молба основание-чл. 515, ал. 4,т.1 от Кодекса за застраховането.

На 21.02.2018 г.,ищците са отправили искане (приложено към исковата молба-стр.20 от делото) към „Авус България - Регулиране на щети“ ЕООД (Авус), в качеството му на представител в Р. България, по смисъла на чл. 503, ал. 7 от Кодекса за застраховането, на Lansforsakringar Skaraborg - шведският застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил Ауди Авант с peг. № ***, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. М.А..

С писмо от 22.02.2018 г. (приложено към исковата молба) представителят за уреждане на претенции уведомява увредените лица, че е регистрирал щета № BGS-00128/2018 г. по предявената претенция и очаква потвърждение на покритието от шведския застраховател. С писмо от 02.05.2018 г. (приложено към исковата молба), в законоустановения тримесечен срок по чл. 22 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, представителят за уреждане на претенции уведомява увредените лица, че е получено потвърждение на застрахователното покритие по отношение на лек автомобил Ауди Авант с peг. № *** от шведския застраховател. Поради неприключилото към онзи момент разследване от шведската полиция на пътния инцидент и липсата на установена вина за настъпването му, не е възможно извършване на плащане на обезщетение. Доколкото по отношение на лек автомобил Ауди Авант с шведски peг. № ***, управляван от Т. А., не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, представителят за уреждане на претенции насочва увредените лица да предявят претенциите си пред Шведското национално бюро на автомобилните застрахователи, което изпълнява функциите и на Гаранционен фонд, съобразно приложимия шведски закон.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 515, ал. 4 от Кодекса за застраховането, увредените лица не могат да предявяват претенция пред НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, когато са предявили претенцията си за обезщетение направо пред застрахователя или пред неговия представител в Р. България и са получили мотивиран отговор на претенцията в тримесечен срок от предявяването й, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай е даден мотивиран отговор на исканията, по смисъла на чл. 22, б. „б“ от Директива 2009/1ОЗ/ЕО (когато отговорността не е ясно установена).

Представените в превод и заверени доказателства с допълнителния отговор установяват,че Шведското национално бюро на автомобилните застрахователи, в качеството му на Гаранционен фонд, е определило и изплатило на М.А.А. (баща) - на 18.12.2019 г., Т.Т.А. (майка) - на 27.11.2019 г., К.Н.П. (живяла на съпружески начала) - на 27.11.2019 г., А.Т.М. (син)-на27.11.2019 г. и М.Т.М. (син) - на 27.11.2019 г., обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Т. М.А. при ПТП от 04.12.2017 г., в размер на по 30 000 шведски крони (с левова равностойност 5 521.48 лева), съобразно приетите от съдебната практика в Кралство Швеция размери на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик. Основанието за извършване на плащанията от Гаранционния фонд на Кралство Швеция в полза на увредените лица е обстоятелството, че автомобил Фолксваген Пасат с шведски peг. № ***, управляван от пострадалия Т. М.А., е бил с шведска регистрация, но без сключена относно него застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На С. М.А. и Л.М.Ц. (брат и сестра на пострадалия) не са определяни и изплащани обезщетения, тъй като съгласно шведския закон, братя и сестри имат право на обезщетение за неимуществени вреди, само ако са живели заедно с починалия си брат/сестра към момента на настъпване на смъртта му, което обстоятелство в случая не е налице.

Налице  е още едно основание сочещо на недопустимост на исковете:в двумесечен срок, считано от датата на връчване на ответника на исковата молба по делото (т.е. до 04.01.2020 г.), увредените лица са получили обезщетение от трето лице - Гаранционния фонд на Кралство Швеция (аргумент от разпоредбата на чл. 516, ал. 5, изр. 1 от Кодекса за застраховането).

При изложените по-горе мотиви,настоящият съдебен състав приема,че  производството по делото следва да бъде прекратено , поради недопустимост на исковете ,с които съдът е сезиран.

Ответникът на основание чл.78 ал.4 от ГПК има право на разноски.С допълнителния отговор такива са заявени в размер на 34592.16лв.,от които адвокатско възнаграждение в размер на 34452лв. и 140.16 лв.за превод на документи по делото. Удостоверени са с фактури и пълномощно по делото.Ищците с допълнителната искова молба са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира възражението за неоснователно.

На основание чл.2 ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове,за всеки един поотделно.В разглеждания случай са предявени 3 иска с цена от по 150 000лв.Определено по реда на чл.7,ал.1 ,т.5 възнаграждението е в размер на 4530 лв. за всеки от исковете или общо 13590 лв.Предявени са два иска с цена за всеки от тях по 200000лв.Определено по реда на чл.7,ал.1т.7 възнаграждението е в размер на по 5530лв. за всеки или общо 11060лв.Предявени са три иска с цена за всеки от тях по 50 000лв.Определено по реда на чл.7,ал.1 т.4 възнаграждението е в размер на по 4060лв. за всеки от исковете или общо 12180 лв.Общо възнаграждението е в размер на 36 830лв.определено по този ред.

От ответника се претендира възнаграждение за адвокат в размер на 34 452 лв.

Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №78/2019г. по описа на ВрОС,поради недопустимост на исковете,с които съдът е сезиран.

ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН **********, Т.Т.А., ЕГН **********, К.Н.П., А.Т. М.ЕГН********** чрез законният му представител К.Н.П. ЕГН********** и М.Т.М. ЕГН**********, С. М.А., ЕГН ********** и Л.М.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ" (НББАЗ) ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 деловодни разноски по 4921.71лв.,всеки от тях /припадащата им се част за адвокатско възнаграждение/

ОСЪЖДА М. А.А., ЕГН **********, Т.Т.А., ЕГН **********, К.Н.П. ЕГН ********** А.Т.М. ЕГН********** чрез законният му представител К.Н.П. ЕГН**********,М.Т.М. ЕГН**********, Стани­мир М.А. ЕГН **********, Л.М.Ц. ЕГН ********** и А.М.А., ЕГН **********,ДА ЗАПЛАТЯТ на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ" (НББАЗ) ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 деловодни разноски по 20.02лв.,всеки от тях разноски за извършени преводи на документи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.София,с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците чрез пълномощниците им по делото.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ответника за сведение.

 

 

                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: